Румен Скорчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Румен Скорчев
български художник
Роден: 7 октомври 1932
Търговище, България

Проф. Румен Денев Скорчев е български график и илюстратор, с голям принос за популяризиране на българското изобразително изкуство по света.

Роден е в Търговище, но родът му е от село Скорците. В началото на 1950-те години работи в мините в Перник. През 1957 г. завършва Лесотехническия университет със специалност инженер-паркостроител, а през 1964 г. се дипломира повторно, със специалност илюстрация в Националната художествена академия.

От началото на 1970-те години Скорчев добива популярност в България и чужбина с участията си в множество международни изложби за илюстрация, графика и живопис. През 1970 г. за графиката си „Надежда“ е награден със златен медал на Международното биенале във Флоренция, а творбата му става притежание на галерия „Уфици“. През 1974 и 1987 г. печели годишната награда за графика на СБХ. Носител е на златен плакет от IV Международно биенале на илюстрацията в Братислава, на сребърен медал от изложението на книгата в Лайпциг, награда от Графичното биенале в Ирландия през 1982 г. и много други.[1] Картини на Скорчев са притежание и на други големи световни музеи като „Албертина“ във Виена, „Виктория и Алберт“ в Лондон, Националната галерия във Вашингтон.[2]

Скорчев е редовен участник в Международното биенале на хумора и сатирата – Габрово, а на неговото XV издание през 2001 г. е председател на международното жури. Благодарение на контактите си с японския университет „Сейка“ Скорчев подпомага културния обмен на България и Япония, като организира изложби на разменни начала и съвместни изложби на български и японски художници.

Румен Скорчев е известен и с множеството дарения на свои творби, които прави на градските галерии в цялата страна: галерията в Търговище, Дома на хумора и сатирата в Габрово, Софийската градска художествена галерия.[3]

През май 2005 г. за цялостния му принос към изобразителното изкуство Румен Скорчев е награден със статуетката „Славяна“.[3] [4]

През 2006 г. излиза книгата „Рисунки по водата“, съдържаща негова проза и илюстрации.

[редактиране] Източници

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти