Пожарско
  ПожарскоΛουτράκι |
|
 Къщи в Пожарско |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Пожарско
Пожарско на картата на Гърция
|
|
 Пожарско
Пожарско на картата на дем Мъглен и област Централна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Население | 1 163 (2001) |
| Надм. височина | 212 m |
Пожа̀рско (на гръцки: Λουτράκι, Лутраки, катаревуса: Λουτράκιον, Лутракион, до 1922 година Ποζάρ, Позар[1][2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония. Пожарско има население от 1 163 души (2001).
Съдържание |
География[редактиране]
Пожарско е разположено в северозападната част на котловината Мъглен (Моглена), на 13 километра западно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже. Селото се състои от две махали - Горно и Долно Пожарско (Ано и Като Позар или Ано и Като Лутраки).
История[редактиране]
В Османската империя[редактиране]
В 19 век Пожарско е българско село във Воденска каза на Османската империя. А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бозарскени (Bozarskeny), Мъгленска епархия, живеят 1080 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пожарско (Pojarsko) е посочено като село във Воденска каза с 218 къщи и 1000 жители българи.[5]
В 1881 година селото е обрано от разбойника Бекир пехливан.[6]
В 1883 година в Пожарско е открито българско училище.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пожарско живеят 2004 българи християни.[8]
Цялото население на Пожарско е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пожарско (Pojarsko) има 2 240 българи екзархисти и в селото има българско училище.[9]
В Гърция[редактиране]
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. В 1922 година е преименувано на Лутракион. В 1981 година селото има 1066 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[10]
Личности[редактиране]
- Родени в Пожарско
Димитър Притчоков, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[11]
Иван Чаповски (р.1936), виден писател от Република Македония- Петре Бицевски (р.1939), виден писател от Република Македония
- Ристо Таков, художник от Република Македония
- Тръпко Бицевски (р.1938), виден композитор и мелограф от Република Македония
- Христо Нусев (1884 - ?), български революционер
- Христо Попиванов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[12]
- Починали в Пожарско
- Манол Розов (1878 - 1903), български революционер
Литература[редактиране]
- Бицевски, Т. Прилог кон проучувањето на обредните песни во селото Горно Пожарско, Мегленско (Егејска Македонија), Македонски фоклор II /5-6, 1970, 81-104.
- Бицевска, К. Деминутивни образувања кај именките во говорот на селото Горно Пожарско. — Литературен збор, 1984, № 5, 43—48.
Бележки[редактиране]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Άνω Πόζαρ -- Άνω Λουτράκιον
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κάτω Πόζαρ -- Κάτω Λουτράκιον
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 2 март 2013 г..
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156-157.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
- ↑ Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември, 1937, стр. 2.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 150.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
