ФК Шалке 04

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Шалке 04“
Име на отбор „Шалке 04“
Оригинално име FC Gelsenkirchen-Schalke 04 e.V.
Прозвище „Кралско Сините“, „Миньорите“
Членове: 129, 672
Фенклубове: 1,500
Основан 4 май 1904
Стадион Фелтинс-Арена
(бивш Арена ауф Шалке)
Гелзенкирхен, Германия Flag of Germany.svg
Капацитет 61,673
Президент Flag of Germany.svg Хорст Хелдт мениджър
Старши треньор Flag of Germany.svg Йенс Келер
Първенство Първа Бундеслига
2013/14 Първа Бундеслига, 3-то
Спонсор Газпром (Gazprom)
Екипировка Адидас
Домакин
Гост

ФК „Гелзенкирхен – Шалке 04“ (на немски: FC Gelsenkirchen-Schalke 04) или за кратко „Шалке 04“ (на немски: Schalke 04) е футболен клуб от квартала Шалке на гр. Гелзенкирхен, провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия.

7-кратен шампион на страната си, 5-кратен носител на Купата на Германия и победител в турнира за Купата на УЕФА през 1997 г. - всичко това прави „Шалке 04“ един от най-титулуваните отбори в Германия.

Шалке 04 е вторият най-голям спортен клуб в страната си със своите 129.672 членове (към март 2014 г.), като освен футбол, разполага и с отделения по баскетбол, тенис на маса, хандбал и лека атлетика. От месец август 2001 г. първият отбор по футбол на клуба домакинства срещите си на Фелтинс-Арена, един от най-модерните стадиони на света.

Съдържание

История[редактиране | edit source]

От 1904 до 1912 г.: Години след основаването под името „Вестфалия“[редактиране | edit source]

Типична миньорска конструкция в областта Рур

Година след присъединяването на миньорското селце Шалке към града от долината на река Рур Гелзенкирхен няколко 14- и 15-годишни младежи, които просто искали да играят футбол заедно, поставят началото на легендата на поляна, близо до селския пазар. Така Йозеф Ферзе, Вилхелм „Вили“ Гийс, Йохан Кесел, Виктор Крогул, Хайнрих Кулман, Адолф Йотцелман, Йозеф Займец и Вили ван ден Берг основават на 4 май 1904 г. отбор, който кръщават с името „Вестфалия Шалке“. Момчетата имат подсигурени доходи от работа и за разлика от преобладаващото миньорско население произтичат от градски семейства.

До края на годината броят на членовете на отбора се удвоява, а както и другите отбори от града Вестфалия Шалке играе на гелзенкирхенското игрище, докато не открива накрая свое на Гренцщрасе. През 1907 г. 40-те членове на клуба плащат месечна вноска от 5 пфенига за учащи и 10 за неучащи. Клубните цветове не са днешните синьо и бяло, а червено и жълто.

Официалната година на регистрирането на клуба в спортния регистър на Гелзенкирхен е 1909, а за ръководител е избран Хайнрих Хилгерт, тъй като Вили Гийс, който тогава е правел тактиката на отбора, още не е бил пълнолетен. Хилгерт по това време е работел на местната минна конструкция и спортът е бил само част от свободното му време. Неговото битие се споделя от почти всички тогавашни футболисти и зрители на срещите на клуба – от тук произлиза прозвището на Шалке „миньорите“ (на немски Die Knappen - миньори след завършване на училищно образование).

От 1912 до 1924 г.: От „Гимнастически отбор 1877“ до „ФК Шалке 04“[редактиране | edit source]

Днес Шалке 04 е един от най-популярните футболни отбори в Германия

В тогавашната футболна организация „Западногермански спортен съюз“ футболистите от Шалке не са приети официално, а молбите им за това са отхвърлени неколкократно. За тази цел Вестфален 1912 и Шалкер Турнферайн 1877 се обединяват под ръководството на президента Фриц Ункел, който по това време е бил член на спортната организация. Все пак футболистите остават самостоятелни от останалите гимнастически звена на новото обединение.

Началото на Първата световна война повлиява и спортните отбори от Шалке, а игрището на селцето е предоставено на Вестфалия за ползване до края на войната. След спирането на военните действия, на 24 юли 1919 г. гимнастическото дружество Шалкер Турнферайн 1877 и Вестфалия Шалке се обединяват, като новото име на обединението е Гимнастическо и спортно обединение Шалке 1877. Няколко седмици преди това, на 25 май, Ернст Куцора изиграва първата си среща с фланелката на Шалке срещу Ерле 08.

През 1920 г. Шалке разполага вече с 5 отбора с възрастни и 4 с младежи. През август 1922 г. отборът играе за първи път срещу чуждестранен противник – полупрофесионалния австрийски първодивизионен клуб Вийнер Асоушиейшънфутбол Клуб. „Миньорите“ губят с минималното 1:2 на игрището на Гренцщрасе.

Най-важните играчи на отбора по това време са братята Ханс и Фридрих Балман. Родени в Дортмунд, те три години живеят в Шотландия, където се запознават със спецификата на игра на местните футболисти – комбинативност с къси и бързи подавания по земя. Фриц Ункел си спомня през 1934 г.: „...Когато те се върнаха в Германия през 1919-та, беше сензация да се гледат как играят англичаните. Техният стил беше непознат в Германия.“ Този маниер на игра става основен за следващите успехи на отбора през 30-те години, практикуван успешно и от Ернст Куцора и Фриц Сцепан.

На 5 януари 1924 г. се състои събрание на членовете на клуба. На него се решава името на спортното дружество да се промени на Футболен клуб Шалке 04, а за нови цветове се избират синьото и бялото. Ханс Кьоних написва клубната песен „Синьо и бяло, колко ви обичам“ (Blau und Weiß, wie lieb’ ich dich) с препратки към местната тежка индустрия в текста.

От 1924 до 1930 г.: С „шотландския футбол“ към западногермански шампион[редактиране | edit source]

Ханс Балман напуска отбора през октомври 1923 г. и по-късно става домакин на църква във Филаделфия. Брат му остава до 1926 г. като се опитва да подобри техниката си. Сред „учениците“ му са Ернст Куцора и роднината му Фриц Сцепан (двамата са женени за две сестри). Те стават шампиони на окръга си през 1924 г.

От 1925 г. Шалке 04 се тренира от истински треньор това е бившият национален футболист на Германия Хайнц Лудевих. Под неговото ръководство отборът отново става шампион на окръжната лига, окръжен първенец на областта Рур и западногермански шампион на окръзите. По това време победителят на състезанията между окръзите не получава правото да се класира в първенството на градовете, което означава, че голяма част от добрите футболисти на Шалке 04 никога не успяват да получат истинско признание за качествата си, печелейки престижен национален турнир. Въпреки това клубът от Гелзенкирхен вече е един от най-популярните гутболни отбори в Германия.

Игрището Глюкауф-Кампфбан през 2005 г.

Шалке повтаря титлата си през 1926 г. и се класира в най-висшата дивизия за времето си - Гаулига Рур, където става шампион и вицешампион на Запада през 1927 г. С това си постижение отборът играе за първи път финален турнир за определяне на шампиона на Германия, но е елиминиран в предварителния кръг от 1860 Мюнхен. Въпреки това еуфорията от успехите е голяма и клубното ръководство решава на общо събрание да започне строеж на ново игрище. Класата на Ернст Куцора е потвърдена от повикването му в германския национален отбор на 20 ноември за среща срещу Холандия. Така той става първият национален футболист на Шалке 04.

На следващата година австриецът Густаф Вийзер е назначен за треньор на миньорския отбор и го извежда до ново спечелване на рурското първенство и трето място на западногерманското първенство, откриващи пътя към финалния шампионски рунд. Там „кралскосините“ отново отпадат в началото след 2:4 от станалия по-късно шампион Хамбург. През септември 1928 г. се провежда първата среща на новото игрище Глюкауф-Кампфбан, наименуван така в чест на труда на миньорите. Противник на Шалке 04 е столичният Тенис Борусия Берлин. Тъй като градската община на Гелзенкирхен също помага материално в строежа, футболният клуб се преименува на Еф Це Гелзенкирхен-Шалке 04.

През 1929 г. Шалке 04 празнува третата си поредна титла на региона, а този път триумфира и в западногерманския шампионат, побеждавайки във финала Дуисбург. При шампионските финали тимът от Рур отпада на четвъртфинал от Херта Берлин след загуба с 1:4. Успехите са повторени и през 1930 г., когато западногерманският първенец Шалке 04 отново е елиминиран на четвъртфинал, този път след поражение от тогавашния рекорден първенец на Германия Нюрнберг с 2:6.

От 1930 до 1933 г.: От „профи“ скандала до вицешампионското звание[редактиране | edit source]

Представяне в първенствата от 1926 до 1933 г.
Сезон Първенство Място
1926/27 Първенство на Рур: 1 Западногерманско
първенство: 2.
1927/28 Първенство на Рур: 1 Западногерманско
първенство: 3.
1928/29 Първенство на Рур: 1 Западногерманско
първенство: 1.
1929/30 Западногерманско първенство 1.
1930/31 Западногерманско първенство 7.
1931/32 Западногерманско първенство 1.
1932/33 Западногерманско първенство 1.

