Румен Скорчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Румен Скорчев
Rumen Skorchev.jpg
български художник
Роден
7 октомври 1932 г. (1932-10-07) (82 г.)
Ески Джумая (днес Търговище), Царство България
Националност Флаг на България България
Академия ВИИИ „Николай Павлович“
Учители проф. Веселин Стайков
Направление илюстрация
Награди Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (2011)

Академик Румен Денев Скорчев е български художник, работещ в областта на илюстрацията, графиката, рисунката и живописта, с голям принос в изобразителното изкуство и неговото популяризиране по света. Той е почетен гражданин на град Търговище.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Румен Скорчев е роден е на 7 октомври 1932 г. в Търговище. Първото му образование е Инженер-паркостроител (1957).[2] През 1964 завършва Илюстрация във ВИИИ „Николай Павлович“ при проф. Веселин Стайков.[3]

Работи като художествен редактор и главен художник на изд. „Народна младеж“. Професор е в катедра „графични изкуства“ в НХА. От края на 60-те години Скорчев добива популярност в България и чужбина с множеството спечелени награди от участия в международни изложби. Стипендиант е на японската фондация Kokusai Koryu Kikin (1979). Организира самостоятелни изложби в Австралия, Италия, Индия, Холандия, Люксембург, Кюрасао, Русия, Швейцария, Германия, Австрия, Ирак, Норвегия, САЩ и др.[2]

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Илюстрирал е над 200 книги за деца и възрастни – „Храбрите щурци“ от Асен Разцветников, „Девет приказки и две в повече“ от К. Чапек, „Малки жабешки истории“ от Йордан Радичков, „Приказки“ от Братя Грим, лириката на Анна Ахматова, Ал. Блок, Пушкин, Петрарка, Омар Хайям, Хименес, Яворов, Вапцаров и др.[2][3]

По значителни графични серии: „Земя“ (1974), „Импулси“ (1978), „Нощен лов“ (1978), „Рисунки по време на разговор“ (1987), „Човекът-природа“ (1987-1988), „Равновесие“ (1988), „Кутията на Пандора“ (2000).[3]

През 1982 и през 1994 година е представен с творби в Швейцарската енциклопедия „Who’s Who in Graphic Art“ за Приложната графика на 20-ти век. А през 1990 година е включен в двутомното издание за 300 съвременни художници в графичното изкуство, издадено от Международния център за изкуство в Киото, Япония.[2][3]

Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, на областните галерии в България, галерия „Албертина“ – Виена, музея „Виктория и Албърт“ – Лондон, Национална галерия – Вашингтон, САЩ, музея „Лудвиг“ – Кьолн, Националната библиотека на Париж, Дордрехтмузеум – Холандия, Музей за съвременно изкуство в Кайро – Египет и др., както и в големи частни колекции в САЩ, Холандия, Италия, Франция и др. Благодарение на контактите си с японския университет „Сейка“ Скорчев подпомага културния обмен на Япония и България, като организира разменни изложби на художници от двете страни.[2][3]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Румен Скорчев е носител на над 40 национални и международни награди. През 1970 година за графиката си „Надежда“ получава „Златния медал“ на ІІ Международно биенале във Флоренция. Присъдени са му пет пъти годишните национални награди – за илюстрация (1972 и 1984 г.), за графично изкуство (1974 и 1987 г.) и за рисунка (1979). Вписан е в Почетния списък „Х. К. Андерсен“ за книгата „Храбрите щурци“ от Асен Разцветников. Получава почетен медал и диплом с „Благодарност“ от Министерството на културата на Русия за популяризиране творчеството на Александър Пушкин чрез книгите, които е илюстрирал. Носител е на наградата на Министерството на културата на България за 24-ти май през 2008 година. През 2012 г. получава наградата за живопис „Захарий Зограф“ от Съюза на българските художници.[2][3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. „Академик Румен Скорчев е най-щедрият дарител на библиотеката в Търговище“ // Топ новини, 21 ноември 2011 г. (бълг.)
  2. а б в г д е „Румен Скорчев / Rumen Skorchev“ // Галерия „Лоранъ“ (бълг.)
  3. а б в г д е Румен Скорчев // ArtPrice.bg (бълг.)