Екслибрис
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Екслибрисът е миниатюрна графика с приложен характер, която представлява гравиран или печатен знак, който идентифицира собственика на дадена книга. Идва от латинския израз „ex libris“, което означава „из книгите на…“ в смисъл „от библиотеката на…“. Представлява етикет, който се залепва на заглавната страница или вътрешната страна на корицата на книга. Специфични за екслибриса са неговата лаконичност и изящество на рисунъка, изразяването на отношението към отделния човек — било със средствата на вица и шегата, било чрез символи и сравнения.
[редактиране] Елементи на екслибриса
Размерите на екслибриса обикновено достигат до 70 на 50 мм. Елементите му са:
- надпис с името на собственика,
- графично изображение,
- текстът „ex libris“ (който може да бъде заменен от „ex musicis“ („ексмузицис“) когато етикетът се поставя върху нотна школа или книга по музика).
Графичното изображение обикновено говори за личността, интересите или професията на притежателя на книгата. Признак на майсторство е умелото вплитане на името на притежателя на книгата в графичното изображение, като за това съществена, равностойна на рисунката роля играе и шрифтът на надписа.
[редактиране] Екслибрисът в България
В България практиката да се указва кой е собственикът на дадена книга става популярна още в средата на 19 век, а първите екслибриси се появяват през 1920-те и 1930-те години.[1]
Първата национална изложба на екслибриси в България е през 2002 г.[2] През 2003 и 2005 г. в София се организират две издания на Международното биенале за екслибрис.[3]
Известни български графици — автори на екслибриси са Васил Захариев, Преслав Кършовски, Бинка Вазова, Георги Пенчев, Пенчо Кулеков, Жана Костуркова, Тодор Атанасов, Румен Скорчев, Виолета Гривишка-Танева, Кирил Гюлеметов, Катя Костова, Ралица Николова, Тоня Горанова, Борислав Стоев, Стоимен Стоилов и др.[1]
Сравнително малко литература на тема екслибрис е издавана на български език — статии в периодичните издания и четири книги.
- Стоян Шиклев, „Екслибрис в България“, издател Народна библиотека Кирил и Методий,
- Евтим Томов, „Екслибрис“, издателство Български художник, 1977,
- Петър Величков, „Българският екслибрис 1878–1946 г.“
- Петър Величков, „Сто български екслибриса“, издателство Български художник, 1985.
[редактиране] Източници
- ↑ 1,0 1,1 „Сто български екслибриса“, Петър Величков, издателство „Български художник“, 1985
- ↑ Изкуството на екслибриса в България, Петър Змийчаров, Литературен форум, брой 20 (504)
- ↑ International Exlibris Center Sofia

