ПФК Спартак (Варна)

Спартак

Име на отбор	Спартак
Прозвище	Соколите, Гордостта на Варна
Основан	28 Август 1918
Стадион	Спартак
Капацитет	8 000
Собственик	Инжстрой Холдинг
Президент	Георги Вълев
Старши треньор	Румен Димов
Първенство	Източна „Б“ ФГ
2010/11	Североизточна „В“ АФГ, 1-во (класира се)
Домакин Гост

Вижте пояснителната страница за други значения на Спартак Варна.

---

"ФК Спартак 1918" е български футболен отбор от град Варна. Създаден е през 1918 година. През 2010 г., заради многото си задължения, клубът не получава професионален лиценз. За да се освободи от дълговете, ръководството на ПФК „Спартак” взема решение да пререгистрира футболния клуб под името ФК „Спартак 1918”. За да избегне отпадане в "А" областна група, „Спартак 1918” се обединява с ФК „Владислав“ и заема неговото място в Североизточната „В” група през сезон 2010/11 г.

Успехи

• Шампион на България - 1932 г.
• Вицешампион - 1931, 1933 г.
• Трето място в първенството - 1929, 1955, 1984 г.
• Полуфиналист в първенството - 1945, 1946, 1948 г.
• Финалист за националната купа - 1961, 1983 г.
• Участник за КНК - 1961, 1983 г. - осмина финалист

История

Ранни години /1916-1924/

През 1916 г. група младежи от северозападните покрайнини на Варна се увличат по футболната игра. Те ритат на поляна, далеч по-малка по размери от футболно игрище, а вратите са обозначени с по-едри камъни. Година по-късно у тях назрява идеята да основат футболен клуб. По това време вестниците наричат българските войници на фронта "витязи" и момчетата решават да нарекат клуба Витяз. Поради липса на средства обаче не успяват да го регистрират. Въпреки това членовете на Витяз постоянно се увеличават и през 1918 г. вече има реални предпоставки клубът официално да започне своя живот. Учредителното събрание се провежда на 28 август 1918 г. Предлага се името Витяз, но мнозина от присъстващите не го одобряват. В това време малкият Милан Георгиев, който стои настрани и мълчаливо слуша, се приближава към групата и вдига в ръка перо от сокол, което е намерил на път към събранието. Предлага клубът да бъде наречен Сокол и всички се съгласяват. За председател на дружеството е избран Нягол Колев, който по това време е 16-годишен. Няколко дни по-късно Окръжното управление в града отказва клубът да бъде регистриран с това име, тъй като вече съществува ловно дружество, което се нарича Сокол. След ново събрание е решено клубът да носи името Български сокол. Сформира се първия отбор, чийто капитан става Ради Марков. В състава личат имената на Михаил Тунчев и Георги Станев, които впоследствие стигат до националния отбор като състезатели на Тича. Български сокол бързо се разраства и към 1921 г. членовете на дружеството са над 200. През 1922 г. клубът става за първи път първенец на Варна, макар и неофициално, след две победи с 4:2 и 2:0 над най-силния клуб по това време Тича. През 1923 г. Български сокол е приет за член на Северобългарската спортна лига, а през 1924 г. приема името Шипченски сокол, след обединение със спортен клуб Шипка.

Шипченски сокол /1924-1945/

Съставът на Шипченски сокол във финала на ДП срещу Славия през 1932 г.

Обединението на Български сокол и Шипка става на общо събрание, проведено на 30 януари 1924 г. За първи председател на Шипченски сокол е избран холандецът Дирк Бронз, който месеци по-късно е заменен от Никола Мишев. През 1927 г. е учредена градска купа, наречена "Варна". Неин първи носител става Шипченски сокол, който на финала побеждава с 1:0 Левски (Варна). Това е първи трофей в историята на клуба. През сезон 1928/29 „соколите” печелят шампионата на Варненска окръжна спортна област и придобиват правото да участват в държавното първенство, където остават с бронзовите медали след загуба на полуфинала от Ботев (Пловдив). През 1931 г. Шипченски сокол става вицешампион. Отборът достига до финала на държавното първенство в София срещу столичния АС-23. Седемнадесет минути преди края на мача, варненци водят с 2:1. Тогава играч на столичани чупи крака на техния съотборник Георги Пармаков. „Соколите” отказват да доиграят срещата, ако съдията не отстрани виновника. Това не става и двубоят е прекратен. Присъдена е служебна победа с 3:0 за АС-23, но купата не се връчва. Така варненци остават на второ място.

Вратарят Здравко Янакиев с двете си дъщери и Царската купа от 1932 г.

Година по-късно Шипченски сокол печели първата и единствена досега в историята си шампионска титла на България. На финала на държавното първенство в София, варненци побеждават Славия (София) с 2:1 след продължения. Головете за победителите вкарват Иван Найденов и Илия Булашев. Съставът на Шипченски сокол, който извоюва този голям успех е: Здравко Янакиев, Георги Апостолов, Иван Георгиев, Борис Нейков /капитан/, Владимир Капзамалов, Стоян Танев, Райко Димов, Александър Коев, Илия Булашев, Иван Найденов и Руси Булашев. През 1933 г. отборът отново става вицешампион, след като на финала в София отстъпва на столичния Левски с 1:3. Въпреки загубата, Шипченски сокол става първият отбор в страната, който в 3 поредни години играе на финала на държавното първенството.

След 1935 г. клубът изпада в тежка финансова криза, която постепенно се задълбочава. Повечето изявени състезатели напускат в други отбори, а някой прекратяват активната си кариера. Често Шипченски сокол не може да събере по 11 играчи за мачовете си, а понякога дори губи служебно. Логично отборът не намира място в новосъздадената през 1937 г. национална дивизия. През зимната пауза на сезон 1941/42 в клубът не се извършва никаква дейност и той на практика несъществува. Тогава секретарят Димитър Топалов се наема да организира всичко сам. Намира средства от дарения, с които картотекира футболисти, повечето млади и неопитни. Впоследствие Топалов е подпомогнат от футболиста на тима Кирил Павлов-Кинко и запаленият соколец Янко Михайлов. Тримата, заедно с помощта на още дузина съмишленици успяват да възродят Шипченски сокол. В отбора са селектирани младите Добромир Ташков и Тома Захариев, които по-късно ще се превърнат в едни от най-изявените футболисти на България в средата на ХХ век. През сезон 1943/44 Шипченски сокол печели първенството на Варненска област и се класира за държавния шампионат, който обаче след два кръга е прекратен поради настъпилите политически събития на 9 септември 1944 г.

Спартак /1945-1969/

През 1945 г. след решение на новата власт у нас, Шипченски сокол се обединява с Левски /основан 1926 г./ и Радецки /основан 1926 г./ под името Спартак. През 1945, 1946 и 1948 г. Спартак е полуфиналист в държавното първенство. През 1955 г. „соколите” се класират на трето място в първенството. В решителния последен мач варненци побеждават Славия като гост с 2:1 и се нареждат след шампиона ЦСКА и Славия. В тези години варненци имат много силна селекция, в която личат имената на легендите Илия Кирчев, Кирил Пандов, Христо Вълчанов, Герасим Калугеров, Иван Филипов, Бисер Димитров, Стефан Стефанов-Заека и Христо Николов-Чоко. През 1958 г. нападателят на „Спартак” Георги Арнаудов става голмайстор на първенството за 1958 г. с 9 гола. Толкова има и Добромир Ташков от „Славия” (Сф), който е бивш футболист на „Спартак”. През 1960 г. нападателят на „соколите” Любен Костов също става голмайстор на „А“ група с 12 попадения. През 1961 г. Спартак е финалист за националната купа. На четвъртфинала варненци отстраняват Левски с 1:0 като гост, а на полуфинала - Ботев (Пловдив) с 2:1 като домакин. Финалът в София обаче е загубен от ЦСКА с 0:3. Същата година Спартак участва в турнира за КНК и става първият български отбор за КНК и втори (след ЦСКА), представял България в европейските клубни турнири. Варненци отпадат в първия кръг от класния тим на Рапид (Виена) след сензационно равенство 0:0 като гост и загуба с 2:5 във Варна. В средата на 60-те години в Спартак настъпва смяна на поколението, като по-голямата част от футболистите от силния отбор, постигнал сериозни успехи през отминалите 10 години, се отказват от футбола. Заместниците им не са на тяхното ниво и тимът на два пъти изпада в „Б” група - първо през сезон 1963/64, а след това и през 1965/66.

ЖСК-Спартак /1969-1985/

На 6 март 1969 г. Спартак се обединява с Локомотив (Варна) /основан 1936 г./ под името ЖСК-Спартак. От „железничарите” в Спартак идват 7 футболисти и треньорът Стефан Семов, който се присъединява към колегите си Тома Захариев и Трендафил Станков. Впоследствие обаче, треньор остава само Станков. Две години по-късно, през сезон 1970/71, тимът завършва на първо място в „Б” група и се завръща в елитната дивизия след 5-годишна пауза.

В края на 70-те и началото на 80-те години години от школата в първия състав на ЖСК–Спартак влизат Красимир Зафиров, Пламен Казаков, Иван Петров, Живко Господинов. Преди сезон 1981/82 за треньор е назначен Иван Вуцов, който извежда „соколите” до убедително първо място във втория ешелон и промоция за „А” група. През лятото на 1982 г. в отбора са привлечени още Стефан Найденов, Сашо Борисов, Румен Димов. Наставникът Вуцов изгражда здрав отбор, но след 5-ия кръг напуска за да поеме националния отбор. На негово място начело на тима застава Людмил Горанов. От същия сезон футболният отбор започва да играе редовно домакинските си мачове в „А“ група на стадион „Спартак“, който е с капацитет от 12 000 седящи места. Преди това клубът използва последователно градските стадиони „Колодрума“ и „Юрий Гагарин“. ЖСК-Спартак прави много успешна кампания и стига до финала за националната купа. На полуфинала варненци отстраняват Левски с 1:0 на неутрален терен в Казанлък. Финалът в Пловдив обаче е загубен от ЦСКА с 0:4. Въпреки това, ЖСК-Спартак получава право за участие в турнира за КНК, където достига до осминафинал. В първия кръг варненци отстраняват турския Мерсин след 0:0 като гост и победа с 1:0 във Варна. На осминафинала „соколите” се изправя срещу английския гранд Манчестър Юнайтед и се представя достойно. Във Варна спартаковци отстъпват минимално - 1:2, c гол на Румен Димов, а на стадион „Олд Трафорд” в Манчестър резултатът е 0:2.

През 1984 г. ЖСК-Спартак се класира на трето място в „А“ група след Левски и ЦСКА. БФС обаче безпрецедентно отнема бронзовите медали от „соколите” точно преди официалното награждаване на отбора, на стадион „Васил Левски“, защото участва в предварително организирана подмолна машинация в полза на Сливен. 16 години по-късно ЖСК-Спартак получава възмездие, когато БФС справедливо възстановява третото място и връчва бронзовите медали на футболистите.

ФК Спартак /1985-1998/

През 1985 г. футболът се отделя от другите спортове на дружество ЖСК-Спартак и се обособява като ФК Спартак. През 1986 г. плеймейкърът на „соколите“ Живко Господинов е включен в състава на България за световното първенство в Мексико. През 1989 г. Спартак изпада в „Б” група. През 1990 г. издръжката на клуба се поема от Атанас Атанасов-Кеби, който на практика става първия у нас футболен президент. През 1992 г. варненци се завръщат в елита, но впоследствие пак изпадат, за да се утвърдят отново в „А” група за по-продължително време през 1995 г. под ръководството на Николай Ишков. На 5 юни 1995 г. пред 10 000 зрители на стадион „Спартак“ варненци разбиват с 15:0 Лесичери, постигайки най-голямата победа в историята на „Б” група. През сезон 1995/96 „соколите” завършват на шесто място в елита, а нападателят им Иво Георгиев става голмайстор на шампионата с 21 попадения. Те придобиват правото да представят България в летния европейски турнир Интертото, където записват паметна победа във Варна с 2:1 над немския Мюнхен 1860. През втората половина на 90-те години Спартак се утвърждава като един от най-силните провинциални клубове у нас, но така и не постига нещо наистина значимо.

ПФК Спартак АД /1998-2010/

На 15 юни 1998 г. на общо събрание на клуба е решено Спартак да се преобразува в акционерно дружество. Това се случва на 3 септември същата година. През 2000 г. БФС официално възстановява спечеленото трето място на Спартак от 1984 г., а на специална церемония са връчени заслужените бронзови медали на отбора.

Спартак 1918 /2010-досега/

През 2010 г., за да се освободи от натрупаните дългове, ръководството на ПФК „Спартак” взема решение да пререгистрира футболния клуб под името ФК „Спартак 1918”. За да избегне отпадане в "А" областна група, Спартак 1918 се обединява с Владислав (основан през 2009 г.) и заема неговото място в Североизточната „В” група. През сезон 2010/11 „соколите” завършват убедително на първо място в класирането и се завръщат в професионалния футбол.

Състав 2011/2012

Живко Господинов

Клубни легенди

Жечо Тунчев Илия Булашев Александър Коев Добромир Ташков

Христо Николов Кирил Пандов Илия Кирчев Христо Вълчанов

Иван Филипов Герасим Калугеров Бисер Димитров Георги Арнаудов

Благой Янев Красимир Зафиров Живко Господинов Стефан Найденов

Румен Димов Пламен Казаков Иван Петров Николай Станчев

Почетна листа в „А” група

С най-много мачове

№	Футболист	Години	Мачове
1.	Илия Кирчев	1951-1965	286
2.	Николай Станчев	1994-2008	247
3.	Красимир Зафиров	1972-1984, 1985-1988	227
4.	Бисер Димитров	1955-1964	224
5.	Благой Янев	1954-1964	216
6.	Кирил Пандов	1948-1960	207
7.	Христо Вълчанов	1951-1963	206
8.	Стефан Найденов	1982-1990, 1991-1993	193
9.	Енчо Недев	1971-1984	190
10.	Пламен Казаков	1979-1990, 1991-1992	186

С най-много голове

№	Футболист	Години	Голове
1.	Стефан Найденов	1982-1990, 1991-1993	56
2.	Христо Николов	1958-1967	48
	Валя Станчева - Юдата продал се на еклерите!!!	1994-1998, 2000-2003	0
4.	Георги Арнаудов	1948-1962	42
5.	Живко Господинов	1977-1987, 1988-1990	41
6.	Пламен Казаков	1979-1990, 1991-1992	39
7.	Стефан Стефанов	1958-1965	31
8.	Иван Петров	1974-1986, 1990-1991	30
9.	Иван Филипов	1957-1968	29
10.	Герасим Калугеров	1954-1965	27
	Иво Георгиев	1995-1997	27

Контакти

• Варна 9000, ул. "Селиолу" №39
• E-mail: pressspartak1918.com

Външни препратки

• Официален сайт на ПФК Спартак (Варна)
• Български клубове - Спартак (Варна)

Източна „Б“ футболна група сезон 2011/12

Ботев (Пловдив) • Добруджа (Добрич) • Доростол (Силистра) • Етър 1924 (Велико Търново) Любимец 2007 • Несебър • Нефтохимик (Бургас) • Сливен 2000  Спартак (Варна) • Черноморец (Поморие)