ФК Интер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Интер
Име на отбор Интер
Оригинално име ФК Интернационале Милано
Прозвище „нерадзурите“, „черно-сините“
Основан 9 март 1908 г.
Стадион Джузепе Меаца
Капацитет 80,018
Собственик International Sports Capital (70 %)
Internazionale Holding S.r.l. (29,5%)
Президент Ерик Тохир
Старши треньор Валтер Мадзари
Първенство Серия А
2012/13 9-то
Домакин
Гост

ФК Интер (на италиански: FC Internazionale Milano, ФК Интернационале Милано) е италиански футболен клуб, основан на 9 март, 1908 г. в гр. Милано, областта Ломбардия, състезаващ се в най-елитната италианска дивизия „Серия А”. Черно-сини (на италиански: „Nerazzurri“, Нерадзури), каквито са и райетата на фланелките, е прозвището на отбора, а за символ е избрана змията, която е част от емблемата на Милано.

Интер играе своите домакински мачове на стадион „Джузепе Меаца“, носещ името на легендарния италиански нападател от 30-те години. Тренировките на клуба се провеждат в спортния център „Анджело Морати“, част от комплекса „Апиано Джентиле“ на провинция Комо. Той е единственият италиански отбор, който никога не е изпадал в по-долна дивизия и печелил требъл за един сезон (шампион и носител на купата на Италия спечелил и шампионската лига), за изиграните до момента 94 сезона във витрината на клуба присъстват общо: 18 скудети, 7 купи на Италия, 5 суперкупи на страната, 3 купи на УЕФА, 3 купи на европейските шампиони и 3 междуконтинентални купи. С тези 39 трофея е третият най-успешен италиански клуб, след Ювентус и AK Милан. Отборът е с най-стария съществуващ фен-клуб в Италия, а от направено проучване, публикувано на 30 август 2008 г. в „Ла Република“, става ясно, че е на второ място по брой привърженици в страната (14%), веднага след Ювентус.[1]

Според доклад на американското списание „Форбс“ през 2008 г., Интер е оценен на 403 милиона щатски долара, с което заема четиринадесето място в световната клубна листа[2], а според „Делоит“ приходите на клуба възлизат на 172.9 милиона евро.[3]

Интер е член на Европейската Клубна Асоциация, която представлява интересите на водещите европейски клубове.[4]

История[редактиране | edit source]

Първият отбор на Интер през 1908 г.

ФК Интер е основан в навечерието на 9 март 1908 от 43 дисидента на АК Милан, водени от Джорджо Муджани, като причина за тяхното недоволство и напускане става забраната която е наложена в отбора - да не се допускат в игра чуждестранни футболисти, въпреки че те са гръбнакът на самия тим. Наименованието Интернационале идва от желанието и основната идея на учредителите - хората да не се разграничават по националност. Емблемата и цветовете на Интер са избрани от Муджани: черно и синьо, от където идва и прозвището им „черно-сините“ (на италиански: Nerazzurri). Пръв президент на клуба става Джовани Парамитиоти[5], а първият капитан е швейцарецът Ернст Марктъл. [6]

През сезон 1909-10 г. под ръководството на президента Карло Де Медичи[5], Интер печели първото в историята си скудето[7], като капитан и треньор на отбора е Вирджилио Фосати[8] [6]. Последвалите сезони се оказват много разочароващи, като нерадзурите много рядко се преборват с конкуренцията в областната група на Ломбардия. През сезон 1914-15 шампионатът в Италия е прекъснат поради Първата Световна Война, а футболът в страната е забранен чак до 1919 г.[6] Първата титла след подновяването на първенството през сезон 1919-20 отново е за Интер -- точно десет години след спечелването на първото скудето[7]. Съдбата като че ли се повтаря и следва още едно десетилетие, в което черно-сините се представят изключително посредствено. В края на първенството през 1922 г., дори и ако Интер е на последно място в своята група, "нерадзурите" получи спасение с победата на две плейофите.

Първият отбор на Интер, вдигнал скудетото през 1910г.

