Втора Бундеслига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Основана
2 август 1974
Държава
Флаг на Германия Германия
Класиране в
Първа Бундеслига
Изпадане в
Трета лига
Отбори
18
Купи
Купа на Германия
Настоящ шампион (2009/10)
Кайзерслаутерн
Рекордьор по титли
Нюрнберг (4)
Играч с най-много мачове
Вили Ландграф (508)
Играч с най-много голове
Дитер Шатцшнайдер (153)
Официален сайт
www.bundesliga.de
Настоящ сезон
Настоящ сезон Втора Бундеслига 2010/11

Втора Бундеслига е втори ешелон на професионалния футбол в Германия. Той е под Първа Бундеслига в системата на немския футбол.

Формат[редактиране | edit source]

Форматът на Втора бундеслига се променя многократно през годините. Първоначално е бил разделен на Втора лига Север и Втора лига Юг. Победителите от двете дивизии се класират директно в Първа Бундеслига, а завършилите на второ място определят третият участник в Бундеслигата с мач на разменено гостуване (при нужда е определян и решителен мач). Този формат е запазен до сезон 1980/81. С кратко прекъсване поради Обединението на Германия (сезон 1991/92 е игран с различни специални правила), новият фромат представлява единна втора дивизия. Директна промоция получава шампиона и вицешампиона. Отборът на трето място има възможността да се класира в Бундеслигата чрез две срещи на разменено гостуване срещу 16-ия в крайното класиране на Първа Бундеслига. Поради организационни и планови прични в периода от сезон 1992/93 до 2007/08 в Първа Бундеслига влизат директно първите три отбора. От сезон 2008/09 е върнат стария формат от периода 1981 - 1991 с два сигурни и един възможен класирал се отбор.

17-ият и 18-ият отбор в класирането изпадат директно в новооснованата Трета лига, докато 16-ият в класирането играе срещу 3-ият от Трета лига в две срещи на разменено гостуване.

Отбори[редактиране | edit source]

С изключение на Хамбург и Байерн Мюнхен всички големи отбори на Германия са прекарвали един или повече сезона във Втора бундеслига. Тези отбори са оставили своя отпечатък редом с дългогодишни институции като Фортуна Кьолн, Алемания Аахен или Щутгартер Кикерс, а също така и осгуряват висока посещаемост по стадионите. Играчи като Юрген Клинсман, Руди Фьолер, Андреас Бреме, Олаф Тон и много други започват своята кариера във Втора бундеслига, за да достигнат сегашния си статус.

Разликата в силата на отборите от Бундеслигата с тази на най-силните отбори от Втора Бундеслига в сравнение с минали години е сериозно намаляла, новаци от Втора Бундеслига често успяват да изиграят добра роля в Бундеслигата, дори когато началната им цел е запазване мястото в най-висшия ешелон.

Поради покачващия се интерес от публиката в сравнение с началните години (през сезон 2008/09 е имало 4.814.737 зрители на мач от Втора Бундеслига или средон 15.734) и по-високите приходи от телевизионни права и спонсорски договори финансовото положение на повечето отбори в лигата е много добро.

Стадиони (Сезон 2010/11)[редактиране | edit source]

Олимпиящадион е в момента най-големият стадион във втора лига.
ЕСПИРИТ арена в Дюселдорф е един от най-големите и най-модерни стадиони във Втора Бундеслига.
Тиволи в Аахен е един от най-големите и най-модерни стадиони във Втора Бундеслига.
Място Отбор Стадион Капацитет[1]
1 Херта Берлин Олимпиящадион 74.500
2 Мюнхен 1860 Алианц Арена 69.901
3 Фортуна Дюселдорф ЕСПИРИТ арена 54.600
4 Алемания Аахен Тиволи 32.900
5 Дуисбург Шаунисланд-Райзен-Арена 31.500
6 Бохум ревирпауърЩАДИОН 30.748
7 Аугсбург импулс арена 30.660
8 Карлсруе Вилдпаркщадион 29.619
9 Арминия Билефелд ШюкоАрена 28.008
10 Енерги Котбус Стадион на дружбата 22.528
11 Рот-Вайс Оберхаузен Нидеррайнщадион 21.318
12 Унион Берлин Стадион на старото лесничейство 18.944
13 Ерцгебирге Ауе Ерцгебиргсщадион 16.397
14 Оснабрюк оснател-АРЕНА 16.130
15 Инголщад Ауди-Шпортпарк 15.445
16 Гройтер Фюрт Троли Арена 15.200
17 Падерборн Енергитийм Арена 15.000
18 Франкфурт Франкфуртер Фолксбанк Щадион 10.385

