ФК Шалке 04
| Име на отбор | „Шалке 04“ | ||
| Оригинално име | FC Gelsenkirchen-Schalke 04 e.V. | ||
| Прозвище | "Кралско Сините", "Миньорите" Членове: 85,024 Фенклубове: 1,500 |
||
| Основан | 4 май 1904 | ||
| Стадион | Фелтинс-Арена (бивш Арена ауф Шалке) Гелзенкирхен, Германия  |
||
| Капацитет | 61,673 | ||
| Президент | Йозеф Шнузенберг Петер Петерс-изп. директор |
||
| Старши треньор |  Хюб Стевенс |
||
| Първенство | Първа Бундеслига | ||
| 2011/12 | Първа Бундеслига, 3-то | ||
| Спонсор | Газпром (Gazprom) | ||
| Екипировка | Адидас | ||
|
|||
ФК „Гелзенкирхен - Шалке 04“ (на немски: FC Gelsenkirchen-Schalke 04) или за кратко „Шалке 04“ (на немски: Schalke 04) е футболен клуб от квартала Шалке на гр. Гелзенкирхен, провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия.
7-кратен шампион на страната си, 4-кратен носител на Купата на Германия и победител в турнира за Купата на УЕФА през 1997 г. - всичко това прави „Шалке 04“ един от най-титулуваните отбори в Германия.
Шалке 04 е вторият най-голям спортен клуб в страната си със своите 85,024 членове (към 15 май 2010 г.), като освен футбол, разполага и с отделения по баскетбол, тенис на маса, хандбал и лека атлетика. От месец август 2001 г. първият отбор по футбол на клуба домакинства срещите си на Фелтинс-Арена, един от най-модерните стадиони на света.
История [редактиране]
От 1904 до 1912 г.: Години след основаването под името "Вестфалия" [редактиране]
Година след присъединяването на миньорското селце Шалке към града от долината на река Рур Гелзенкирхен няколко 14- и 15-годишни младежи, които просто искали да играят футбол заедно, поставят началото на легендата на поляна, близо до селския пазар. Така Йозеф Ферзе, Вилхелм "Вили" Гийс, Йохан Кесел, Виктор Крогул, Хайнрих Кулман, Адолф Йотцелман, Йозеф Займец и Вили ван ден Берг основават на 4 май 1904 г. отбор, който кръщават с името "Вестфалия Шалке". Момчетата имат подсигурени доходи от работа и за разлика от преобладаващото миньорско население произтичат от градски семейства.
До края на годината броят на членовете на отбора се удвоява, а както и другите отбори от града Вестфалия Шалке играе на гелзенкирхенското игрище, докато не открива накрая свое на Гренцщрасе. През 1907 г. 40-те членове на клуба плащат месечна вноска от 5 пфенига за учащи и 10 за неучащи. Клубните цветове не са днешните синьо и бяло, а червено и жълто.
Официалната година на регистрирането на клуба в спортния регистър на Гелзенкирхен е 1909, а за ръководител е избран Хайнрих Хилгерт, тъй като Вили Гийс, който тогава е правел тактиката на отбора, още не е бил пълнолетен. Хилгерт по това време е работел на местната минна конструкция и спортът е бил само част от свободното му време. Неговото битие се споделя от почти всички тогавашни футболисти и зрители на срещите на клуба - от тук произлиза прозвището на Шалке "миньорите" (на немски Die Knappen - миньори след завършване на училищно образование).
От 1912 до 1924 г.: От "Гимнастически отбор 1877" до "ФК Шалке 04" [редактиране]
В тогавашната футболна организация "Западногермански спортен съюз" футболистите от Шалке не са приети официално, а молбите им за това са отхвърлени неколкократно. За тази цел Вестфален 1912 и Шалкер Турнферайн 1877 се обединяват под ръководството на президента Фриц Ункел, който по това време е бил член на спортната организация. Все пак футболистите остават самостоятелни от останалите гимнастически звена на новото обединение.
Началото на Първата световна война повлиява и спортните отбори от Шалке, а игрището на селцето е предоставено на Вестфалия за ползване до края на войната. След спирането на военните действия, на 24 юли 1919 г. гимнастическото дружество Шалкер Турнферайн 1877 и Вестфалия Шалке се обединяват, като новото име на обединението е Гимнастическо и спортно обединение Шалке 1877. Няколко седмици преди това, на 25 май, Ернст Куцора изиграва първата си среща с фланелката на Шалке срещу Ерле 08.
През 1920 г. Шалке разполага вече с 5 отбора с възрастни и 4 с младежи. През август 1922 г. отборът играе за първи път срещу чуждестранен противник - полупрофесионалния австрийски първодивизионен клуб Вийнер Асоушиейшънфутбол Клуб. "Миньорите" губят с минималното 1:2 на игрището на Гренцщрасе.
Най-важните играчи на отбора по това време са братята Ханс и Фридрих Балман. Родени в Дортмунд, те три години живеят в Шотландия, където се запознават със спецификата на игра на местните футболисти - комбинативност с къси и бързи подавания по земя. Фриц Ункел си спомня през 1934 г.: "...Когато те се върнаха в Германия през 1919-та, беше сензация да се гледат как играят "англичаните". Техният стил беше непознат в Германия." Този маниер на игра става основен за следващите успехи на отбора през 30-те години, практикуван успешно и от Ернст Куцора и Фриц Сцепан.
На 5 януари 1924 г. се състои събрание на членовете на клуба. На него се решава името на спортното дружество да се промени на Футболен клуб Шалке 04, а за нови цветове се избират синьото и бялото. Ханс Кьоних написва клубната песен "Синьо и бяло, колко ви обичам" (Blau und Weiß, wie lieb’ ich dich) с препратки към местната тежка индустрия в текста.
От 1924 до 1930 г.: С "шотландския футбол" към западногермански шампион [редактиране]
Ханс Балман напуска отбора през октомври 1923 г. и по-късно става домакин на църква във Филаделфия. Брат му остава до 1926 г. като се опитва да подобри техниката си. Сред "учениците" му са Ернст Куцора и роднината му Фриц Сцепан (двамата са женени за две сестри). Те стават шампиони на окръга си през 1924 г.
От 1925 г. Шалке 04 се тренира от истински треньор - това е бившият национален футболист на Германия Хайнц Лудевих. Под неговото ръководство отборът отново става шампион на окръжната лига, окръжен първенец на областта Рур и западногермански шампион на окръзите. По това време победителят на състезанията между окръзите не получава правото да се класира в първенството на градовете, което означава, че голяма част от добрите футболисти на Шалке 04 никога не успяват да получат истинско признание за качествата си, печелейки престижен национален турнир. Въпреки това клубът от Гелзенкирхен вече е един от най-популярните гутболни отбори в Германия.
Шалке повтаря титлата си през 1926 г. и се класира в най-висшата дивизия за времето си - Гаулига Рур, където става шампион и вицешампион на Запада през 1927 г. С това си постижение отборът играе за първи път финален турнир за определяне на шампиона на Германия, но е елиминиран в предварителния кръг от 1860 Мюнхен. Въпреки това еуфорията от успехите е голяма и клубното ръководство решава на общо събрание да започне строеж на ново игрище. Класата на Ернст Куцора е потвърдена от повикването му в германския национален отбор на 20 ноември за среща срещу Холандия. Така той става първият национален футболист на Шалке 04.
На следващата година австриецът Густаф Вийзер е назначен за треньор на миньорския отбор и го извежда до ново спечелване на рурското първенство и трето място на западногерманското първенство, откриващи пътя към финалния шампионски рунд. Там "кралскосините" отново отпадат в началото след 2:4 от станалия по-късно шампион Хамбург. През септември 1928 г. се провежда първата среща на новото игрище Глюкауф-Кампфбан, наименуван така в чест на труда на миньорите. Противник на Шалке 04 е столичният Тенис Борусия Берлин. Тъй като градската община на Гелзенкирхен също помага материално в строежа, футболният клуб се преименува на Еф Це Гелзенкирхен-Шалке 04.
През 1929 г. Шалке 04 празнува третата си поредна титла на региона, а този път триумфира и в западногерманския шампионат, побеждавайки във финала Дуисбург. При шампионските финали тимът от Рур отпада на четвъртфинал от Херта Берлин след загуба с 1:4. Успехите са повторени и през 1930 г., когато западногерманският първенец Шалке 04 отново е елиминиран на четвъртфинал, този път след поражение от тогавашния рекорден първенец на Германия Нюрнберг с 2:6.
От 1930 до 1933 г.: От "профи" скандала до вицешампионското звание [редактиране]
| Сезон | Първенство | Място |
|---|---|---|
| 1926/27 | Първенство на Рур: 1 | Западногерманско първенство: 2. |
| 1927/28 | Първенство на Рур: 1 | Западногерманско първенство: 3. |
| 1928/29 | Първенство на Рур: 1 | Западногерманско първенство: 1. |
| 1929/30 | Западногерманско първенство | 1. |
| 1930/31 | Западногерманско първенство | 7. |
| 1931/32 | Западногерманско първенство | 1. |
| 1932/33 | Западногерманско първенство | 1. |
Първият "черен" ден в историята на Шалке 04 е 25 август 1930 г., когато клубът е изключен от Западногерманския футболен съюз, след като 14 футболисти на гелзенкирхенския отбор са обявени за професионални играчи поради изплащането на парични възнаграждения след постигнати футболни успехи, нарушавайки така принципа за аматьорското начало в организацията. Шалке плаща 20 вместо разрешените 5 райхсмарки на футболистите си, между които са и Ханс Тибулски, Фриц Сцепан и Ернст Куцора. Години по-късно съществуват слухове, че Куцора всъщност е получавал много повече пари и в зависимост от посещенията на мачовете на отбора е можел да си тръгне дори със 100 марки на среща [1] . След този скандал ковчежникът на Шалке 04 Вили Нийр посяга на живота си.