Под натиска на фашисткото управление в Италия, през 1928 г. Интер са принудени да се слеят с отбора на УС Миланезе и да променят наименованието си на АС Амброзиана, което по-късно става „Амброзиана-Интер“. Така с новото име, още на следващата година през сезон 1929-30, който се явява първият официален на Серия А, Интер печели третата си национална титла[7]. Със своите 31 попадения, в дебютния си за Серия А сезон, деветнадестгодишният Джузепе Меаца е коронясан за голмайстор на турнира[9] - рекорд, който стои и до днес.[10] След известна доминация на Ювентус в първенството, Интер печели четвъртото в историята си скудето през сезон 1937-38[7], а Меаца, вече за трети път е голмайстор на турнира (както и през 1936 г.)[9], а малко по-късно същата година, за втори пореден път (като капитан) печели световната купа с отбора на Италия[11]. През 1939 г. Амброзиана-Интер завоюва първата си Копа Италия, а на следващата година идва ред и на петото скудето[7]. Осем дни след този триумф, Италия обявява война на Франция. През 1942 г. президент на клуба става Карло Масерони[5], който през 1945 г. възвръща първоначалното име на отбора - Интер[6].

Изминават тринадесет дълги години до следващото скудето на Интер. През 1952 г., треньор на клуба е Алфредо Фони[8], който практикува т. нар. тактика „Катеначо“ - неатрактивен и дефанзивен стил на игра, но за сметка на това много ефикасен. Именно така - с перфектната защита, Интер завоюва шестото си скудето през 1953 г. Въпреки постигнатия успех Фони е остро критикуван за дефанзивната игра на отбора. Затова той решава да въведе нов по-атрактивен и офанзивен модел на игра през следващия сезон. Резултата е впечатляващ - воден от Ленарт Скоглунд, Ищван Ниерш, Бенито Лоренци и Джино Армано Интер формира страхотно нападение през 1954 г., а срещите с основните конкуренти за титлата са повече от красноречиви: Интер - Милан 3-0 (хеттрик на Ниерш), Интер - Ювентус 6-0[12]. Напълно закономерно за втора поредна година Интер е шампион на Италия - общо за седми път[7].

Отбора на Интер през 60-те години, наричан Великият Интер“.

През 1955 г. клубът е закупен от Анджело Морати. След няколко години преустройство на отбора, в които редица играчи и треньори се сменят без особен успех, в Милано пристига Еленио Ерера. „Магьосникът“, както става известен последствие, е треньорът с най-колосалния принос за отбора на Интер. Под негово ръководство изгряват „бижутата“ на черно-синята школа - Джачинто Факети и Сандро Мацола, като със своите виждания за играта, успява да ги превърне в едни от най-уникалните и универсални играчи през 60-те. Интер на Ерера, е наричан Великия Интер (единственият друг отбор наричан „Велик“ е този на ФК Торино през 50-те години). Три скудети - през 1963, 1965 и 1966 г. (общо десето за клуба, което дава право на златната звезда), две купи на Европейските Шампиони и две Междуконтинентални купи - през 1964 и 1965 г. Това са трофеите, които Ерера донася на Интер за осемте си сезона начело на отбора, а като добавим и трите втори места в Серия А и злощастно загубения финал за КЕШ през 1967 г., се придобива ясна представа за доминацията на Интер през 60-те. Със спечелването на Серия А, КЕШ и Междуконтиненталната купа през 1965 г. Интер става първият италиански отбор направил „требъл“.

След напускането на Морати и Ерера, Интер печели скудетото през 1971 г. под ръководството на Джовани Инверници, който поема отбора по средата на сезона (единственият отбор триумфирал с титлата в Италия по този начин), а Роберто Бонинсеня получава голмайсторския приз. Когато начело на тима застава треньора Еудженио Берселини, за втори път след 39 годишна пауза нерадзурите отново печелят Копа Италия през 1978 г., а през 1982 г. - за трети. Берселини донася и дванадесетото скудето на Интер през скандалната 1980 г.