История[редактиране | edit source]

Предистория[редактиране | edit source]

С въвеждането на Първа Бундеслига през 1963 г. се основават и 5 регионални дивизии (Юг, Югозапад, Запад, Север и Берлин) като втори ешелон в германския футбол, като първите два отбора от всяка лига попадат в края на сезона в две групи, които определят двата отбора, влизащи в Бундеслигата. С прехода от старите оберлиги към новооснованите Бундеслига и Регионаллига става ясно, че основите на Бундеслигата, както от спортна, така и от икономическа страна, са проблемни и отпадане от Бундеслигата би разрушило икономически даден клуб.

Тази ситуация допринася за скандала в Бундеслигата от 1971 г., при който чрез манипулиране на футболни срещи за запазване на място в Бундеслигата, отборите на Рот-Вайс Оберхаузен и Арминия Билефелд остават в най-висшия ешелон. В следствие на скандала събранието на Германския Футболен Съюз във Франкфурт решава на 30 юни 1973 г. да основе северна и южна дивизия на разделената Втора Бундеслига за сезин 1974/75, с което се цели запълване празнината между професионалните и аматьорски отбори[2]

Отборите се разпределят в различните ешелони с помощта на сложна точкова система. Важни условия са не само класиранията в последните пет години, но и икономически и структурни предпоставки. Към тях се прибавя и петгодишна класация, при която първите две години се броят един път, вторите две години има двойна сила, а последната година - три пъти. При равенство в точките се гледа последната година.

При това разпределение ГФС пропуска факта, че десетте класирали се отбора за финалната промоционална кръг за Бундеслигата не получават автоматична промоция за Втора Бундеслига. В случая на Саарбрюкен това довежда до положението, че след неуспеха на отбора в промоционалната фаза и въпреки изпълнението на критериите за прием във Втора Бундеслига (Юг), мястото се заема от Алзенборн, който идва от Регионаллига Югозапад. Алзенборн, "селски отбор" с треньор Фриц Валтер, три пъти не успява в промоционалната фаза за Бундеслигата и се класира убедително за новия втори ешелон. ГФС обаче приема, че в Алзенборн няма нужните условия за Втора Бундеслига и че те няма да се подобрят в обозримо бъдеще и затова изпраща Алзенборн в Аматьорска лига (Югозапад), въпреки че клубът би трябвало да получи специално разрешение дори за Първа Бундеслига, ако е успял при трите си опита в промоционалната фаза. Разбира се, тогава срещите нямаше да се провеждат в Алзенборн, а в близкостоящите Кайзерлслаутерн или Лудвогсхафен.

Сезон Шампион
1974/75 Хановер 96 (Север)
Карлсруе (Юг)
1975/76 Тенис Борусия Берлин (Север)
Саарбрюкен (Юг)
1976/77 Санкт Паули (Север)
Щутгарт (Юг)
1977/78 Арминия Билефелд (Север)
Дармщад (Юг)
1978/79 Байер Леверкузен (Север)
Мюнхен 1860 (Юг)
1979/80 Арминия Билефелд (Север)
Нюрнберг (Юг)
1980/81 Вердер Бремен (Север)
Дармщад (Юг)
1981/82 Шалке 04
1982/83 Валдхоф Манхайм
1983/84 Карлсруе
1984/85 Нюрнберг
1985/86 Хомбург
1986/87 Хановер 96
1987/88 Щутгартер Кикерс
1988/89 Фортуна Дюселдорф
1989/90 Херта Берлин
1990/91 Шалке 04
1991/92 Байер Юрдинген (Север)
Саарбрюкен (Юг)
1992/93 Фрайбург
1993/94 Бохум
1994/95 Ханза Росток
1995/96 Бохум
1996/97 Кайзерслаутерн
1997/98 Айнтрахт Франкфурт
1998/99 Арминия Билефелд
1999/00 Кьолн
2000/01 Нюрнберг
2001/02 Хановер 96
2002/03 Фрайбург
2003/04 Нюрнберг
2004/05 Кьолн
2005/06 Бохум
2006/07 Карлсруе
2007/08 Борусия Мьонхенгладбах
2008/09 Фрайбург
2009/10 Кайзерслаутерн

Двудивизионна Втора Бундеслига (1974–1981)[редактиране | edit source]

През 1974 г. Втора Бундеслига е създадена като втори ешелон на Бундеслигата. 40 клуба са разделени в две дивизии (Север и Юг), които заедно се борят за място в Първа Бундеслига. Победителите от двете дивизии се класират автоматично за Бундеслигата, докато завършилите на второ място отбори играят помежду мач на разменено гостуване за определяне на третия новак. От Първа Бундеслига отпадат трите последни отбора, които се разпределят в съответната дивизия на регионален принцип. Тъй като в този формат броят на отборите, получили промоция, и изпадащите в долната дивизия не винаги е еднакъв, се налга през някои сезони да се играе в дивизия с 21 или 22 отбора.

