Балнеолечение
Балнеолечението (лат. balneum, баня) е форма на лечение чрез използване на водни бани.
То може да се осъществява както с топла така и със студена вода, която в повечето случаи е богата на минерали (сяра, селен, радий и други). Науката, която изучава балнеолечението се нарича балнеология.
Съдържание |
[редактиране] История
Балнеолечението е стар метод познат още на древните траки, гърци и римляни [1].
Свидетелства за това представляват намерените при археологически разкопки римски плочки за баня, тракийски съд за стриване на билки и мехлеми, пластики на римския бог-лечител. Днес интереса към балнеолечението не стихва - откриват се множество специални комплекси, познати като спа-центрове.
В днешно време в България има редица селища с минерални извори, предлагащи добри условия за балнеолечение.
[редактиране] Лечебни свойства
Балнеолечението помага работата на сърцето, защото помага по-лесното оттичане на кръв към него [1].
Топлата вода стимулира пречиствателната функция на бъбреците. Освен за обикновена баня минералната вода може да се ползва и за подводен масаж и подводна гимнастика. Особено силно е благотворното въздействие при бронхити.
[редактиране] Бележки
- ↑ а б Минералната баня се прави на гладно. // в-к Сега, 18 септември 2004 г.. Посетен на 2008-10-26.
