Лажец
| Лажец Лажец | |
| — село — | |
 Училището в Лажец | |
  Лажец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 592 m |
| Население | 302 души (2002) |
| Пощенски код | 7223 |
| МПС код | BT |
| Лажец в Общомедия | |
Лажец (на македонска литературна норма: Лажец; на албански: Luzeç; на гръцки: Λάζετς, Лазец) е село в община Битоля на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Пелагония, на 16 km южно от Битоля, непосредствено до границата с Гърция. Край селото има манастирска църква „Света Петка“.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В сиджили на Битолския кадилък се описва нападение на хайдути от Буф над къщата на Иляш бег в Лажец през 1657 година. Иляш бег и неговият гост, брат му Дервиш са измъчвани от хайдутите преди съселяните им да успеят да прогонят хайдутите.[2]
В XIX век Лажец е село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1861 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лачец (Latchetz) е посочено като село с 26 домакинства и 80 жители българи в Леринска каза.[3]
През ноември 1866 година австро-унгарският вицеконсул в Битола Петер Окули пише, че построената 5 години по-рано църква в българското село Лашец (Laschetz) е опожарена и разрушена от местните мюсюлмани. И преди опожаряването последните многократно изразявали несъгласие със строежа, като нанасяли щети или пречели на богослуженията.[4] От сведения за посегателства върху църквата през 1872 година може да се съди за продължаването на религиозния конфликт в селото.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лажецъ има 740 жители, от тях 340 българи християни и 400 арнаути мохамедани.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лажец е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[7]
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лажец има 360 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[8]
В 1953 година селото има 1220 жители. Населението намалява вследствие на емиграция към Битоля, Турция, Швеция и презокеанските земи.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 302 жители самоопределили се както следва:[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 161 |
| албанци | 135 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 4 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Лажец
Никола Неделков (Николаос Неделкос), гръцки агент на гръцка андартска чета в Македония[10]
Тодор Байрактаров (? – 1902), български революционер
Светислав Ристич (1920 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Починали в Лажец
- Ангел Антов Мутин, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[11]
- Иван Стефанов Кисьов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[12]
- Петър Иванов Стоянов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Лажец // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-30. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Матковски, Александър. Сведения за хайдути в Македония през втората половина на ХVІІ в. // Исторически преглед ХХІІ (3). 1966. с. 74.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85.
- ↑ Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851 – 1877/78, том Ι (1851 – 1865). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-07-8. с. 70 – 71.
- ↑ Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851 – 1877/78, том Ι (1851 – 1865). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-07-8. с. 30.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 октомври 2007
- ↑ Νεδέλκος Νικόλαος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 1, 2; а.е. 279, л. 3
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 1, 2; а.е. 279, л. 35
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 2, 3
| |||||||||||