През януари 1931 г. "кралскосините" са върнати в съюза, наказаните играчи са помилвани от 1 юни същата година, а 70,000 зрители на Глюкауф-Кампфбан гледат завръщането на любимия си отбор в първенството срещу Фортуна Дюселдорф. Числото на зрителите в мача срещу дюселдорфци надхвърля два пъти предвиденият капацитет на стадиона и показва не само, че Шалке 04 се радва на голям брой почитатели за времето си, но и че именно футболните запалянковци са били истинската жертва на изключването на отбора. [2] Футболистите от Гелзенкирхен се завръщат и в националния отбор - през месец септември Куцора, Сцепан и Тибулски играят с националния екип в Хановер срещу Дания.
През тези години Сцепан и Куцора са движещата сила на Шалке. Те отговарят за тактиката и състава, дори когато официално треньор на отбора е Ханс Зауерман. "Миньорите" достигат до нов финален кръг за определяне на шампиона на страната през 1932 г., но губят на полуфинала от Айнтрахт Франкфурт с 1:2.
Често се дискутира дали Шалке би постигнал своите успехи през 30-те и 40-те години без подкрепата на националсоциалистическата партия, но е факт, че клубът прави видим прогрес през посочения период. [3] Също и през 1933 г. гелзенкирхенци са първенци на Западна Германия и кандидати за шампион на страната. Във финалния турнир последователно са победени Берлинер Виктория 89 и Франкфурт, а на финала "мюнхенските лъвове" от 1860 Мюнхен също отстъпват в Лайпцих. Финалът за титлата се играе на 11 юни 1933 г. в Кьолн и изправя Шалке 04 срещу Фортуна Дюселдорф. Фортуна вече е завършила след "синьо-белите" в западногерманското първество през сезона, но на Мюнгерсдорфер Щадион пред 60,000 зрители дюселдорфци са безапелационни и печелят с 3:0.
От 1933 до 1945 г.: Доминант под знака на пречупения кръст [редактиране]
| Сезон | Първенство | Място | |
|---|---|---|---|
| 1933/34 | Гаулига Вестфалия | 1.* | |
| 1934/35 | Гаулига Вестфалия | 1.* | |
| 1935/36 | Гаулига Вестфалия | 1. | |
| 1936/37 | Гаулига Вестфалия | 1.* | |
| 1937/38 | Гаулига Вестфалия | 1. | |
| 1938/39 | Гаулига Вестфалия | 1.* | |
| 1939/40 | Гаулига Вестфалия | 1.* | |
| 1940/41 | Гаулига Вестфалия | 1. | |
| 1941/42 | Гаулига Вестфалия | 1.* | |
| 1942/43 | Гаулига Вестфалия | 1. | |
| 1943/44 | Гаулига Вестфалия | 1. | |
| 1944/45 | Гаулига Вестфалия, Гр.А | 2. | |
| *Шампион на Германия | |||
Най-успешният период в историята на клуба е по времето на националсоциализма. Между 1934 и 1942 г. Шалке играе поне един финал за първенството или Купата на Германия. "Кралскосините" са шампиони шест пъти, а веднъж печелят Купа Чамер (през 1937 г.). Успехите на отбора са угодни на тоталитарната власт и играчите от Гелзенкирхен са удобни оръдия на тогавашната пропаганда. Отборният дух и борбеността на футболистите от Рур се идеализира нагледно като образец на нацията по време на финала на шампионата през 1937 г, на берлинския Олимпийски стадион. Абсурдното в случая е, че имената на футболистите в сини екипи съвсем не звучат "арийски", а са по-скоро славянски, тъй като повечето играчи са от полски произход - "Сцепан", "Куцора", "Цайонс", "Урбан", "Пржибилски" и много други.
През 1933 г. Шалке 04 са разпределени в новата Гаулига Вестфалия, която доминират през следващите години - във всичките 11 сезона на лигата гелзенкирхенци са първенци и участници в шампионските финали. На 15 август 1933 г. бившият национал на Германия Ханс Шмид е назначен за наставник на "миньорите" и се превръща в гарант за успеха. През сезон 1933/34 Шалке губи във финалния кръг от Бенрат и Аймсбютел, но въпреки това успява да се класира за полуфинал, където побеждава Валдхоф Манхайм на дюселдорфския Райнщадион. На 24 юни 1934 г. берлинският Постщадион домакинства финала на германското първенство Шалке 03 срещу Нюрнберг. Благодарение на головете на Фриц Сцепан и Ернст Куцора малко преди края на срещата рурският тим триумфира с титлата. Успехът е дублиран през следващия сезон след успех с 6:4 срещу Щутгарт. През декември 1935 г. се играе и първото издание на Купа Чамер, която е предходник на днешната Купа на Германия. В Дюселдорф Шалке 04 губи от своя голям противик от 30-те години Нюрнберг с 0:2.
Годината 1936 остава без "синя" титла, но затова пък Шалке се реваншира с "дубъл" през 1937 г., печелейки първенството и купата на страната. През 1939, 1940 и 1942 г. капитанът на Шалке отново вдига сребърната шампионска салатиера на Германия. Особено внушителна е победата на финала на германското първенство през 1939 г., когато Шалке 04 разгромява с невероятното 9:0 другия претендент за титлата Виена, което е най-изразителната победа във финална среща в историята на германския футбол. Въпреки че футболистите от Гелзенкирхен се освобождават от военна служба при мачове на своя отбор в първите години от войната, след 1942 г. шампионатът на Германия повече не е същият.
Равносметката от този период ясно показва тоталната доминация на Шалке в собствената гаулига: от 1933 до 1945 г. "кралскосините" изиграват 189 срещи в първенството, от които печелят 162, завършват наравно 21 и губят едва 6 мача. От 1935 до 1939 г. те дори нямат загуба, а процентът победи на отбора за цялото време на нацизма е 96,8! Шалке вкарва 924 гола, а допуска едва 145. За сезон 1944/45 клубът изиграва само 2 срещи поради финалната фаза на войната, в които вкарва цели 28 гола, а допуска само един.
От 1945 до 1963 г.: Участие в оберлигата и титла на Германия [редактиране]
| Сезон | Първенство | Място | |
|---|---|---|---|
| 1945/46 | Регионално първенство | Победител в група | |
| 1946/47 | Първенство на британската окупационна зона |
1/4 Финал | |
| 1947/48 | Оберлига Запад | 6. | |
| 1948/49 | Оберлига Запад | 12. | |
| 1949/50 | Оберлига Запад | 6. | |
| 1950/51 | Оберлига Запад | 1. | |
| 1951/52 | Оберлига Запад | 2. | |
| 1952/53 | Оберлига Запад | 6. | |
| 1953/54 | Оберлига Запад | 3. | |
| 1954/55 | Оберлига Запад | 5. | |
| 1955/56 | Оберлига Запад | 2. | |
| 1956/57 | Оберлига Запад | 4. | |
| 1957/58 | Оберлига Запад | 1.* | |
| 1958/59 | Оберлига Запад | 11. | |
| 1959/60 | Оберлига Запад | 4. | |
| 1960/61 | Оберлига Запад | 3. | |
| 1961/62 | Оберлига Запад | 2. | |
| 1962/63 | Оберлига Запад | 6. | |
| *Шампион на Германия | |||
От юли 1946 г. бомбардираното игрище Глюкауф-Кампфбан отново е годно за игра. Все пак славният отбор на Шалке 04 не успява да повтори доминацията си от близкото минало, като играе в разделена на две вестфалска лига. През 1947 г. тимът губи финалната среща в първенството на Вестфалия от местния противник Борусия Дортмунд с 2:3. [4] През същата година се основава и Оберлига Запад, в която град Гелзенкирхен е представен и от отбора на Ес Те Фау Хорст-Емшер до началото на 50-те години. През първото издание на първенството Шалке 04 завършва едва на шесто място, а съгражданите им от Хорст-Емшер са трети. През 1949 г., докато градските съперници запазват позициите си, "кралскосините" попадат в криза и отпадат във втора дивизия. [4] Фриц Сцепан, който се изявява като треньор на отбора, и Ернст Куцора, вече на 45-годишна възраст, прекратяват футболните си кариери в приятелска среща с бразилския Атлетико Минейро.
През 1951 г. Шалке 04 печели за първи път Оберлига Запад и след 7-годишно прекъсване отново спори за титлата на Германия. След лошо начало на финалния турнир и поражения от Санкт Паули и Кайзерслаутерн, както и равенство с Фюрт, гелзенкирхенци печелят всички останали срещи до края на груповата фаза и завършват втори след станалия по-късно шампион отбор на "червените дяволи" от Пфалц. През следващия сезон Шалке е втори в оберлигата си и като такъв участва в спора за титлата на страната. Докато в първите години след Втората световна война в срещите за Купата на Германия клубът отпада рано от надпреварата, през 1955 г. "кралскосините" достигат до финал срещу Карлсруе. След две преигравания поради равни резултати третата среща между двата отбора завърщва с победа за баденците с 3:2, след като малко преди края Шалке води с 2:1.
