Страхил Гигов

Страхил Гигов Страхил Гигов
югославски партизанин
Роден	16 септември 1909 г. Велес, Османска империя
Починал	19 май 1999 г. Скопие, Република Македония
Семейство
Подпис
Страхил Гигов в Общомедия

Страхил Андонов Гигов–Андро (на македонска литературна норма: Страхил Гигов) е български активист и югославски комунистически партизанин, народен герой на Югославия.

Биография

Страхил Гигов е роден през 16 септември 1909 година във Велес, тогава в Османската империя. Става синдикален активист през 1928 година, а през 1929 година се присъединява към ЮКП. Член е на велешкия комитет на ЮКП от 1932 година. Между 1934 и 1936 година лежи в затвор в Сремска Митровица, а от есента на 1939 година е член на Покрайненския комитет на ЮКП за Вардарска Македония. На 14 юли 1939 година заедно със Васил Антевски помага на Георги Шоптраянов да публикува „150 години от Френската революция“.

Членове на ГЩ на НОВ и ПОМ, на ЦК на КПМ, на Инициативния комитет за свикване на АСНОМ и други в Козяк, Кумановско, май-юни 1944 година. Отляво-надясно седнали: Кирил Петрушев, Михайло Апостолски, Методи Андонов-Ченто, Светозар Вукманович-Темпо, Лазар Соколов. На горния ред: Епаминонда Попандонов, Мане Чучков, Страхил Гигов, Мара Нацева, Митко Зафировски, Бане Андреев и Киро Глигоров

След разгрома на Кралска Югославия през 1941 година по време на Втората световна война Страхил Гигов и Панко Брашнаров участват във формирането на Българските акционни комитети, които посрещат българската армия. В края на 1941 година е секретар на местния комитет във Велес, а в началото на 1942 година е секретар и на велешкия окръжен комитет. Главен редактор е на вестник „Народен бюлетин“. Признава, че партизнаската война в Македония е започнала под натиска на Югославското партийно ръководство, партизаните са се оттеляли при първите неуспехи, автономията на Македония е била отцепване от борбата на Югославия, партията не е смеела да каже, че е югославска, и така се оказва неспособна да ръководи народа. През септември 1942 година повторно е избран за член на новия Покрайненски комитет. Участва в създаването на Македонската комунистическа партия на 13 март 1943 година в Тетово заедно с Кузман Йосифовски - Питу, Цветко Узуновски, Мара Нацева и Бане Андреев. . Става член на централния ѝ комитет. На съвещание, проведено в Преспа на 21 декември 1943 година признава, че честните партийни кадри са възприели лозунга на Методи Шаторов, че Вардарска Македония била освободена след разгрома на Кралство Югославия и трябвало да се създава Съветска Македония, дейността му е оставила дълбоки корени в младите партийни членове, увличайки много млади и предани такива. Също така е избран за член на Главния щаб на НОВ и ПОМ и на инициативния комитет за свикването на първото заседание на АСНОМ. Член е също и на АВНОЮ. Приел просръбски възгледи, Страхил Гигов е смятан за един от основните врагове на Методи Андонов Ченто и за организатор на убийството на Кочо Рацин.

След формирането на Социалистическа Република Македония Страхил Гигов влиза в управлението на държавата. Член е на Президиума на АСНОМ, министър на промишлеността и минното дело в първото правителство, член на Федералния изпълнителен съвет на председателството на Ср Македония. През 1946 година е избран за председател на Земския съвет на първия конгрес на Съюза на синдикатите на Македония. Носител е на Партизански възпоменателен медал 1941 година.

Страхил Гигов умира през 1999 година в Скопие.