През 1989 г. треньор на клуба е Джовани Трапатони, който печели скудето №13 в историята на Интер, известно като „скудетото на рекордите“. През този сезон Алдо Серена става голмайстор със своите 22 попадения, а в първенството, където се присъждат по 2 точки за победа, Интер събира актив от 58 точки - постижение, което никой друг отбор не е достигал. През ноември същата година, черно-сините надделяват над Сампдория с 2-0 и поставят първата Суперкупа на Италия в своята витрина. През 90-те години Интер не успява да се пребори с конкуренцията за първото място в Серия А и единствените титли, които печели са трите купи от турнира на УЕФА - през 1991, 1994 и 1998 г., което също е рекорд, поделен обаче с отборите на Ювентус и Ливърпул.

Хавиер Санети - символът на Интер днес. 1000 мача и 19 гола с черно-синия екип.[13]

Президент на клуба през януари 1995 г. става Масимо Морати, който е син на патрона на „Великият Интер“ Анджело Морати. Първият футболист, който Морати купува, след като встъпва в длъжност е аржентинецът Хавиер Санети, който днес, след близо 15 години вярност на клуба, е капитан на отбора и символ на управлението на Масимо. След поредица разочароващи сезони, както на местно, така и на европейско ниво (като изключим купата на УЕФА през '98), през 2004 г. за треньор на отбора Морати назначава Роберто Манчини. Манчо печели с Интер две купи на Италия, две Суперкупи и по-важните три скудети. През 2006 г., Италия е разтресена от скандала „Калчополи“ - редица клубове от Серия А, сред които шампиона Ювентус и вицешампиона Милан са уличени в корупция и продаване на мачове. На всички доказано виновни отбори са наложени наказания от италианската футболна федерация: на Милан са отнети 8 точки, а Ювентус са изпратени в Серия Б (за пръв път в тяхната история), като също така титлата им на настоящ шампион е отнета. ИФФ решава, че скудетото за 2006 г. трябва да отиде при отбора с най-висок точков актив след наложените наказания, а това е тима на Интер, който допреди това заема третата позиция в класирането. През 2007 г. Интер завоюва ново „рекордно скудето“, като записва 17 поредни успеха и допуска само едно поражение през целия сезон (от отбора на Рома) - това е първият официално спечелен шампионат на терена след този от 1989 г. Годината на юбилея (сто години Интер) е и годината, в която идва поредното скудето - №16. През 2008 г. за треньор на клуба е назначен португалецът Жозе Моуриньо, който още с дебютния си сезон начело на Интер, донася четвъртата Суперкупа на Италия, а в края на сезона печели четвъртото поредно и общо седменадесето „черно-синьо“ скудето. Следва нов грандиозен успех - през 2010 г. са спечелени титлата на Италия, купата на Италия и Шампионската лига (побеждавайки на финала Байерн Мюнхен с 2-0), ставайки по този начин първия италиански отбор направил този така наречен „Златен Требъл“.

Цветове и символи[редактиране | edit source]

Флагът на град Милано - модел, по който са изработени историческите екипи на АС Амброзиана и настоящия втори екип на ФК Интер.

Създателят на емблемата на Интер е художникът-футурист Джорджо Муджани. Цветовете на емблемата се състоят от синя и черна окръжности (олицетворяващи небето и нощта), а абревиатурата FCIM е изписана в бяло на златист фон[14]. Оттогава-насам емблемата претърпява дванадесет промени. Муджани, също така, избира черно-сините цветове на фланелките, които се носят и до днес. През 1928 г., под натиска на фашисткото управление в Италия наименованието на клуба е променено, заедно с цветовете на екипите и емблемата - Интер се обединява с УС Миланезе и заедно стават АС Амброзиана (до 1943 г.), а фланелките са заменени с чисто бели, пресечени с червен кръст и маркирани с фашистки символ[15].

Гербът на Милано, който е бил част от емблемата на Интер през годините и неизменен символ на черно-сините фенове.