Първият сезон на Втора Бундеслига започва с вечерния петъчен мач на 2 август 1974 г. между Саарбрюкен и Дармщад. Първият гол е отбелязан от играчът на Саарбрюкен Николаус Землич в 18-ата минута, а самата среща завършва при този резултат - 1:0.

Новооснованата втора лига става много по-интересна в сравнение с предишните регионални лиги. Не само повече зрители наблюдават покачващото се качество на игра на отборите; също така и големи имена от треньорския бранш започват да работят в тази лига. Пример за това е Хелмут Йохансен, треньор на шампионския отбор на Айнтрахт Брауншвайг, който седи на скамейката на Рьохлинг Фьолклинген; Ханс Тилковски тренира Нюрнберг, Макс Меркел е бил в Мюнхен 1860, а Ото Кнефлер - в Борусия Дортмунд. Към звездите на новата лига може да се причислят Хелмут Халер от Аугсбург, Лотар Емерих от Швайнфурт, Ханс Валица от Нюрнберг или Клаус-Дитер Зилоф от Алемания Аахен. Отделно с аржентинеца Карлос Бабингтон (Ватеншайд) и вратаря на Хаити Анри Франсильон (Мюнхен 1860) лигата се сдобива с две звезди от Световното първенство през 1974 г.

Очакванията за вълна от обединения, особено при отборите от Берлин, Манхайм или Гютерсло, чрез които да се постигне влизане във Втора Бунделсига, не се изпълват.

Единна Втора Бундеслига (1981–1991)[редактиране | edit source]

През 1981 г. е въведена единната Втора Бундеслига с 20 отбора. За класиране в новата дивизия отново се използва сложна изчислителна система. На първо място отборите трябва да изпълнят няколко технически критерии. Тези критерии предвиждат стадион с минимум 15.000 места и в определен срок да се постави и осветление. Ако се изпълнят тези изисквания, тогава влизат в сила и спортните изисквания. Четирите отбора, завършили на първо и второ място в северната и южната дивизии, както и отпадналите отбори от Бундеслигата получават автоматично мястото си в съответния ешелон. Другите отбори се определят с помощта на т.н. "цифрова позиция". Тя се изчислява на базата на постигнатата позиция в крайното класиране за последните три сезона. Колкото по-малко е числото за цифрова позиция, толкова по-добре се класира един клуб. За сезон 1978/79 тази цифра се взема един път, за сезон 1979/80 - сва пъри, а за сезон 1980/81 - три пъти. С нула се изчисляват годините в Първа Бундеслига. За годините, прекарани в оберлигата (четвърти ешелон тогава) и през които не се достига до промоция, се дават 20 точки, а за сезони с класиране във Втора Бундеслига - 16 точки.

С въвеждането на единната Втора Бундеслига от сезон 1981/82 важи правилото, че отборите на първите две места се класират директно за Бундеслигата, а третият в крайното класиране играе бараж на разменено гостуване с 16-ият отбор от Бундеслигата за оставане/класиране в Бундесслигата.

След Обединението (1991–1996)[редактиране | edit source]

От 1991 г. в Бундеслигата участват и отборите от СИГФФ (отборите от територията на бившата ГДР). Това изисква сериозно увеличаване на броя на участниците. През сезон 1991/92 се включват 6 отбора от СИГФФ във Втора Бундеслига, с което броя на отборите става 24. Затова се връща за този сезон и системата с две дивизии, всяка с 12 отбора.

В Оберлигата отпадат 5 отбора, а се класират оттам само 3, тъй като от Първа Бундеслига идват 4 отбора, а се класират 2, с което броя на отборите във Втора Бундселига се запазва 24. По желание на клубовете обаче се връща системата с една дивизия и сезон 1992/93 става и най-дългият в историятата на Втора Бундеслига с цели 46 кръга.

