Евтим Томов
| Евтим Томов | |
| български художник и изкуствовед | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Художествена академия в София |
| Учители | проф. Никола Маринов и проф. Борис Митов |
| Направление | живопис, графика |
| Награди | „Кирил и Методий“ I ст. (1969) „Червено знаме на труда“ (1979) награди от СБХ |
Евтим Томов Андонов е български художник и изкуствовед. Професор, доктор на изкуствознанието (1976), член на СБХ от 1944 г.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Евтим Томов е роден на 1 ноември 1919 г. в с. Трекляно, Кюстендилско. Учи в Кюстендилската гимназия и завършва III мъжка гимназия в София (1938). През май 1938 г. е уредена първата му самостоятелна изложба. Завършва Художествената академия в София, специалност живопис, при проф. Никола Маринов и проф. Борис Митов (1943). Посещава като студент и курсовете по графика на проф. Васил Захариев. Специализира графика във Виена (1943 – 1944).
Работи като художник във вестниците „Заря“, „Дъга“ и „Ден“. Сътрудничи с рисунки и приложна графика на различни периодични издания и на издателства. След 9 септември 1944 г. работи като художник-оформител и художествен редактор в Държавното военно издателство, издателство „Български художник“, сп. „Български войн“ и др.
Секретар на секция Графика при СБХ. Поставя началото на издателската дейност при съюза. Урежда самостоятелни изложби в София и в редица градове в страната: Димитровград, Кюстендил (1961, 1968, 1979), Луковит, Кърджали, Търговище, Шумен, Ловеч и др. Участва в окръжни, общи и специализирани изложби в България, Прага, Будапеща, Москва, Берлин, Дрезден, Виена, Варшава, Виетнам, Монголия, Индия, Мексико, Чили, Швейцария, Дания и др.
От 1957 г. последователно е преподавател, доцент и професор, ръководител на катедра в Художествената академия. По случай 60-годишния му юбилей в София и Кюстендил е организирана ретроспективна изложба (1979).
През 1986 прави дарение на родното си с. Трекляно – постоянна изложба от 78 гравюри на дърво и линолеум, литография и други техники.
Награден с орден „Кирил и Методий“ I ст. (1969), „Червено знаме на труда“ (1979), награди от СБХ, от ЦС на БПС и други чуждестранни отличия.
Удостоен със званието почетен гражданин на Кюстендил през 1989 г.
Умира на 14 юни 1997 г. в София.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Васил Захариев“ (1954)
- „Българска графика“ (1955)
- „Владислав Скочилас“ (1958)
- „Макс Швабински“ (1958)
- „Графика и графични техники“ (1959)
- „Възрожденски щампи и литографии“ (1961)
- „Технология на графиката“ (1964)
- „Високопечатни гравюри“ (1973)
- „Дълбокопечатни гравюри“ (1974)
- ((fr)) „Повърхнен печат, литография“ (1975)
- „Български възрожденски щампи“ (1975, 1978)
- „Екслибрис“ (1977)
- „Български икони – дърворезби и гравюри на мед“ (издадена във ФРГ, 1982)
- „Един живот в изкуството. Спомени, срещи, разговори“ (2005)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ковачевски, Христо, Евтим Томов, София, 1979
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Евтим Томов – изложба в Кюстендил
- графика на Евтим Томов Архив на оригинала от 2012-01-30 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 647.
|