Наименованието на клуба е в чест на църковния патрон на Милано - св. Амврозий Милански, а екипите олицетворяват флага на самия град. Емблемата, от своя страна, вече се състои от синя окръжност в средата, на която е изрисуван фашистки символ, а вляво и дясно са разположени съответно змия и червен кръст - гербът на гр. Милано[16]. През следващия сезон вертикалните черно-сини райета отново стават титулярни за клуба, като в лявата част на фланелките (областта на сърцето) е поставена кръгла емблема в шахматно каре, която символизира участието на УС Миланезе[17].Тъй като Амброзиана печели шампионата в Италия и в лявата част на екипите задължително трябва да се зашие скудетото, се налага цветовете на Миланезе да се преместят около яките на фланелките.[18] Със спечелването на десетия в историята си италиански шампионат през 1965-66, Интер печели и своята първа „Златна звезда за спортни заслуги“, която е добавена към емблемата и екипите.[19]

По случай стогодишния юбилей на клуба през 2007-08 емблемата от създаването на клуба през 1908 г. е възстановена, а за втори екип на отбора са върнати униформите на АС Амброзиана - бели фланелки, пресечени с червен кръст, като в средата на мястото на фашисткия символ е изобразено скудетото[20]

Химн[редактиране | edit source]

Официалният химн на клуба се казва „Има само Интер“ (на италиански: C'è solo l'Inter). Издаден през 2002 г., в изпълнение италианския певец Елио, посветен на починалия през 2001 г. дългогодишен вице-президент и адвокат на клуба Джузепе Приско.[21] Предишният химн на Интер от 1984 г. е озаглавен „Черно-синьо сърце“ (на италиански: Cuore Nerazzurro) и е в изпълнение на италианската група Хамелеоните.[22]

През 2003 г. излиза песента „Лудия Интер“ (на италиански: Pazza Inter), която е в изпълнение на самите футболисти от отбора.[23] Към песента има и видео клип, който представя един обикновен ден в тренировъчния център на клуба. През 2007 по случай празнуването на титлата в Италия г. излиза нова версия на същата песен, отново в изпълнение на играчите.[24]


Стадион[редактиране | edit source]

San Siro wide.jpg

Интер играе своите домакински мачове на стадион "Джузепе Меаца", известен още като „Сан Сиро“. Джузепе Меаца е легендарен футболист, играл в Интер през 30-те, подвизавал се също и в Милан, но за кратък период. Със своя колосален принос за Интер, Джузепе Меаца е една от най-уважаваните легенди в историята на клуба и в италианския футбол изобщо. В знак на почит, на негово име е кръстен един от най-известните футболни стадиони в света. Стадион „Джузепе Меаца“ е с капацитет 85 700 места. На него, освен Интер, домакинските си мачове играе и отбора на Милан.[25]

Фенове[редактиране | edit source]

Тифозите на Интер празнуват 17та титла в Италия

От направено проучване, публикувано на 30 август 2008 г. в „Ла Република“, става ясно, че Интер е на второ място по брой привърженици в Италия.[26]Концепцията за организиране на привържениците в Милано идва от Еленио Ерера през 60-те години, по времето на „Великият Интер“.

Курва Норд благодари за „рекордното скудето“.

Най-старата група привърженици в Италия са интеристите от „Boys-San“. „Северната част“ (на италиански: Curva Nord, Курва Норд) на стадио „Джузепе Меаца“ е мястото, което черно-сините ултраси заемат при домакинските мачове на Интер. Там те се разпределят в съответните групировки на които са членове: Boys San 1969, Bulldogs 1988, Brianza Alcoolica 1985 и Milano Nerazzurra. Първите групировки, създадени да поддържат и окуражават Интер са Moschettieri и Aficionados точно по времето на „Великият Интер“, но най-старата която се е запазила и до днес е тази на основаните през 1966 г. Boys-San. [27]

Известни личности[редактиране | edit source]

Сред световно известните личности, почитатели на ФК Интер са най-успешният състезател по мотоциклетизъм в света - Валентино Роси [28], най-успешният италиански моден дизайнер - Джорджо Армани[29], тенорът Андреа Бочели[30], италианския певец, композитор и актьор - Адриано Челентано[31]. По време на лятната подготовка на отбора през 2009 г., проведена в САЩ, американската актриса Алиса Милано[32] също публично изрази любовта си към ФК Интер.

