Херта БШК (Берлин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херта Берлин
Berlin Olympiastadion during footballmatch hertha bsc berlin vs borussia dortmund 02 20070421.jpg
Име на отбор Херта Берлин
Оригинално име Hertha Berliner Sport-Club e.V.
Прозвище "Старата дама"
Членове: 17,450
Фенклубове: 350
Основан 25 юли 1892
Стадион Олимпийски стадион
Берлин, Германия Flag of Germany.svg
Капацитет 74 228
Президент Flag of Germany.svg Вернер Гегенбауер
Flag of Germany.svg Михаел Преец изп. директор
Flag of Germany.svg Инго Шилер изп. директор
Старши треньор Flag of Germany.svg Фридхелм Функел
Първенство Първа Бундеслига
2012/13 Втора Бундеслига, 1-о
(промоция)
Спонсор Германски железници
(Deutsche Bahn)
Екипировка Найк
Домакин
Гост

Херта БШК Берлин или само "Херта" (на немски: Hertha BSC Berlin) е германски спортен клуб от град Берлин, провинция Берлин, Германия. Основан е на 25 юли 1892 г. Със своите 17 000 членове Херта е един от най-популярните клубове на своя град. Централата му се намира в квартала Шарлотенбург-Вилмерсдорф и е известен преди всичко с футболния си отбор. Клубът е преобразуван в командитно дружество с акции през 2002 г., което контролира професионален футболен отбор, аматьорски отбор, както и юношески формации. Домакинските си срещи Херта игае на берлинския Олимпийски стадион, който разполага с капацитет от 74, 228 места. Освен футбол спортният клуб развива и бокс, кегелбан, плажен волейбол, хокей, тенис на маса и електронни спортове.

История[редактиране | edit source]

Бе Еф Це Херта 1892: Началото[редактиране | edit source]

Херта Берлин е основан на 25 юли 1892 г. под името Бе Еф Це Херта 1892. Едва през 1923 г. отборът получава сегашното си пълно наименование Херта Бе Ес Це Берлин след сливането си с Берлинер Шпорт Клуб (Бе Ес Це). Двата клуба се разделят след няколко години, но Херта продължава да носи съкращението Бе Ес Це към името си.

Клубът е основан в края на XIX век от братята Фриц и Макс Линдер на 16 години и Вили и Ото Лоренц, на 17. Момчетата искали да играят не само със свои връстници в квартала, а и да се състезават с вече създадените отбори от града. Основаването на новия отбор е отпразнувано скромно в берлински локал, а след това е предприето пътуване по река Шпрее, минаваща през Берлин, с корабче, което носи името "Херта". Така по малко необичаен начин днешният клуб получава името си. Съществува легенда, че цветовете на параходчето дават и клубните цветове на отбора, но изследователите на историята на берлинския спортен клуб твърдят, че тя не е достоверна, тъй като нито един от берлинските кораби по това време не е бил оцветен в синьо и бяло. В началото цветовете на Херта Берлин са синьо, бяло и жълто, като последният цвят отпада скоро след основаването. Малкото параходче "Херта" е запазено и до днес, като още пътува по долното течение на река Шпрее.

Първите си срещи Херта играе на игрището на Шьонхаузер Алее в берлинския квартал Пренцлауер Берг, като футболистите от отбора живеят в гостилница в близост до терена на Обербергер Щрасе. Това футболно игрище днес се намира в пределите на парка около стадиона Фридрих-Лудвих-Ян-Шпортпарк.

Преместване в квартал Гезундбрунен[редактиране | edit source]

Гарата на берлинския квартал Гезундбрунен през 1898 г.

През 1905 г. отборът на Херта се премества на игрището Шебера в квартал Гезундбрунен, което първоначално е изградено за играчите на Рапид 1893. Домакините на терена изпитват финансови затруднения, които ги карат да го преотстъпват и на други тимове, какъвто е случаят със "старата дама", която се сдобива с договор за ползване. В Гезундбрунен Херта се сдобива с първите си редовни зрители, които освен редовни посещения на мачовете на отбора, плащат и немалката месечна вноска за членство в клуба в размер на 50 пфенига. На Шебера клубът печели първата си титла на Берлин през 1906 г., но във финалната фаза за първенство на Германия Херта Берлин е победена на полуфинала от бъдещия шампион Лайпцих. Легендарна остава първата победа на континентален отбор, в лицето на берлинчани, победил английски професионалисти през 1910 г. - Саутенд Юнайтед.

След засилващи се спорове с домакините на игрището Шебера, свързани със завишени претенции за наем, Херта решава да се обедини с Берлинския спортен клуб през 1923 г. Обединеният клуб се премества от другата страна на улицата срещу Шебера, където преди е имало ледена пързалка, а през 20-те години се е тренирала предимно лека атлетика. Малко след това там започва строежът на ново игрище, завършено и официално открито на 9 февруари 1924 г. с мач срещу отбора на Айнхайт Панков. Стадионът е наречен Щадион ам Гезундбрунен, а местните жители го наричат просто Плумпе, на берлински диалект означаващо водна помпа.

Изграждане на шампионския отбор[редактиране | edit source]

След като се стабилизира материално и с изграждането на Плумпе като домакинско игрище, Херта се превръща в един от най-силните отбори в Германия за времето си. Между 1926 и 1931 г. берлинският клуб играе шест финални мача за първенство на Германия, от които са спечелени само два. Така първите четири срещи са загубени както следва:

След четири безуспешни опита Херта триумфира с титлата на 22 юни 1930 г. Пред 40,000 зрители на дюселдорфския Райнщадион "старата дама" изостава в резултата с 0:2 от Холщайн Кил само след 8 изиграни минути. Все пак столичани успяват да изравнят до 3:3 на почивката, а три минути преди края отбелязват и победния гол за 5:4.

По него време много малко берлинчани са можели да си позволят пътуване до Дюселдорф, а само малка част от жителите на Берлин са разполагали с радиоапарат. Така новината за успеха бавно се разпространява из германската столица, като чак на следващия ден на улиците излизат празнуващи хора със синьо-бели знамена. При триумфалното посрещане на отбора на берлинската гара релсите са препречени от празнуваща тълпа: зи никого не е имало повече съмнение, че титлата отива за първи път на Плумпе!

