Гръцко-турска война (1897)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гръцко-турска война.

Гръцко-турската война от 1897 година е въоръжен конфликт между Гърция и Османската империя, предизвикан от опита на критските гърци да се отцепят от империята. Войната завършва с поражение на Гърция, която е принудена да изплати репарации на османците и да приеме европейски контрол върху своите финанси. Крит получава автономия под протектората на големите европейски държави.[1]

Възникване и ескалация на конфликта[редактиране | edit source]

През 1896 избухва въстание срещу турското владичество в Крит. През февруари 1897 правителството на Гърция изпраща на острова редовни военни части в помощ на въстаниците.[1] Това предизвиква намесата на Великите сили. В началото на март те дават ултиматум на гръцкия премиер Делиянис да изтегли войските си от Крит, обещавайки в замяна да дадат автономия на острова. Отхвърлянето на ултиматума е последвано от блокада на критските пристанища от британски, руски, френски и италиански кораби. Въпреки това, подтикван от националистическата организация „Етники етерия“, Делиянис струпва войски по северните си граници за настъпление към Македония. Османската империя също се подготвя за война с довода, че гръцките войски нарушават суверенитета ѝ над Крит.[2]

Развой[редактиране | edit source]

Бойните действия започват на 17 април (нов стил) в граничните области Епир и Тесалия. Боевете в Епир оказват слабо въздействие върху изхода на войната. Основните събития се развиват на тесалийския фронт, където още в самото начало гръцката войска, предвождана от престолонаследника Константинос, е разбита при Еласона. Вследствие от това поражение Лариса, Трикала и други градове са изоставени на турците без бой, а Волос – след сражение при Велестино. В края на април правителството на Делиянис отстъпва място на нов кабинет начело с Димитриос Ралис. Повторният опит за отпор в Тесалия обаче търпи провал в битката при Фарсала и принуждава Ралис да моли Великите сили за посредничество. Османската армия прекратява огъня на 20 май, след като печели нова победа при Домокос и изтласква гърците до Термопилите.[2]

Мирните преговори се проточват няколко месеца и приключват едва в началото на декември[1], след като Гърция се примирява с европейска окупация на Крит и скланя да изплати на Високата порта значителна парична контрибуция в замяна на изтегляне на османските войски от Тесалия.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Encyclopaedia Britannica Online: Greco-Turkish Wars, 18.07.2009
  2. а б в Димитров, Страшимир и др. История на Балканските народи. Том 2. София, Парадигма, 1999. ISBN 954-9536-19-X. с. 76-80.