Съперничества[редактиране | edit source]

Интер има няколко основни съперника, като заклет враг им е отбора на АК Милан. Спора между двата отбора е разгорещен с отцепването на Интер от АК Милан. Интер е бил считан за клуба на буржоите (средната класа), докато АК Милан е бил отбора на работническата класа, като е бил, и все още е подкрепян най-много от мигриращото население в южна Италия. Мача между двата отбора е известен по света, като „Дербито на Милано“ (на италиански: Derby di Milano) или както го наричат още в Италия - „Дербито на Дева Мария“ (на италиански: Derby della Madonnina)

Другият голям съперник на Интер — Ювентус, са били другия клуб, който никога не е изпадал от „Серия А“, като това се променя след скандала за уреждането на мачове през 2006 г. и Ювентус биват пратени в „Серия Б“. Мачовете с Ювентус са наричани от италианската преса — „Великото дерби на Италия“ (на италиански: Derby d’Italia), поради факта, че допреди скандала, това е била единствената среща, която винаги се е провеждала във всички издания на „Серия А“, както и че именно това са първите два отбора с фен-клубове в Италия и отборите с най-много победи и отбелязани голове в калчото.

Настоящ състав[редактиране | edit source]

Вратари
1 Flag of Slovenia.svg Самир Ханданович
12 Flag of Italy.svg Лука Кастелаци
32 Flag of Argentina.svg Хуан Пабло Каризо
Защитници
14 Flag of Argentina.svg Хюго Кампаняро
4 Flag of Argentina.svg Хавиер Санети Капитан
6 Flag of Italy.svg Марко Андреоли
23 Flag of Italy.svg Андреа Ранокиа
25 Flag of Argentina.svg Валтер Самуел
26 Flag of Romania.svg Кристиан Киву
31 Flag of Uruguay.svg Алваро Перейра
35 Flag of Portugal.svg Роландо
40 Flag of Brazil.svg Жуан Жесус
42 Flag of Brazil.svg Джонатан
18 Flag of Brazil.svg Уолъс
55 Flag of Japan.svg Юто Нагатомо
Халфове
21 Flag of Algeria.svg Сафир Тайдер
90 Flag of Denmark.svg Патрик Олсен
11 Flag of Argentina.svg Рикардо Алварез
13 Flag of Colombia.svg Фреди Гуарин
16 Flag of Belgium.svg Габи Мудингай
17 Flag of Kenya.svg Макдоналд Марига
19 Flag of Argentina.svg Естебан Камбиасо
17 Flag of Serbia.svg Здравко Кузманович
10 Flag of Croatia.svg Матео Ковачич
Нападатели
9 Flag of Argentina.svg Мауро Икарди
22 Flag of Argentina.svg Диего Милито
8 Flag of Argentina.svg Родриго Паласио
7 Flag of Algeria.svg Ишак Белфодил


Треньор[редактиране | edit source]

На 24 юни 2011 г., в официалната страница на ФК Интер е публикувана новината, че новия наставник на клуба се казва Джан Пиеро Гасперини.[33] Той подписва двугодишен договор с клуба, като в спортно-техническия щаб на клуба не са предприети други промени. Помощник-треньор продължава да бъде Джузепе Барези.

Новите футболисти, които Гасперини привлича са Андреа Поли - млад италиански национал, Диего Форлан - най-добър футболист и голмайстор с 5 гола на изминалото световно първенство, носител на Копа Америка, а в последния ден от трансферния прозорец пристига и Мауро Сарате - аржентински национал.[34] Противно на очакванията отбора на Интер не постига очакваните резултати и записва серия от негативни резултати, във всички състезания в които участва. Слез загуба с 3-1 от новака в Серия А Новара, Джан Пиеро Гасперини е освободен от длъжност.[35] На 22 септември за треньор на клуба е представен Клаудио Раниери[36] В дебютния си мач начело на отбора, печели срещу ФК Болоня с 3-1, което е и първата победа на Интер от началото на сезона във всички състезания.

Президент[редактиране | edit source]

Масимо Морати - президент на Интер от 1995 г.

