Ибър (река)
| Ибър | |
 Ибър в Черна гора |
|
| Местоположение | Черна гора и Сърбия |
|---|---|
| Вид | река |
| Притоци | Ситница |
| Отток | Западна Морава с Велика Морава и Дунав |
| Дължина | 276 km |
| Площ | 8.059 km² |
| Населени места | Косовска Митровица |
Ибър (на сръбски: Ибар или Ibar) е река в Сърбия, Косово и Черна гора с обща дължина 276 км. Извира от северните склонове на планината Хала в масива Проклетия, и се влива се близо до Кралево в Западна Морава (Сръбска Морава), представлявайки най-големия ѝ, и дълъг десен приток.
Съдържание |
Физикогеографски характеристики[редактиране]
Водосборния басейн на реката е с площ 8.059 km², като водите ѝ се оттичат посредством Дунавската отточна област към Черноморския водосборен басейн с дебит - 60 m³/s.
Реката извира от планините на Черна гора, протичайки първоначално в посока запад - изток. При Косовска Митровица приема най-големия си приток Ситница, след което реката прави рязък завой на север, следвайки посоката на протичане на Ситница от Косово поле.
След завоя Ибър протича през тясна долина, където в продължение на 100 км. отдясно го следва планината Копаоник. Тази област по Ибър е богата на руди - олово, цинк, сребро, като в нея има няколко големи рудника, като Трепча.
По-надолу по течението реката образува живописен пролом (наречен Клисура) [1], който е 40 км дълъг и 550 метра дълбок. В тази си част долината и пролома на Ибър са естествения главен път на Сърбия към Косово, известен още и като Ибърската магистрала. Целият този район представлява няколко последователни долини разделени от проломи с обща дължина 110 км и широчина 15-20 км. Района е познат като Ибърския край (на сръбски: Ибарски крај), съставна част на Рашки окръг. Тук реката получава основните си притоци Рашка, Студеница и Лопатница отляво, и Йошаница отдясно. Ибърския пролом е изваян между планините на Голия, Радочело, Чемерно и Троглав от запад и Копаоник, Желин и Столова планина от изток, завършващи с ридовете Студена и Равна към долината на Западна Морава. Района е миннодобивен и богат на полезни изкопаеми като желязна руда (Копаоник, Рашка), никел (Копаоник), азбест (Бървеник), магнезий (Бела стена) и каменни въглища. Рудодобивните предприятия правят Ибър най-замърсената река в Сърбия.
Панорама[редактиране]
Източници[редактиране]
- ↑ Ковачева, Люба. България и нейните съседи. географска христоматия, 1921.