  • 22 юни 1930 г. – Финал за първенство на Германия по футбол 1930
    • Херта Берлин – Холщайн Кил 5:4 (3:3)
    • Херта: Гелхаар, Фьолкер, Вилхелм, Лойшнер, Мюлер, Радеке, Рух, Зобек, Леман, Кирзай, Хан
    • Холщайн Кил: Крамер, Лагерквист, Цимерман, Бааш, Ом, Любке, Фос, Ритер, Лудвих, Видмайер, Есер
    • Голове: 0:1 Видмайер (4.), 0:2 Ритер (8.), 1:2 Зобек (22.), 2:2 Зобек (26.), 2:3 Лудвих (29.), 3:3 Леман (36.), 4:3 Леман (68.), 4:4 Ритер (82.), 5:4 Рух (87.)
    • Съдия: Гуянц (Есен)
    • Зрители: 40,000 на Райнщадион, Дюселдорф

Берлинският спортен клуб не става част от шампионския отбор, тъй като отново се отделя през 1929 г. Херта откупва правото на собственост върху стадиона срещу 75,000 райхсмарки, а поради придобилото известност име Херта Бе Ес Це, клубът запазва и инициалите на дотогаващния си партньор.

След първата титла феновете не са принудени да чакат твърде дълго за следващия успех на отбора. Не по-малко драматично протича и финалната среща за определяна на шампиона през 1931 г., изиграна на 14 юни пред 50,000 зрители на Мюнгерсдорфер-Щадион в Кьолн. До 75. минута Херта изостава в резултата от баварския 1860 Мюнхен, когато легендата на берлинчани Хане Зобек изравнява до 2:2. Минута преди края ударът на Кирзай влетява в мрежата на мюнхенци, давайки шампионския трофей за втори пореден път в ръцете на капитана на Херта.

  • 14 юни 1931 г. – Финал за първенство на Германия по футбол 1931
    • Херта Берлин – 1860 Мюнхен 3:2 (1:2)
    • Херта: Гелхаар, Фьолкер, Вилхелм, Апел, Мюлер, Щар, Рух, Зобек, Леман, Кирзай, Хан
    • 1860 Мюнхен: Римке, Шефер, Вендъл, Щок, Пледъл, Айберле, Щигълбауер, Лахнер, Хубер, Йолденбергер, Талмайер
    • Голове: 0:1 Йолденбергер (24.), 1:1 Зобек (44.), 1:2 Лахнер (45.), 2:2 Зобек (75.), 3:2 Кирзай (89.)
    • Съдия: Фисеневерт (Мьонхенгладбах)
    • Зрители: 50,000 на Мюнгерсдорфер-Щадион, Кьолн

Годините 1930 и 1931 са най-успешните в досегашната история на Херта Берлин. До днес отборът не успява да спечели друга шампионска титла.

Херта Берлин и Третия райх[редактиране | edit source]

Олимпийският стадион в Берлин по време на олимпиадата през 1936 г.

След поемането на властта от нацистите в Германия, те поставят за президент на Херта Ханс Пфайфер. Какви идеали е споделял Пфайфер може да се разбере от извадка от негови думи в клубната хроника на Херта: "Безплодната парламентарна система в клубния живот на отбора престана да съществува...Клубните събрания няма да се провеждат повече, тъй като досега рядко водеха до напредък."

След края на войната – Оберлига Берлин[редактиране | edit source]

След края на Втората световна война съюзниците закриват всички всички германски организации, в това число и Херта Берлин. За провеждане на организирани спортни състезания и дума не може да става, тъй като много отбори губят играчи, а някои стадиони, като "Плумпе", са в развалини. Въпреки това любимото игрище на привържениците на Херта се реконструира и започва да приема срещи от юни 1946 г., а в някои по-слабо засегнати части на Германия се провеждат местни първенства след 1946 г.

Следвоенна международна среща в Берлин (1949 г.)

В четирите района на Берлин се формират т.нар. "районни отбори", представящи своята част на града. Бившите футболисти на Херта играят за отбора на "Гезундбрунен", презентиращ северната част. За радост на много берлинчани от 1 август 1949 г. "Гезундбрунен" променя името си на традиционното "Херта".

По-късно, когато първенството на Германия се подновява, са формирани отделни оберлиги в Западна Германия и Западен Берлин, първенците на които отново участват във финално състезание за излъчване на германския шампион. От сезон 1949/50 Херта е включена в Оберлига Берлин, но в началото не играе важна роля в надпреварата, а дори се стига и до краткотрайно пребиваване във втора берлинска лига. Все пак "старата дама" си връща старото реноме и печели своята оберлига през 1957 г., но във финалния рунд бързо отпада от надпреварата.

В началото на 60-те години в берлинската оберлига изпъкват три силни отбора: Тенис Борусия Берлин, Тасмания Берлин и Херта Берлин. Три годинни преди въвеждането на Първа Бундеслига тези отбори водят борба за надмощие в лигата на днешната германска столица, като в последното ѝ издание победител излиза Херта.

Първа Бундеслига: Черната година[редактиране | edit source]

На 24 август 1963 г. започва нова епоха за германския футбол. В 17 часа на осем стадиона в страната започват първите срещи от новосъздадената Първа Бундеслига. Един от тези терени е този на Олимпийския стадион в Берлин, където се изправят домакините от Херта срещу стария познайник от 1930 г. Нюрнберг. Решението да се остави легендарното игрище "Плумпе" не е взето лесно, но то така или иначе повече не отговаря на новите завишени изисквания на Германския футболен съюз, а и олимпийската арена притежава по-голям капацитет, от който се възползват 60,000 зрители на срещата на откриването на първенството. Дебютният мач завършва 1:1 след изравнителен гол от дузпа за домакините. В техните редици на игрището се състезава и бъдещото треньорско светило Ото Рехагел.

Берлинчани завършват първия сезон на германската първа дивизия на третото последно място, само на точка пред изпадналия Пройсен Мюнстер. Тази история се повтаря и през следващата година и Херта се спасява на косъм от изпадане. Все пак ГФС открива тежки нарушения в статута на играчите и начина, по който се ръководи клуба и въз основа на тези разкрития служебно изважда Херта от първенството и я изпраща в Регионалната лига Берлин. Най-тежкото провинение на берлинчани е, че те са премирали играчи в отбора, като са им давали пари на ръка, нещо, което е стриктно забранено по онова време. Неприятното за Херта в случая е, че именно тяхната служебна санкция поражда дискусия в Германия дали премиите са морални или не, а впоследствие фаталното правило е отменено.

