Зулица
| Зулица Зулица | |
| — село — | |
  Зулица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Община | Битоля |
Зулица[1] или Золица[2] (на македонска литературна норма: Зулица) е бивше село в Северна Македония, община Битоля.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се е намирало северно от Битоля, на десния бряг на Шемница.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото се среща в османски преброителни дефтери като Зулуса с 60 ханета.
На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Зулица (Zulica).[3]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Зулица като село с 3 български къщи с 6 семейства със 17 мъже и 14 жени.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Зулица живеят 254 българи християни и 200 арнаути мохамедани.[1]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Жулица е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 4 къщи.[5]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зулинца (Zoulintza) има 16 българи екзархисти.[6]
В 1912 година в селото влизат сръбски войски и след 1913 година попада в Сърбия. След закриването му, землището е част от това на Лопатица.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 310. (на руски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
| |||||||||||
