Борис Митов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Митов
Роден
11 януари 1891 г.(1891-01-11)
Починал
6 юли 1963 г. (на 72 г.)
Националност България
АкадемияХудожествено индустриално училище в София
Академията за изящни изкуства в Париж
проф. Иван Ангелов,
проф. Фернан Кормон,
проф. Иван Мърквичка
Направлениеживопис
НаградиДимитровска награда (1951)
Портрет на издателя Димитър Мишев, 1925 г.

Борис Антонов Митов е български художник, живописец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Баща му е известният български художник Антон Митов, майка му Олга Храмцова е рускиня. Роден е на 11 януари 1891 г. във Варна[1], където баща му по това време е учител. През 1894 г., когато той е на три години, семейството се премества в София. Борис започва да рисува от дете и участва в изложби от петнадесетгодишен. От 1910 г. учи живопис при проф. Иван Ангелов в Художественото индустриално училище – София.[1] През 1911 г. завършва общия курс и заминава за Париж, където остава до 1914 г., работи при проф. Фернан Кормон и посещава Академията за изящни изкуства.[1] Завършва художественото си образование при Иван Мърквичка в София през 1915 г.[1] През Първата световна война е военен художник (1915 – 1918). Преподавател (1924 – 1929) и професор (1929 – 1959) по живопис, ръководител (1952 – 1959) на катедрата по рисуване в Художествената академия в София.[1] Умира на 6 юли 1963 г. в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Работи в областта на портрета и голото тяло. Един от изтъкнатите български портретисти[2], създал портрети на баща си Антон Митов, Иван Шишманов, Добри Христов, Сава Огнянов, Елин Пелин, Георги Димитров и много други известни българи.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Отличен е с държавна награда за изкуство „За бляскава художествена дейност“ (1932) и звание „Заслужил художник“ (1951). Лауреат на Димитровска награда (1951). Награден е два пъти с орден „Кирил и Методий“ (1961 и 1963)[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Голяма енциклопедия „България“, том 7, БАН, Труд, София, 2012.
  2. Марински, Лазар. Българска живопис, 1925 – 1970: Каталог на НХГ. Национална художествена галерия, 1971. с. 214.
  3. Биография в artprice.bg

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефан Митов, „Борис Митов“, София, изд. „Български художник“, 1955.