Пожарско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияПожарско
Λουτράκι
Къщи в Пожарско
Къщи в Пожарско
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Пожарско
Пожарско на картата на Гърция
Dimos Almopias - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Пожарско
Пожарско на картата на дем Мъглен и област Централна Македония
Координати: 40°58′00.12″ с. ш. 21°57′00″ и. д. / 40.9667° с. ш. 21.95° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Население 1 163 (2001)
Надм. височина 212 m

Пожа̀рско (на гръцки: Λουτράκι, Лутраки, катаревуса: Λουτράκιον, Лутракион, до 1922 година Ποζάρ, Позар[1][2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония. Пожарско има население от 1 163 души (2001).

География[редактиране | edit source]

Пожарско е разположено в северозападната част на котловината Мъглен (Моглена), на 13 километра западно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже. Селото се състои от две махали - Горно и Долно Пожарско (Ано и Като Позар или Ано и Като Лутраки).

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Българи от Пожарско, убити от гръцка чета, илюстрация от „Монд Илюстре“, 25 юли 1908 г.[3]

В 19 век Пожарско е българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бозарскени (Bozarskeny), Мъгленска епархия, живеят 1080 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пожарско (Pojarsko) е посочено като село във Воденска каза с 218 къщи и 1000 жители българи.[5]

В 1881 година селото е обрано от разбойника Бекир пехливан.[6]

В 1883 година в Пожарско е открито българско училище.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пожарско живеят 2004 българи християни.[8]

Цялото население на Пожарско е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пожарско (Pojarsko) има 2 240 българи екзархисти и в селото има българско училище.[9]

В Гърция[редактиране | edit source]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. В 1922 година е преименувано на Лутракион. В 1981 година селото има 1066 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[10]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Пожарско
  • България Димитър Притчоков, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[11]
  • Република Македония Иван Чаповски (р.1936), виден писател от Република Македония
  • Република Македония Петре Бицевски (р.1939), виден писател от Република Македония
  • Република Македония Ристо Таков, художник от Република Македония
  • Република Македония Тръпко Бицевски (р.1938), виден композитор и мелограф от Република Македония
  • България Христо Нусев (1884 - ?), български революционер
  • България Христо Попиванов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[12]
Починали в Пожарско

Литература[редактиране | edit source]

  • Бицевски, Т. Прилог кон проучувањето на обредните песни во селото Горно Пожарско, Мегленско (Егејска Македонија), Македонски фоклор II /5-6, 1970, 81-104.
  • Бицевска, К. Деминутивни образувања кај именките во говорот на селото Горно Пожарско. — Литературен збор, 1984, № 5, 43—48.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Άνω Πόζαρ -- Άνω Λουτράκιον
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κάτω Πόζαρ -- Κάτω Λουτράκιον
  3. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 2 март 2013 г..
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156-157.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
  7. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември, 1937, стр. 2.
  8. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 150.
  9. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.
  10. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  11. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.
  12. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.