7 отбора отпадат от Втора Бундеслига, 3 идват от Оберлигата и по този начин броят на отборите за сезон 1993/94 става 20, а от сезон 1994/95 е намален на 18.

Взрив на зрителския интерес (от 1996)[редактиране | edit source]

С отпадането на традиционни клубове като напр. Айнтрахт Франкфурт, Кайзерслаутерн (и двата за пръв път през 1996 г.), Кьолн (за пръв път през 1998 г.) или Борусия Мьонхенгладбах (за пръв път през 1999 г.) Втора Бундеслига изживява огромен взрив на зрителски интерес. Ефектът се подсилва и от увеличения капацитет и качество на стадионите. В момента срещи от Втора Бундеслига се гледат средно от 18.000 зрители (сезон 2007/2008). През сезон 1996/97 срещата между Херта Берлин и Кайзерслаутерн на Олимпиящадион в Берлин е наблюдавана от 75.000 зрители.


Чрез преките предавания на срещите (сред тях и прякото предаване на мач в понеделник по ДСФ) лигата получава допълнително внимание.

През сезон 2004/05 покрай скандала със залозите на мачове множество мачове от Втора Бундеслига и Регионаллигата са манипулирани от тогавашния съдия Роберт Хойцер. Налага се срещата между ЛР Аален и Вакер Бургхаузен от Втора Бундеслига да се преиграе на 27 април 2005 г.

От сезон 2008/09 победителят от лигата получава собствен трофей. Обяснението на председателя на Германската Футболна Лига Том Бендер: "Сребърната салатиера е най-важният символ на спортното състезание в Бундеслигата. Със собствената купа за шампиона на Втора Бундеслига желаем да оценим и това специално постижение"[3] Шамионският трофей е направен от сребро и тежи 8,5 кг. Той има радиус 50 см и е застрахиван за 30.000 Евро. Шампионът от сезон 2008/09, Фрайбург, получава на 24 май 2009 г. като първи клуб този трофей.

Обобщение[редактиране | edit source]

Движение от Втора Бундеслига[редактиране | edit source]