Сезонът 1955/56 в Оберлига Запад носи второто място на "миньорите" след Борусия Дортмунд. Те участват в шампионския турнир по-късно, когато в своята група завършват на първото място, с равни точки с Карлсруе и Кайзерслаутерн, а доброто голово съотношение класира "сините от Баден" на финал срещу дортмундската Борусия.
През 1958 г. тренираните след 1954 г. от Еди Фрювирт футболисти на Шалке 04 печелят за втори път първенството на Оберлига Запад и участват във финалния кръг. Предварителната група е премината след убедителни победи над Айнтрахт Брауншвайг, Тенис Борусия Берлин и Карлсруе и голова разлика от 16:1. Във финала на шампионата на 18 май 1958 г. "кралскосините" играят с Хамбург, които също са спечелили и трите си мача в групата. След това обаче "червените шорти" нямат шанс и са надиграни от световния шампион от 1954 г. Бернхард Клот, който вкарва два гола преди почивката, а Манфред Кройц добавя още едно попадения малко преди края. Гелзенкирхенският клуб играе с футболисти, чиято средна възраст е 22,5 години, но затова пък те са безкомпромисни в единоборствата и за първи път след войната Шалке е шампион на Германия. Отборът представя страната си и за Купата на европейските шампиони 1958/59, когато преодоляват датския първенец Копенхаген, а на осминафинала елиминират английския шампион Уулвърхямптън Уондърърс. "Кралскосините" са спряни на четвъртфинала от испанския вицешампион Атлетико Мадрид.
Поради европейските срещи Шалке 04 играе неубедително в оберлигата и завършва едва на 11 място. През следващите сезони обаче те се връщат в челото на класирането и през 1961/62 са втори, а с това и участници във финалния рунд на шампионата, където отпадат от Вердер Бремен. През 1963 г. Шалке 04 завършва на 6 място в Оберлига Запад и е приет за участие в новосформираната Първа Бундеслига.
От 1963 до 1981 г.: Първа Бундеслига - скандал и изпадане [редактиране]
| Сезон | Дивизия | Място | ГР | Точки |
|---|---|---|---|---|
| 1963/64 | 1.БЛ | 8 | 51:53 | 29 |
| 1964/65 | 1.БЛ | 16 | 45:60 | 22 |
| 1965/66 | 1.БЛ | 14 | 33:55 | 27 |
| 1966/67 | 1.БЛ | 15 | 37:63 | 30 |
| 1967/68 | 1.БЛ | 15 | 42:48 | 30 |
| 1968/69 | 1.БЛ | 7 | 45:40 | 35 |
| 1969/70 | 1.БЛ | 9 | 43:54 | 34 |
| 1970/71 | 1.БЛ | 6 | 44:40 | 36 |
| 1971/72 | 1.БЛ | 2 | 76:35 | 52 |
| 1972/73 | 1.БЛ | 15 | 46:61 | 28 |
| 1973/74 | 1.БЛ | 7 | 72:68 | 37 |
| 1974/75 | 1.БЛ | 7 | 52:37 | 39 |
| 1975/76 | 1.БЛ | 6 | 76:55 | 37 |
| 1976/77 | 1.БЛ | 2 | 77:52 | 43 |
| 1977/78 | 1.БЛ | 9 | 47:52 | 34 |
| 1978/79 | 1.БЛ | 15 | 55:61 | 28 |
| 1979/80 | 1.БЛ | 8 | 40:51 | 33 |
| 1980/81 | 1.БЛ | 17 | 43:88 | 23 |
| Сребрист фон: Вицешампион Червен фон: Изпадане Заградено с червено: Носител на Купата на Германия |
||||
В основаната през 1963 г. елитна германска дивизия Шалке 04 играе без прекъсване до 1981 г. Първите години в новата елитна дивизия на страната са белязани с борба за оставане сред най-добрите германски отбори и дори след края на сезон 1964/65 отборът се намира в зоната за изпадане, но след неразбориите около служебната дисквалификация на Херта Берлин и увеличаването на участниците в първенството, Шалке остава в германския елит. През 1971 г. клубът е замесен в скандала с манипулиране на мачове от първенството, след като се доказва, че "кралскосините" губят срещата си с Арминия Билефелд с 0:1, а някои футболисти са получили пари за това. Германският футболен съюз взема драконовски мерки и няколко играчи на отбора са наказани за уговорките, включително и любимецът на "кралскосините" запалянковци "Стан" Либуда. След като Шалке води класирането през по-голямата част на сезон 1971/72 под ръководството на треньора Ивица Хорват, отборът завършва спортната година като вицешампион (след Байерн Мюнхен) и носител на Купата на Германия (победа с 5:0 на финала срещу Кайзерслаутерн). През този период "миньорите" се местят на нов стадион, построен специално за Световното първенство по футбол в Германия - Паркщадион в гелзенкирхенския квартал Ерле. Съоръжението е едно от най-модерните за времето си, а лекоатлетическата писта около футболното игрище позволява провеждане и на състезания по лека атлетика.
Сезон 1976/77 отново носи сребърните медали в Гелзенкирхен, а на 9 октомври 1976 г. Шалке 04, воден от легендарния футболист Клаус Фишер, разгромява Байерн Мюнхен със 7:0 и така постига най-убедителната си победа в Първа Бундеслига в историята. Успехът е последван от нови 4 години в първа дивизия, когато отборът изпада във Втора Бундеслига като 17-ти в крайното класиране на кампанията 1980/81. Преди злощастния сезон клубното ръководство решава да загърби вече възрастните Рюдигер Абрамчик, Клаус Фихтел и Клаус Фишер и да подмлади състава на отбора, с което да постави основите на бъдещ успешен тим. Резултатите от това решение са плачевни и носят срамно домакинско поражение с 0:6 от Бохум, както и разгромна загуба с 1:7 от Борусия Мьонхенгладбах. Катастрофалното представяне на младите "миньори" логично води до изпадане в края на сезона.
От 1981 до 1997 г.: Развитие и спечелване на Купата на УЕФА [редактиране]
| Сезон | Дивизия | Място | ГР | Точки |
|---|---|---|---|---|
| 1981/82 | 2.БЛ | 1 | 70:35 | 51 |
| 1982/83 | 1.БЛ | 16 | 48:68 | 22 |
| 1983/84 | 2.БЛ | 2 | 95:45 | 55 |
| 1984/85 | 1.БЛ | 8 | 63:62 | 34 |
| 1985/86 | 1.БЛ | 10 | 53:58 | 30 |
| 1986/87 | 1.БЛ | 13 | 50:58 | 32 |
| 1987/88 | 1.БЛ | 18 | 48:84 | 23 |
| 1988/89 | 2.БЛ | 12 | 58:51 | 36 |
| 1989/90 | 2.БЛ | 5 | 69:51 | 43 |
| 1990/91 | 2.БЛ | 1 | 64:29 | 57 |
| 1991/92 | 1.БЛ | 11 | 45:45 | 34 |
| 1992/93 | 1.БЛ | 10 | 42:43 | 34 |
| 1993/94 | 1.БЛ | 14 | 38:50 | 29 |
| 1994/95 | 1.БЛ | 11 | 48:54 | 31 |
| 1995/96 | 1.БЛ | 3 | 45:36 | 56 |
| 1996/97 | 1.БЛ | 12 | 35:40 | 43 |
| Зелен фон: Класиране Червен фон: Изпадане Заградено с червено: Носител на Купата на УЕФА |
||||
През 80-те години Шалке на два пъти попада във втора дивизия и поради финансови проблеми рискува да загуби лиценза си на професионален футболен клуб. Тези проблеми във финансовото състояние и представянето на отбора не пречат Шалке 04 да остане един от най-популярните германски отбори, а посещаемостта на мачовете в Паркщадион е доста по-висока от тази на срещите на някои първодивизионни отбори. Интересно събитие се случва на 2 май 1987 г., когато папа Йоан Павел II провежда тържествена меса на Паркщадион пред около 100,000 души и става почетен член на клуба. След завръщането в Първа Бундеслига през 1991 г. започва и спортният подем в отбора, който постепенно връща старото си влияние върху германския футбол. В края на 90-те години става ясно, че Шалке ще се ръководи от холандския треньор Хууб Стевенс, който води със себе си няколко холандски и белгийски футболисти. Връх в клубното развитие е спечелената Купа на УЕФА през 1997 г. срещу Интер Милано. Преди финалната среща не европейския турнир "миньорите елиминират последователно Рода Керкраде, Трабзонспор, Брюж, Валенсия и Тенерифе. Срещу миланския отбор първата финална среща е спечелена с 1:0 на [[Паркщадион, а на реванша световните звезди на Интер надделяват със същия резултат, което води до продължения след редовното време. Там противниците не си отбелязват гол и дузпите определят носителя на трофея. Марк Вилмотс отбелязва решителната дузпа и за първи и последен път в историята привържениците на Шалке 04 и Борусия Дортмунд празнуват заедно спечелването на Купата на УЕФА и съответно на Шампионската лига. Поради борбеността си и себераздаването на терена в европейските срещи, този отбор на "кралскосините" носи прозвището "евробойците".