За втори път след сезон 1918/19 Херта Берлин е дисквалифицирана служебно от първенството, а развитието ѝ се забавя значително. Затова 1965 е "черна година" за берлинския клуб. Той прекарва три сезона в градското първенство на Западен Берлин, печелейки го категорично и без да срещне достоен противник. Спечелените 58, 57 и 55 от 60 възможни точки говорят категорично за доминацията на "старата дама".

70-те години: Най-успешният период[редактиране | edit source]

Фенове на Херта Берлин

Три години след служебното изваждане Херта се завръща в елитната класа на Германия, като от 1970 г. се утвърждава в първенството. На 18 април берлинчани разгромяват петия в таблицата Борусия Дортмунд с 9:1, което е и най-изразителната победа на клуба в историята на Първа Бундеслига до днес.

Този сезон, както и следващия, Херта завършва на третото място, като в турнира за Купата на УЕФА достига до четвъртфинал, където губи от гранда Интер Милано. През 1975 г. клубът постига и вицешампионското звание, а през 1978 г. е трети.

Във връзка с друг грандиозен скандал в германското първенство от 1971 г., когато за манипулации и уговаряне на мачове са отнети лицензите на Арминия Билефелд и Кикерс Офенбах, се санкционират играчи и ръководители на Херта Берлин. Доказва се, че преди срещата между берлинчани и Арминия Билефелд, завършила с победа на източновестфалците с 0:1, Арминия предлагат куфар с пари (съдържащ 250,000 германски марки) на играчите на Херта за да загубят мача, който е приет. Финансовите санкции от Германския футболен съюз са драконовски – клубът е осъден да продаде старото си игрище "Плумпе" на берлинска строителна компания, за да бъдат построени жилища на мястото му. Освен това са наложени жестоки глоби и наказания на футболисти. "Плумпе" е разрушено през 1974 г. Днес на Балерманщрасе стои скулптура, напомняща на историческата арена.

Към края на 70-те години Херта се представя все повече и повече посредствено, но затова пък записва забележителни резултати за Купата на Германия и в европейските клубни турнири. На 30 май 1977 г. берлинчани губят преиграването на финала за германската купа от Кьолн с 0:1, след като два дена преди това завършват 1:1 след продължения. Историята се повтаря две години по-късно, когато също на финала за Купата на Германия "старата дама" отстъпва на Фортуна Дюселдорф с 0:1 след гол в продълженията на редовното време. От тогава Херта не успява да постигне финална среща в този турнир. Поне не и първият отбор – през 1993 г. аматьорите на Херта поднасят малка сензация като достигат до финалната среща на това състезание и въпреки че го губят от Байер Леверкузен с 0:1, те по никакъв начин не показват, че отстъпват с нещо съществено на своите професионални съперници.

В турнира за Купата на УЕФА Херта достига до полуфинал през 1979 г., отстъпвайки на Цървена звезда с 0:1 и 2:1. Югославяните отиват на финал след гол на чужд терен, като срещата е последната международна изява на Херта за следващите 20 години.

Спадът във формата за първенство достига най-ниската си точка през май 1980 г., когато берлинският клуб завършва с равни точки с Байер Юрдинген, но 2 реализирани попадения по-малко го пращат във втора дивизия за сметка на отбора от областта Долен Рейн.

80-те години: Двойно изпадане[редактиране | edit source]

След попадането във втория футболен ешелон на Германия положението се влошава още повече. Въпреки краткотрайното завръщане в Първа Бундеслига, завършило с последно място през сезон 1982/83 и ново изпадане във Втора Бундеслига, клубът играе слабо и след нови три години във втора лига на 8 май 1986 г. губи срещата си срещу Алемания Аахен с 0:2 и изпада в аматьорската оберлига. От тук нататък Херта не е нищо повече от обикновен аматьорски отбор, който играе срещите си на остарелия и имащ спешна нужда от ремонт Постщадион пред около 2,000 зрители. Дербито на сезон 1987/88 е срещу съгражданите от Тюркийемспор Берлин, игран пред около 12,000 футболни запалянковци.

През кампанията 1986/87 Херта Берлин става безапелационен първенец на своята оберлига, но след това се проваля в допълнителните квалификации за втора дивизия. Година по-късно, на 19 юни 1988 г., футболистите на Херта не допускат същата грешка и празнуват класирането си във Втора Бундеслига.

90-те години: Завръщане в Първа Бундеслига[редактиране | edit source]

Олимпийският стадион през 90-те години

Две години след класирането във втора дивизия идва и завръщането в Първа Бундеслига. След еуфорията обаче скора следва разочарование, след като назначеният да спаси отбора от изпадане треньор Петер Нойрурер не успява да се справи със задачата си. През следващите години, от 1991 до 1997, Херта отново е във втория футболен ешелон, като играе мачовете си пред около 3,000 зрители на изглеждащия почти празен Олимпийски стадион.

Въпреки това, в този тъмен период за клуба, вторият отбор на берлинчани сътворява една от най-големите изненади в историята на турнира за Купата на Германия. Младежите на Херта достигат до финала на състезанието през 1993 г. като по пътя си до там отстраняват отбори като Хановер 96, Нюрнберг и Кемниц. Срещу Байер Леверкузен, на собствения Олимпийски стадион в Берлин, вторият отбор се бори смело, но накрая губи с 0:1 след попадение на Улф Кирстен. Сред имената в аматьорския отбор присъстват тези на Карстен Рамелов и Кристиан Фидлер.

В началото на 1996 г.отборът се поема от треньора Юрген Рьобер, който спасява на косъм възпитаниците си от изпадане в трета дивизия. Важно е да се отбележи, че тогава се изгражда и заможно клубно ръководство в лицата на президента Бернд Шипхорст, Петер Бьониш, Клаус Херлиц, Руперт Шолц и Хайнц Варнеке. Стабилността и надеждността на материалното състояние на Херта осигурява и добри представяния на футболния терен – през сезон 1996/97 "старата дама" завършва на трето място в крайното класиране във Втора Бундеслига, а с това и право на участие в германската елитна дивизия. Посещаемостта на срещите на клуба също постепенно се увеличава. Тя достига до 75,000 на 7 април 1997 г. в решителната среща срещу Кайзерслаутерн, спечелена с 2:0, което и до днес е рекорд за най-много публика за мач от втора германска лига.

ХХ век: Укрепване в германския елит[редактиране | edit source]

Днешният капитан Арне Фридрих играе в клуба от 2002 г.

След като посещенията на домакинствата на Херта се увеличават, съответно и приходите от продажбата на артикули и сувенири с емблемата на клуба също нарастват. Субсидиите на спонсорския кръг около отбора продължават да осигуряват стабилност и възможности за развитие. През 2002 г. Херта Берлин се преобразува в командитно дружество с акции и по този начин вече действа и като търговско дружество. Така от една страна отговорността на клуба се ограничава, а от друга се ползват финансовите предимства, характерни за един участник в търговията.

Въпреки същественият прогрес, който реализира Юрген Рьобер, той е освободен след домакинска загуба с 0:1 от Енерги Котбус на 6 февруари 2002 г. след шест години начело на отбора. Под ръководството на треньора Херта Берлин се превръща във фактор в Първа Бундеслига, с който всички отбори се съобразяват, а берлинчани се завръщат на европейската сцена – клубът отново участва в Купата на УЕФА и дебютира в Шампионската лига, където побеждава Челси, Милан и бъдещия носител на Купата на УЕФА Галатасарай. Наследникът на Рьобер Фалко Гьоц записва 13 мача с Херта и класира тима в "зона УЕФА" с равни точки с Шалке 04. Именно наставникът на гелзенкирхенските "миньори" Хууб Стевенс замества Гьоц от 1 юли 2002 г. след изтичането на временния му договор. Въпреки че на холандеца се възлагат големи надежди от берлинската футболна общественост, под негово ръководство изграе без успех, както и в много случаи без късмет. Така се стига до освобождаването на Стевенс на 4 декември 2003 г., а бившият футболист на "синьо-белите" Андреас Том временно поема тренировките на първия отбор. Ръководството на "старата дама" от Берлин назначава опитния специалист Ханс Майер с временен контракт от 3 януари до 30 юни 2004 г. с една-единствена цел – да спаси отбора от изпадане. Майер успява да вдигне отбора на крака и Херта завършва първенството на 12 място като играе значително по-добре от есенния полусезон. За началото на сезон 2004/05 на треньорския пост е ангажиран отново Фалко Гьоц, на когото е поставена цел да изведе отбора в първата половина на класирането, и той дори преизпълнява очакванията с четвъртото място, въпреки че Херта отпада малко изненадващо за Купата на Германия от третодивизионния Айнтрахт Брауншвайг с 2:3. В края на сезона е възможна дори квалификация за Шампионската лига, но берлинчани пропускат шанса си като завършват 0:0 домакини с Хановер 96.

Договорът на Фалко Гьоц е удължен за кампанията 2005/06, като изпълнителният директор на Херта Дитер Хьонес изисква европейско класиране, за да може клубът да укрепне финансово. Надеждите за добро представяне обаче не се сбъдват. За Купата на Германия Херта е елиминирана от третодивизионния Санкт Паули с 3:4 след продължения. На европейската сцена отборът отпада от един наглед лесен противник, за какъвто се смята Рапид Букурещ (0:1 и 0:2). В Първа Бундеслига представянето също граничи с трагедията – клубът записва 9 поредни мача без победа, а след домакинската загуба с 2:4 от последния в класирането Кьолн (преди това с 18 срещи без победа!), столовете на Гьоц и Дитер Хьонес започват много сериозно да се клатят. Въпреки тези неуспехи, доверието на клубното ръководство към двамата е възнаградено. Победа с 3:0 срещу Вердер Бремен слага начало на седем поредни мача без загуба, прекъсната с домакинско поражение с 1:5 от Байер Леверкузен в 32 кръг на първенството. Загубата слага край и на надеждите за директно участие за Купата на УЕФА, но все пак участието в летния турнир на УЕФА Интертото осигурява шанс за класиране там по заобиколен начин.

Днес[редактиране | edit source]

От 1 юни 2007 г. треньор на Херта е швейцарецът Люсиен Фавре, който преди това си изгражда авторитет начело на Цюрих. Договорът му в Берлин е до 2011 г.

Началото му на Олимпийския стадион е трудно поради почти напълно променения състав на клуба за сезон 2007/08, породен от финансовата криза в клуба. Тежката контузия на Лусио и напускането на Джилберто Силва допълнително усложняват задачите на новия наставник. Преминалият от Цюрих в Херта нападател Рафаел не помага особено на своите съотборници, които завършват първенството на посредственото десето място. Въпреки това клубът получава правото да играе в квалификациите в турнира за Купата на УЕФА поради високия си коефициент на спортсменство. Така по малко необичаен начин се изпълнява поставената задача от Дитер Хьонес за европейско класиране.

Сезон 2008/09 е един от най-добрите за Херта от няколко години насам. 33-те точки от есенния полусезон са най-успешното представяне в първата половина на първенството от 1974 г. досега, като есенният първенец Хофенхайм е победен в Берлин, а "синьо-белите" правят силна финална серия преди зимната пауза и дори водят в класирането след отделни кръгове. Все пак разочароващите загуби с 1:4 от Байерн Мюнхен, 1:5 от Вердер Бремен и срамното домакинско поражение с 0:1 от Енерги Котбус попречват на тима да завърши първи. През пролетта Херта играе силно като домакин и побеждава Байерн с 2:1 и Байер Леверкузен с 1:0, но при гостуванията си губи важни точки. Преотстъпеният под наем от английския Ливърпул нападател Андрий Воронин вкарва много решаващи голове, които се оказват възлови за много от победите. На ниво играят и централната двойка защитници Арне Фридрих и Йосип Шимунич, което води до малко допуснати голове във вратата на чешкия страж Ярослав Дробни. Набраната инерция е спряна след три поредни загуби, но берлинчани се връщат в борбата за титлата след победи с 1:0 над Вердер Бремен и 1:0 като гост на изпадналия в криза Хофенхайм. Теоретичните шансове за първото място се изпаряват след скучновато домакинско равенство 0:0 в предпоследния кръг срещу Шалке 04, а последвалата загуба с 0:4 в Карлсруе вади отбора дори от местата в "зона Шампионска лига". Все пак с актив от 63 точки Херта преизпълнява поставените цели преди началото на сезона и надхвърля очакванията на много футболни експерти.

За Купата на УЕФА Херта Берлин играе не лошо и успява да се класира за груповата фаза след като отстранява молдовския Нистру Отачи (8:1 и 0:0), словенския Интерблок Любляна (2:0 и 1:0) и ирландския Сейнт Патрикс (2:0 и 0:0). Победата с 8:1 срещу молдовците е и най-изразителната победа в европейски клубен турнир за столичаните. В групита Херта играе с Бенфика Лисабон (1:1 у дома), Металист Харков (0:0 в Украйна), Галатасарай (0:1 в Берлин) и Олимпиакос (0:4 в Гърция). Последната загуба от гърците означава и елиминация за момчетата на Люсиен Фавре.

Дитер Хьонес

На специална пресконференция на 7 юни 2009 г. на медиите се съобщава, че Дитер Хьонес "приятелси и по взаимно съгласие" напуска поста си на изпълнителен директор в клуба една година по-рано от предвиденото и от 1 юли 2009 г. мястото му се заема от клубната легенда на Херта Михаел Преец. Като причина за това решение се посочват "различия във вижданията за развитие на клуба и на търговските му операции" между по-малкия брат Хьонес и управителния съвет на берлинския клуб.

За началото на сезон 2009/10 бюджетът е силно ограничен, а успешните нападатели от миналото първенство Андрий Воронин и Марко Пантелич напускат отбора. Ново попълнение е дошлият със свободен трансфер от Хофенхайм защитник Кристоф Янкер. Качественият спад в класата на берлинския отбор води до катастрофално представяне в първата третина на сезона – спечелена е само първата среща, след което следват 10 загуби и едно равенство, а към това се прибавя и елиминация в турнира за Купата на Германия от втородивизионния 1860 Мюнхен. Представянето в Лига Европа също е доста неубедително, а всичко това води и до закономерното уволнение на Люсиен Фавре, заменен от Фридхелм Функел.

Приятелства между привърженици[редактиране | edit source]

Фенове на Херта на франкфуртския Валдщадион

От дълго време съществува дружба между запалянковците на Херта и тези на Карлсруе. Началото е поставено през 70-те години, когато берлинчани гостуват на тима от Баден в първия кръг на първенството 1976/77. Домакините приятелски посрещат феновете от Берлин на гарата в Карлсруе и заедно заминавад за Вилдпаркщадион, за да наблюдават срещата. Въпреки, че Карлсруе губи с 0:3, привържениците на отбора от Баден-Вюртемберг празнуват заедно с берлинчани на гарата по пътя за дома, скандирайки "бойния вик" на Херта Берлин "ХА ХО ХЕ".

Пълен Олимпийски стадион за срещата срещу английския Ливърпул

След завръщането на Херта Берлин в Първа Бундеслига през 1997 г. и решаващата среща на момчетата на Юрген Рьобер в 12. кръг срещу Карлсруе, спечелена от столичани с 3:1, приятелството между феновете се подновява. След този мач привържениците на двата отбора заедно посещават изявите на своите любимци, дори когато те не играят помежду си. На 23 май 2009 г. се състои последното издание на "двубоя на приятелството", завършил с разгромна загуба за Херта с 0:4 на Вилдпаркщадион, но недостатъчен на домакините да останат в германския елит. В същото време поради загубата Херта не успява да се класира за Шампионската лига.

Друго приятелство съществува с феновете на френския Расинг Страсбург, които пък на свой ред са другари с карлсруйци. През 70-те и 80-те години, във времената на разделена Германия и Берлинската стена, е налице дружба с "побратимите" от Източен Берлин Унион Берлин. Падането на стената слага край на добрите отношения между двата берлински клуба, които прерастват в съперничество.

Играчи и треньори[редактиране | edit source]

Професионален състав за сезон 2009/10[редактиране | edit source]

Играч Рождена дата В отбора от См Кг Мач. Гол. Предишни клубове
Вратари
1 Flag of the Czech Republic.svg Ярослав Дробни 18.10.1979 2007 192 90 71 0 Бохум, Ипсуич Таун, ФК Фулъм, АДО ден Хааг, ФК Фулъм, Паниониос, Динамо Чешке Будьовице, Витковице, Хрудим, Динамо Чешке Будьовице, Славой Жировнице
12 Flag of Germany.svg Тимо Окс 17.10.1981 2009 189 88 2 0 Ред Бул Залцбург, 1860 Мюнхен, Оснабрюк, Хановер 96, Веенде
30 Flag of Germany.svg Кристофер Генг 10.05.1988 2007 188 88 1 0 Валдхоф Манхайм, Фогелстанг
40 Flag of Germany.svg Заша Бурхерт 30.10.1989 2002 186 72 0 0 Вартенберг
Защитници
3 Flag of Germany.svg Арне Фридрих Капитан 29.05.1979 2002 185 80 204 13 Арминия Билефелд, Ферл, Гютерсло 2000, Херфорд, Лое, Бад Йойнхаузен
4 Flag of Switzerland.svg Стийв фон Берген 10.06.1983 2007 182 77 47 0 Цюрих, ФК Ньошател Ксамакс, Хаутериве
5 Flag of Serbia.svg Неманя Пейчинович 04.11.1987 2009 184 71 0 0 Цървена звезда, Рад Белград, ОФК Белград, Рад Белград, Раднички Крагуевац
6 Flag of Germany.svg Кристоф Янкер 14.02.1985 2009 185 78 3 0 Хофенхайм, 1860 Мюнхен, Кам, Филцинг
13 Flag of Germany.svg Марк Щайн 07.07.1985 2008 183 74 34 0 Ханза Росток, Тенис Борусия Берлин, Динамо Берлин, Лок Зедин
16 Flag of the Czech Republic.svg Роман Хубник 06.06.1984 2010 191 84 2 0 Спарта Прага, ФК Москва, Сигма Оломоуц, Жлин, Всетин, Халенков
22 Flag of Sweden.svg Расмус Бенгтсон 26.06.1986 2009 186 80 0 0 Трелебори ИФ, Малмьо, Айнтрахт Фрайзинг
32 Flag of Germany.svg Кристиан Шале 01.01.1986 2007 186 81 0 0 Тенис Борусия Берлин, Гройтер Фюрт
35 Flag of Germany.svg Шервин Раджабали-Фарди 17.05.1991 2004 175 65 0 0 Херта Целендорф, Лихтерфелд
Полузащитници
7 Flag of Brazil.svg Сисеро 26.08.1984 2008 180 72 37 7 Флуминензе, Фигерензе, ФК Баиа
8 Flag of Hungary.svg Пал Дардай 16.03.1976 1997 179 80 282 17 Будапеща, Печ
11 Flag of Germany.svg Флориан Кринге 18.08.1982 2009 187 83 0 0 Борусия Дортмунд, Кьолн, Борусия Дортмунд, Шпортфройнде Зиген, Вайстал
20 Flag of Germany.svg Патрик Еберт 17.03.1987 1998 176 73 71 7 Гаарден, Рузее
21 Flag of Georgia.svg Леван Кобиашвили 10.07.1977 2010 183 82 6 0 Шалке 04, Фрайбург, Динамо Тбилиси, Фрайбург, Алания Владикавказ, Динамо Тбилиси, Металург Рустави, Аваза Тбилиси
25 Flag of Romania.svg Максимилиан Нику 25.11.1982 2002 185 75 32 2 Веен Бисбаден, Вакер Бургхаузен, Веен Висбаден, Рот-Вайс Ерфурт, Унтерхахинг, Розенхайм, Приен
26 Flag of Poland.svg Лукаш Пишчек 03.06.1985 2007 184 75 41 2 Заглембе Любин, Гварек Забърже, Гочалковице
29 Flag of Germany.svg Заша Бигалке 08.01.1990 1999 167 56 0 0 Райникендорфер Фюксе
31 Flag of Albania.svg Фанол Пердедай 16.07.1991 2002 172 66 0 0 Вилмерсдорф, Лихтенберг
36 Flag of Germany.svg Ленарт Хартман 03.04.1991 2002 170 68 2 0 Мариендорф, Херта Целендорф
44 Flag of Serbia.svg Гойко Качар 26.01.1987 2008 183 77 46 9 Войводина Нови Сад, Подмладък
Нападатели
9 Flag of Colombia.svg Адриан Рамос 22.01.1986 2009 185 81 0 0 Америка Кали, Индепендиенте, Америка Кали, Трухилянос Валера, Америка Кали
10 Flag of Brazil.svg Рафаел 28.03.1985 2008 174 69 51 10 Цюрих, ФК Киасо, Жувентуш Сао Паоло, Витория Баиа
17 Flag of Greece.svg Теофанис Гекас 23.05.1980 2010 179 82 6 2 Байер Леверкузен, Портсмут, Байер Леверкузен, Бохум, Панатинайкос, Калитеа, Лариса
18 Flag of Poland.svg Артур Вихнярек 28.02.1977 2009 183 79 47 4 Арминия Билефелд, Херта Берлин, Арминия Билефелд, Видзев Лодз, Лех Познан, Горник Конин, Лех Познан, СКС Познан
23 Flag of Bulgaria.svg Валери Домовчийски 05.10.1986 2008 180 73 33 4 Левски София, Марица Пловдив, Секирово Раковски

Всички треньори след 1963 г.[редактиране | edit source]

Люсиен Фавре
Име Период
Flag of Germany.svg Йозеф Шнайдер 01.07.63-08.03.65
Flag of Germany.svg Герхард Шулте 09.03.65-30.06.66
Flag of Germany.svg Хелмут Кронсбайн 01.08.66-13.03.74
Flag of Germany.svg Ханс Едер 14.03.74-30.06.74
Flag of Germany.svg Детмар Крамер 01.07.74-09.07.74
Flag of Germany.svg Ханс Едер 10.07.74-16.07.74
Flag of Germany.svg Георг Кеслер 17.07.74-30.06.77
Flag of Germany.svg Куно Кльотцер 01.07.77-27.10.79
Flag of Germany.svg Ханс Едер 28.10.79-26.12.79
Flag of Germany.svg Хелмут Кронсбайн 27.12.79-30.06.80
Flag of Germany.svg Уве Климашефски 01.07.80-10.12.81
Име Период
Flag of Germany.svg Георг Гавличек 11.12.81-10.12.83
Flag of Germany.svg Мартун Лупен 11.12.83-30.06.84
Flag of Germany.svg Уве Климан 01.07.84-10.11.85
Flag of Germany.svg Ханс Едер 11.11.85-31.12.85
Flag of Germany.svg Руди Гутендорф 01.01.86-18.04.86
Flag of Germany.svg Юрген Зундерман 19.04.86-08.10.88
Flag of Germany.svg Вернер Фукс 09.10.88-12.11.90
Flag of Hungary.svg Пал Чернай 13.11.90-12.03.91
Flag of Germany.svg Петер Нойрурер 13.03.91-28.05.91
Flag of Germany.svg Карстен Хайне 28.05.91-30.06.91
Flag of Germany.svg Бернд Щанге 01.07.91-18.08.92
Име Период
Flag of Germany.svg Гюнтер Зеберт 21.08.92-20.10.93
Flag of Germany.svg Уве Райндерс 21.10.93-23.03.94
Flag of Germany.svg Карстен Хайне 24.03.94-18.12.95
Flag of Germany.svg Юрген Рьобер 01.01.96-06.02.02
Flag of Germany.svg Фалко Гьоц 07.02.02-30.06.02
Flag of the Netherlands.svg Хууб Стевенс 01.07.02-04.12.03
Flag of Germany.svg Андреас Том 04.12.03-17.12.03
Flag of Germany.svg Ханс Майер 20.12.03-30.06.04
Flag of Germany.svg Фалко Гьоц 01.07.04-10.04.07
Flag of Germany.svg Карстен Хайне 10.04.07-30.06.07
Flag of Switzerland.svg Люсиен Фавре 01.07.07-28.09.09
Flag of Germany.svg Карстен Хайне 28.09.09-03.10.09
Flag of Germany.svg Фридхелм Функел 03.10.09-днес

Известни бивши футболисти[редактиране | edit source]