Сезон Промоция в Първа Бундеслига Отпадане в Регионал-/Обер- или Трета лига
1974/75 Хановер 96, Байер Юрдинген (Север)
Карлсруе (Юг)
Олимпия Вилхлемсхафен, Рот-Вайс Оберхаузен, Волфсбург, Бармбрк Уленхорст (Север)
Хайлнрон, Борусия Хойнкирхен, Ворматия Вормс, Манхайм (Юг)
1975/76 Тенис Борусия Берлин, Борусия Дортмунд (Север)
Саарбрюкен (Юг)
Мюлхайм, Еркеншвик, Гютерсло, Шпандау (Север)
Майнц 05, Швайнфурт, Айнтрахт Бад Кройцнах, Ройтлинген (Юг)
1976/77 Санкт Паули (Север)
Щутгарт, Мюнхен 1860 (Юг)
Бон, Гьотинген, Вакер Берлин, Волфсбург (Север)
Рьохлинг Фьолклинген, Айнтрахт Трир, Пирмасенс, Ян Регенсбург, Швенинген (Юг)
1977/78 Арминия Билефелд (Север)
Дармщад, Нюрнберг (Юг)
Бохолт, Бремерхафен, Шварц-Вайс Есен (Север)
Байерн Хоф, Бюрщад, Кикерс Вюрцбург, Пирмасенс (Юг)
1978/79 Байер Леверкузен, Байер Юрдинген (Север)
Мюнхен 1860 (Юг)
Вестфалия Херне, Санкт Паули, Вакер Берлин (Север)
Ханау, Аугсбург, Баунатал, Борусия Нойнкирхен (Юг)
1979/80 Арминия Билефелд (Север)
Нюрнберг, Карлсруе (Юг)
Ване-Айкел, Бремерхафен, Арминия Хановер, Вупертал (Север)
Инголщад, Рьохлинг Фьолклинген, Вюрцбург (Юг)
1980/81 Вердер Бремен, Айнтрахт Брауншвайг (Север)
Дармщад (Юг)
Поради обединението на двете дивизии отпадат 22 отбора.
1981/82 Шалке 04, Херта Берлин Мюхнен 1860, Ворматия Вормс, Фрайбургер ФК, Байройт
1982/83 Валдхоф Манхайм, Кикерс Офенбах, Байер Юрдинген Аугсбург, Фюрт, Франкфурт, Шлос Нойхаус
1983/84 Карлсруе, Шалке 04 Рот-Вайс Есесн, Шарлотенбург, Оснабрюк, Лютрингхаузен
1984/85 Нюрнберг, Хановер 96, Саарбрюкен Санкт Паули, Бюрщад, Кикерс Офенбах, Улм
1985/86 Хомбург, Блау-Вайс Берлин Херта Берлин, Байройт, Тенис Борусия Берлин, Дуисбург
1986/87 Хановер 96, Карлсруе Айнтрахт Брауншвайг, Виктория Ашафенбург, Хесен Касел, Залмрор
1987/88 Щутгратер Кикерс, Санкт Паули Рот-Вайс Оберхаузен, Ремшайд, Улм, Арминия Билефелд
1988/89 Фортуна Дюселдорф, Хомбург Кикерс Офенбах, Виктория Ашафенбург, Майнц 05, Унион Солинген
1989/90 Херта Берлин, Ватеншайд Хесен Касел, Байройт, Алемания Аахен, Унтерхахинг
1990/91 Шалке 04, Дуисбург, Щутгартер Кикерс Рот-Вайс Есен, Пройсен Мюнстер, Хафелзе, Швайнфурт
1991/92 Байер Юрдинген (Север)
Саарбрюкен (Юг)
Блау-Вайс Берлин, Щал Бранденбург (Север)
Мюнхен 1860, Хале, Рот-Вайс Ерфурт (Юг)
1992/93 Фрайбург, Дуисбург, Лайпциг Унтерхахинг, Айнтрахт Брауншвайг, Оснабрюк, Фортуна Дюселдорф, Олденбург, Дармщад, Ремшайд
1993/94 Бохум, Байер Юрдинген, Мюнхен 1860 Щутгартер Кикерс, Карл Цайс Йена, Борусия Вупертал, Рот-Вайс Есен, Тенис Борусия Берлин
1994/95 Хазна Росток, Санкт Паули, Фортуна Дюселдорф Саарбрюкен, Хомбург, Франкфурт
1995/96 Бохум, Арминия Билефелд, Дуисбург Кемниц, Хановер 96, Нюрнберг, Ватеншайд
1996/97 Кайзерслаутерн, Волфсбург, Херта Берлин Валдхоф Манхайм, Любек, Рот-Вайс Есен, Олденбург
1997/98 Айнтрахт Франкфурт, Фрайбург, Нюрнберг Лапциг, Карл Цайс Йена, Цвикау, Мепен
1998/99 Арминия Билефелд, Унтерхахинг, Улм Гютерсло, Юрдинген, Ватеншайд, Фортуна Дюселдорф
1999/2000 Кьолн, Бохум, Енерги Котбус Тенис Борусия Берлин, Фортуна Кьолн, Кикерс Офенбах, Карлсруе
2000/01 Нюрнберг, Борусия Мьонхенгладбах, Санкт Паули Оснабрюк, Улм, Щутгартер Кикерс, Кемниц
2001/02 Хановер 96, Арминия Билефелд, Бохум Унтерхахинг, Саарбрюкен, Швайнфурт, Бабелсберг
2002/03 Фрайбург, Кьолн, Айнтрахт Франкфурт Айнтрахт Брауншвайг, Ройтлинген, Санкт Паули, Валдхоф Манхайм
2003/04 Нюрнберг, Арминия Билефелд, Майнц 05 Любек, Ян Регенсбург, Унион Берлин, Оснабрюк
2004/05 Кьолн, Дуисбург, Айнтрахт Франкфурт Айнтрахт Трир, Рот-Вайс Оберхаузен, Рот-Вайс Есен, Рот-Вайс Ерфурт
2005/06 Бохум, Алемания Аахен, Енерги Котбус Динамо Дрезден, Саарбрюкен, ЛР Аален, Шпортфройнде Зиген
2006/07 Карлсруе, Ханза Росток, Дуисбург Рот-Вайс Есен, Унтерхахинг, Вакер Бургхаузен, Айнтрахт Брауншвайг
2007/08 Борусия Мьонхенгладбах, Хофенхайм, Кьолн Кикерс Офенбах, Ерцгебирге Ауе, Падерборн, Карл Цайс Йена
2008/09 Фрайбург, Майнц 05, Нюрнберг Оснабрюк, Инголщад, Веен Висбаден
2009/10 Кайзерслаутерн, Санкт Паули Ханза Росток, Кобленц, Рот Вайс Аален

Източници[редактиране | edit source]