От 1997 г. до днес: "Шампиона на сърцата" се утвърждава в челото [редактиране]
| Сезон | Дивизия | Място | ГР | Точки |
|---|---|---|---|---|
| 1997/98 | 1.БЛ | 5 | 38:32 | 52 |
| 1998/99 | 1.БЛ | 10 | 41:54 | 41 |
| 1999/00 | 1.БЛ | 14 | 42:44 | 39 |
| 2000/01 | 1.БЛ | 2 | 65:35 | 62 |
| 2001/02 | 1.БЛ | 5 | 52:36 | 61 |
| 2002/03 | 1.БЛ | 7 | 46:40 | 49 |
| 2003/04 | 1.БЛ | 7 | 49:42 | 50 |
| 2004/05 | 1.БЛ | 2 | 56:46 | 63 |
| 2005/06 | 1.БЛ | 4 | 47:31 | 61 |
| 2006/07 | 1.БЛ | 2 | 53:32 | 68 |
| 2007/08 | 1.БЛ | 3 | 55:32 | 64 |
| 2008/09 | 1.БЛ | 8 | 47:35 | 50 |
| 2009/10 | 1.БЛ | ? | ? | ? |
| Сребрист фон: Вицешампион Заградено с червено: Носител на Купата на Германия |
||||
Маркетинговият отдел на клуба се професионализира и разширява. От 1994 г. насам ръководството на Шалке 04 не се избира повече от членовете на клуба, а от съставен надзорен съвет. През 2000 г. Шалке се преобразува в акционерно дружество, а към него се формират дъщерни компании, осъществяващи определена функция. През сезон 2000/01 "кралскосините", водени от нападателите Ебе Санд и Емил Мпенза, завършват на второ място в първенството, като дори след последната си среща празнуват титлата, но тържествата спират внезапно след изравнителния гол на Байерн в Хамбург за 1:1. Така Шалке получава нарицателното "шампион на сърцата" (в смисъл на "морален шампион") от медиите в Германия и за първи път получава правото да играе в европейската Шампионска лига. Отборът се реваншира за изпуснатата титла седмица след драматичния край на първенството, когато печели третата си Купа на Германия в Берлин срещу местния Унион. През следващия сезон трофеят успешно е защитен, този път срещу Байер Леверкузен.
През август 2001 г. се състои откриването на новия клубен стадион "Арена ауф Шалке", който от 2005 г. носи името "Фелтинс-Арена". Разходите по строителството на арената и новите попълнения в отбора вкарват Шалке 04 в сериозни дългове, възлизащи на 195 милиона евро, като в различните медии се говори дори за задължение от 225 милиона. Все пак тези разходи не са напразни, тъй като Шалке се превръща в един от водещите германски клубове и през сезоните 2004/05 и 2006/07 се бори за титлата, но в крайна сметка завършва на второто място. На 17 май 2006 г. дългогодишният изпълнителен директор на "миньорите" Руди Асауер се оттегля от поста си в клуба, а неговото място е заето от бившия футболист Андреас Мюлер. На 10 октомври 2006 г. в Дрезден е представен спонсорски договор с руската енергийна компания Газпром със срок до лятото на 2012 г., а от януари 2007 г. върху сините екипи стои и логото на газовия гигант. Спонсорството се изразява в приход от 60 до 66 милиона евро, а в определени случаи (например при участие в Шампионската лига) сумата може да достигне и до 100 милиона. Освен това започва и сътрудничество с руския елитен клуб Зенит Санкт Петербург, който също се спонсорира от Газпром. Някои политически анализатори виждат в спонсорската сделка хитър политически ход на Русия да "купи" приятелство с Германия.[5]
През сезон 2007/08 Шалке 04 преодолява груповата фаза на Шампионската лига и достига до четвъртфиналите, където е елиминиран от испанския Барселона. През пролетния дял на същия сезон треньорът на Шалке Мирко Сломка е освободен от поста си след тежко поражение от Вердер Бремен, а бившите футболисти на "миньорите" Михаел Бюскенс и Юри Мулдер поемат временно треньорските задължения. От януари 2008 г. клубът е един от четирите германски членове на Европейската клубна асоциация, защитаваща интересите на футболните клубове от Европа. [6] Шалке 04 завършва финансовата 2007 г. с капитал от 156 милиона евро, а печалбата е в размер на 12,7 милиона евро.[7] Към днешна дата се наблюдава спад в дружествения капитал до 102 милиона евро, което принуждава ръководството да ограничи определени разходи по отбора.[8] Освен това се открива и "Зала на славата" на Шалке 04.[7] За началото на кампанията 2008/09 за нов наставник е назначен холандецът Фред Рутен, ръководил успешно преди това тима от "Ниската земя" Твенте.[9] След лошата серия на отбора през сезона обаче ръководството на Шалке предприема драстични мерки. На 9 март 2009 г. Андреас Мюлер е освободен от поста си на изпълнителен директор поради слабите резултати на ръководения от него клуб, а малко след това е последван и от треньора Фред Рутен. На 6 май същата година официално се оповестява, че от новия сезон начело на Шалке застава Феликс Магат, който ще съвместява функциите на треньор и спортен директор.[10] Сезон 2008/09 протича относително разочароващо - 8 място в първенството и четвъртфинал за Купата на Германия след загуба от втородивизионния Майнц 05. В Шампионската лига "кралскосините" отпадат в третия предварителен кръг от испанския представител Атлетико Мадрид, а за Купата на УЕФА гелзенкирхенци отпадат в групите на турнира. Така за първи път от осем години Шалке 04 няма да участва в европейски клубен турнир.
Успехи [редактиране]
Международни [редактиране]
Носител на Купата на УЕФА (1 път)
- 7 май 1997 г.: Първа финална среща, Шалке 04 – Интер Милано 1:0
- Голове: 1:0 Марк Вилмотс
- Стадион: Паркщадион Гелзенкирхен
- Зрители: 56 824
- 21 май 1997 г.: Реванш, Интер Милано – Шалке 04 1:0, 1:4 след изпълнение на дузпи
- Голове: 1:0 Иван Саморано
- Дузпи:
- Интер Милано: Иван Саморано (Леман спасява), Юри Джоркаеф, Арон Винтер (пропуска)
- Шалке 04: Инго Андербрюге, Олаф Тон, Мартин Макс, Марк Вилмотс
- Стадион: Джузепе Меаца, Милано (Италия)
- Зрители: 83 434
Победител в Интертото (2 пъти)
- 12 август 2003 г.: Първа финална среща, Пашинг – Шалке 04 0:2
- Голове: 0:1 Хамит Алтънтоп, 0:2 Виктор Агали
- Стадион: Валдщадион, Пашинг (Австрия)
- Зрители: 6 000
- 26 август 2003 г.: Реванш, Шалке 04 – Пашинг 0:0
- Голове: няма
- Стадион: Арена Ауф Шалке, Гелзенкирхен
- Зрители: 56 100
- 10 август 2004 г.: Първа финална среща, Шалке 04 – Слован Либерец 2:1
- Голове: 1:0 Аилтон, 2:0 Джералд Асамоа, 2:1 Томаш Запоточни
- Стадион: Арена Ауф Шалке, Гелзенкирхен
- Зрители: 55 000
- 24 август 2004 г.: Реванш, Слован Либерец – Шалке 04 0:1
Национални [редактиране]
ШАМПИОН НА ГЕРМАНИЯ (7 пъти)
- 24 юни 1934 г.: 2:1 срещу Нюрнберг
- Голове: Ернст Куцора и Фриц Сцепан
- Берлин, 80,000 зрители
- 23 юни 1935 г.: 6:4 срещу Щутгарт
- Голове: Ернст Пьортген (3), Ернст Калвицки, Адолф Урбан и Рудолф Гелеш
- Кьолн, 74,000 зрители
- 20 юни 1937 г.: 2:0 срещу Нюрнберг
- Голове: Ернст Калвицки и Ернст Пьортген
- Берлин, 100,000 зрители
- 18 юни 1939 г.: 9:0 срещу Адмира Виена
- Голове: Ернст Калвицки (5), Фриц Сцепан, Адолф Урбан, Ото Тибулски и Ернст Куцора
- Берлин 100,000 зрители
- 21 юли 1940 г.: 1:0 срещу Дрезден
- Гол: Ернст Калвицки
- Берлин, 100,000 зрители
- 5 юли 1942 г.: 2:0 срещу Виена
- Голове: Ернст Калвицки и Фриц Сцепан
- Берлин, 100,000 зрители
- 18 май 1958 г.: 3:0 срещу Хамбург
- Голове: Бернхард Клод (2) и Манфред Кройц
- Хановер, 80,000 зрители
ВИЦЕШАМПИОН НА ГЕРМАНИЯ (8 пъти)
- 1933 г. - 0:3 в Кьолн срещу Фортуна Дюселдорф;
- 1938 г. - 3:3 и 3:4 в Берлин срещу Хановер 96;
- 1941 г. - 3:4 в Берлин срещу Рапид Виена;
- 1972 г. - в Първа Бундеслига след Байерн Мюнхен;
- 1977 г. - в Първа Бундеслига след Борусия Мьонхенгладбах;
- 2001 г. - в Първа Бундеслига след Байерн Мюнхен;
- 2005 г. - в Първа Бундеслига след Байерн Мюнхен;
- 2007 г. - в Първа Бундеслига след Щутгарт.
