Стоб
| Стоб | |
 Стоб
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 735 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 20,323 km² |
| Надм. височина | 655 m |
| Пощ. код | 2638 |
| Тел. код | 07058 |
| МПС код | КН (Кн) |
| ЕКАТТЕ | 69261 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община - кмет |
Кочериново Иван Минков (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет |
Стоб Георги Ставрев (независим) |
Стоб е село в Западна България. То се намира в община Кочериново.
Съдържание |
[редактиране] География
В западните поли на Рила планина, точно на самия вход към долината на река Рилска и Рилския манастир се намира село Стоб – наследник на древния пеонски (пайонски) град Стоби, унищожен от Асянидите в края на 12 век. Там се намират известните Стобски пирамиди
[редактиране] История
Местна легенда разказва, че в антично време село Стоб е било град Стоби, но е имало наводнение, което заличило града и така древните изкупили сторените грехове.
Някогашният град-крепост е покорен за пръв път от Българското канство, от кан Пресиян, в IX век. През 1190 година българо-влахо-куманските войски надделяват над византийците, но през 1254 г. е присъединен към Никейската империя от Йоан III Дука Ватаци. В местността Църквището е открит кръст с надпис от 1373.
През 1019 година Стоб е споменат като част от Велбъждката епархия, която винаги е била част от Охридската архиепископия. През 1190 година е включен към Сръбската държава от сръбския велик жупан Стефан Неманя.[1] и опустошен от Асеневци.
[редактиране] Исторически, културни и природни забележителности
- Паметник на загиналите воини във войните през1912-1913 г. и 1915-1918 г.
- Природният феномен Стобски пирамиди, заедно с площ от 7,4 хектара са обявени през 1964 година за защитен природен обект. Пирамидите са изключително живописни, като по красота не отстъпват на Мелнишките пирамиди.
[редактиране] Редовни събития
В село Стоб е традиционният аграрен събор на района.
[редактиране] Личности
Сотир Янев (1891 - 1944), български политик, социалдемократ, депутат, убит от комунистически терористи
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 178.
|
|||||
