Румен Скорчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Румен Скорчев
български художник
Румен Скорчев 
Роден: 7 октомври 1932 г. (1932-10-07) (81 г.)
Ески Джумая (днес Търговище), Царство България

Академик Румен Денев Скорчев е български художник, работещ в областта на илюстрацията, графиката, рисунката и живописта, с голям принос в изобразителното изкуство и неговото популяризиране по света. Той е почетен гражданин на град Търговище.[1]

Биография[редактиране | edit source]

Румен Скорчев е роден е на 7 октомври 1932 година в Търговище. Първото му образование е в Инженер-паркостроител (1957).[2] През 1964 завършва Илюстрация във ВИИИ „Николай Павлович“ при проф. Веселин Стайков.[3]

Работи като художествен редактор и главен художник на изд. „Народна младеж“. Професор е в катедра „графични изкуства“ в НХА. От края на 60-те години Скорчев добива популярност в България и чужбина с множеството спечелени награди от участия в международни изложби. Стипендиант е на японската фондация Kokusai Koryu Kikin (1979). Организира самостоятелни изложби в Австралия, Италия, Индия, Холандия, Люксембург, Кюрасао, Русия, Швейцария, Германия, Австрия, Ирак, Норвегия, САЩ и др.[2]

Творби[редактиране | edit source]

Илюстрирал е над 200 книги за деца и възрастни – „Храбрите щурци“ от Асен Разцветников, „Девет приказки и две в повече“ от К. Чапек, „Малки жабешки истории“ от Йордан Радичков, „Приказки“ от Братя Грим, лириката на Анна Ахматова, Ал. Блок, Пушкин, Петрарка, Омар Хайям, Хименес, Яворов, Вапцаров и др.[2][3]

По значителни графични серии: „Земя“ (1974), „Импулси“ (1978), „Нощен лов“ (1978), „Рисунки по време на разговор“ (1987), „Човекът-природа“ (1987-1988), „Равновесие“ (1988), „Кутията на Пандора“ (2000).[3]

През 1982 и през 1994 година е представен с творби в Швейцарската енциклопедия „Who’s Who in Graphic Art“ за Приложната графика на 20-ти век. А през 1990 година е включен в двутомното издание за 300 съвременни художници в графичното изкуство, издадено от Международния център за изкуство в Киото, Япония.[2][3]

Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, на областните галерии в България, галерия „Албертина“ – Виена, музея „Виктория и Албърт“ – Лондон, Национална галерия – Вашингтон, САЩ, музея „Лудвиг“ – Кьолн, Националната библиотека на Париж, Дордрехтмузеум – Холандия, Музей за съвременно изкуство в Кайро – Египет и др., както и в големи частни колекции в САЩ, Холандия, Италия, Франция и др. Благодарение на контактите си с японския университет „Сейка“ Скорчев подпомага културния обмен на Япония и България, като организира разменни изложби на художници от двете страни.[2][3]

Отличия[редактиране | edit source]

Румен Скорчев е носител на над 40 национални и международни награди. През 1970 година за графиката си „Надежда“ получава „Златния медал“ на ІІ Международно биенале във Флоренция. Присъдени са му пет пъти годишните национални награди – за илюстрация (1972 и 1984 г.), за графично изкуство (1974 и 1987 г.) и за рисунка (1979). Вписан е в Почетния списък „Х. К. Андерсен“ за книгата „Храбрите щурци“ от Асен Разцветников. Получава почетен медал и диплом с „Благодарност“ от Министерството на културата на Русия за популяризиране творчеството на Александър Пушкин чрез книгите, които е илюстрирал. Носител е на наградата на Министерството на културата на България за 24-ти май през 2008 година. През 2012 г. получава наградата за живопис "Захарий Зограф" от Съюза на българските художници. [2][3]

Източници[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. „Академик Румен Скорчев е най-щедрият дарител на библиотеката в Търговище“, 21 ноември 2011 // Топ новини (бълг.)
  2. а б в г д е „Румен Скорчев / Rumen Skorchev“ // Галерия „Лоранъ“ (бълг.)
  3. а б в г д е Румен Скорчев // ArtPrice.bg (бълг.)