Нъте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияНъте
Νότια
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Нъте
Нъте на картата на Гърция
Dimos Almopias - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Нъте
Нъте на картата на дем Мъглен и област Централна Македония
Координати: 41°06′15.12″ с. ш. 22°12′09″ и. д. / 41.1042° с. ш. 22.2025° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Влахомъглен
Население 388 (2001)
Надм. височина 594 m

Нъте или Нънте (изписване до 1945 година Нѫте, на гръцки: Νότια, до 1940 година Νώτια, Нотия, на мъгленорумънски: Nânti или Nânta, на турски: Nutya или Yediköy) е село в Егейска Македония, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония, Гърция. Нъте е бивше влашко мюсюлманско село. Днес селото има население от 388 души (2001).

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в северната част на котловината Мъглен (Моглена), в южното подножие на планината Кожух (Дзена), на 17 километра северно от Къпиняни. В началото на ХХ век Нънта е съставено от 8 махали - Манастир, Пунти, Проур, Ал Куле, Бийкуш, Горниц, Боз и Бейлик или Амбар.[1].

История[редактиране | edit source]

Средновековие[редактиране | edit source]

Селото е споменато като Енотия за пръв път от Кедрин в 11 век, при описанието на обсадата на крепостта Мъглен от император Василий II. В 1350 година император Йоан Кантакузин отново споменава Нотия. Над селото има останки от средновековна крепост. Нъте е традиционно най-голямото влашко (мъгленорумънско) села във Влахомъглен. Жителите му се занимават предимно с грънчарство, тъй като около селото има много глинени находища.[2]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Според местни легенди първовачално Нъте е било разпръснато на 10 отделни махали, които по време на Османското владичество са се преместили на едно място[3]. В 1759 година цялото село е ислямизирано, начело с мъгленския епископ Йоан (или Йоникий).[4] Четирите местни църкви са превърнати в джамии. Една част от жителите на Нъте, които не приемат исляма, бягат в Бер, Негуш и Ресен. Сред избягалите е и Доре, родоначалникът на ресенския род Ляпчеви, на който принадлежи и Андрей Ляпчев.[5] Сред ислямизираните жители на Нъте столетия по-късно се запазват редица неислямски обичаи и практики - празнуване на Гергьовден и на Илинден, посещения и почит към църквата в съседното българско село Тушин (Тушим) и други. [6]

Карта на Влахомъглен

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Нѫте (Нонте) живеят 3 500 власи мохамедани и 160 цигани.[7] Секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) отбелязва в Нута само 168 цигани.[8] До началото на ХХ век в Нъте се говори и български, което Теодор Капидан обяснява със смесването на жителите на Нъте с помаци от Мъглен[9].

В Гърция[редактиране | edit source]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Нъте попада в Гърция. В 1923 година влашкото помашко население на Нъте се изселва в Източна Тракия, Турция - в Одрин (около 100 семейства), в Лозенград (100 с.), Бабаески (70 с.), Люлебургас (80 с.), Узункюпрю (около 100 с), Чорлу (около 100 с.), Малкара (50 с.), Бали (10 с.), Гьозсюзсьой (50 с.), Каламиш (50 с.), Хошкьой (20 с.), Мюрефте (5 с.), Шаркьой (80 с.).[10]

На мястото на влашките помаци са заселени гърци бежанци от Понт. В 1928 година в селото живеят 216 гръцки бежански семейства с 901 души.[11] От 1919 година до 1997 година селото е самостоятелна община, към която от 1919 до 1929 и от 1955 до 1997 година се числи и село Тушин (Аетохори). През 1944 година по време на Втората световна война селото сериозно пострадва[12].

Според изследване от 1993 година селото е смесено понтийско-влашко (412 жители в 1981 г.) и в него и двата малцинствени езика - понтийски и влашки са запазени на средно ниво.[13]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Нъте

Източници[редактиране | edit source]

  • ((el)) Νότια.
  • ((el)) Η Νότια.
  • Thede Kahl, "The Islamisation of the Meglen Vlachs (Megleno-Romanians): The Village of Nânti (Nótia) and the 'Nântinets' in Present-Day Turkey", Nationalities Papers 34:1, March 2006.
  • Παπαγεωργίου, Πέτρος Ν., "Ο εξισλαμισμός του μακεδονικού χωριού Νοτίων, ανέκδοτος ιστορική παράδοσις του ΙΗ' αιώνος", Μακεδονικό Ημερολόγιο 1909.
  • Μέλλιος, Λάζαρος Α., "Ο εξισλαμισμός του Μητροπολίτη Μογλενών - Πέλλης", Έκδοση της Ιεράς Μονής του Αρχαγγέλου Μιχαήλ Αριδαίας 2.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 11
  2. Густав Вайганд. „Етнография на Македония“. Глава II. Общо за състава, характера и начина на живот на населението.
  3. Capidan, Theodor. op. cit. p.11
  4. Γνωριμία με την Αλμωπία
  5. Радев, Симеон. „Ранни спомени“, София, 1969, стр. 98.
  6. Capidan, Theodor. op. cit. p.17-18
  7. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.152.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
  9. Capidan, Theodor. op. cit. p. 12, 19
  10. Tircomnicu, Emil. Meglenoromanii. Destin istoric si cultural, Ed. Etnologica, 2004.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Νότια, http://www.exaplatanos.com
  13. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.