На 25 февруари 1995 г. Масимо Морати е обявен за собственик и президент на ФК Интер. Масимо е нефтен магнат и е четвъртия син на легендарния президент на Интер през 60-те години - Анджело Морати. Настоящият президент е собственик на компанията за дистрибуция на петролни продукти „Сарас“. Десет процента от акциите са притежание на спонсора — производителя на гуми Пирели. До момента под неговото управление Интер е спечелил 1 Купа на УЕФА (1998), 5 шампионски титли в Серия А (2006, 2007, 2008) (2009) (2010), 3 Купи на Италия (2005, 2006) (2010) и 3 Суперкупи на Италия (2005, 2006, 2008) шампионската лига (2010). В стремежа си да издигне Интер на европейския връх, до 2008 г. Масимо Морати е изразходил за трансфери около 300 милиона щатски долара[37]. В това отношение заема второ място в света след собственика на Челси - Роман Абрамович. Сменя редица старши треньори, последният от които е Жозе Моуриньо. През юли 1999 г. Морати подобрява тогавашния световен рекорд на трансферния пазар, като закупува за рекордните €48 милиона голмайстора Кристиан Виери. Сред многобройните му скъпи трансфери са още Роналдо, Адриано, Ернан Креспо, Златан Ибрахимович, Луиш Фиго, Хулио Крус, Патрик Виейра, Николас Бурдисо и Хуан Себастиан Верон. Най-значимият трансфер на Морати остава неговата първа покупка - аржентинския защитник Хавиер Санети, който днес е капитан на отбора и олицетворение на управлението на Масимо.

Отличия и рекорди[редактиране | edit source]

От първото участие на Интер в италианския шампионат през 1909 г. досега са изминали 93 сезона, в които нерадзурите винаги играят в най-висшия италиански футболен ешелон. „Черно-сините“ завършват на първо място 18 пъти, 13 пъти - втори и 16 пъти, като трети. Това означава, че Интер финишира на подиума в 55% от случаите.

Най-голямата победа в първенството за Интер датира от 10 януари 1915 г., когато побеждават отбора от Виченца с 16-0, докато най-голямата загуба (9-1) е нанесена от Ювентус на 10 юни 1961 г.

Италианския прима шампионат е наречен с името „Серия А“ през 1929 г., а Интер е отбора, който печели първия сезон на турнира. Интер, също така е единствения отбор, който е участвал във всички проведени издания на „Серия А“.

През 1965 г. Интер става първия италиански отбор спечелил Скудето, КЕШ и Междуконтинентална купа (требъл).

В края на сезон 1988-89 Интер събира 58 точки от 68 възможни (85,29%) - рекорд, който стои и до днес.

Местни[редактиране | edit source]

Интер е един от най-успешните футболни клубове в Италия и света. Шампион на страната общо 18 пъти (втори по брой ), като в периода от 2006 до 2010 г. печели пет последователни скудети. Десетата национална титла, даваща право на „Златна звезда за спортни заслуги“ идва през 1966 г. С това Интер стават втория отбор в Италия след Ювентус, който има правото да „окачи“ това признание на емблемата и екипите си.[38] Нерадзурите имат 6 трофея на Копа Италия във витрината си, два от които са спечелени последователно - 2005 и 2006 г. (национален рекорд, споделен още с Ювентус Милан Сампдория и Рома).[39]. През сезон 2009-10 под ръководството на португалския специалист Жозе Моуриньо, Интер става първия италиански отбор завоювал „златен требъл“, състоящ се от спечелването на титлата в местното първенство, купата на страната и шампионската лига.[40][41]

Международни[редактиране | edit source]

Спечелените девет международни купи, правят Интер третия отбор в Италия (след Ювентус и Милан)[42] и осмия в Европа по брой спечелени турнири. През 1964 г. нерадзурите стават първия италиански клуб спечелил Междуконтиненталната купа[43], а през 1998 г., когато идва и третата Купа на УЕФА, Интер става рекордьор по победи в турнира, заедно с Ювентус и Ливърпул.[44]

Индивидуални[редактиране | edit source]

Джачинто Факети - легендарния капитан на Интер и Италия

В над стогодишната история на ФК Интер, над 800 футболиста са обличали черно-синята фланелка[45], повечето от които са италианци. Към най-открояващите се италиански национали спадат: Вирджилио Фосати - първият капитан и същевременно треньор на отбора, Луиджи Чевенини, Джузепе Меаца - футболният символ на Интер и Италия през 20-те и 30-те години, двукратен световен шампион с националния отбор, човекът на когото е кръстен стадиона в Сан Сиро. През 60-те години идва реда на Джачинто Факети - един от символите на „Великият Интер“, първият в историята защитник, който прави пробиви в атака и бележи голове, първият и единствен футболист, в чест на когото клуба на Интер забранява номер на фланелка (тази с номер 3)[46]. Към него задължително се добавят и Сандро Мацола, Армандо Пики, Тарчизио Бурнич, Анджело Доменгини и Марио Корсо, всички освен Пики и Корсо, са европейски шампиони през 1968 г., а на световното първенство по футбол през 1970 г. стават вицешампиони. След затварянето на границите през 70-те години, с екипа на Интер блесват играчи като Роберто Бонинсеня, Габриеле Ориали, Еваристо Бекалоси и Грациано Бини.

