Лажец
| Лажец | |
|---|---|
  Лажец
Лажец на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Пелагонийски |
| Община: | Битоля |
| Географска област: | Пелагония |
| Население: | 302 (2002) |
| Надморска височина: | 592 м |
| Геогр. положение: | 40° 55' 0" сев. ш. 21° 22' 59" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | BT |
Лажец (на македонска литературна норма: Лажец; на гръцки: Λάζετς, Лазец) е село в община Битоля на Република Македония. Селото се намира в областта Пелагония, южно от Битоля, непосредствено до границата с Гърция.
Съдържание |
[редактиране] История
В 19 век Лажец е село в Битолска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Лачец (Latchetz) е посочено като село с 26 домакинства и 80 жители българи в Леринска каза.[1]
През ноември 1866 година австро-унгарският вицеконсул в Битола Петер Окули пише, че построената 5 години по-рано църква в българското село Лашец (Laschetz) е опожарена и разрушена от местните мюсюлмани. И преди опожаряването последните многократно изразявали несъгласие със строежа, като нанасяли щети или пречели на богослуженията.[2] От сведения за посегателства върху църквата през 1872 година може да се съди за продължаването на религиозния конфликт в селото.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лажецъ има 740 жители, от тях 340 българи християни и 400 арнаути мохамедани.[4]
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лажец има 360 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[5]
[редактиране] Лажец днес
Според преброяването от 2002 година селото има 302 жители самоопределили се както следва:[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 161 |
| албанци | 135 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 4 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
[редактиране] Личности
- Родени в Лажец
Тодор Байрактаров (? - 1902), български революционер
Светислав Ристич (1920 - 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 84-85.
- ↑ Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78. Подбор и редакция В. Паскалева, том II (1866-1871), София 1998, с. 70-71. / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Herausgegeben von V. Paskaleva, Band II (1866-1871), Sofia 1998, p. 70-71.
- ↑ Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78. Подбор и редакция В. Паскалева, том III (1872-1878), София 2001, с. 30 / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Herausgegeben von V. Paskaleva, Band III (1872-1878), Sofia 2001, p. 30.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 236.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 166-167.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Битоля |  |
|
|---|---|---|
| Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърбци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец | ||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
