Гопеш
| Гопеш | |
|---|---|
  Гопеш
Гопеш на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Пелагонийски |
| Община: | Битоля |
| Географска област: | Гяваткол |
| Население: | 0 (2002) |
| Надморска височина: | 1062 м |
| Геогр. положение: | 41° 7' 12" сев. ш. 21° 7' 18" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | BT |
Гопеш (на македонска литературна норма: Гопеш, на румънски: Gopeş или Gopeşi, на арумънски: Gopeshi, на гръцки: Γκόπεσι, Гопеси) е високопланинско село в община Битоля на Република Македония.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в планината Бигла в областта Гяваткол, северозападно от Битоля.
[редактиране] История
През 19 век Гопеш е голямо влашко село в Битолска кааза, Ресенска нахия на Османската империя. През 1868 година Димитри Космеску открива в къщата си в Гопеш арумънско училище [1].
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Гопешъ има 2 460 жители, всички власи християни[2]. Цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гопеш има 2 400 власи и функционират гръцко и румънско училище.[3]
След 1903 година Гопеш е едно от малкото влашки села, в които румънската идея взима връх над гръцкото влияние. Преди войните от 1912-1918 година румънското училище в селото е посещавано от 120 деца, а гръцкото - от 60.[4]
В 1911 година Братя Манаки заснемат в Гопеш един от своите филми - „Румънска делегация на посещение в Гопеш“ с продължителност две минути[5], който е част от филма „Румънска делегация на посещение в Македония“.
При избухването на Балканската война 9 души от Гопеш са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
По време на Първата световна война Гопеш е център на община в Ресенска околия, а населението му намалява до 1070 жители.[7]
[редактиране] Изселвания
През 19 и 20 век голямата част от жителите на Гопеш се изселва в различни части на днешна България, Република Македония, Румъния и другаде.
Броят на преселилите се в София след средата на XIX век гопешани според някои източници е около 50 семейства, които формират основата на местната арумънска колония. През 1888 година тези преселници основават дружество „Пробуждане“ (Deshteptarea), чиято цел е да събира помощи и средства за училището в Гопеш и да се борят срещу гърцизацията на просветното дело в селото. Дружеството просъществува до 1893–1894 г., когато е създадено общото за всички власи дружество „Обединение“ (Unirea). През 1895 година е създадено и младежко дружество на преселниците от Гопеш — „Опора“ (Indrupaciunea).[8]
В България гопешани се заселват и в Плевен, Мездра, Фердинанд, Радомир, Орхание и на други места.
Във Вардарска Македония най-голям е броят на гопешките преселници в Битоля и Скопие.
[редактиране] Гопеш днес
Според преброяването от 2002 година селото e обезлюдено.[9]
[редактиране] Личности
- Родени в Гопеш
Янку Арджинтяну (около 1868 — 1940), румънски публицист и историк-
Александър Кошка (1873 — 1907), български революционер - Наум Торбов (1880 — 1952), виден български архитект
- Николица Македонски, войвода в Кресненско-Разложкото въстание
- Други
- От Гопеш е родът на българския журналист Георги Папакочев
[редактиране] Външни препратки
- ((rup)) Народни приказки от Гопеш, обнародвани от К. Шапкарев в „Български прикаски и вѣрования съ прибавление на нѣколко Македоновлашки и Албански“ (СбНУ, кн. VIII, 1892)
- ((mk)) Официален сайт на Община Битоля
[редактиране] Литература
- Ceară, Ilie. Gopeş, un sat istoric aromân. In: PVB, 1998, 4, p.155-158.
- Erca, Gheorghe I. Comuna aromânească Gopeş. In: Études roumaines et aroumaines. Paris, 1993, II, p.33-44.
- Trifunovski, Jovan, "Gopes", Faculte de Philosophie de l'Universite de Skopje, Tome 10 (1957), Skopje.
[редактиране] Бележки
- ↑ Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. „Lumina“, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319-330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, стр. 122
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.174-175.
- ↑ Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, стр. 81
- ↑ Романска делегација во посета на Гопеш,Македонски информациски филмски центар, посетен на 29.10.2010
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, стр. 9.
- ↑ Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, с. 56, 119, Христу, Василе. Колонията на арумъните в София, в: История на арумъните (цинцарите) в София, съставител Николай Кюркчиев, София 2002, стр. 101
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|
|||||||
| Населени места в Община Битоля |  |
|
|---|---|---|
| Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърбци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец | ||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
