Анна Ахматова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анна Ахматова
A. Gorenko.jpg
А. А. Ахматова, 1925 г.
Роден 23 юни 1889 г.(1889-06-23)
Болшой фонтан, Руска империя
Починал 5 март 1966 г. (на 76 г.)
Домодедово, СССР
Националност Флаг на Русия Русия
Активен период 1911—1966
Жанр стихотворение
Дебютни работи „Вечер“ (1912)
Съпруга Николай Гумильов
Владимир Шилейко
Николай Пунин
Деца Лев Гумильов
Анна Ахматова в Общомедия

А́нна Ахма́това (на руски Анна Ахматова), псевдоним на Анна Андреевна Горенко, руска поетеса, една от най-значителните представителки на акмеизма и на руската поезия изобщо.

Анна Ахматова е съпруга на поета Николай Гумильов и майка на историка Лев Гумильов.

Биография[редактиране | edit source]

Анна Горенко е родена на 23 юни 1889 г. в Болшой фонтан край Одеса. Завършва гимназия в Киев, след което учи право в Санкт Петербург. Започва да пише стихове от ранна възраст и ги публикува под псевдонима Анна Ахматова, поради нежеланието на баща ѝ те да бъдат свързвани с фамилното му име. През 1910 г. тя се жени за поета Николай Гумильов, а през 1912 г. се ражда синът им, бъдещият историк Лев Гумильов. Ахматова и Гумильов са сред основните участници в групата на акмеистите, които противопоставят на символизма по-сдържани и класически поетични форми. Двамата не живеят дълго заедно и през 1918 г. се развеждат. По-късно Ахматова е женена за Владимир Шилейко и Николай Пунин.

След идването на власт на комунистите Ахматова е критикувана от тях за елитарността на поезията си. Положението ѝ се усложнява още повече след екзекуцията на Николай Гумильов през 1921 г. От 1923 г. до 1940 г. стиховете ѝ не се публикуват и тя се прехранва главно с преводи. Сред превежданите от нея автори са Виктор Юго, Рабиндранат Тагор, Джакомо Леопарди, както и различни арменски и корейски поети.

През 1934 г. синът на Ахматова Лев Гумильов е арестуван и изпратен в лагер в Сибир. През този период тя започва да пише автобиографичния цикъл „Реквием“, който е публикуван едва през 1989 г. и понякога е оценяван като нейното най-значимо произведение. След като е освободен за кратко, през 1937 г. Гумильов отново е арестуван. През 1940 г. някои стихотворения на Ахматова са преиздадени, но няколко месеца по-късно книгата е иззета от книжарниците и библиотеките.

След началото на войната с Германия през 1941 г. Анна Ахматова е евакуирана в Ташкент, където остава до 1944 г. Там тя пише стихотворения с предимно патриотично съдържание, които са издадени през 1943 г. След завръщането ѝ в Ленинград нейни стихове продължават да се печатат в местни издания, но след нейна среща с британския философ Исая Бърлин през 1946 г. лично Андрей Жданов я подлага на критика и публикуването на нейни стихове отново е спряно. След поредното арестуване на Лев Гумильов през 1949 г. Ахматова публикува няколко стихотворения с хвалебствия към Йосиф Сталин, надявайки се да помогне за освобождаването му, но не постига успех и той е освободен едва през 1956 г.

След смъртта на Сталин през 1953 г. мястото на Ахматова в руската литература постепенно и колебливо започва да бъде признавано. От края на 50-те години започват да бъдат публикувани книги с нейни стихове, но много от тях остават забранени от цензурата до края на 80-те години. През този период тя пише и мемоари за Александър Блок, Амедео Модилиани (известни са 16 негови платна, за които е позирала Ахматова), Осип Манделщам, издадени са нейни есета, посветени на Александър Пушкин. През 1965 г. ѝ е разрешено да пътува в чужбина, за да получи наградата Таормина в Италия и почетен докторат в Оксфордския университет.

Умира на 5 март 1966 г.

Произведения[редактиране | edit source]

  • „Из шести книг“ (1940)
  • „Поэма без героя“ (1940-1965; публикувана през 1976)
  • „Реквием“ (1935-1940; публикувана през 1989)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anna Akhmatova“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за