Лотар Матеус - световен шампион и носител на златната топка

В следващото десетилетие идва ред на Алесандро Алтобели - един от най-ефективните и резултатни нападатели в историята на италианския футбол, Валтер Дзенга - наричан „човека-паяк“, в три поредни години избиран за най-добър вратар на годината[47], поставил рекорд (неподобрен и до днес) от 518 минути без допуснат гол на световно първенство[48], Джузепе Бергоми - рекордьорът по брой мачове за Интер, трикратен носител на купата на УЕФА[49]. В последните години Интер се свързва с името на Марко Матераци, четирикратен шампион на Италия, който има главна заслуга за спечелването на световното първенство по футбол през 2006 г.Докато се състезават за Интер, 14 футболисти са ставали световни шампиони с националния отбор на Италия (1934: Алеманди, Кастелаци, Демариа, Меаца, Серантони, Черезоли[50]; 1938: Джовани Ферари, Меаца, Локатели, Ферарис[51]; 1982: Алтобели, Бергоми, Бордон, Марини, Ориали[52]; 2006: Матераци). Сред чуждестранните играчи, които са печелили мондиала са: немското трио Андреас Бреме, Лотар Матеус и Юрген Клинсман на Световно първенство по футбол 1990[53], Юри Джоркаеф - шампион с Франция през 1998 г.[54] и бразилеца Роналдо - световен шампион през 2002 г.[55] Интеристите печелили европейското първенство са седем на брой: Бургнич, Доменгини, Мацола и Факети (Италия, 1968)[56], Луис Суарес (Испания, 1964)[57], Лоран Блан (Франция, 2000)[58] и Йоргос Карагунис (Гърция, 2004).[59]

Златан Ибрахимович (ляво) - настоящият голмайстор на Серия А. 25 гола и 7 асистенции през сезон 2008-09.
Голмайстори на Серия А Football (soccer ball).svg Рекордьори по мачове Captain sports.svg
1926-27: Flag of Austria.svg Антон Поволни 22 1980-1999: Flag of Italy.svg Джузепе Бергоми 758
1929-30: Flag of Italy.svg Джузепе Меаца 31 1995-Сега: Flag of Argentina.svg Хавиер Санети 700
1935-36: Flag of Italy.svg Джузепе Меаца 25 1961-1978: Flag of Italy.svg Джачинто Факети 634
1937-38: Flag of Italy.svg Джузепе Меаца 20 1961-1977: Flag of Italy.svg Сандро Мацола 565
1948-49: Flag of Hungary.svg Ищван Ниерш 26 1977-1992: Flag of Italy.svg Джузепе Барези 559
1958-59: Flag of Argentina.svg Антонио Анджелило 33
1964-65: Flag of Italy.svg Сандро Мацола 17 Рекордьори по голове Football (soccer ball).svg
1970-71: Flag of Italy.svg Роберто Бонинсеня 24 1927-1947: Flag of Italy.svg Джузепе Меаца 288
1971-72: Flag of Italy.svg Роберто Бонинсеня 22 1977-1988: Flag of Italy.svg Алесандро Алтобели 209
1988-89: Flag of Italy.svg Алдо Серена 22 1969-1976: Flag of Italy.svg Роберто Бонинсеня 171
2002-03: Flag of Italy.svg Кристиан Виери 24 1912-1927: Flag of Italy.svg Луиджи Чевенини 158
2008-09: Flag of Sweden.svg Златан Ибрахимович 25 1961-1977: Flag of Italy.svg Сандро Мацола 158

