Нижеполе
| Нижеполе | |
|---|---|
 Гръцкото училище и църква в Нижеполе
|
|
  Нижеполе
Нижеполе на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Пелагонийски |
| Община: | Битоля |
| Географска област: | Пелагония |
| Население: | 186 (2002) |
| Надморска височина: | 1235 м |
| Геогр. положение: | 41° 0' 39" сев. ш. 21° 14' 44" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | BT |
Нижеполе или Нижополе (на македонска литературна норма: Нижеполе; на албански: Xhinxhopoja; на гръцки: Νιζόπολη, Низополи) е типично високопланинско село в община Битоля на Република Македония. Разположено е в планината Баба в областта Пелагония, западно от Битоля.
Съдържание |
[редактиране] История
През 19 век Нижеполе е голямо смесено село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Жителите му имат търговски връзки с Тесалия.[1] А. Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Низополис (Nizopolis) живеят 1000 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Магарово, Търново и Чончополи (Magarovo, Tirnovo et Tchontchopoli) са посочени заедно като населявани от 3 000 власи и 500 албанци.[3] През 1881 година Гушу Марку открива в Нижополе румънско училище [4]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Нижо Полье или Джинджо Полье има 2 030 жители, от тях 190 са българите християни, 250 арнаутите християни и 1590 власите християни.[5]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година българите в Нижополе минават под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нижополе има 160 българи екзархисти и 780 власи и функционират гръцко и румънско училище.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Нижеполе е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
[редактиране] Нижеполе днес
Според преброяването от 2002 година селото има 186 жители самоопределили се както следва:[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 47 |
| албанци | 30 |
| турци | 4 |
| роми | 0 |
| власи | 105 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В Нижеполе е разположен ставропигиалният манастир на Охридска православна архиепископия „Свети Йоан Златоуст“.
[редактиране] Личности
- Родени в Нижеполе
Васил Цановски (1922-1944), югославски партизанин, деец на НОВМ и партизанин от трета македонска ударна бригада[10]
Васко Ташковски (р.1937), художник от Република Македония
Гена Наковска (р.1959), арумънска поетеса-
Теодорос Адам, гръцки андартски капитан
[редактиране] Литература
- Αγγελόπουλος, Αθανάσιος Α., "Ελληνοορθόδοξες κοινότητες της σημερινής νοτίου Γιουγκοσλαβίας, Β' μισό του 19ου αιώνα", Συμπόσιο "Η διαχρονική πορεία του κοινοτισμού στη Μακεδονία", Θεσσαλονίκη 1991.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Ο Βλαχόφωνος ελληνισμός της Πελαγονίας. Νιζόπολη
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.106-107.
- ↑ Сп. „Lumina“, октомври 1905 г., бл. 10, с. 319-330, цит. по Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 122
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 239.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 168-169.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 866.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Сайт с информация за партизанското движение в Македония
|
|||||||
| Населени места в Община Битоля |  |
|
|---|---|---|
| Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърбци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец | ||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