Първият "черен" ден в историята на Шалке 04 е 25 август 1930 г., когато клубът е изключен от Западногерманския футболен съюз, след като 14 футболисти на гелзенкирхенския отбор са обявени за професионални играчи поради изплащането на парични възнаграждения след постигнати футболни успехи, нарушавайки така принципа за аматьорското начало в организацията. Шалке плаща 20 вместо разрешените 5 райхсмарки на футболистите си, между които са и Ханс Тибулски, Фриц Сцепан и Ернст Куцора. Години по-късно съществуват слухове, че Куцора всъщност е получавал много повече пари и в зависимост от посещенията на мачовете на отбора е можел да си тръгне дори със 100 марки на среща [1] . След този скандал ковчежникът на Шалке 04 Вили Нийр посяга на живота си.

През януари 1931 г. "кралскосините" са върнати в съюза, наказаните играчи са помилвани от 1 юни същата година, а 70,000 зрители на Глюкауф-Кампфбан гледат завръщането на любимия си отбор в първенството срещу Фортуна Дюселдорф. Числото на зрителите в мача срещу дюселдорфци надхвърля два пъти предвиденият капацитет на стадиона и показва не само, че Шалке 04 се радва на голям брой почитатели за времето си, но и че именно футболните запалянковци са били истинската жертва на изключването на отбора. [2] Футболистите от Гелзенкирхен се завръщат и в националния отбор през месец септември Куцора, Сцепан и Тибулски играят с националния екип в Хановер срещу Дания.

През тези години Сцепан и Куцора са движещата сила на Шалке. Те отговарят за тактиката и състава, дори когато официално треньор на отбора е Ханс Зауерман. "Миньорите" достигат до нов финален кръг за определяне на шампиона на страната през 1932 г., но губят на полуфинала от Айнтрахт Франкфурт с 1:2.

Често се дискутира дали Шалке би постигнал своите успехи през 30-те и 40-те години без подкрепата на националсоциалистическата партия, но е факт, че клубът прави видим прогрес през посочения период. [3] Също и през 1933 г. гелзенкирхенци са първенци на Западна Германия и кандидати за шампион на страната. Във финалния турнир последователно са победени Берлинер Виктория 89 и Франкфурт, а на финала "мюнхенските лъвове" от 1860 Мюнхен също отстъпват в Лайпцих. Финалът за титлата се играе на 11 юни 1933 г. в Кьолн и изправя Шалке 04 срещу Фортуна Дюселдорф. Фортуна вече е завършила след "синьо-белите" в западногерманското първество през сезона, но на Мюнгерсдорфер Щадион пред 60,000 зрители дюселдорфци са безапелационни и печелят с 3:0.

От 1933 до 1945 г.: Доминант под знака на пречупения кръст[редактиране | edit source]

Представяне в първенствата от 1933 до 1945 г.
Сезон Първенство Място
1933/34 Гаулига Вестфалия 1.*
1934/35 Гаулига Вестфалия 1.*
1935/36 Гаулига Вестфалия 1.
1936/37 Гаулига Вестфалия 1.*
1937/38 Гаулига Вестфалия 1.
1938/39 Гаулига Вестфалия 1.*
1939/40 Гаулига Вестфалия 1.*
1940/41 Гаулига Вестфалия 1.
1941/42 Гаулига Вестфалия 1.*
1942/43 Гаулига Вестфалия 1.
1943/44 Гаулига Вестфалия 1.
1944/45 Гаулига Вестфалия, Гр.А 2.
*Шампион на Германия

Най-успешният период в историята на клуба е по времето на националсоциализма. Между 1934 и 1942 г. Шалке играе поне един финал за първенството или Купата на Германия. "Кралскосините" са шампиони шест пъти, а веднъж печелят Купа Чамер (през 1937 г.). Успехите на отбора са угодни на тоталитарната власт и играчите от Гелзенкирхен са удобни оръдия на тогавашната пропаганда. Отборният дух и борбеността на футболистите от Рур се идеализира нагледно като образец на нацията по време на финала на шампионата през 1937 г, на берлинския Олимпийски стадион. Абсурдното в случая е, че имената на футболистите в сини екипи съвсем не звучат "арийски", а са по-скоро славянски, тъй като повечето играчи са от полски произход - "Сцепан", "Куцора", "Цайонс", "Урбан", "Пржибилски" и много други.

През 1933 г. Шалке 04 са разпределени в новата Гаулига Вестфалия, която доминират през следващите години във всичките 11 сезона на лигата гелзенкирхенци са първенци и участници в шампионските финали. На 15 август 1933 г. бившият национал на Германия Ханс Шмид е назначен за наставник на "миньорите" и се превръща в гарант за успеха. През сезон 1933/34 Шалке губи във финалния кръг от Бенрат и Аймсбютел, но въпреки това успява да се класира за полуфинал, където побеждава Валдхоф Манхайм на дюселдорфския Райнщадион. На 24 юни 1934 г. берлинският Постщадион домакинства финала на германското първенство Шалке 03 срещу Нюрнберг. Благодарение на головете на Фриц Сцепан и Ернст Куцора малко преди края на срещата рурският тим триумфира с титлата. Успехът е дублиран през следващия сезон след успех с 6:4 срещу Щутгарт. През декември 1935 г. се играе и първото издание на Купа Чамер, която е предходник на днешната Купа на Германия. В Дюселдорф Шалке 04 губи от своя голям противик от 30-те години Нюрнберг с 0:2.

Годината 1936 остава без "синя" титла, но затова пък Шалке се реваншира с "дубъл" през 1937 г., печелейки първенството и купата на страната. През 1939, 1940 и 1942 г. капитанът на Шалке отново вдига сребърната шампионска салатиера на Германия. Особено внушителна е победата на финала на германското първенство през 1939 г., когато Шалке 04 разгромява с невероятното 9:0 другия претендент за титлата Виена, което е най-изразителната победа във финална среща в историята на германския футбол. Въпреки че футболистите от Гелзенкирхен се освобождават от военна служба при мачове на своя отбор в първите години от войната, след 1942 г. шампионатът на Германия повече не е същият.

Равносметката от този период ясно показва тоталната доминация на Шалке в собствената гаулига: от 1933 до 1945 г. "кралскосините" изиграват 189 срещи в първенството, от които печелят 162, завършват наравно 21 и губят едва 6 мача. От 1935 до 1939 г. те дори нямат загуба, а процентът победи на отбора за цялото време на нацизма е 96,8! Шалке вкарва 924 гола, а допуска едва 145. За сезон 1944/45 клубът изиграва само 2 срещи поради финалната фаза на войната, в които вкарва цели 28 гола, а допуска само един.

От 1945 до 1963 г.: Участие в оберлигата и титла на Германия[редактиране | edit source]

Представяне в първенствата от 1945 до 1963 г.
Сезон Първенство Място
1945/46 Регионално първенство Победител в група
1946/47 Първенство на британската
окупационна зона
1/4 Финал
1947/48 Оберлига Запад 6.
1948/49 Оберлига Запад 12.
1949/50 Оберлига Запад 6.
1950/51 Оберлига Запад 1.
1951/52 Оберлига Запад 2.
1952/53 Оберлига Запад 6.
1953/54 Оберлига Запад 3.
1954/55 Оберлига Запад 5.
1955/56 Оберлига Запад 2.
1956/57 Оберлига Запад 4.
1957/58 Оберлига Запад 1.*
1958/59 Оберлига Запад 11.
1959/60 Оберлига Запад 4.
1960/61 Оберлига Запад 3.
1961/62 Оберлига Запад 2.
1962/63 Оберлига Запад 6.
*Шампион на Германия

От юли 1946 г. бомбардираното игрище Глюкауф-Кампфбан отново е годно за игра. Все пак славният отбор на Шалке 04 не успява да повтори доминацията си от близкото минало, като играе в разделена на две вестфалска лига. През 1947 г. тимът губи финалната среща в първенството на Вестфалия от местния противник Борусия Дортмунд с 2:3. [4] През същата година се основава и Оберлига Запад, в която град Гелзенкирхен е представен и от отбора на Ес Те Фау Хорст-Емшер до началото на 50-те години. През първото издание на първенството Шалке 04 завършва едва на шесто място, а съгражданите им от Хорст-Емшер са трети. През 1949 г., докато градските съперници запазват позициите си, "кралскосините" попадат в криза и отпадат във втора дивизия. [4] Фриц Сцепан, който се изявява като треньор на отбора, и Ернст Куцора, вече на 45-годишна възраст, прекратяват футболните си кариери в приятелска среща с бразилския Атлетико Минейро.

През 1951 г. Шалке 04 печели за първи път Оберлига Запад и след 7-годишно прекъсване отново спори за титлата на Германия. След лошо начало на финалния турнир и поражения от Санкт Паули и Кайзерслаутерн, както и равенство с Фюрт, гелзенкирхенци печелят всички останали срещи до края на груповата фаза и завършват втори след станалия по-късно шампион отбор на "червените дяволи" от Пфалц. През следващия сезон Шалке е втори в оберлигата си и като такъв участва в спора за титлата на страната. Докато в първите години след Втората световна война в срещите за Купата на Германия клубът отпада рано от надпреварата, през 1955 г. "кралскосините" достигат до финал срещу Карлсруе. След две преигравания поради равни резултати третата среща между двата отбора завърщва с победа за баденците с 3:2, след като малко преди края Шалке води с 2:1.

Сезонът 1955/56 в Оберлига Запад носи второто място на "миньорите" след Борусия Дортмунд. Те участват в шампионския турнир по-късно, когато в своята група завършват на първото място, с равни точки с Карлсруе и Кайзерслаутерн, а доброто голово съотношение класира "сините от Баден" на финал срещу дортмундската Борусия.

През 1958 г. тренираните след 1954 г. от Еди Фрювирт футболисти на Шалке 04 печелят за втори път първенството на Оберлига Запад и участват във финалния кръг. Предварителната група е премината след убедителни победи над Айнтрахт Брауншвайг, Тенис Борусия Берлин и Карлсруе и голова разлика от 16:1. Във финала на шампионата на 18 май 1958 г. "кралскосините" играят с Хамбург, които също са спечелили и трите си мача в групата. След това обаче "червените шорти" нямат шанс и са надиграни от световния шампион от 1954 г. Бернхард Клот, който вкарва два гола преди почивката, а Манфред Кройц добавя още едно попадения малко преди края. Гелзенкирхенският клуб играе с футболисти, чиято средна възраст е 22,5 години, но затова пък те са безкомпромисни в единоборствата и за първи път след войната Шалке е шампион на Германия. Отборът представя страната си и за Купата на европейските шампиони 1958/59, когато преодоляват датския първенец Копенхаген, а на осминафинала елиминират английския шампион Уулвърхямптън Уондърърс. "Кралскосините" са спряни на четвъртфинала от испанския вицешампион Атлетико Мадрид.

Поради европейските срещи Шалке 04 играе неубедително в оберлигата и завършва едва на 11 място. През следващите сезони обаче те се връщат в челото на класирането и през 1961/62 са втори, а с това и участници във финалния рунд на шампионата, където отпадат от Вердер Бремен. През 1963 г. Шалке 04 завършва на 6 място в Оберлига Запад и е приет за участие в новосформираната Първа Бундеслига.

От 1963 до 1981 г.: Първа Бундеслига – скандал и изпадане[редактиране | edit source]

В основаната през 1963 г. елитна германска дивизия Шалке 04 играе без прекъсване до 1981 г. Първите години в новата елитна дивизия на страната са белязани с борба за оставане сред най-добрите германски отбори и дори след края на сезон 1964/65 отборът се намира в зоната за изпадане, но след неразбориите около служебната дисквалификация на Херта Берлин и увеличаването на участниците в първенството, Шалке остава в германския елит. През 1971 г. клубът е замесен в скандала с манипулиране на мачове от първенството, след като се доказва, че "кралскосините" губят срещата си с Арминия Билефелд с 0:1, а някои футболисти са получили пари за това. Германският футболен съюз взема драконовски мерки и няколко играчи на отбора са наказани за уговорките, включително и любимецът на "кралскосините" запалянковци "Стан" Либуда. След като Шалке води класирането през по-голямата част на сезон 1971/72 под ръководството на треньора Ивица Хорват, отборът завършва спортната година като вицешампион (след Байерн Мюнхен) и носител на Купата на Германия (победа с 5:0 на финала срещу Кайзерслаутерн). През този период "миньорите" се местят на нов стадион, построен специално за Световното първенство по футбол в Германия - Паркщадион в гелзенкирхенския квартал Ерле. Съоръжението е едно от най-модерните за времето си, а лекоатлетическата писта около футболното игрище позволява провеждане и на състезания по лека атлетика.

Сезон 1976/77 отново носи сребърните медали в Гелзенкирхен, а на 9 октомври 1976 г. Шалке 04, воден от легендарния футболист Клаус Фишер, разгромява Байерн Мюнхен със 7:0 и така постига най-убедителната си победа в Първа Бундеслига в историята. Успехът е последван от нови 4 години в първа дивизия, когато отборът изпада във Втора Бундеслига като 17-ти в крайното класиране на кампанията 1980/81. Преди злощастния сезон клубното ръководство решава да загърби вече възрастните Рюдигер Абрамчик, Клаус Фихтел и Клаус Фишер и да подмлади състава на отбора, с което да постави основите на бъдещ успешен тим. Резултатите от това решение са плачевни и носят срамно домакинско поражение с 0:6 от Бохум, както и разгромна загуба с 1:7 от Борусия Мьонхенгладбах. Катастрофалното представяне на младите "миньори" логично води до изпадане в края на сезона.

От 1981 до 1997 г.: Развитие и спечелване на Купата на УЕФА[редактиране | edit source]

През 80-те години Шалке на два пъти попада във втора дивизия и поради финансови проблеми рискува да загуби лиценза си на професионален футболен клуб. Тези проблеми във финансовото състояние и представянето на отбора не пречат Шалке 04 да остане един от най-популярните германски отбори, а посещаемостта на мачовете в Паркщадион е доста по-висока от тази на срещите на някои първодивизионни отбори. Интересно събитие се случва на 2 май 1987 г., когато папа Йоан Павел II провежда тържествена меса на Паркщадион пред около 100,000 души и става почетен член на клуба. След завръщането в Първа Бундеслига през 1991 г. започва и спортният подем в отбора, който постепенно връща старото си влияние върху германския футбол. В края на 90-те години става ясно, че Шалке ще се ръководи от холандския треньор Хууб Стевенс, който води със себе си няколко холандски и белгийски футболисти. Връх в клубното развитие е спечелената Купа на УЕФА през 1997 г. срещу Интер Милано. Преди финалната среща не европейския турнир "миньорите елиминират последователно Рода Керкраде, Трабзонспор, Брюж, Валенсия и Тенерифе. Срещу миланския отбор първата финална среща е спечелена с 1:0 на [[Паркщадион, а на реванша световните звезди на Интер надделяват със същия резултат, което води до продължения след редовното време. Там противниците не си отбелязват гол и дузпите определят носителя на трофея. Марк Вилмотс отбелязва решителната дузпа и за първи и последен път в историята привържениците на Шалке 04 и Борусия Дортмунд празнуват заедно спечелването на Купата на УЕФА и съответно на Шампионската лига. Поради борбеността си и себераздаването на терена в европейските срещи, този отбор на "кралскосините" носи прозвището "евробойците".

От 1997 г. до днес: "Шампиона на сърцата" се утвърждава в челото[редактиране | edit source]

Маркетинговият отдел на клуба се професионализира и разширява. От 1994 г. насам ръководството на Шалке 04 не се избира повече от членовете на клуба, а от съставен надзорен съвет. През 2000 г. Шалке се преобразува в акционерно дружество, а към него се формират дъщерни компании, осъществяващи определена функция. През сезон 2000/01 "кралскосините", водени от нападателите Ебе Санд и Емил Мпенза, завършват на второ място в първенството, като дори след последната си среща празнуват титлата, но тържествата спират внезапно след изравнителния гол на Байерн в Хамбург за 1:1. Така Шалке получава нарицателното "шампион на сърцата" (в смисъл на "морален шампион") от медиите в Германия и за първи път получава правото да играе в европейската Шампионска лига. Отборът се реваншира за изпуснатата титла седмица след драматичния край на първенството, когато печели третата си Купа на Германия в Берлин срещу местния Унион. През следващия сезон трофеят успешно е защитен, този път срещу Байер Леверкузен.

