Екслибрис
Екслибрисът е миниатюрна графика с приложен характер, която представлява гравиран или печатен знак, който идентифицира собственика на дадена книга. Идва от латинския израз „ex libris“, което означава „из книгите на…“ в смисъл „от библиотеката на…“. Представлява етикет, който се залепва на вътрешната страна на корицата на книга, или печат, който се поставя там. Специфични за екслибриса са неговата лаконичност и изящество на рисунъка, изразяването на отношението към отделния човек — било със средствата на вица и шегата, било чрез символи и сравнения.
През 20 век превес вземат т. нар. колекционерски екслибриси, много от които изобщо не служат за обозначаване чия собственост е книгата, а попълват сбирките на колекционери, участват в изложби и се отпечатват в луксозни албуми. Това налага използването на графични техники, извън установената — гравюра на дърво и линолеум, наложила се през Средновековието.
Съдържание |
Елементи на екслибриса [редактиране]
Предпочитаният размер на екслибриса е 70х50 мм. Елементите му са:
- текстът „ex libris“ (който може да бъде заменен от „ex biblioteka“ (из библиотеката на…), „ex musicis“ ("из нотите или музикалните издания на…) и т.н. Възможно е екслибрисът да съдържа само изображение и име на собственика на библиотеката. Или да е текстови — без изображение;
- надпис с името на собственика (пълни имена или само инициали);
- графично изображение, свързано с личността или интересите на собственика или институцията, за която е създаден.
Самото изображение обикновено говори за отношението на художника към личността, интересите или професията на притежателя на книгата. Признак на майсторство е умелото вплитане на името на притежателя на книгата в графичното изображение, като за това съществена, равностойна на рисунката роля играе и шрифтът на надписа.
Екслибрисите се делят на: поръчкови (срещу заплащане от книголюбителя) и колекционерски (художникът на своя глава създава екслибрис за някого).
Екслибрисът в България [редактиране]
В България практиката да се указва кой е собственикът на дадена книга (чрез печати или ръкописни надписи „Из книгите на…“) става модна още през 19 век, главно под руско и немско влияние. Първият запазен художествено изработен екслибрис е универсален (всеки, купил книгата, вписва името си на специално оставен празен ред в книжния знак) и е дело на Харалампи Тачев. Публикуван е в книгата на Андрей Протич „Ева“ (1907). Графикът Васил Захариев и неговите ученици Преслав Кършовски, Бинка Вазова и Миша Попова имат съществен принос в засилената поява на художествено изработени екслибриси през 1920-те и 1930-те години.[1] След 1944 г. доайени на БГ екслибриса са Пенчо Кулеков и сливенския художник Митко Бакалов.
Първата национална изложба на екслибриси в България е през 2002 г.[2] През 2003 и 2005 г. в София се организират две издания на Международното биенале за екслибрис.[3]
Известни български графици — автори на екслибриси са Васил Захариев, Преслав Кършовски, Бинка Вазова, Миша Попова, Пенчо Кулеков, Митко Бакалов,Георги Пенчев, Жана Костуркова, Тодор Атанасов, Румен Скорчев, Виолета Гривишка-Танева, Атанас Василев, Петър Чуховски, Кирил Гюлеметов, Катя Костова, Ралица Николова, Тоня Горанова, Борислав Стоев, Стоимен Стоилов, Крикор Касапян, Магърдич Касапян, Едуард Пенков Онник Каранфилян, Николай Янакиев и др.[1]
Сравнително малко е литературата на тема „Екслибрис“ на български език — предимно статии в периодичните издания и четири книги. Историята на българския екслибрис е слабо проучена. Обществена сбирка от стари и нови екслибриси се създава отскоро в Отдел „Карти и графика“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, въз основа на дарения на Пенчо Кулеков, Виолета Людсканова и други:
- Стоян Шиклев, „Екслибрис в България“, изд. Народна библиотека Кирил и Методий,
- Евтим Томов, „Екслибрис“, изд. Български художник, 1977,
- Петър Величков, „Ексмузициси на български композитори“, изд. Музика, 1981.
- Петър Величков, „Сто български екслибриса“, изд. Български художник, 1985.
Галерия [редактиране]
-
Екслибрис на френския композитор от украински произход Мариан Кузан, от Жак Гнездовски
-
Автоекслибрис на чешкия художник Емил Орлик
-
Автоекслибрис на холандския художник Алберт Хан
-
Автоекслибрис на американския художник Едуард Пенфийлд
Източници [редактиране]
- ↑ а б „Сто български екслибриса“, Петър Величков, издателство „Български художник“, 1985
- ↑ Изкуството на екслибриса в България, Петър Змийчаров, Литературен форум, брой 20 (504)
- ↑ International Exlibris Center Sofia