НОСИТЕЛ НА КУПАТА НА ГЕРМАНИЯ (4 пъти)
- 9 януари 1938 г.: 2:1 срещу Фортуна Дюселдорф
- Голове: Ернст Калвицки и Фриц Сцепан
- Кьолн, 75,000 зрители
- 1 юли 1972 г.: 5:0 срещу Кайзерслаутерн
- Голове: Хелмут Кремерс (2), Клаус Шеер, Херберт Люткебомерт и Клаус Фишер
- Хановер, 75,000 зрители
- 26 май 2001 г.: 2:0 срещу Унион Берлин
- Голове: Йорг Бьоме (2)
- Берлин, 73,000 зрители
- 11 май 2002 г.: 4:2 срещу Байер Леверкузен
- Голове за Шалке: Йорг Бьоме, Виктор Агали, Андреас Мьолер и Ебе Санд
- Голове за Байер: Димитър Бербатов и Улф Кирстен
- Берлин, 70,000 зрители
ФИНАЛИСТ ЗА КУПАТА НА ГЕРМАНИЯ (7 пъти)
- 1935 г. 0:2 в Дюселдорф срещу Нюрнберг
- 1936 г. 1:2 в Берлин срещу Лайпцих
- 1941 г. 1:2 в Берлин срещу Дрезден
- 1942 г. 0:2 в Берлин срещу 1860 Мюнхен
- 1955 г. 2:3 в Брауншвайг срещу Карлсруе
- 1969 г. 1:2 във Франкфурт на Майн срещу Байерн Мюнхен
- 2005 г. 1:2 в Берлин срещу Байерн Мюнхен
НОСИТЕЛ НА КУПАТА НА ЛИГАТА (веднъж)
- 2 август 2005 г.: Шалке 04 - Щутгарт 1:0
- Гол: 1:0 Кевин Курани
- Лайпцих, 40,500 зрители
ФИНАЛИСТА ЗА КУПАТА НА ЛИГАТА (3 пъти)
- 2001 г. 1:4 в Манхайм срещу Херта Берлин
- 2002 г. 1:4 в Бохум срещу Херта Берлин
- 2007 г. 0:1 в Лайпцих срещу Байерн Мюнхен
- Първенец на Втора Бундеслига (2): 1982, 1991;
- Първенец на Оберлига Запад (2): 1951, 1958;
- Западногермански шампион (6): 1929, 1930, 1932, 1933, 1951, 1958;
- Носител на Западногерманската купа (1): 1955;
- Шампион на Рур (6): 1927, 1928, 1929, 1930, 1932, 1933;
- Шампион на Вестфалия (11): 1934, 1935, 1936, 1937, 1938, 1939, 1940, 1941, 1942, 1943, 1944;
- Първенец на своята Ландеслига (2): 1946, 1947;
- Носител на Купата на Вестфалия (2): 1943, 1944;
- Окръжен първенец (2): 1924, 1925;
- Първенец на запъдните окръзи (1): 1925;
- Първенец на окръг Рур (1): 1925;
- Първенец на окръжната лига (2): 1924, 1926;
- Първенец на Гаулига Гелзенкирхен (1): 1926;
- Първенец на местната втора лига (1): 1921;
- Първенец на мастната трета лига (1): 1920.
Други титли [редактиране]
Победител в турнире "Деле Алпи" (веднъж)
- 2 юли 1968 г.: Финал, Базел – Шалке 04 1:3 (след продължения)
- Голове: 0:1 Бернд Михел, 1:1 Хаузер, 1:2 Бернд Михел, 1:3 Бернд Михел
- Занкт-Якоб-Парк, Базел, 13,000 зрители
Вечно класиране на Първа Бундеслига [редактиране]
На базата на правилото за 3 точки при победа Шалке 04, със своите 1950 точки, заема девето място в таблицата след края на сезон 2008/09.
Шалке 04 в Европа [редактиране]
- Кв. = Квалификация
- ГФ 1= Групова фаза (първи групи)
- ГФ 2= Групова фаза (втори групи)
- 1.Кр. = Първи кръг
- 2.Кр. = Втори кръг
- 1/8 = Осминафинал
- 1/4 = Четвъртфинал
- 1/2 = Полуфинал
- Ф = Финал
| Сезон | Турнир | Кръг | Страна | Клуб | Резултат |
|---|---|---|---|---|---|
| 1958/59 | Купа на европейските шампиони | Кв. |  |
ФК Копенхаген | 0-3, 5-2, 3-1 |
| 1/8 |  |
ФК Улвърхамптън Уондърърс | 2-2, 2-1 | ||
| 1/4 |  |
Атлетико Мадрид | 0-3, 1-1 | ||
| 1969/70 | Купа на носителите на национални купи | 1.Кр. |  |
Шамрок Роувърс | 1-2, 3-0 |
| 1/8 |  |
ИФК Норшьопинг | 0-0, 1-0 | ||
| 1/4 |  |
Динамо Загреб | 3-1, 1-0 | ||
| 1/2 | |
Манчестър Сити | 1-0, 1-5 | ||
| 1972/73 | Купа на носителите на национални купи | 1.Кр. |  |
Славия София | 2-1, 3-1 |
| 1/8 | |
Корк Хибърниънс | 0-0, 3-0 | ||
| 1/4 |  |
Спарта Прага | 2-1, 0-3 | ||
| 1976/77 | Купа на УЕФА | 1.Кр. |  |
Порто | 2-2, 3-2 |
| 2.Кр. |  |
Спортул Студенцеск | 1-0, 4-0 | ||
| 1/8 |  |
Расинг Моленбек | 0-1, 1-1 | ||
| 1977/78 | Купа на УЕФА | 1.Кр. |  |
Фиорентина | 3-0, 2-1 |
| 2.Кр. |  |
Магдебург | 2-4, 1-3 | ||
| 1996/97 | Купа на УЕФА | 1.Кр. | |
Рода Керкраде | 3-0, 2-2 |
| 2.Кр. |  |
Трабзонспор | 1-0, 3-3 | ||
| 1/8 | |
Брюж | 1-2, 2-0 | ||
| 1/4 | |
Валенсия | 2-0, 1-1 | ||
| 1/2 | |
Тенерифе | 0-1, 2-0 | ||
| Ф | |
Интер Милано | 1-0, 0-1 сл.дузпи (4-1) | ||
| 1997/98 | Купа на УЕФА | 1.Кр. |  |
Хайдук Сплит | 2-0, 3-2 |
| 2.Кр. | |
Андерлехт | 1-0, 2-1 | ||
| 1/8 | |
Спортинг Брага | 0-0, 2-0 | ||
| 1/4 | |
Интер Милано | 0-1, 1-1 сл.прод. | ||
| 1998/99 | Купа на УЕФА | 1.Кр. | |
Славия Прага | 1-0, 0-1 сл.дузпи (4-5) |
| 2001/02 | Шампионска лига | ГФ 1 |  |
Панатинайкос | 0-2, 0-2 |
| ГФ 1 | |
Арсенал | 2-3, 3-1 | ||
| ГФ 1 | |
Майорка | 0-1, 4-0 | ||
| 2002/03 | Купа на УЕФА | 1.Кр. |  |
Гомел | 4-1, 4-1 |
| 2.Кр. |  |
Легия Варшава | 3-2, 0-0 | ||
| 3.Кр. | |
Висла Краков | 1-1, 1-4 | ||
| 2003 | Интертото | 3.Кр. |  |
Дачия Кишинев | 1-0, 2-1 |
| 1/2 | |
Слован Либерец | 2-1, 0-0 | ||
| Ф |  |
Пашинг | 2-0, 0-0 | ||
| 2003/04 | Купа на УЕФА | 1.Кр. | |
Камен Инград | 0-0, 1-0 |
| 2.Кр. | |
Брьонбю ИФ | 2-1, 1-2 сл.дузпи (1-3) | ||
| 2004 | Интертото | 3.Кр. |  |
Вардар Скопие | 5-0, 2-1 |
| 1/2 | |
ФК Есбер | 3-1, 3-0 | ||
| Ф | |
Слован Либерец | 2-1, 1-0 | ||
| 2004/05 | Купа на УЕФА | 1.Кр. |  |
Лиепаяас Металургс | 5-1, 4-0 |
| ГФ |  |
ФК Базел | 1-1 | ||
| ГФ |  |
ФК Хартс | 1-0 | ||
| ГФ |  |
Ференцварош | 2-0 | ||
| ГФ | |
Фейенорд | 1-2 | ||
| 3.Кр. |  |
Шахтьор Донецк | 1-1, 0-1 | ||
| 2005/06 | Шампионска лига | ГФ | |
ПСВ Айндховен | 0-1, 3-0 |
| ГФ | |
Милан | 2-2, 2-3 | ||
| ГФ | |
Фенербахче | 3-3, 2-0 | ||
| 2005/06 | Купа на УЕФА | 3.Кр. | |
Еспаньол | 2-1, 3-0 |
| 1/8 | |
Палермо | 0-1, 3-0 | ||
| 1/4 | |
Левски София | 3-1, 1-1 | ||
| 1/2 | |
Севиля | 0-0, 0-1 | ||
| 2006/07 | Купа на УЕФА | 1.Кр. |  |
Нанси | 1-0, 1-3 |
| 2007/08 | Шампионска лига | ГФ | |
Валенсия | 0-1, 0-0 |
| ГФ |  |
Русенборг БК | 2-0, 3-1 | ||
| ГФ | |
Челси | 0-2, 0-0 | ||
| 1/8 | |
Порто | 1-0, 0-1 сл.дузпи (4-1) | ||
| 1/4 | |
Барселона | 0-1, 0-1 | ||
| 2008/09 | Шампионска лига | Кв.3 | |
Атлетико Мадрид | 1-0, 0-4 |
| 2008/09 | Купа на УЕФА | 1.Кр. |  |
АПОЕЛ Никозия | 4-1, 1-1 |
| ГФ | |
Пари Сен Жермен | 3-1 | ||
| ГФ | |
Манчестър Сити | 0-2 | ||
| ГФ | |
Расинг Сантандер | 1-1 | ||
| ГФ | |
Твенте | 1-2 |
Рекордни срещи [редактиране]