Михаел Преец
Андреас Том
Българският нападател Валери Домовчийски

Успехи[редактиране | edit source]

Сребърната салатиера, спечелена през 1930 и 1931
  • Шампион на Германия (2): 1930, 1931;
  • Вицешампион на Германия (5): 1926, 1927, 1928, 1929, 1975;
  • Финалист за Купата на Германия (3): 1977, 1979, 1993 (втори отбор);
  • Купа на лигата (2): 2001, 2002;
  • Шампион на провинция Берлин (23):
    • като Бе Еф Це Херта 1892 (4): 1906, 1915, 1917 и 1918;
    • като Херта Бе Ес Це (19): 1925−1931, 1933, 1935, 1937, 1944, 1957, 1961, 1963, 1966–1968, 1987 и 1988;
  • Купа на провинция Берлин (12):
    • като Бе Еф Це Херта 1892 (1): 1920;
    • като Херта Бе Ес Це (8): 1924, 1928, 1929, 1958, 1959, 1966, 1967 и 1987;
    • като Херта Бе Ес Це II (3): 1976, 1992 и 2004;
  • Полуфинал в турнира за Купата на УЕФА: 1979;
  • Победител в групите на УЕФА Интертото: 1971, 1973, 1976, 1978;

Любопитни числа[редактиране | edit source]

(към март 2009)

  • Херта Берлин е бил водач в класирането на Първа Бундеслига след изиграването на 15 кръга (за последно след 0:2 срещу Щутгарт на 22 март 2009 г.);
  • Играе общо 27 сезона в Първа Бундеслига;
  • 13 място във вечното класиране на Първа Бундеслига:
    • Общ баланс: 1257 точки (911 срещи: 342 победи, 231 равенства и 338 загуби, голова разлика 1347:1398);
    • Домакинства: 866 точки (456 срещи: 250 победи, 116 равенства и 90 загуби, голова разлика 835:512);
    • Гостувания: 391 точки (455 срещи: 92 победи, 115 равенства и 248 загуби, голова ралика 512:886).

Херта в Европа[редактиране | edit source]

Отборът на Херта Берлин, участник в групита на Лига Европа през сезон 2009/10
Херта гостува на Халмстадс БК в Швеция през 2005 г.
  • Кв. = Квалификация
  • ПО = Плей-оф
  • ГФ 1= Групова фаза (първи групи)
  • ГФ 2= Групова фаза (втори групи)
  • 1.Кр. = Първи кръг
  • 2.Кр. = Втори кръг
  • 1/8 = Осминафинал
  • 1/4 = Четвъртфинал
  • 1/2 = Полуфинал
Сезон Турнир Кръг Страна Клуб Резултат
1963/64 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Italy.svg Рома 1-3, 0-2
1964/65 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Belgium.svg Антверп 2-1, 0-2
1969/70 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Spain.svg Лас Палмас 0-0, 1-0
2.Кр. Flag of Italy.svg Ювентус 3-1, 0-0
1/8 Flag of Portugal.svg Витория Сетубал 1-1, 1-0
1/4 Flag of Italy.svg Интер Милано 1-0, 0-2
1970/71 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Denmark.svg Болдклубен 1901 4-2, 4-1
2.Кр. Flag of Slovakia.svg Спартак Търнава 1-0, 1-3
1971/72 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Sweden.svg ИФ Елфсбори 3-1, 4-1
2.Кр. Flag of Italy.svg Милан 2-4, 2-1
1975/76 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Finland.svg ХЯК Хелзинки 4-1, 2-1
2.Кр. Flag of the Netherlands.svg Аякс Амстердам 1-0, 1-4
1978/79 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Bulgaria.svg Тракия Пловдив 0-0, 2-1
2.Кр. Flag of Georgia.svg Динамо Тбилиси 2-0, 0-1
1/8 Flag of Denmark.svg Есбер фБ 1-2, 4-0
1/4 Flag of the Czech Republic.svg Дукла Прага 1-1, 2-1
1/2 Flag of Serbia.svg Цървена звезда 0-1, 2-1
1999/00 Шампионска лига Кв.3 Flag of Cyprus.svg Анортосис 2-0, 0-0
ГФ 1 Flag of Turkey.svg Галатасарай 2-2, 1-4
ГФ 1 Flag of England.svg Челси 2-1, 0-2
ГФ 1 Flag of Italy.svg Милан 1-1, 1-0
ГФ 2 Flag of Spain.svg Барселона 1-1, 1-3
ГФ 2 Flag of Portugal.svg Порто 0-1, 0-1
ГФ 2 Flag of the Czech Republic.svg Спарта Прага 1-1, 0-1
2000/01 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Moldova.svg ФК Зимбру 2-1, 2-0
2.Кр. Flag of Poland.svg Амика Вронки 3-1, 1-1
3.Кр. Flag of Italy.svg Интер Милано 0-0, 1-2
2001/02 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Belgium.svg Вестерло 2-0, 1-0
2.Кр. Flag of Norway.svg ФК Викинг 1-0, 2-0
3.Кр. Flag of Switzerland.svg ФК Сервет 0-0, 0-3
2002/03 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Scotland.svg ФК Абърдийн 0-0, 1-0
2.Кр. Flag of Cyprus.svg АПОЕЛ Никозия 1-0, 4-0
3.Кр. Flag of England.svg Фулъм 2-1, 0-0
1/8 Flag of Portugal.svg Боавища 3-2, 0-1
2003/04 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Poland.svg Дискоболия Гродзинск 0-0, 0-1
2005/06 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Cyprus.svg АПОЕЛ Никозия 1-0, 3-1
ГФ Flag of Sweden.svg Халмстадс БК 1-0
ГФ Flag of France.svg Ланс 0-0
ГФ Flag of Italy.svg Сампдория 0-0
ГФ Flag of Romania.svg Стяуа Букурещ 0-0
3.Кр. Flag of Romania.svg Рапид Букурещ 0-1, 0-2
2006 Интертото 1.Кр. Flag of Russia.svg ФК Москва 0-0, 2-0
2006/07 Купа на УЕФА Кв.2 Flag of Georgia.svg Амери 1-0, 2-2
1.Кр. Flag of Denmark.svg Оденсе 2-2, 0-1
2008/09 Купа на УЕФА Кв.1 Flag of Moldova.svg Нистру Отач 8-1, 0-0
Кв.2 Flag of Slovenia.svg Интерблок Любляна 2-0, 1-0
1.Кр. Flag of Ireland.svg ФК Сейнт Патрикс Атлетик 2-0, 0-0
ГФ Flag of Portugal.svg Бенфика Лисабон 1-1
ГФ Flag of Greece.svg Олимпиакос 0-4
ГФ Flag of Turkey.svg Галатасарай 0-1
ГФ Flag of Ukraine.svg Металист Харков 0-0
2009/10 Лига Европа ПО Flag of Denmark.svg Брьонбю ИФ 1-2, 3-1
ГФ Flag of Latvia.svg Вентспилс
ГФ Flag of Portugal.svg Спортинг Лисабон
ГФ Flag of the Netherlands.svg СК Хееренвеен

