Сокол орко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сокол.

Сокол орко
Falco subbuteo from Kadzidlowo.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Falconidae Соколови
род: Falco Соколи
вид: F. subbuteo Сокол орко
Научно наименование
Уикивидове Falco subbuteo
Linnaeus, 1758

Соколът орко (Falco subbuteo), назоваван също и лястовичер, лестовичар, наричан и само „орко“ е птица от семейство Соколови (Falconidae). Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

  • Дължината на тялото — 28-31 cm.
  • Размаха на крилете — 75-80 cm.
  • Тегло мъжки — 150-200 гр.
  • Тегло женска — 230-340 гр.
  • Полов диморфизъм — слабо изразен. Женската е по-едра.
  • Оперение — долната част на тялото светло оцветена в светли тонове, горната в тъмно. Има характерни тъмни мустаци спускащи се отстрани на човката. Краката са оперени само в горната част в ръждив цвят. Забелязва се възрастов диморфизъм между до една година и след тази възраст. Младите птици са в по-кафеникави и ръждиви тонове.
  • Полет — изключително маневрен и бърз, лети с бързи махове приличащи на трепкане с криле, подобно на повечето видове соколи.
  • Силуета в полет е подобен на другите видове соколи със заострени криле и клиновидна опашка.

По време на полет напомня на голям керкенез.

Разпространение[редактиране | edit source]

Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Соколът орко е самотник и заема с партньора си или сам голяма и обширна територия. Предпочита степи и други подходящи открити местности покрити нарядко с дървета. Не се среща в градски или заселени от човек зони.

Прелетна птица, европейските популации зимуват в централна и тропическа Африка.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Хранят се предимно с дребни птици, които улавят по време на полет. Ловуването на сокол орко е уникален спектакъл в природата. Лети на сравнително голяма височина или по-често чака кацнал на някое високо, когато се оглежда за плячка. Атаката започва когато соколът забележи че потенциалната му жертва е навлязла във въздушното му пространство. Тогава излита рязко, спуска се пикирайки към нея и започва да я преследва. Скоростта и маневреността на полета му в това преследване са забележителни, до степен в която дори е трудно да бъде следен с поглед. Успява да настигне и улови във въздуха дори несъмнените най-добри летци в птичия свят като лястовиците, пчелоядите, и дори бързолетите. Ако преследваната птица не успее по най-бързия начин да се скрие в гъсти храсталаци или гори, почти няма шанс да избяга. Единствено селската лястовица е способна понякога да се спаси от преследващия я сокол. Тя упорито бяга подобно на заек пред ловджийско куче и когато почти е застиганата рязко сменя посоката, което и дава малко предимство пред сокола орко, който отново и отново се хвърля след нея.

Соколът орко продължава да ловува до здрачаване, хващайки често прилепи и едри нощни пеперуди. Набюдавани са също така ловуващи и нощем соколи орко възползващи се от светлината при пълнолуние.

Скоростта му на полет при атака надхвърля 150 km/h което го прави грабливата птица с най-бърз активен полет. Изключителната му маневреност му помага никога да не се удря в земята или в друго препятствие. Обича появявайки се внезапно да наранява скрити в дърветата птици, които след това стават лесна плячка. Ако има достатъчно храна на земята, като насекоми и др. може да привикне и да се храни и кацнал на нея. Нощните пеперуди изяжда обикновено още във въздуха оставяйки да паднат само крилцата им. За разлика от тях птиците ги оскубва много внимателно и изяжда, късайки ги на малки парченца, докато не останат само крилете, държащи се все още свързани с костици и прешлени.

В тропична Африка по време на роене на термитите се събира със други представители на вида си и дебне и улавя цариците им. Друг интересен момент е, че често е по-добър ловец на мишки от керкенеза, когато ги има в изобилие те могат да се превърнат в част от диетата му. Наблюдаван е също в да улавя дребни животни на повърхността на водата.

Размножаване[редактиране | edit source]

  • Моногамни птици.
  • Полова зрялост — настъпва на първата година, въпреки че носят все още младежко оперение.
  • Гнездо — Края на април, началото на май се завръщат в областите на гнездене и заемат избрана от тях гнездова територия. Подобно на другите соколи и соколът орко не строи собствено гнездо а заема такова от друг вид птица. Последващите години се връща в същото гнездо, докато запазва годността си за мътене. Предпочита да използва гнезда на вранови птици и най-вече на чавката, също така гледа гнездото да е на възможно най-високо на дървото.
  • Яйца - 2-4 броя.
  • Мътене — въпреки че гнездовата територия е заета отдавна, мътенето започва в края на май, началото на юни. Самото мътене продължава 28 дни.
  • Отглеждане на малките — най-често само две малки успяват да оцелеят и на 23-28 дневна възраст напускат гнездото. Майката е изключително грижлива и когато донесе плячка в гнездото, къса от нея малки парченца месо, чисти от перушина и ги подава в човката на малките. Когато напуснат гнездото отначало не са способни да ловуват сами и още дълго родителите им се грижат за тях и ги обучават в изкуството на лова, докато не станат самостоятелни. Обучението протича, като родителите пускат от високо ранени или омаломощени птици и младите се опитват да ги уловят в полет, когато това не стане някой от родителите се спуска и я улавя преди да е докоснала земята. Когато започва есенната миграция семейството се разпада напълно.
  • Отглежда едно люпило годишно.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид.

Соколът орко се счита за най-добрият ловец в откритото въздушно пространство, в открито небе той е това, което ястреба в гората. Интересен факт е, че на повечето езици има отделно име, което го разграничава от останалите соколи.

Средиземноморският сокол често е бъркан със сокола орко. Разликата между двата вида е, че средиземноморският е с южен приоритет, по-голям е от малкия сокол орко и има две фази на оперението — тъмна и светла. Светлата е сходна с оперението на сокола орко, а тъмната създава впечатление, че сокола е черен. В популациите и на двата вида в последните години се наблюдава сериозен спад, поради което тези грабливи птици са защитени от закона.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Falco subbuteo'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2013. Посетен на 26 November 2013.
  2. Червена книга на Република България. Сокол орко. Посетен на 22 март 2012

Външни препратки[редактиране | edit source]