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. www.republica.it - Тифозите в Италия.
  2. www.forbes.com - „Паричната Футболна Лига“
  3. www.deloitte.com - Цените на футболните клубове.
  4. Европейска клубна асоциация - ФК Интер
  5. а б в Президенти на ФК Интер.
  6. а б в г Енциклопедия на Калчото - История на ФК Интер
  7. а б в г д е Трофеи на ФК Интер
  8. а б Треньори на ФК Интер.
  9. а б [1]
  10. http://www.enciclopediadelcalcio.com/Meazza.html
  11. www.fifa.com - Информация за Джузепе Меаца.
  12. Интер - Ювентус 6:0
  13. http://inter.it/aas/squadra/player4?codgioc=G0683&L=en&STAG=2009/10
  14. http://www.interfc.it/Stemmi.asp
  15. http://www.interfc.it/Maglie.asp
  16. http://www.interfc.it/Stemmi.asp
  17. http://www.interfc.it/Foto.asp?idImg=1931-32
  18. http://www.interfc.it/Foto.asp?idImg=1929-30
  19. http://www.interfc.it/Foto.asp?idImg=1966-67
  20. http://www.interfc.it/Maglie.asp
  21. http://www.inter.it/aas/news/reader?L=it&N=11948
  22. http://www.youtube.com/watch?v=4m_2QRM1oGw
  23. http://www.youtube.com/watch?v=8z74zP3W-fI
  24. http://www.youtube.com/watch?v=-6iEylnsFUY
  25. http://www.sansiro.net/storia.asp
  26. http://www.repubblica.it/2008/08/sezioni/sport/calcio/sondaggio-calcio/tifo-juve-inter/tifo-juve-inter.html
  27. http://www.boys-san.it/storia.htm
  28. http://www.zimbio.com/pictures/JwCq0SHRgIO/Inter+Milan+v+Liverpool+UEFA+Champions+League/8ZnOK7YH8SR/Valentino+Rossi
  29. http://www.fashionmodeldirectory.com/designers/Giorgio+Armani
  30. http://www.goal.com/en/news/10/italy/2009/05/04/1245678/inter-hearts-will-be-in-the-champions-league-final-singer-andrea-
  31. http://interissima.blogspot.com/2008/12/adriano-celentano-cuore-nerazzurro-da.html
  32. http://www.famousfolder.com/alyssa-milano-is-an-inter-milan-fc-fan.html
  33. http://www.inter.it/aas/news/reader?N=36672&L=en
  34. http://www.inter.it/aas/news/reader?N=37345&L=en
  35. http://www.inter.it/aas/news/reader?N=37574&L=en
  36. http://www.inter.it/aas/news/reader?N=54294&L=it
  37. http://www.capital.bg/show.php?storyid=207512
  38. http://www.lega-calcio.it/it/Serie-A-TIM/Albo-doro.page
  39. http://www.lega-calcio.it/it/Tim-Cup/Albo-doro.page
  40. http://www.sportal.bg/news.php?news=237865
  41. http://www.sportal.bg/news.php?news=239019
  42. http://inter.it/aas/palmares/index?L=en
  43. http://www.rsssf.com/tablest/toyota.html
  44. http://www.uefa.com/competitions/uefacup/history/index.html
  45. http://archivio.inter.it/cgi-bin/giocatori-tabella
  46. http://www.fifa.com/newscentre/news/newsid=113433.html
  47. http://www.rsssf.com/miscellaneous/iffhs-gkoy.html
  48. http://www.fifa.com/worldfootball/news/newsid=755487.html
  49. http://archivio.inter.it/cgi-bin/primatisti?L=en
  50. http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=3/teams/team=43954.html
  51. http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=5/teams/team=43954.html
  52. http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=59/teams/team=43954.html
  53. http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=76/teams/team=44023.html
  54. http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=1013/teams/team=43946.html
  55. http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=4395/teams/team=43924.html
  56. http://www.uefa.com/competitions/euro2012/history/season=1968/round=179/match=73910/report=lu.html
  57. http://www.uefa.com/competitions/euro2012/history/season=1964/round=172/match=3996/index.html
  58. http://www.uefa.com/competitions/euro2012/history/season=2000/round=1461/match=65299/index.html
  59. http://www.uefa.com/competitions/euro2012/history/season=2004/round=1623/match=1059194/index.html