Стадион[редактиране | edit source]

Олимпийският стадион в Берлин след преустройството през 2004 г.

С някои прекъсвания Херта играе своите домакинства от 1963 г. насам на Олимпийския стадион в Берлин, построен за Олимпийските игри в германската столица през 1936 г. След последното преустройство арената побира 74,228 зрители, като помещава и фенмагазин на "Старата дама". Стадионът на два пъти е ремонтиран и разширяван – през 1974 и в периода 2000-2004 г., и в двата случая във връзка с домакинства на световни първенства по футбол. През 70-те години той е частично покрит, а 30 години по-късно всички места по трибуните вече се намират под неговата "козирка". За да подхожда на Херта, пистата около тревното игрище е оцветена в синьо. Освен мачове на Херта, Олимпийският стадион приема и домакинства на германския национален отбор по футбол, мащабни концерти, лекоатлетически турнири (като световното първенство по лека атлетика през август 2009 г.) и, разбира се, ежегодния финал за Купата на Германия.

Преди берлинският клуб да се премести на стадиона за сезона от Първа Бундеслига 1963/64 Херта домакинства на стадиона в берлинския квартал Гезундбрунен. След като попада в регионалната лига в периода 1965-68 Херта се връща още веднъж на старото си игрище и приема гостите си там, докато то не е напълно разрушено през 1974 г. В годините от 1986 до 1988 Херта е в аматьорската оберлига на Берлин и поради ниския зрителски интерес решава да играе на малкия Постщадион. Още няколко изключения "Старата дама" да играе на Олимпийския стадион са налице при някои домакинства от Интертото, квалификации за Купата на УЕФА, както и първите срещи от сезона във Втора Бундеслига 1992/93, когато "столичани" играят на Фридрих-Лудвих-Ян-Шпортпарк в Берлин.

Аматьорски отбор[редактиране | edit source]

Вторият отбор на Херта се състезава в четвъртодивизионната Регионална лига Север под ръководството на родения в Берлин Карстен Хайне.

Играч Рождена дата В отбора от См Кг Мач. Гол. Предишни клубове
Вратари
1 Flag of Germany.svg Том Шмид 06.04.1991 2008 175 76 - - Вердер Бремен, Виктория Франкфурт на Одер
12 Flag of Germany.svg Патрик Зобцик 11.06.1990 2003 182 75 - - Бранденбург 03
44 Flag of Germany.svg Нико Хилдебранд 31.08.1990 2002 184 - - - Нормания 08 Берлин
Защитници
2 Flag of Germany.svg Тони Генге 27.01.1988 2009 185 78 - - Вердер Бремен, Енерги Котбус, Шварц-Рот Нойщат/Досе
3 Flag of Germany.svg Юстин Герлах 02.02.1990 2002 194 85 - - Любарс, Нормания 08 Берлин
4 Flag of Serbia.svg Зебастиан Нойман 18.02.1991 2001 184 75 - - Айнтрахт Зюдринг Берлин
15 Flag of Turkey.svg Волкан Дикмен 14.10.1991 2005 190 88 - - Норд Вединг, Реберге Берлин
28 Flag of Germany.svg Рене Пют 27.07.1990 2008 178 73 - - Тенис Борусия Берлин, Фронау, Нормания 08 Берлин
Полузащитници
6 Flag of Germany.svg Абдул Карим Мартенс 29.11.1988 2009 186 77 - - Бергедорф 85, Любек (отбор)Любек, 93 Хамбург, Брамфелд, Урания Хамбург
7 Flag of Germany.svg Зебастиан Хьонес 12.05.1982 2007 178 75 - - Хофенхайм, Херта Берлин, Щутгарт, Грьотцинген
8 Flag of Germany.svg Фабиан Холанд 11.07.1990 2003 172 73 - - Боргсдорф
17 Flag of Croatia.svg Анте Чович 31.08.1975 2003 180 74 72 8 Саарбрюкен, Бохум, Херта Берлин, Нюрнберг, Щутгарт
18 Flag of Germany.svg Алфредо Моралес 12.05.1990 2000 183 74 - - Конкордия Вилхелмсру, Райникендорф
23 Flag of Germany.svg Марвин Кнол 05.12.1990 2004 186 79 - - Щаакен, Шпандау 06, Шварц-Вайс Шпандау, Тойтония Шпандау
24 Flag of Germany.svg Патрик Подригала 10.05.1991 2002 179 72 - - Шпандау
25 Flag of Austria.svg Марко Дюричин 12.12.1992 2008 181 72 - - Рапид Виена
Нападатели
9 Flag of Germany.svg Денис Ромел 24.12.1986 2009 198 93 - - Шпортфройнде Лоте, Германия Гладбек
11 Flag of the United States.svg Елис-Джей Маклафлин 08.07.1990 2008 178 77 - - Кросфайър Премиър
14 Flag of Germany.svg Терънс Бойд 16.02.1991 2009 183 - - - Бремерхафен
20 Flag of Nigeria.svg Джуниър Торунаринга 18.04.1990 2006 191 92 - - Кемниц, Фортуна Фурт/Гльоза
26 Flag of Germany.svg Кевин Щефан 23.07.1990 2008 181 75 - - Тенис Борусия Берлин, Райникендорфер Фюксе, Тойтония Шпандау
27 Flag of Germany.svg Денис Лемке 08.03.1989 2003 172 75 - - Райникендорфер Фюксе, Фрохау

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.