През август 2001 г. се състои откриването на новия клубен стадион "Арена ауф Шалке", който от 2005 г. носи името "Фелтинс-Арена". Разходите по строителството на арената и новите попълнения в отбора вкарват Шалке 04 в сериозни дългове, възлизащи на 195 милиона евро, като в различните медии се говори дори за задължение от 225 милиона. Все пак тези разходи не са напразни, тъй като Шалке се превръща в един от водещите германски клубове и през сезоните 2004/05 и 2006/07 се бори за титлата, но в крайна сметка завършва на второто място. На 17 май 2006 г. дългогодишният изпълнителен директор на "миньорите" Руди Асауер се оттегля от поста си в клуба, а неговото място е заето от бившия футболист Андреас Мюлер. На 10 октомври 2006 г. в Дрезден е представен спонсорски договор с руската енергийна компания Газпром със срок до лятото на 2012 г., а от януари 2007 г. върху сините екипи стои и логото на газовия гигант. Спонсорството се изразява в приход от 60 до 66 милиона евро, а в определени случаи (например при участие в Шампионската лига) сумата може да достигне и до 100 милиона. Освен това започва и сътрудничество с руския елитен клуб Зенит Санкт Петербург, който също се спонсорира от Газпром. Някои политически анализатори виждат в спонсорската сделка хитър политически ход на Русия да "купи" приятелство с Германия.[5]

Schalke 04 Fans 664.jpg
Фенове на Шалке на стария стадион Паркщадион

През сезон 2007/08 Шалке 04 преодолява груповата фаза на Шампионската лига и достига до четвъртфиналите, където е елиминиран от испанския Барселона. През пролетния дял на същия сезон треньорът на Шалке Мирко Сломка е освободен от поста си след тежко поражение от Вердер Бремен, а бившите футболисти на "миньорите" Михаел Бюскенс и Юри Мулдер поемат временно треньорските задължения. От януари 2008 г. клубът е един от четирите германски членове на Европейската клубна асоциация, защитаваща интересите на футболните клубове от Европа. [6] Шалке 04 завършва финансовата 2007 г. с капитал от 156 милиона евро, а печалбата е в размер на 12,7 милиона евро.[7] Към днешна дата се наблюдава спад в дружествения капитал до 102 милиона евро, което принуждава ръководството да ограничи определени разходи по отбора.[8] Освен това се открива и "Зала на славата" на Шалке 04.[7] За началото на кампанията 2008/09 за нов наставник е назначен холандецът Фред Рутен, ръководил успешно преди това тима от "Ниската земя" Твенте.[9] След лошата серия на отбора през сезона обаче ръководството на Шалке предприема драстични мерки. На 9 март 2009 г. Андреас Мюлер е освободен от поста си на изпълнителен директор поради слабите резултати на ръководения от него клуб, а малко след това е последван и от треньора Фред Рутен. На 6 май същата година официално се оповестява, че от новия сезон начело на Шалке застава Феликс Магат, който ще съвместява функциите на треньор и спортен директор.[10] Сезон 2008/09 протича относително разочароващо - 8 място в първенството и четвъртфинал за Купата на Германия след загуба от втородивизионния Майнц 05. В Шампионската лига "кралскосините" отпадат в третия предварителен кръг от испанския представител Атлетико Мадрид, а за Купата на УЕФА гелзенкирхенци отпадат в групите на турнира. Така за първи път от осем години Шалке 04 няма да участва в европейски клубен турнир.

Успехи[редактиране | edit source]

Международни[редактиране | edit source]

Носител на Купата на УЕФА (1 път)

Победител в Интертото (2 пъти)

Привърженици на Шалке 04 при гостуване на отбора

Национални[редактиране | edit source]

Сребърната салатиера, спечелена през 1934, 1935, 1937, 1939, 1940, 1942 и 1958 г.

ШАМПИОН НА ГЕРМАНИЯ (7 пъти)

ВИЦЕШАМПИОН НА ГЕРМАНИЯ (9 пъти)

НОСИТЕЛ НА КУПАТА НА ГЕРМАНИЯ (5 пъти)

Трофеят от турнира за Купата на Германия, повреден след празненството на "кралскосините" през 2002 г. Освен тогава, купата е спечелена и през 1938, 1972 и 2001 г.

ФИНАЛИСТ ЗА КУПАТА НА ГЕРМАНИЯ (7 пъти)

НОСИТЕЛ НА КУПАТА НА ЛИГАТА (веднъж)

ФИНАЛИСТА ЗА КУПАТА НА ЛИГАТА (3 пъти)

  • Първенец на Втора Бундеслига (2): 1982, 1991;
  • Първенец на Оберлига Запад (2): 1951, 1958;
  • Западногермански шампион (6): 1929, 1930, 1932, 1933, 1951, 1958;
  • Носител на Западногерманската купа (1): 1955;
  • Шампион на Рур (6): 1927, 1928, 1929, 1930, 1932, 1933;
  • Шампион на Вестфалия (11): 1934, 1935, 1936, 1937, 1938, 1939, 1940, 1941, 1942, 1943, 1944;
  • Първенец на своята Ландеслига (2): 1946, 1947;
  • Носител на Купата на Вестфалия (2): 1943, 1944;
  • Окръжен първенец (2): 1924, 1925;
  • Първенец на запъдните окръзи (1): 1925;
  • Първенец на окръг Рур (1): 1925;
  • Първенец на окръжната лига (2): 1924, 1926;
  • Първенец на Гаулига Гелзенкирхен (1): 1926;
  • Първенец на местната втора лига (1): 1921;
  • Първенец на мастната трета лига (1): 1920.

Други титли[редактиране | edit source]

Победител в турнире "Деле Алпи" (веднъж)

Вечно класиране на Първа Бундеслига[редактиране | edit source]

На базата на правилото за 3 точки при победа Шалке 04, със своите 1950 точки, заема девето място в таблицата след края на сезон 2008/09.

Шалке 04 в Европа[редактиране | edit source]

  • Кв. = Квалификация
  • ГФ 1= Групова фаза (първи групи)
  • ГФ 2= Групова фаза (втори групи)
  • 1.Кр. = Първи кръг
  • 2.Кр. = Втори кръг
  • 1/8 = Осминафинал
  • 1/4 = Четвъртфинал
  • 1/2 = Полуфинал
  • Ф = Финал
Сезон Турнир Кръг Страна Клуб Резултат
1958/59 Купа на европейските шампиони Кв. Flag of Denmark.svg ФК Копенхаген 0-3, 5-2, 3-1
1/8 Flag of England.svg ФК Улвърхамптън Уондърърс 2-2, 2-1
1/4 Flag of Spain.svg Атлетико Мадрид 0-3, 1-1
1969/70 Купа на носителите на национални купи 1.Кр. Flag of Ireland.svg Шамрок Роувърс 1-2, 3-0
1/8 Flag of Sweden.svg ИФК Норшьопинг 0-0, 1-0
1/4 Flag of FR Yugoslavia.svg Динамо Загреб 3-1, 1-0
1/2 Flag of England.svg Манчестър Сити 1-0, 1-5
1972/73 Купа на носителите на национални купи 1.Кр. Flag of Bulgaria.svg Славия София 2-1, 3-1
1/8 Flag of Ireland.svg Корк Хибърниънс 0-0, 3-0
1/4 Flag of the Czech Republic.svg Спарта Прага 2-1, 0-3
1976/77 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Portugal.svg Порто 2-2, 3-2
2.Кр. Flag of Romania.svg Спортул Студенцеск 1-0, 4-0
1/8 Flag of Belgium.svg Расинг Моленбек 0-1, 1-1
1977/78 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Italy.svg Фиорентина 3-0, 2-1
2.Кр. Flag of East Germany.svg Магдебург 2-4, 1-3
1996/97 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of the Netherlands.svg Рода Керкраде 3-0, 2-2
2.Кр. Flag of Turkey.svg Трабзонспор 1-0, 3-3
1/8 Flag of Belgium.svg Брюж 1-2, 2-0
1/4 Flag of Spain.svg Валенсия 2-0, 1-1
1/2 Flag of Spain.svg Тенерифе 0-1, 2-0
Ф Flag of Italy.svg Интер Милано 1-0, 0-1 сл.дузпи (4-1)
1997/98 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Croatia.svg Хайдук Сплит 2-0, 3-2
2.Кр. Flag of Belgium.svg Андерлехт 1-0, 2-1
1/8 Flag of Portugal.svg Спортинг Брага 0-0, 2-0
1/4 Flag of Italy.svg Интер Милано 0-1, 1-1 сл.прод.
1998/99 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of the Czech Republic.svg Славия Прага 1-0, 0-1 сл.дузпи (4-5)
2001/02 Шампионска лига ГФ 1 Flag of Greece.svg Панатинайкос 0-2, 0-2
ГФ 1 Flag of England.svg Арсенал 2-3, 3-1
ГФ 1 Flag of Spain.svg Майорка 0-1, 4-0
2002/03 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Belarus.svg Гомел 4-1, 4-1
2.Кр. Flag of Poland.svg Легия Варшава 3-2, 0-0
3.Кр. Flag of Poland.svg Висла Краков 1-1, 1-4
2003 Интертото 3.Кр. Flag of Moldova.svg Дачия Кишинев 1-0, 2-1
1/2 Flag of the Czech Republic.svg Слован Либерец 2-1, 0-0
Ф Flag of Austria.svg Пашинг 2-0, 0-0
2003/04 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Croatia.svg Камен Инград 0-0, 1-0
2.Кр. Flag of Denmark.svg Брьонбю ИФ 2-1, 1-2 сл.дузпи (1-3)
2004 Интертото 3.Кр. Flag of Macedonia.svg Вардар Скопие 5-0, 2-1
1/2 Flag of Denmark.svg ФК Есбер 3-1, 3-0
Ф Flag of the Czech Republic.svg Слован Либерец 2-1, 1-0
2004/05 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Latvia.svg Лиепаяас Металургс 5-1, 4-0
ГФ Flag of Switzerland.svg ФК Базел 1-1
ГФ Flag of Scotland.svg ФК Хартс 1-0
ГФ Flag of Hungary.svg Ференцварош 2-0
ГФ Flag of the Netherlands.svg Фейенорд 1-2
3.Кр. Flag of Ukraine.svg Шахтьор Донецк 1-1, 0-1
2005/06 Шампионска лига ГФ Flag of the Netherlands.svg ПСВ Айндховен 0-1, 3-0
ГФ Flag of Italy.svg Милан 2-2, 2-3
ГФ Flag of Turkey.svg Фенербахче 3-3, 2-0
2005/06 Купа на УЕФА 3.Кр. Flag of Spain.svg Еспаньол 2-1, 3-0
1/8 Flag of Italy.svg Палермо 0-1, 3-0
1/4 Flag of Bulgaria.svg Левски София 3-1, 1-1
1/2 Flag of Spain.svg Севиля 0-0, 0-1
2006/07 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of France.svg Нанси 1-0, 1-3
2007/08 Шампионска лига ГФ Flag of Spain.svg Валенсия 0-1, 0-0
ГФ Flag of Norway.svg Русенборг БК 2-0, 3-1
ГФ Flag of England.svg Челси 0-2, 0-0
1/8 Flag of Portugal.svg Порто 1-0, 0-1 сл.дузпи (4-1)
1/4 Flag of Spain.svg Барселона 0-1, 0-1
2008/09 Шампионска лига Кв.3 Flag of Spain.svg Атлетико Мадрид 1-0, 0-4
2008/09 Купа на УЕФА 1.Кр. Flag of Cyprus.svg АПОЕЛ Никозия 4-1, 1-1
ГФ Flag of France.svg Пари Сен Жермен 3-1
ГФ Flag of England.svg Манчестър Сити 0-2
ГФ Flag of Spain.svg Расинг Сантандер 1-1
ГФ Flag of the Netherlands.svg Твенте 1-2

Рекордни срещи[редактиране | edit source]

Първи отбор[редактиране | edit source]

Настоящ състав 2012/13[редактиране | edit source]

Пост Играч
32 Flag of Cameroon.svg З Жоел Матип
35 Flag of Germany.svg З Сеад Коласинац
4 Flag of Germany.svg З Бенедикт Хьоведес
23 Flag of Austria.svg З Кристиан Фукс
20 Flag of Finland.svg Н Теему Пуки
9 Flag of Brazil.svg П Мишел Бастош
8 Flag of Romania.svg Н Чиприан Марика
12 Flag of Germany.svg П Марко Хьогер
30 Flag of Germany.svg П Рене Клингенбург
14 Flag of Greece.svg З Кириакос Пападопулос
19 Flag of Nigeria.svg Н Чинеду Обаси
17 Flag of Peru.svg П Джеферсън Фарфан
Пост Играч
21 Flag of Germany.svg З Кристоф Метцелдер
22 Flag of Japan.svg З Ацуто Учида
33 Flag of Germany.svg П Роман Нойщедтер
29 Flag of Germany.svg З Макс Мейер
25 Flag of the Netherlands.svg Н Клаас-Ян Хунтелаар
27 Flag of Switzerland.svg П Транкило Барнета
28 Flag of Germany.svg П Кристоф Моритц
18 Flag of Brazil.svg П Рафаел Каетано
31 Flag of Germany.svg П Юлиан Дракслер
32 Flag of Cameroon.svg П Жоел Матип
34 Flag of Germany.svg В Тимо Хилдебранд
36 Flag of Germany.svg В Ларс Унерщал
40 Flag of Ghana.svg П Антони Анан
1 Flag of Germany.svg В Ралф Феерман

Треньорски щаб[редактиране | edit source]

Име Длъжност
Flag of Germany.svg Феликс Магат Старши-треньор
Германия Бернд Холербах Помощник-треньор
Flag of Germany.svg Йозеф Айхкорн Помощник-треньор
Flag of Germany.svg Бернд Дреер Треньор на вратарите
Flag of Germany.svg Д-р Михаел Преус Лекар на отбора

Аматьорски отбор[редактиране | edit source]

Аматьорският отбор на Шалке 04 се състезава в четвъртодивизионната Регионална лига Запад. На 17 август 2009 г., на среща на втория отбор на "кралскосините" е постигната рекордна зрителска посещаемост на мач от четвърта германска дивизия - 16,495 души на Фелтинс-Арена на дербито срещу Рот-Вайс Есен.[11]

Играч Рождена дата В отбора от См Кг Мач. Гол. Предишни клубове
Вратари
- Flag of Germany.svg Нурулла Джан 01.05.1988 2006 190 81 - - Рот-Вайс Есен
- Flag of Croatia.svg Тони Тапалович 10.10.1980 2007 191 94 29 0 Кикерс Офенбах, Юрдинген 05, Бохум, Шалке 04, Фортуна Гелзенкирхен
- Flag of Germany.svg Ларс Унерщал 20.07.1990 2008 198 100 - - Пройсен Мюнстер, Грюн-Вайс Щайнбек, Уфелн
Защитници
- Flag of Germany.svg Андре Килиан 18.05.1987 2002 183 80 - - Вестфалия Херне
- Flag of Germany.svg Филип Краска 22.01.1989 2007 188 76 - - Ватеншайд 09
- Flag of Germany.svg Денис Лапачински 26.09.1981 2009 185 81 - - Ройтлинген, Хофенхайм, Ханза Росток, Херта Берлин, Ройтлинген, Щутгарт, Ройтлинген
- Flag of Germany.svg Кристиан Мелхнер 10.07.1990 2003 174 72 - - Есен-Шьонебек, Фринтроп
- Flag of the Democratic Republic of the Congo.svg Седриц Мимбала 22.08.1986 2009 190 85 - - Фортуна Кьолн, Байерн Хоф, Десел Шпорт, Алемания Аахен, Юрдумспор Кьолн, Ем Ес Фау Бон, Бон, Кьолн
- Flag of Germany.svg Давид Мюлер 09.02.1990 2004 172 75 - - Везел-Лакхаузен
- Flag of Germany.svg Флориан Торварт 20.04.1982 2008 184 84 - - Фелберт, Рот-Вайс Есен, Любек, Борусия Дортмунд, Дорстфелд 09
Полузащитници
- Flag of Germany.svg Морис Кюн 07.12.1988 2006 194 93 - - Вестфалия Херне
- Flag of Germany.svg Кристоф Мориц 27.01.1990 2009 186 73 7 1 Алемания Аахен, Виктория Арнолдсвайлер
- Flag of Germany.svg Паскал Одрих 21.09.1990 2009 184 75 - - Германия Гладбек, Ватеншайд 09, Шалке 04, Ханза Шолфен
- Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Милко Тришич 22.01.1987 2008 187 79 - - Арминия Билефелд, Ватеншайд 09, Алемания Аахен
- Flag of Germany.svg Джефри Туманан 22.09.1987 2008 166 69 - - Фелберт, Байер Леверкузен, Сао Паоло, Сао Каетано, Понте Прета, Гуарани Кампиняш, Рио Бранко Американа
- Flag of Germany.svg Маси Уаси 18.06.1988 2007 188 70 - - Пройсен Мюнстер, Волфсбург, Рот Вайс Аален
Нападатели
- Flag of Germany.svg Кристиан Ервих 16.12.1983 2008 184 82 - - Фортуна Дюселдорф, Шалке 04, Шермбек, Щатлон, Пройсен Мюнстер, Вестфалия Гемен, Вестфалия Грос-Рекен, Хюлстен/Мария Феен
- Flag of Japan.svg Шохей Мацунага 07.01.1989 2008 171 62 - - Юноша на клуба
- Flag of Croatia.svg Даниел Пръшкало 27.10.1990 2009 190 92 - - Щурм Грац, Земриах
- Flag of the United States.svg Марсел Рамзи 30.08.1990 2008 188 83 - - Рот Вайс Аален, Айнтрахт Дортмунд, Бракел, Вестфалия Викеде, Борусия Дортмунд, Кьорне
- Flag of Germany.svg Мурат Турхан 26.04.1987 2009 195 82 - - Вийденбрюк 2000, Ратенов, Йешилюрт, Енерги Котбус, Хесен Касел, Тасмания Гропиусщат 1973, Херта Целендорф, Мариендорф

Успехи[редактиране | edit source]

Младежки отбори[редактиране | edit source]

Мануел Нойер произлиза от клубната школа

И юношите старша възраст, и юношите младша възраст играят в най-високото футболно ниво на Германия - Бундеслига Запад.

Успехи на юноши старша възраст[редактиране | edit source]

  • Шампион на Германия: 1976, 2006;
  • Купа на ГФС: 2005;
  • Купа на Кикер: 2002.

Успехи на юноши младша възраст[редактиране | edit source]

  • Шампион на Германия: 1978, 2002.

Надзорен съвет и ръководство[редактиране | edit source]

Ежедневните оперативни дейности са разпределени между президента Йозеф Шнузенберг, изпълнителния директор Петер Петерс и треньора Феликс Магат, който действа и като спортен директор на клуба. Дейността на тримата се следи и оценява от надзорен съвет. Негови членове са:

Член на надзорния съвет Професия
Flag of Germany.svg Клеменс Тьонийс Директор на завод за колбаси
Flag of Germany.svg Йенс Бухта Адвокат от Каарст
Flag of Germany.svg Уве Кемер -
Flag of Germany.svg Петер Ланге Предприемач от Мюлхайм
Flag of Germany.svg Андреас Шолмайер -
Flag of Germany.svg Тил Цех Адвокат от Мюнстер
Flag of Germany.svg Ханс-Йоаким Бурденски Общински съветник от Гелзенкирхен
Flag of Germany.svg Ролф Ройек Търговец от Гелзенкирхен
Flag of Germany.svg Карл-Хайнц Ройл -
Flag of Germany.svg Хорст Поганац Ръководител на спонсорския отдел на "Виктория АД"

Личности от историята на Шалке 04[редактиране | edit source]

Бивши известни футболисти[редактиране | edit source]

Единадесеторка на ХХ век[редактиране | edit source]

Големи пластики на легендарни играчи на Шалке 04, изработени от скулптора Жак Тили
Хууб Стевенс е избран от феновете за треньор на ХХ век на Шалке 04
Инго Андербрюге

Повече от 10,000 привърженици на Шалке 04 участват в анкета по избирането на отбора на ХХ век по случай 100-годишнината на "кралскосините".[12] Избрани са:

Играч Бележка
Вратари
Flag of Germany.svg Норберт Нигбур Световен шампион от 1974 г., без да изиграе нито една среща от турнира, той е резерва на Сеп Майер. "Специалист" в спасяването на дузпи. Във финала за Купата на Германия през 1972 г. хваща три удара от бялата точка и сам вкарва една дузпа.
Защитници
Flag of Germany.svg Клаус Фихтел Най-възрастният полеви играч, играл в Първа Бундеслига. Защитникът изиграва 552 мача в първа дивизия на Германия между 1965 и 1988 г., от които 477 с екипа на Шалке – клубен рекорд! Поради стабилната си игра в защита е наречен "Бора".
Flag of Germany.svg Ролф Рюсман Солиден защитник, играл от 1969 до 1984 г. в Шалке 04. Изиграва 134 поредни мача за "миньорите", без да получи контузия, да покаже слаба форма или да изтърпи наказание. По-късно за кратко е директор в клуба.
Flag of Germany.svg Олаф Тон Още на 18 години той отбелязва 3 гола на Байерн Мюнхен в мач за Купата на Германия, завършил 6:6. Така футболистът си извоюва титулярно място в полузащитата на "кралскосините" и дебют с националната фланелка. След период в Мюнхен, Тон се завръща в Шалке и играе в защитата на отбора, спечелил Купата на Германия през 2002 г.
Полузащитници
Flag of Belgium.svg Марк Вилмотс Борбен полузащитник, част от "евробойците" през сезон 1996/97, спечелили Купата на УЕФА. Белгиецът сам отбелязва решаващите голове през успешната година.
Flag of Germany.svg Фриц Сцепан Шест пъти шампион на Германия, победа за Купата на Германия, две участия на световни първенства, капитан на германския национален отбор. Състезава се в продължение на две десетилетия и има решаваща роля за възхода на отбора през 20-те години и за успехите през 30-те. През 60-те години е вицепрезидент на Шалке 04 за две години. Притежавал е текстилна фабрика в Гелзенкирхен.
Flag of Germany.svg Ернст Куцора Заедно с роднината си Фриц Сцепан успешно въвеждат "шотланския футбол" в Германия. През 30-те и 40-те години изпълнява ролите на играч, треньор, ръководител и скаут на Шалке 04, чийто капитан е бил. Почетен гражданин на Гелзенкирхен, а улицата, която води до административната сграда на клуба, е кръстена на негово име.
Flag of Germany.svg Инго Андербрюге Бившият играч на Борусия Дортмунд ознаменува 12-годишния си престой в Гелзенкирхен със спечелването на Купата на УЕФА, но въпреки това никога не получава повиквателна за германския национален отбор. На пето място във вечната голмайсторска класация на Шалке 04, особено добре играе с левия си крак при изпълнение на преки свободни удари и дузпи.
Нападатели
Flag of Germany.svg Райнхард Либуда Нападателят получава прякора си "Стан" след като демонстрира на терена прословутия финт на английската легенда Стенли Метюс. Либуда е технично и бързо крило, което става трети на Световното първенство в Мексико през 1970 г. Неговата кариера в Германия приключва с разрастването на скандала с манипулирането на срещи от Първа Бундеслига.
Flag of Germany.svg Клаус Фишер Става известен с акробатичните си удари от далечно разстояние. През 1977 г. така той отбелязва изключително красив гол за Германия срещу Швейцария. По-кусно попадението е избрано за "Гол на века" в Германия. Неговите 182 гола за Шалке 04 в Първа Бундеслига и до днес са клубен рекорд.
Flag of Germany.svg Рюдигер Абрамчик Дясното крило, наричано от феновете и медиите "бог на центриранията", първоначално играе заеднос с Клаус Фишер, а по-късно и сам в атаката на "кралскосините". При дебюта си през 1973 г., става най-младият футболист в Първа Бундеслига за всички времена.

За треньор на отбора е избран Хууб Стевенс.

Други известни играчи[редактиране | edit source]

Играч Бележка
Flag of Germany.svg Херберт Бурденски Последният жив участник от първия знаменит отбор на Шалке, който умира през 2001 г. Футболистът с прякор "Буде" отбелязва единствения гол за Германия в първия официален мач на националния отбор след Втората световна война.
Flag of Germany.svg Михаел Бюскенс Дипломираният готвач играе в продължение на 10 години с екипа на "миньорите", през които записва 257 срещи в Първа Бундеслига, печели Купата на УЕФА и на два пъти триумфира с Купата на Германия.
Flag of Germany.svg Ив Айгенраух 229 мача за Шалке 04 с впечатляващ "феър-плей" рейтинг, фотограф, автор на публикации в германските медии.
Flag of Germany.svg Херман Епенхоф Идва в отбора през 1938 г. и заиграва като десен външен халф. За четири години спечелва три титли на страната си. След края на войната Епенхоф отново облича синята фланелка в Оберлига Запад, като участва и във финала за Купата на Германия през 1955 г.
Flag of Germany.svg Рудолф Гелеш Един от членовете на отбора, който печели шампионата и Купата на Германия през 1937 г. Играе в дясната част на нападението на отбора, а с националната фланелка има 20 срещи.
Flag of Germany.svg Ернст Калвицки Шесткратен шампион на Германия. По-късно работи като домакин на стадиона на Шалке.
Flag of Germany.svg Берни Клод "Дванайстия световен шампион" от 1954 г. Брат на вратаря Ханс Клод. На терена играе като плеймейкър, голмайстор и капитан на шампионския отборна "миньорите" от 1958 г.
Flag of Germany.svg Ханс Клод По-голям брат на Берни Клод, вратар на Шалке при три шампионски сезона и при спечелването на Купата на Германия през 1937 г. Той пропуска четвъртата титла на "кралскосините", поради получена травма от източния фронт.
Flag of the Netherlands.svg Йохан де Кок Холандецът стабилна защита през 90-те години, заедно с Олаф Тон и Томас Линке. След това участва като архитект в проектирането на новия стадион на Шалке Фелтинс-Арена.
Flag of Germany.svg Хайнер Кьордел Днес е член на почетния президентски съвет на клуба.
Flag of Germany.svg Вили Козловски Роден в непосредствена близост до стадиона на Шалке, играе в нападението на "миньорите" от 1952 до 1965 г., става шампион на Германия, участва в Световното първенство по футбол през 1962 г. и вкарва първия гол за Шалке в Първа Бундеслига.
Flag of Germany.svg Ервин Кремерс Част от отбора, спечелил Купата на Германия през 1972 г. Нападателят изиграва 261 мача в германската елитна дивизия, повечето от които заедно с брат си Хелмут Кремерс. Играе с променлив успех в германския национален отбор, с който става европейски шампион през 1972 г.
Flag of Germany.svg Хелмут Кремерс Носител на Купата на Германия от 1972 г., 276 мача в Първа Бундеслига. Световен шампион от 1974 г., без да влезе в игра. През 1994 г. е президент на клуба за 43 дни.
Flag of the Czech Republic.svg Радослав Латал Победител в турнирите за Купата на УЕФА и Купата на Германия, изиграва 187 мача за 7 години със синята фланелка. Играе на различни позиции в дефензивната линия на Шалке.
Flag of Germany.svg Йенс Леман Освен че печели Купата на УЕФА през 1997 г. вратарят касира само 32 гола през целия сезон във всички състезания на отбора си, включително и период от 603 игрови минути без допуснато попадение. Отбелязва гол срещу Борусия Дортмунд при последното си дерби като играч на "миньорите" срещу дортмундци.
Flag of Germany.svg Херберт Люткебомерт Полузащитник, играе в 286 мача на клуба, носител на Купата на Германия през 1972 г.
Flag of the Netherlands.svg Юри Мулдер Носител на Купата на УЕФА през 1997 г., играе в Шалке 04 от 1997 до 2002 г. Любимец на гелзенкирхенската публика.
Flag of Germany.svg Херман Наткемпер Член на успешния отбор на Шалке 04 преди Втората световна война. Двукратен шампион на Германия.
Flag of the Czech Republic.svg Иржи Немец Между 1993 и 2002 г. изиграва 247 срещи за Шалке 04 и се превръща в любимец на гелзенкирхенската публика.
Flag of Germany.svg Герхард Нойзер Играе в отбора от 1965 до 1970 г.
Flag of Germany.svg Ернст Пьортген През ранните 30 години на ХХ век професионалният бояджия получава прозвището "Вълшебника с топка".
Flag of Denmark.svg Ебе Санд Известният със спортсменството си датчанин държи клубния рекорд на Шалке с 10 гола от 31 мача в европейските клубни турнири.
Flag of Germany.svg Гюнтер Шлипер Поради техничната си игра е наричан от запалянковците "Шлипиньо".
Flag of Germany.svg Вили Шулц Играе за Шалке 04 от 1960 до 1965 г. Взема участие на Световното първенство през 1962 г. в Чили.
Flag of Germany.svg Йоте Тибулски Член на легендарния отбор на Шалке, шесткратен шампион на Германия.
Flag of Germany.svg Адолф Урбан Също член на знаменития шампионски отбор на Шалке преди войната. В 21 мача с националния екип той вкарва 11 гола. Лявото крило умира през 1943 г. като войник на източния фронт.