- Най-изразителни домакински победи: 6:0 срещу Дармщат 98 (Втора Бундеслига 1983/84),6:0 срещу Фрайбург (Втора Бундеслига 1983/84), 6:0 срещу Байройт (Втора Бундеслига 1981/82), 6:1 срещу Борусия Дортмунд (Първа Бундеслига 1985/86), 6:1 срещу Фортуна Кьолн (Първа Бундеслига 1973/74), 6:1 срещу Кикерс Офенбах (Първа Бундеслига 1972/73), 5:0 срещу Енерги Котбус (Първа Бундеслига 2007/08), 5:0 срещу Ханза Росток (Първа Бундеслига 1991/92), 5:0 срещу Кайзерслаутерн (Първа Бундеслига 1987/88), 5:0 срещу Алемания Аахен (Втора Бундеслига 1983/84), 5:0 срещу Арминия Билефелд (Първа Бундеслига 1982/83), 5:0 срещу Дуисбург (Първа Бундеслига 1974/75);
- Най-изразителни победи като гост: 7:0 срещу Байерн Мюнхен (Първа Бундеслига 1976/77), 7:1 срещу Карлсруе (Първа Бундеслига 1976/77), 6:1 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1967/68), 5:1 срещу Хановер 96 (Първа Бундеслига 1971/72), 5:1 срещу Борусия Нойнкирхен (Първа Бундеслига 1967/68), 4:0 срещу Херта Берлин (Първа Бундеслига 2000/01), 4:0 срещу Борусия Дортмунд (Първа Бундеслига 2000/01), 4:0 срещу Ханза Росток (Първа Бундеслига 2000/01), 4:0 срещу Алемания Аахен (Втора Бундеслига 1989/90), 4:0 срещу Лютрингхаузен (Втора Бундеслига 1983/84);
- Най-изразителни домакински загуби: 0:6 срещу Бохум (Първа Бундеслига 1980/81), 1:6 срещу Вердер Бремен (Първа Бундеслига 1965/66), 0:4 срещу Фортуна Дюселдорф (Първа Бундеслига 1980/81), 0:4 срещу Щутгарт (Първа Бундеслига 1979/80), 1:5 срещу Айнтрахт Брауншвайг (Втора Бундеслига 1989/90), 1:5 срещу Херта Берлин (Втора Бундеслига 1983/84), 2:6 срещу Борусия Дортмунд (Първа Бундеслига 1964/65), 0:3 срещу Байерн Мюнхен (Първа Бундеслига 1994/95), 0:3 срещу Бохум (Първа Бундеслига 1992/93), 0:3 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1987/88), 0:3 срещу Дуисбург (Първа Бундеслига 1967/68), 0:3 срещу Кайзерслаутерн (Първа Бундеслига 1966/67);
- Най-изразителни загуби като гост: 0:11 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1966/67), 0:8 срещу Кьолн (Първа Бундеслига 1969/70), 0:7 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1971/72), 0:7 срещу Кьолн (Първа Бундеслига 1967/68), 0:7 срещу Борусия Дортмунд (Първа Бундеслига 1965/66), 1:8 срещу Байерн Мюнхен (Първа Бундеслига 1987/88), 0:6 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1973/74), 0:6 срещу Байерн Мюнхен (Първа Бундеслига 1969/70), 1:7 срещу Хамбург (Първа Бундеслига 1980/81), 1:7 срещу Байерн Мюнхен (Първа Бундеслига 1977/78).
Първи отбор [редактиране]
Настоящ състав 2012/13 [редактиране]
|
|
Треньорски щаб [редактиране]
| Име | Длъжност | |
|---|---|---|
|
Феликс Магат | Старши-треньор |
|
Бернд Холербах | Помощник-треньор |
|
Йозеф Айхкорн | Помощник-треньор |
|
Бернд Дреер | Треньор на вратарите |
|
Д-р Михаел Преус | Лекар на отбора |
Аматьорски отбор [редактиране]
Аматьорският отбор на Шалке 04 се състезава в четвъртодивизионната Регионална лига Запад. На 17 август 2009 г., на среща на втория отбор на "кралскосините" е постигната рекордна зрителска посещаемост на мач от четвърта германска дивизия - 16,495 души на Фелтинс-Арена на дербито срещу Рот-Вайс Есен.[11]
| № | Играч | Рождена дата | В отбора от | См | Кг | Мач. | Гол. | Предишни клубове | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Вратари | |||||||||
| - | |
Нурулла Джан | 01.05.1988 | 2006 | 190 | 81 | - | - | Рот-Вайс Есен |
| - | |
Тони Тапалович | 10.10.1980 | 2007 | 191 | 94 | 29 | 0 | Кикерс Офенбах, Юрдинген 05, Бохум, Шалке 04, Фортуна Гелзенкирхен |
| - | |
Ларс Унерщал | 20.07.1990 | 2008 | 198 | 100 | - | - | Пройсен Мюнстер, Грюн-Вайс Щайнбек, Уфелн |
| Защитници | |||||||||
| - | |
Андре Килиан | 18.05.1987 | 2002 | 183 | 80 | - | - | Вестфалия Херне |
| - | |
Филип Краска | 22.01.1989 | 2007 | 188 | 76 | - | - | Ватеншайд 09 |
| - | |
Денис Лапачински | 26.09.1981 | 2009 | 185 | 81 | - | - | Ройтлинген, Хофенхайм, Ханза Росток, Херта Берлин, Ройтлинген, Щутгарт, Ройтлинген |
| - | |
Кристиан Мелхнер | 10.07.1990 | 2003 | 174 | 72 | - | - | Есен-Шьонебек, Фринтроп |
| - |  |
Седриц Мимбала | 22.08.1986 | 2009 | 190 | 85 | - | - | Фортуна Кьолн, Байерн Хоф, Десел Шпорт, Алемания Аахен, Юрдумспор Кьолн, Ем Ес Фау Бон, Бон, Кьолн |
| - | |
Давид Мюлер | 09.02.1990 | 2004 | 172 | 75 | - | - | Везел-Лакхаузен |
| - | |
Флориан Торварт | 20.04.1982 | 2008 | 184 | 84 | - | - | Фелберт, Рот-Вайс Есен, Любек, Борусия Дортмунд, Дорстфелд 09 |
| Полузащитници | |||||||||
| - | |
Морис Кюн | 07.12.1988 | 2006 | 194 | 93 | - | - | Вестфалия Херне |
| - | |
Кристоф Мориц | 27.01.1990 | 2009 | 186 | 73 | 7 | 1 | Алемания Аахен, Виктория Арнолдсвайлер |
| - | |
Паскал Одрих | 21.09.1990 | 2009 | 184 | 75 | - | - | Германия Гладбек, Ватеншайд 09, Шалке 04, Ханза Шолфен |
| - |  |
Милко Тришич | 22.01.1987 | 2008 | 187 | 79 | - | - | Арминия Билефелд, Ватеншайд 09, Алемания Аахен |
| - | |
Джефри Туманан | 22.09.1987 | 2008 | 166 | 69 | - | - | Фелберт, Байер Леверкузен, Сао Паоло, Сао Каетано, Понте Прета, Гуарани Кампиняш, Рио Бранко Американа |
| - | |
Маси Уаси | 18.06.1988 | 2007 | 188 | 70 | - | - | Пройсен Мюнстер, Волфсбург, Рот Вайс Аален |
| Нападатели | |||||||||
| - | |
Кристиан Ервих | 16.12.1983 | 2008 | 184 | 82 | - | - | Фортуна Дюселдорф, Шалке 04, Шермбек, Щатлон, Пройсен Мюнстер, Вестфалия Гемен, Вестфалия Грос-Рекен, Хюлстен/Мария Феен |
| - |  |
Шохей Мацунага | 07.01.1989 | 2008 | 171 | 62 | - | - | Юноша на клуба |
| - | |
Даниел Пръшкало | 27.10.1990 | 2009 | 190 | 92 | - | - | Щурм Грац, Земриах |
| - |  |
Марсел Рамзи | 30.08.1990 | 2008 | 188 | 83 | - | - | Рот Вайс Аален, Айнтрахт Дортмунд, Бракел, Вестфалия Викеде, Борусия Дортмунд, Кьорне |
| - | |
Мурат Турхан | 26.04.1987 | 2009 | 195 | 82 | - | - | Вийденбрюк 2000, Ратенов, Йешилюрт, Енерги Котбус, Хесен Касел, Тасмания Гропиусщат 1973, Херта Целендорф, Мариендорф |
Успехи [редактиране]
- Класиране в Регионална лига Север: 2003;
- Класиране в Регионална лига Запад: 2008.
Младежки отбори [редактиране]
И юношите старша възраст, и юношите младша възраст играят в най-високото футболно ниво на Германия - Бундеслига Запад.
Успехи на юноши старша възраст [редактиране]
- Шампион на Германия: 1976, 2006;
- Купа на ГФС: 2005;
- Купа на Кикер: 2002.
Успехи на юноши младша възраст [редактиране]
- Шампион на Германия: 1978, 2002.
