Георги Хаджимитрев
| Георги Хаджимитрев | |
| български революционер | |
 Разрешително за носене на оръжие на Георги Хаджимитрев | |
| Роден |
1895 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Георги (Гога) Зафиров Хаджимитрев, известен като Гевгелийски, е български революционер, гевгелийски войвода на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Хаджимитрев е роден в 1892 година[1] или в 1895 година[2] в Гевгели, тогава в Османската империя. Получава прогимназиално образование и се присъединява към ВМРО. През септември 1922 година застава начело на Гевгелийската околийска чета и навлиза в района си. Успява да организира напълно околията и дава редица сражения – през септември 1922 година при Серменин, през декември 1922 година при Каяли, през април 1923 година при Смоквица и при Радня, всички без жертви. През октомври 1923 година попада на засада на ренегата Иван Пальошев при Милетково и губи четника Мустафа Мехмедов от Нъте и куриера селянин Кръстю Георгиев от Милетково. През ноември 1923 се сражава в Беласица, а през юни 1924 година при Смолари и в двете сражения без жертви. През август при Мировци губи четника Александър Маташев от Мачуково.[3] През септември се сражава при Серменин без жертви, а през август 1924 година изпраща четника Иван Марков, който сполучливо извършва атентат в Гевгели срещу Пальошев, който е тежко ранен, а двама негови четници и един акцизен агент са убити.[4]
През декември 1924 година Хаджимитрев участва като делегат на Солунския окръжен конгрес на ВМРО и е избран за редовен член на окръжното ръководство.[5] През 1925 година е делегат на конгреса на ВМРО в Сърбиново. През октомври 1925 година по време на Петричкия инцидент Хаджимитрев, активно участва в отблъскването на гръцките войски.[6] Той оглавява 200 души милиционери и се сражава при пограничен пост № 5 в Беласица, южно от Петрич.[7]
След разкола във ВМРО след убийството на Александър Протогеров от 1928 година Георги Гевгелийски е на страната на протогеровистите. Провежда акция през август-септември 1928 година в София, при която тероризира приближените на Иван Михайлов Стоян Киров и съпругата на Георги Въндев, търговеца Мито Умленски от Горна Джумая, печатаря Никола Божинов, а редица легални дейци на македонската емиграция заплашва с бой.[8] През януари 1930 година убива Спас Сарайски при пиянска свада.[9] Георги Гевгелийски заедно с Михаил Шкартов бяга в Гюргево, където се среща с Филип Атанасов, Георги Занков и Петър Карчев и им заявява, че се присъединяват към ВМРО (обединена). Подписват протокол и резолюция и се връщат в България.[10]
По-късно се оттегля от активна революционна дейност[11].
По време на българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) година подпомага българските власти и действа като войвода на Гевгелийската контрачета, преследваща комунистическите партизани.[12]
На 6 ноември 1944 година е заловен от югославските партизани. На 9 – 10 април 1945 година заедно с Георги Чалков, Владо Маджаров и Илия Югов са осъдени на смърт от Военния съд на Щипската област и присъдите са изпълнени.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 87.
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 97.
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 125.
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 136.
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 27, 87–91.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 855.
- ↑ Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Благоевград, 2001.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 749 - 750.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 278.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 735-737.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
- ↑ Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 206.