Играчи с най-добри постижения[редактиране | edit source]

Ебе Санд
Име Брой срещи
Flag of Germany.svg Клаус Фихтел 477
Flag of Germany.svg Норберт Нигбур 355
Flag of Germany.svg Ролф Рюсман 304
Flag of Germany.svg Клаус Фишер 295
Flag of Germany.svg Олаф Тон 295
Flag of Germany.svg Херберт Люткебомерт 286
Flag of Germany.svg Джералд Асамоа 275
Flag of Germany.svg Михаел Бюскенс 257
Flag of the Czech Republic.svg Иржи Немец 256
Flag of Germany.svg Ив Айгенраух 229
Име Брой голове
Flag of Germany.svg Клаус Фишер 182
Flag of Denmark.svg Ебе Санд 74
Flag of Germany.svg Кевин Курани 55
Flag of Germany.svg Олаф Тон 52
Flag of Germany.svg Ервин Кремерс 50
Flag of Germany.svg Инго Андербрюге 46
Flag of Germany.svg Хелмут Кремерс 45
Flag of Germany.svg Рюдигер Абрамчик 44
Flag of Germany.svg Джералд Асамоа 44
Flag of Germany.svg Клаус Тойбер 39

Бивши президенти[редактиране | edit source]

Президент Период
Flag of Germany.svg Вилхелм Гийс 1904–1909
Flag of Germany.svg Хайнрих Хилгерт 1909 – 17.03.1912
Flag of Germany.svg Фриц Ункел 17.03.1912–1915
Flag of Germany.svg Роберт Шюрман 1915 – 25.07.1919
Flag of Germany.svg Фриц Ункел 25.07.1919 – 23.07.1932
Flag of Germany.svg Вилхелм Мюнстерман 23.07.1932 – 04.1933
Flag of Germany.svg Георг Щолце 04.1933 – 24.06.1933
Flag of Germany.svg Фриц Ункел 24.06.1933 – 06.08.1939
Flag of Germany.svg Хайнрих Ченшер 06.08.1939 – 30.04.1940
Flag of Germany.svg Хайнрих Пийнек 30.04.1940 – 02.1946
Президент Период
Flag of Germany.svg Фриц Матнер 02.1946 – 25.05.1946
Flag of Germany.svg Фридрих Мария Лених 25.05.1946 – 22.02.1947
Flag of Germany.svg Йозеф Вийтфелд 18.07.1947 – 21.06.1950
Flag of Germany.svg Алберт Вилдфанг 21.06.1950 – 29.07.1953
Flag of Germany.svg Алберт Мьориц 29.07.1953–1958
Flag of Germany.svg Ханс-Георг Кьоних 04.09.1959 – 27.07.1964
Flag of Germany.svg Фриц Сцепан 27.07.1964 – 21.07.1965
Flag of Germany.svg Курт Хатлауф 21.07.1965 – 05.01.1966
Flag of Germany.svg Фриц Сцепан 14.09.1966 – 27.09.1967
Flag of Germany.svg Гюнтер Зийберт 27.09.1967 – 11.11.1976
Президент Период
Flag of Germany.svg Карл-Хайнц Хюч 11.11.1976 – 09.03.1978
Flag of Germany.svg Гюнтер Зийберт 09.03.1978 – 01.12.1979
Flag of Germany.svg Ханс-Йоахим Фене 06.05.1980 – 05.12.1986
Flag of Germany.svg Гюнтер Зийберт 02.02.1987 – 19.09.1988
Flag of Germany.svg Михаел Цюлка 21.11.1988 – 24.11.1988
Flag of Germany.svg Гюнтер Айхберг 16.01.1989 – 17.10.1993
Flag of Germany.svg Бернд Тьонийс 07.02.1994 – 01.07.1994
Flag of Germany.svg Хелмут Кремерс 12.09.1994 – 06.12.1994
Flag of Germany.svg Герхард Реберг 12.12.1994 – 18.06.2007
Flag of Germany.svg Йозеф Шнузенберг от 18.06.2007

Бивши изпълнителни директори[редактиране | edit source]

Руди Асауер
Изпълнителен директор Период
Flag of Germany.svg Гюнтер Зийберт 1976–1978
Flag of Germany.svg Руди Асауер 15.05.1981 – 04.12.1986
Flag of Germany.svg Ролф Рюсман 25.02.1987 – 10.08.1987
Flag of Germany.svg Хериберт Бруххаген 1988 - 1992
Flag of Germany.svg Руди Асауер 01.04.1993 – 17.05.2006
Flag of Germany.svg Андреас Мюлер 17.05.2006 – 09.03.2009
Flag of Germany.svg Феликс Магат от 01.07.2009

Бивши треньори[редактиране | edit source]

Ралф Рангник
Треньор Период
Flag of Germany.svg Георг Гавличек 01.07.1963-25.04.1964
Flag of Germany.svg Фриц Лангнер 26.04.1964-30.06.1967
Flag of Germany.svg Карл-Хайнц Мароцке 01.07.1967-13.11.1967
Flag of Germany.svg Гюнтер Брокер 18.11.1967-17.11.1968
Flag of Germany.svg Руди Гутендорф 22.11.1968-07.09.1970
Flag of FR Yugoslavia.svg Слободан Чендич 08.09.1970-30.06.1971
Flag of Croatia.svg Ивица Хорват 01.07.1971-30.06.1975
Flag of Austria.svg Макс Меркел 01.07.1975-09.03.1976
Flag of Germany.svg Фридел Рауш 10.03.1976-20.12.1977
Flag of Germany.svg Ули Масло 21.12.1977-24.05.1978
Flag of Croatia.svg Ивица Хорват 01.07.1978-17.03.1979
Flag of Hungary.svg Гюла Лорант 19.03.1979-04.12.1979
Flag of Germany.svg Дитмар Швагер 05.12.1979-22.04.1980
Flag of FR Yugoslavia.svg Фарудин Юсуфи 21.04.1980-26.05.1981
Треньор Период
Flag of Germany.svg Руди Асауер 27.05.1981-30.06.1981
Flag of Germany.svg Зиги Хелд 01.07.1981-20.01.1983
Flag of Germany.svg Юрген Зундерман 24.01.1983-30.06.1983
Flag of Germany.svg Дитхелм Фернер 01.07.1983-30.06.1986
Flag of Germany.svg Ролф Шафщал 01.07.1986-07.12.1987
Flag of Germany.svg Хорст Франц 29.12.1987-18.09.1988
Flag of Germany.svg Дитхелм Фернер 20.09.1988-10.04.1989
Flag of Germany.svg Петер Нойрурер 11.04.1989-13.11.1990
Flag of Germany.svg Клаус Фишер 14.11.1990-31.12.1990
Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Александър Ристич 01.01.1991-30.04.1992
Flag of Germany.svg Клаус Фишер 01.01.1992-30.06.1992
Flag of Germany.svg Удо Латек 01.07.1992-17.01.1993
Flag of Germany.svg Хелмут Шулте 18.01.1993-10.10.1993
Flag of Germany.svg Йорг Бергер 11.10.1993-03.10.1996
Треньор Период
Flag of the Netherlands.svg Хууб Стевенс 09.10.1996-01.07.2002
Flag of Germany.svg Франк Нойбарт 01.07.2002-26.03.2003
Flag of Belgium.svg Марк Вилмотс 26.03.2003-30.06.2003
Flag of Germany.svg Юп Хайнкес 01.07.2003-15.09.2004
Flag of the Netherlands.svg Еди Ахтерберг 15.09.2004-28.09.2004
Flag of Germany.svg Ралф Рангник 28.09.2004-12.12.2005
Flag of Germany.svg Оливер Рек 12.12.2005-04.04.2006
Flag of Germany.svg Мирко Сломка 04.01.2006-13.04.2008
Flag of Germany.svg Михаел Бюскенс 13.04.2008-30.06.2008
Flag of the Netherlands.svg Фред Рутен 01.07.2008-26.03.2009
Flag of Germany.svg Михаел Бюскенс
Юри Мулдер
Оливер Рек
27.03.2009-30.06.2009
Flag of Germany.svg Феликс Магат от 01.07.2009

Клубна среда на Шалке 04[редактиране | edit source]

Стадиони[редактиране | edit source]

Днешната арена на Шалке 04 носи името на бирата Фелтинс, поради финансовите изгоди, които тази реклама носи в клубния бюджет.