Надзорен съвет и ръководство [редактиране]
Ежедневните оперативни дейности са разпределени между президента Йозеф Шнузенберг, изпълнителния директор Петер Петерс и треньора Феликс Магат, който действа и като спортен директор на клуба. Дейността на тримата се следи и оценява от надзорен съвет. Негови членове са:
|
Личности от историята на Шалке 04 [редактиране]
Бивши известни футболисти [редактиране]
Единадесеторка на ХХ век [редактиране]
Повече от 10,000 привърженици на Шалке 04 участват в анкета по избирането на отбора на ХХ век по случай 100-годишнината на "кралскосините".[12] Избрани са:
| Играч | Бележка | ||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Вратари | |||||||||
|
Норберт Нигбур | Световен шампион от 1974 г., без да изиграе нито една среща от турнира, той е резерва на Сеп Майер. "Специалист" в спасяването на дузпи. Във финала за Купата на Германия през 1972 г. хваща три удара от бялата точка и сам вкарва една дузпа. | |||||||
| Защитници | |||||||||
|
Клаус Фихтел | Най-възрастният полеви играч, играл в Първа Бундеслига. Защитникът изиграва 552 мача в първа дивизия на Германия между 1965 и 1988 г., от които 477 с екипа на Шалке - клубен рекорд! Поради стабилната си игра в защита е наречен "Бора". | |||||||
|
Ролф Рюсман | Солиден защитник, играл от 1969 до 1984 г. в Шалке 04. Изиграва 134 поредни мача за "миньорите", без да получи контузия, да покаже слаба форма или да изтърпи наказание. По-късно за кратко е директор в клуба. | |||||||
|
Олаф Тон | Още на 18 години той отбелязва 3 гола на Байерн Мюнхен в мач за Купата на Германия, завършил 6:6. Така футболистът си извоюва титулярно място в полузащитата на "кралскосините" и дебют с националната фланелка. След период в Мюнхен, Тон се завръща в Шалке и играе в защитата на отбора, спечелил Купата на Германия през 2002 г. | |||||||
| Полузащитници | |||||||||
|
Марк Вилмотс | Борбен полузащитник, част от "евробойците" през сезон 1996/97, спечелили Купата на УЕФА. Белгиецът сам отбелязва решаващите голове през успешната година. | |||||||
|
Фриц Сцепан | Шест пъти шампион на Германия, победа за Купата на Германия, две участия на световни първенства, капитан на германския национален отбор. Състезава се в продължение на две десетилетия и има решаваща роля за възхода на отбора през 20-те години и за успехите през 30-те. През 60-те години е вицепрезидент на Шалке 04 за две години. Притежавал е текстилна фабрика в Гелзенкирхен. | |||||||
|
Ернст Куцора | Заедно с роднината си Фриц Сцепан успешно въвеждат "шотланския футбол" в Германия. През 30-те и 40-те години изпълнява ролите на играч, треньор, ръководител и скаут на Шалке 04, чийто капитан е бил. Почетен гражданин на Гелзенкирхен, а улицата, която води до административната сграда на клуба, е кръстена на негово име. | |||||||
|
Инго Андербрюге | Бившият играч на Борусия Дортмунд ознаменува 12-годишния си престой в Гелзенкирхен със спечелването на Купата на УЕФА, но въпреки това никога не получава повиквателна за германския национален отбор. На пето място във вечната голмайсторска класация на Шалке 04, особено добре играе с левия си крак при изпълнение на преки свободни удари и дузпи. | |||||||
| Нападатели | |||||||||
|
Райнхард Либуда | Нападателят получава прякора си "Стан" след като демонстрира на терена прословутия финт на английската легенда Стенли Метюс. Либуда е технично и бързо крило, което става трети на Световното първенство в Мексико през 1970 г. Неговата кариера в Германия приключва с разрастването на скандала с манипулирането на срещи от Първа Бундеслига. | |||||||
|
Клаус Фишер | Става известен с акробатичните си удари от далечно разстояние. През 1977 г. така той отбелязва изключително красив гол за Германия срещу Швейцария. По-кусно попадението е избрано за "Гол на века" в Германия. Неговите 182 гола за Шалке 04 в Първа Бундеслига и до днес са клубен рекорд. | |||||||
|
Рюдигер Абрамчик | Дясното крило, наричано от феновете и медиите "бог на центриранията", първоначално играе заеднос с Клаус Фишер, а по-късно и сам в атаката на "кралскосините". При дебюта си през 1973 г., става най-младият футболист в Първа Бундеслига за всички времена. | |||||||
За треньор на отбора е избран Хууб Стевенс.
Други известни играчи [редактиране]
| Играч | Бележка | |
|---|---|---|
|
Херберт Бурденски | Последният жив участник от първия знаменит отбор на Шалке, който умира през 2001 г. Футболистът с прякор "Буде" отбелязва единствения гол за Германия в първия официален мач на националния отбор след Втората световна война. |
|
Михаел Бюскенс | Дипломираният готвач играе в продължение на 10 години с екипа на "миньорите", през които записва 257 срещи в Първа Бундеслига, печели Купата на УЕФА и на два пъти триумфира с Купата на Германия. |
|
Ив Айгенраух | 229 мача за Шалке 04 с впечатляващ "феър-плей" рейтинг, фотограф, автор на публикации в германските медии. |
|
Херман Епенхоф | Идва в отбора през 1938 г. и заиграва като десен външен халф. За четири години спечелва три титли на страната си. След края на войната Епенхоф отново облича синята фланелка в Оберлига Запад, като участва и във финала за Купата на Германия през 1955 г. |
|
Рудолф Гелеш | Един от членовете на отбора, който печели шампионата и Купата на Германия през 1937 г. Играе в дясната част на нападението на отбора, а с националната фланелка има 20 срещи. |
|
Ернст Калвицки | Шесткратен шампион на Германия. По-късно работи като домакин на стадиона на Шалке. |
|
Берни Клод | "Дванайстия световен шампион" от 1954 г. Брат на вратаря Ханс Клод. На терена играе като плеймейкър, голмайстор и капитан на шампионския отборна "миньорите" от 1958 г. |
|
Ханс Клод | По-голям брат на Берни Клод, вратар на Шалке при три шампионски сезона и при спечелването на Купата на Германия през 1937 г. Той пропуска четвъртата титла на "кралскосините", поради получена травма от източния фронт. |
|
Йохан де Кок | Холандецът стабилна защита през 90-те години, заедно с Олаф Тон и Томас Линке. След това участва като архитект в проектирането на новия стадион на Шалке Фелтинс-Арена. |
|
Хайнер Кьордел | Днес е член на почетния президентски съвет на клуба. |
|
Вили Козловски | Роден в непосредствена близост до стадиона на Шалке, играе в нападението на "миньорите" от 1952 до 1965 г., става шампион на Германия, участва в Световното първенство по футбол през 1962 г. и вкарва първия гол за Шалке в Първа Бундеслига. |
|
Ервин Кремерс | Част от отбора, спечелил Купата на Германия през 1972 г. Нападателят изиграва 261 мача в германската елитна дивизия, повечето от които заедно с брат си Хелмут Кремерс. Играе с променлив успех в германския национален отбор, с който става европейски шампион през 1972 г. |
|
Хелмут Кремерс | Носител на Купата на Германия от 1972 г., 276 мача в Първа Бундеслига. Световен шампион от 1974 г., без да влезе в игра. През 1994 г. е президент на клуба за 43 дни. |
|
Радослав Латал | Победител в турнирите за Купата на УЕФА и Купата на Германия, изиграва 187 мача за 7 години със синята фланелка. Играе на различни позиции в дефензивната линия на Шалке. |
|
Йенс Леман | Освен че печели Купата на УЕФА през 1997 г. вратарят касира само 32 гола през целия сезон във всички състезания на отбора си, включително и период от 603 игрови минути без допуснато попадение. Отбелязва гол срещу Борусия Дортмунд при последното си дерби като играч на "миньорите" срещу дортмундци. |
|
Херберт Люткебомерт | Полузащитник, играе в 286 мача на клуба, носител на Купата на Германия през 1972 г. |
|
Юри Мулдер | Носител на Купата на УЕФА през 1997 г., играе в Шалке 04 от 1997 до 2002 г. Любимец на гелзенкирхенската публика. |
|
Херман Наткемпер | Член на успешния отбор на Шалке 04 преди Втората световна война. Двукратен шампион на Германия. |
|
Иржи Немец | Между 1993 и 2002 г. изиграва 247 срещи за Шалке 04 и се превръща в любимец на гелзенкирхенската публика. |
|
Герхард Нойзер | Играе в отбора от 1965 до 1970 г. |
|
Ернст Пьортген | През ранните 30 години на ХХ век професионалният бояджия получава прозвището "Вълшебника с топка". |
|
Ебе Санд | Известният със спортсменството си датчанин държи клубния рекорд на Шалке с 10 гола от 31 мача в европейските клубни турнири. |
|
Гюнтер Шлипер | Поради техничната си игра е наричан от запалянковците "Шлипиньо". |
|
Вили Шулц | Играе за Шалке 04 от 1960 до 1965 г. Взема участие на Световното първенство през 1962 г. в Чили. |
|
Йоте Тибулски | Член на легендарния отбор на Шалке, шесткратен шампион на Германия. |
|
Адолф Урбан | Също член на знаменития шампионски отбор на Шалке преди войната. В 21 мача с националния екип той вкарва 11 гола. Лявото крило умира през 1943 г. като войник на източния фронт. |
Играчи с най-добри постижения [редактиране]
|
|
Бивши президенти [редактиране]
|
|
|
Бивши изпълнителни директори [редактиране]
|
Бивши треньори [редактиране]
|
|
|
Клубна среда на Шалке 04 [редактиране]
Стадиони [редактиране]
Днешната арена на Шалке 04 носи името на бирата Фелтинс, поради финансовите изгоди, които тази реклама носи в клубния бюджет.
