Горски бекас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горски бекас
Woodcock earthworm.jpg
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Scolopacidae Бекасови
род: Scolopax Бекаси
вид: S. rusticola Горски бекас
Научно наименование
Уикивидове Scolopax rusticola
Linnaeus, 1758

Горският бекас (Scolopax rusticola) е птица от семейство Бекасови населява Европа, Сибир и Япония, среща се на Британските острови, в Мала Азия и Хималаите. Зимува от Западна и Южна Европа и Северна Африка, до Югоизточна Азия. У нас се среща по време на прелетите - ранна пролет и късна есен (октомври - ноември). Отделни екземпляри рядко остават да мътят и да зимуват у нас.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Възрастният горски бекас достига дължина до 38 cm, а размаха на крилете му до 65 cm. Теглото му достига до 440 г., а неговата дълга и права човка достига дължина до 7 cm. Срамежливият единак се крие през деня и става активен най-често при свечеряване. Гръбната му част е кафяво, черно и сиво оцветена и му служи за прикритие. Очите, чиито зрителен ъгъл достига до 180°, тоест птицата може да вижда и назад, са черни. Птицата има много къси крака, а индивидите от мъжки и женски пол са с еднаква окраска.

Разпространение[редактиране | edit source]

През гнездовия период горският бекас предпочита влажните, запустели гори, обрасли с подраст и храстова растителност, папрати, с паднали дървета, изпъстрени с открити пространства и полянки. Избягва горещите и сухи местообитания. Птицата се храни край извори и потоци във влажни и блатисти места. В извънгнездовия период обича да странства в разнообразни местообитания - гори, храсталаци, овощни градини, край реки, мочури, блата и езера. Предпочита биотопи с рохкава почва. У нас се среща от морското равнище до високопланинските пасища. По време на прелетите числеността им е по-голяма. Прелита нощем, а през деня почива. За една нощ може да прелети 400-500 km [2]

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Начинът на живот на горския бекас е в процес на изучаване. Убежище му е ниската растителност. В горещите дни горския бекас търси влажността и прохладата на силно засенчените места за почивка. В хладно време, той често се спотайва на затоплените от слънцето склонове, особено склонове, които обрасли с рядка растителност. При дъжд птиците се крият в храсти, ниски дървета и тръни по ръбовете на планинските била. Блатата са често срещани местообитания, както и блатистите полета, където земята е богата на червеи. Понякога те се срещат на обработваема земя, ниви, в непосредствена близост до елша или подобно покритие. В овощни градини, където падналите плодове обогатяват почвата през есента. Обрасли пасища, където има изпражнения от крави. Храни се с земни червеи, които изважда с дългата си човка от меката почва, насекоми и други дребни безгръбначни. Употребява и растителна храна, най-вече през пролетно-летния период и то ягодовите плодове, от които най-любим . Активен е при здрач. Горският бекас има много неприятели. Те унищожават яйцата, малките и понякога възрастните птици. Особено опасен за възрастните е ястребът. Зимата прекарва в устията на реките в Странджа, Санданско-Петричко и други южни области в страната. Към края на м. април повечето бекаси в България вече са напуснали страната.[3]

Размножаване[редактиране | edit source]

Бекасът е полигамна птица. През годината горския бекас прави две люпила. След оплождането на женската мъжкият напуска и започва да търси друга партньорка. Сватбува веднага след пристигането в местата за гнездене. Брачният ритуал е много интересен - мъжкият лети стремително, издава специфични звуци, наподобяващи „хор-хор” и свисти с криилете. Женските се намират на земята. Когато чуят мъжките, излитат и техният призивен звук „цик-цик” примамва мъжките. Звуците, които издават птиците, са достатъчно надеждни за разграничаването на двата пола. Това става привечер след залеза на слънцето и сутрин, 2-3 часа до разсъмване. Мъжкият е активен и токува няколко месеца - до средата на юни. Женските правят гнездото направо на земята под паднало дърво, край пън или в храстите. Снасят от 2 до 6, най-често 4 яйца и ги мътят в продължение на 20-23 дни. Малките са гнездобегълци. Напускат веднага след излюпването си гнездото, но не се отдалечават. Остават с майка си до есенния период. Бекасът рядко гнезди у нас. През 2011 г. е установен да гнездии на Витоша. [4]

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Горският бекас е ценен ловен вид. В Европа според ловните таксации числеността на популацията достига 3,7 млн. птици.

Видът е включен в Червената книга на България с категорията „Рядък вид”, но при определени благоприятни години числеността му позволява отстрелът на квотен принцип. Разрешен за ловуване в периода от 15 август до 28 февруари.

Ловът е изключително интересен и труден. Някои го наричат "Царски лов". Провежда се на ход, със специално обучени кучета. Кучетата обикалят около ловеца, търсейки сгушените бекаси. При откриването му кучето прави стойка, с което известява стопанина си за откриването на птицата. При сигнал от ловеца, кучето се спуска и вдига легналия бекас, следва стрелба.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Червена книга на Република България. Горски бекас. Посетен на 19 февруари 2012
  2. Лещарков Н. [Боев, Н.]1955. Горски бекас. - Лов и риболов, 3: 3.
  3. Боев, Н. 1965. Горски бекас. - Лов и риболов, 3: 16 - 19.
  4. Gruychev, G., N., Dyakov 2012 First confirmed breeding of Woodcock Scolopax rusticola in Vitosha Mountain (CW Bulgaria). - Acrocephalus 32 (150/151): 213−214.