Вътрешност на Фелтинс-Арена
  • Фелтинс-Арена (до юли 2005 г. - "Арена ауф Шалке");
    • Откриване на 13 и 14 август 2001 г.;
    • Капацитет: 61,673 зрители, при международни срещи: 54,142 зрители;
    • Един от най-модерните стадиони в света.
Паркщадион със строежа на новия стадион на заден план
  • Паркщадион, домакински стадион на Шалке 04 до 2001 г.;
    • Откриване на 4 август 1973 г. срещу Фейенорд Ротердам;
    • Капацитет: 70,600 зрители, след преустройство през 1998 г. - 62,004 зрители;
    • Стадион през годините на "Евробоеца" и "Шампиона на сърцата";
    • В началото на 2004 г. започва частитно събаряне на стадионните конструкции.
Глюкауф-Кампфбан през 2005 г.
  • Глюкауф-Кампфбан
    • Капацитет: 34,000 зрители;
    • Откриване на 29 август 1928 г.;
    • Стадион през годините на "Шотландския футбол";
    • Зрителски рекорд: 70,000 през 1931 г.;
    • Последна среща от Първа Бундеслига: 6 юни 1973 г. срещу Хамбург, спечелена с 2:0 от Шалке 04;
    • Глюкауф-Кампфбан до 2005 г. е стадион на младежките и аматьорските отбори на клуба.

Приятелства и съперничества между привърженици[редактиране | edit source]

От началото на 80-те години съществува близко приятелство с привържениците на Нюрнберг. Феновете на Шалке 04 могат да влязат по всяко време в блока на привържениците на Нюрнберг по време на двубоите на двата отбора на Фелтинс-Арена, където да обсъждат положения от мача. "Франките" пък на свой ред подкрепят "кралскосините" при гостувания в Южна Германия, например в Мюнхен или Щутгарт. Началото на дружбата започва от съвместна среща на членовете на два от фенклубовете на отборите. След това последват общи пътувания с влак, побратимяване срещу Байерн Мюнхен и общи статии в пресата, засягащи клубовете. Освен с Нюрнберг, някои запалянковци на Шалке 04 поддържат добри отношения с феновете на холандския Твенте. Местно приятелство е налице и с Борусия Вупертал.

Изключително силна е враждата със съседите от Борусия Дортмунд. Рурското дерби с години вълнува не само жителите на бившата миньорска област, а и цяла Германия. Към 15 септември 2009 г. от 132 офииални срещи Шалке 04 печели 53 пъти, Борусия Дортмунд - 45 пъти, а 34 мача завършват наравно. Друго яростно съперничество съществува срещу Рот-Вайс Есен, което обаче позатихва в последните две десетилетия след спада в представянето на есенци. Разбира се, никой привърженик на Шалке 04 не понася и рекордния шампион на страната Байерн Мюнхен. Кьолн и Херта Берлин също се "радват" на омразата на "кралскосините".

Песни за Шалке 04[редактиране | edit source]

Blau und weiß, wie lieb ich Dich ("Синьо и бяло как ви обичам") и Königsblauer S04 (Кралскосини Шалке 04) са официалните клубни химни. Известни неофициални песни са Oppa Pritschikowski, Wir sind Schalker, Schalke ist die Macht.

Също така песен е посветена и на легендарния датски футболист Ебе Санд.

Главни спонсори[редактиране | edit source]

Представяне на новия спонсор Газпром на 20 януари 2007 г.

Екипи[редактиране | edit source]

Титулярен екип 2009/10
Резервен екип 2009/10
Трети екип 2009/10

Традиционно футболистите на Шалке 04 носят сини екипи и предимно бели или сини шорти и сини чорапи. Фланелките за гостувания са в повечето случаи бели, с бели или сини шорти и бели чорапи. В миналото резервните екипи са били с цветове оранжево, черно или синьо-зелено. От сезон 2008/09 отборът има трети екип за срещите си от Шампионската лига в тъмносиньо и със светлосини елементи. Вратарите на тима обличат черни, бели или оранжеви екипи.

Куриоз се получава на 18 април 1998 г., когато преди мача между Шалке 04 и Карлсруе главният съдия на срещата Хелмут Фандел преценява, че белите екипи на Карлсруе не се отличават достатъчно от сините на Шалке и инструктира гелзенкирхенци да сменят фланелките си. Тъй като "кралскосините" са донесли само титулярните си екипи за гостуването си в Баден, те играят срещата в жълтите екипи за гостуване на Карлсруе. [13]

Любопитни факти[редактиране | edit source]

Бира "Фелтинс"
  • Сюжетът на излезлия през 1999 г. филм "Футболът е нашият живот" (Fußball ist unser Leben) е тясно свързан с Шалке 04. В него се разказва история за двама привърженици на "кралсосините", които преминават през множество куриозни ситуации. Във филма се появяват и Руди Асауер, Хууб Стевенс и Ив Айгенраух.

Отборът на Шалке се споменава и в комерсиалната лента "Подводницата" (Das Boot), където в разговор между екипажа се казва: "Имам лоши новини за вас. Шалке са загубили с 5:0, изглежда, че няма да сме на финал тази година!".

Бира[редактиране | edit source]

Основаната през 1824 г. пивоварна Фелтинс от зауерландския град Мешеде от дълги години произвежда официалната бира на Шалке 04. Днес стадионът на отбора и фентрибуната в него носят името на пивото, а то се предлага изключително по време на двубоите на "миньорите". Освен светла бира, пивоварната произвежда и различни нискоалкохолни плодови напитки.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Markus Beims, „Der Mythos Schalke lebt“, in Schalke 04 – 100 Jahre, Top In Sport Sonderheft Nr. 2/Hannover 2004, ISSN 0948-5333
  2. „Dieser Massenbesuch, die Kampfbahn Glückauf hatte eigentlich nur 34.000 Plätze, zeigte nicht nur, dass der FC Schalke 04 über zahlreiche Anhänger verfügte, sondern nach dem Skandal standen diese Menschen zu den vermeintlichen Sündern, die wohl auch in weiten Kreisen der Bevölkerung als Opfer bürgerlicher Sportfunktionäre gesehen wurden.“ Stefan Goch/Norbert Silberbach: Zwischen Blau und Weiß liegt Grau, Essen 2005, S. 62
  3. „Der FC Gelenkirchen-Schalke 04 war seit Mitte der 1920er Jahre eine erfolgreiche Ausnahmemannschaft mit überlegener Spieltechnik und großen Spielern. Dass diese Mannschaft, die ja in ihrer Grundorientierung und Grundzusammensetzung im gesamten ‚Dritten Reich‘ halbwegs gleich blieb bzw. sich nur langsam wandelte, zur Spitze des deutschen Fußballsports gehörte, war also klar…“, Goch/Silberbach: Zwischen Blau und Weiß liegt Grau, a.a.O., S. 247
  4. а б Geschichte 1945–1963, Website des FC Schalke 04
  5. Roger Boyes. Comment: Gazprom is not a market player, it’s a political weapon. // Timesonline, 7 January 2009. Посетен на 7 January 2009.
  6. Kicker Sportmagazin vom 22.01.08
  7. а б „Verein richtet "Hall of Fame" ein“, reviersport.de vom 22. Juni 2008
  8. „JHV: Viel Beifall für Bilanz und Ebbe Sand“, Website des FC Schalke 04 vom 22. Juni 2008
  9. FC Schalke 04 official website. "Rutten named new Schalke boss". // 2008-04-23. Посетен на 2008-08-16.
  10. Felix Magath erhält Vierjahresvertrag als Manager und Chef-Trainer, Meldung auf der Website des FC Schalke 04
  11. Schalke 04 II stellt neuen Zuschauerrekord für die 4. Liga auf, Website des FC Schalke 04 vom 17. August 2009
  12. Fußballportal.de
  13. KSC zuhause mit Ladehammung

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.