- Фелтинс-Арена (до юли 2005 г. - "Арена ауф Шалке");
- Паркщадион, домакински стадион на Шалке 04 до 2001 г.;
- Откриване на 4 август 1973 г. срещу Фейенорд Ротердам;
- Капацитет: 70,600 зрители, след преустройство през 1998 г. - 62,004 зрители;
- Стадион през годините на "Евробоеца" и "Шампиона на сърцата";
- В началото на 2004 г. започва частитно събаряне на стадионните конструкции.
- Глюкауф-Кампфбан
- Капацитет: 34,000 зрители;
- Откриване на 29 август 1928 г.;
- Стадион през годините на "Шотландския футбол";
- Зрителски рекорд: 70,000 през 1931 г.;
- Последна среща от Първа Бундеслига: 6 юни 1973 г. срещу Хамбург, спечелена с 2:0 от Шалке 04;
- Глюкауф-Кампфбан до 2005 г. е стадион на младежките и аматьорските отбори на клуба.
Приятелства и съперничества между привърженици [редактиране]
От началото на 80-те години съществува близко приятелство с привържениците на Нюрнберг. Феновете на Шалке 04 могат да влязат по всяко време в блока на привържениците на Нюрнберг по време на двубоите на двата отбора на Фелтинс-Арена, където да обсъждат положения от мача. "Франките" пък на свой ред подкрепят "кралскосините" при гостувания в Южна Германия, например в Мюнхен или Щутгарт. Началото на дружбата започва от съвместна среща на членовете на два от фенклубовете на отборите. След това последват общи пътувания с влак, побратимяване срещу Байерн Мюнхен и общи статии в пресата, засягащи клубовете. Освен с Нюрнберг, някои запалянковци на Шалке 04 поддържат добри отношения с феновете на холандския Твенте. Местно приятелство е налице и с Борусия Вупертал.
Изключително силна е враждата със съседите от Борусия Дортмунд. Рурското дерби с години вълнува не само жителите на бившата миньорска област, а и цяла Германия. Към 15 септември 2009 г. от 132 офииални срещи Шалке 04 печели 53 пъти, Борусия Дортмунд - 45 пъти, а 34 мача завършват наравно. Друго яростно съперничество съществува срещу Рот-Вайс Есен, което обаче позатихва в последните две десетилетия след спада в представянето на есенци. Разбира се, никой привърженик на Шалке 04 не понася и рекордния шампион на страната Байерн Мюнхен. Кьолн и Херта Берлин също се "радват" на омразата на "кралскосините".
Песни за Шалке 04 [редактиране]
Blau und weiß, wie lieb ich Dich ("Синьо и бяло как ви обичам") и Königsblauer S04 (Кралскосини Шалке 04) са официалните клубни химни. Известни неофициални песни са Oppa Pritschikowski, Wir sind Schalker, Schalke ist die Macht.
Също така песен е посветена и на легендарния датски футболист Ебе Санд.
Главни спонсори [редактиране]
- 1978 - 1979: Дойче Кребсхилфе (Deutsche Krebshilfe) - дружество с идеална цел от Бон, Северен Рейн-Вестфалия;
- 1979 - 1983: Тригема (Trigema) - компания за спортна екипировка от Бурладинген, Баден-Вюртемберг;
- 1983 - 1986: Падок'с (Paddock’s) - компания за облекла от Бремен;
- 1986 - 1987: Тригема (Trigema) - компания за спортна екипировка от Бурладинген, Баден-Вюртемберг;
- 1987 - 1988: Дуал (Dual) - производител на грамофонни плочи от Занкт Георген им Шварцвалд, Баден-Вюртемберг;
- 1988 - 1991: Ер Ха Алурад (RH Alurad) - производител на алуминиеви продукти от Атендорн, Северен Рейн-Вестфалия;
- 1991 - 1993: Р'Актив (R’Activ) - млечна напитка;
- 1993 - 1994: Мюлер (Müller) - производител на млечни продукти от Фишах, Бавария;
- 1994 - 1997: Керхер (Kärcher) - производител на почистващи уреди от Виненден, Баден-Вюртемберг;
- 1997 - 2001: Фелтинс (Veltins) - пивоварна от Мешеде, Северен Рейн-Вестфалия;
- 2001 - 2006: Виктория (Victoria) - застрахователна компания от Дюселдорф, Северен Рейн-Вестфалия;
- от 2007: Газпром (Gazprom) - газова компания от Москва, Русия.
Екипи [редактиране]
Традиционно футболистите на Шалке 04 носят сини екипи и предимно бели или сини шорти и сини чорапи. Фланелките за гостувания са в повечето случаи бели, с бели или сини шорти и бели чорапи. В миналото резервните екипи са били с цветове оранжево, черно или синьо-зелено. От сезон 2008/09 отборът има трети екип за срещите си от Шампионската лига в тъмносиньо и със светлосини елементи. Вратарите на тима обличат черни, бели или оранжеви екипи.
Куриоз се получава на 18 април 1998 г., когато преди мача между Шалке 04 и Карлсруе главният съдия на срещата Хелмут Фандел преценява, че белите екипи на Карлсруе не се отличават достатъчно от сините на Шалке и инструктира гелзенкирхенци да сменят фланелките си. Тъй като "кралскосините" са донесли само титулярните си екипи за гостуването си в Баден, те играят срещата в жълтите екипи за гостуване на Карлсруе. [13]
Любопитни факти [редактиране]
- Сюжетът на излезлия през 1999 г. филм "Футболът е нашият живот" (Fußball ist unser Leben) е тясно свързан с Шалке 04. В него се разказва история за двама привърженици на "кралсосините", които преминават през множество куриозни ситуации. Във филма се появяват и Руди Асауер, Хууб Стевенс и Ив Айгенраух.
Отборът на Шалке се споменава и в комерсиалната лента "Подводницата" (Das Boot), където в разговор между екипажа се казва: "Имам лоши новини за вас. Шалке са загубили с 5:0, изглежда, че няма да сме на финал тази година!".
Бира [редактиране]
Основаната през 1824 г. пивоварна Фелтинс от зауерландския град Мешеде от дълги години произвежда официалната бира на Шалке 04. Днес стадионът на отбора и фентрибуната в него носят името на пивото, а то се предлага изключително по време на двубоите на "миньорите". Освен светла бира, пивоварната произвежда и различни нискоалкохолни плодови напитки.
Източници [редактиране]
- ↑ Markus Beims, „Der Mythos Schalke lebt“, in Schalke 04 – 100 Jahre, Top In Sport Sonderheft Nr. 2/Hannover 2004, ISSN 0948-5333
- ↑ „Dieser Massenbesuch, die Kampfbahn Glückauf hatte eigentlich nur 34.000 Plätze, zeigte nicht nur, dass der FC Schalke 04 über zahlreiche Anhänger verfügte, sondern nach dem Skandal standen diese Menschen zu den vermeintlichen Sündern, die wohl auch in weiten Kreisen der Bevölkerung als Opfer bürgerlicher Sportfunktionäre gesehen wurden.“ Stefan Goch/Norbert Silberbach: Zwischen Blau und Weiß liegt Grau, Essen 2005, S. 62
- ↑ „Der FC Gelenkirchen-Schalke 04 war seit Mitte der 1920er Jahre eine erfolgreiche Ausnahmemannschaft mit überlegener Spieltechnik und großen Spielern. Dass diese Mannschaft, die ja in ihrer Grundorientierung und Grundzusammensetzung im gesamten ‚Dritten Reich‘ halbwegs gleich blieb bzw. sich nur langsam wandelte, zur Spitze des deutschen Fußballsports gehörte, war also klar…“, Goch/Silberbach: Zwischen Blau und Weiß liegt Grau, a.a.O., S. 247
- ↑ а б Geschichte 1945–1963, Website des FC Schalke 04
- ↑ Roger Boyes. Comment: Gazprom is not a market player, it’s a political weapon. // Timesonline, 7 January 2009. Посетен на 7 January 2009.
- ↑ Kicker Sportmagazin vom 22.01.08
- ↑ а б „Verein richtet "Hall of Fame" ein“, reviersport.de vom 22. Juni 2008
- ↑ „JHV: Viel Beifall für Bilanz und Ebbe Sand“, Website des FC Schalke 04 vom 22. Juni 2008
- ↑ FC Schalke 04 official website. "Rutten named new Schalke boss". // 2008-04-23. Посетен на 2008-08-16.
- ↑ Felix Magath erhält Vierjahresvertrag als Manager und Chef-Trainer, Meldung auf der Website des FC Schalke 04
- ↑ Schalke 04 II stellt neuen Zuschauerrekord für die 4. Liga auf, Website des FC Schalke 04 vom 17. August 2009
- ↑ Fußballportal.de
- ↑ KSC zuhause mit Ladehammung
- Официален сайт
- Немската Уикипедия
- Английската Уикипедия
- Специално издание на списание Кикер - "40 години Бундеслига" и онлайн изданието на списанието
Външни препратки [редактиране]
- ((de)) Официален уебсайт
- ((de)) Фен клуб
- ((de)) Официален уебсайт на Фелтинс Арена
- ((en)) Наръчник на германския футбол
- ((de)) Уебсайт на фенклубовете на Шалке 04
- ((de)) Ултрас Гелзенкирхен
- ((de)) Привърженици на Шалке 04
- ((nl)) Холандски фенсайт на Шалке 04
 |
В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол. |
|
|||||
|
|||||
|
|||||||||||
