Роберто Манчини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Роберто Манчини
Roberto Mancini 008.jpg
Лична информация
Цяло име Роберто Манчини
Дата на раждане 27 ноември 1964 г. (1964-11-27) (50 г.)
Място на раждане Йези, Италия
Пост Полузащитник
Юношески отбори
Болоня
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1981–1982
1982–1997
1997–2000
2001
Общо:
Болоня
Сампдория
Лацио
Лестър Сити *
30
424
87
4
545
(9)
(132)
(15)
(0)(156)
Национален отбор
1982–1986
1984–1994
Италия до 21 г.
Италия
26
36
(9)
(4)
Треньор
2000
2001–2002
2002–2004
2004–2008
2009–2013
2013–
Лацио (асистент)
Фиорентина
Лацио
Интер
Манчестър Сити
Галатасарай
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.

Роберто Манчини (на италиански: Roberto Mancini) е италиански футболен треньор и бивш футболист. През периода 2004-2008 г. е начело на отбора на Интер. От 30 септември 2013 г. е треньор на Галатасарай.

Клубна кариера[редактиране | edit source]

През своята бляскава кариера дългокосият футболист е играл за отборите на Болоня, Сампдория, Лацио и Лестър Сити. Най-запомнящи са неговите изяви със състава на Сампдория. Манчини заформя безпощадно нападателно дуо с Джанлука Виали, като двамата извеждат "моряците" до тяхната единствена и до ден днешен титла през 1991 г. В допълнение на това отборът печели и четири купи на Италия и Купата на носителите на национални купи през 1990 г. Може би върхът на този "златен" за "сините" от Генуа период е достигането до финал за Купата на европейските шампиони през 1992 г., злощастно загубен от Барселона с 0:1. Със своите отбелязани 173 гола за "Сампдория" Манчини е начело на голмайсторската класация на отбора за всички времена. След това момчето от Йези преминава в отбора от столицата "Лацио", с който става за втори път шампион (2000 г.), печели отново Купата на носителите на национални купи през 1999 г. и още две купи на Италия (1998 и 2000 г.).

Национален отбор[редактиране | edit source]

Въпреки успехите си на клубно ниво Манчини никога не е бил първи избор за националния отбор. През цялата си кариера той облича националната фланелка 36 пъти и бележи 4 гола. Манчини участва на Световното първенство през 1990 г. в своята родина (3-о място) и на Евро 1988.

Треньорска кариера[редактиране | edit source]

След като се отказва от футбола Манчини ръководи като треньор последователно отборите на Фиорентина (2001- 2002 г.), Лацио (2002- 2004 г.). Като наставник Роберто също постига много и до момента може да се похвали с две титли на Италия (2006 и 2007 г.), две национални купи (2005 и 2006 г.), както и с две Суперкупи на Италия (2005 и 2006 г.). Всички тези трофеи той спечелва с Интер, което го прави най-успешният наставник на "нерадзурите" за последните 10 години.