„Победата на турците при Домокос“. Картина на Фаусто Зонаро.
Битката при Домокос е решителна за изхода на гръцко-турската война от края на 19 век. В битката на гръцка страна участват 2000 гарибалдийци под командването на Ричоти Гарибалди, но и това не спасява гърците от разгром.
След загубата във втората битка при Велестино, великите сили очакват новия гръцки премиер Димитриос Ралис да приеме предложението им за посредничество. [1] Във войната настъпва 10-дневно затишие, докато в османския генерален щаб не се получава известие, че гръцките сили се прегрупират и укрепват възвишението на Домокос за отбрана. Това кара предпазливо командващия османските сили Едем паша, който разбива преди това елитния евзонски полк в Еласона, да заеме постепенно позиции за настъпление срещу укреплението.
В рамките на деня 17 май 1897 г. се разиграва цялото сражение. Битката започват османците в 10 ч. с всеобщо настъпление срещу гръцките окопи пред възвишението. В 15 ч. гърците се изтеглят организирано, а османците се придвижват на 400 – 500 м до втората линия гръцки укрепления. Предвид опасността от обкръжение на Домокос, през нощта гърците се изтеглят към Термопилите, след което османският авангард овладява цяла Фтиотида и Термопилите и главнокомандващия османците Велик везирХалил Рифат паша има намерението да овладее Атина, за да диктува условията на мира, обаче за пореден и последен път през 19 век Високата порта получава общоевропейски филелинистичен ултиматум от великите сили да спре настъплението си – вече след като е овладян и ключовия проход Термопили. [2][3]
.svg){kind=small}
