Джузепе Меаца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за фуболиста. За стадиона вижте Джузепе Меаца (стадион).

Джузепе Меаца
Giuseppe Meazza 1935.jpg
Лична информация
Прякор il Balilla (хлапето, малкият)
Цяло име Джузепе Меаца
Дата на раждане 23 август 1910
Място на раждане Милано, Италия
Дата на смъртта 21 август 1979 г. (на 68 г.)
Място на смъртта Рапало, Италия
Ръст 1.69 м (5 фута и 7 инча)
Пост Нападател, Атакуващ халф
Настоящ отбор
Отбор оттеглен
Номер 9
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1927–1940
1940–1941
1942–1943
1944
1945–1946
1946–1947
600px Nero e azzurro strisciato con stella.png Интер
600px Bianco e Rosso (Croce) e Rosso e Nero (Strisce).png Милан
600px Bianconera con stelle e stemma di Torino.svg Ювентус
А.С. Варесе 1910
600px Azzurro e Nero (Strisce).png Аталанта
600px Nero e azzurro strisciato con stella.png Интер
348
37
27
20
14
17
(247)
(9)
(10)
(7)
(2)
(2)
Национален отбор
1930–1939 Flag of Italy.svg Италия 53 (33)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .


Джузепе Меаца (на италиански Giuseppe Meazza) или Пепино както е наричан в Милано на тамошния диалект е италиански футболист. Роден е на 23 август 1910 г. в Милано, Италия.

Футболна кариера[редактиране | edit source]

Меаца е първият италиански футболист, който придобива световна слава и е първият играч с лични спонсори. Известен е и с това, че преди всеки мач е прекарвал нощта в бордей. Започва да играе футбол по кварталните улици, откъдето и бива забелязан неговия талант. Прави дебюта си за Интер на 17 годишна възраст през 1927 г. в мач за „Копа Волта“ и вкарва два гола на Доминанте. Още в този мач успява да впечатли всички, играта му е елегантна, интелигентна и прецизна. Негов специалитет е винаги да тръгва с топката от центъра на игрището, да дриблира и финтира своите опоненти докато стигне противниковото поле, където преодолява вратаря и след това бележи. Известно е, че по време на шампионата през 1933 г. Меаца прави бас с Джампиеро Комби легендарния вратар на Ювентус и капитан на Скуадра Адзура на Световното Първенство през 1934 г. По време на разговор между двамата приятели, относно интуицията на вратарите да усещат залъгващите движения на нападателите, когато останат лице в лице, Комби казва, че дори и Меаца не би могъл да го финтира. Меаца го предизвикал а Комби съответно приел. На следващия мач между Интер и Ювентус, който се състоял на „Арена ди Милано“, Меаца успява да вкара много красив гол, като тръгва от центъра, преодолява много защитници между които и Луизито Монти (друг световен шампион от 1934 г.) и елиминирайки Комби чрез финт влиза с топката в опразнената врата. Казват, че Комби веднага отишъл и му стиснал ръката. Годината е 1937. Головете на Меаца, реализатор №1 на турнира с 20 попадения, носят скудетото. На 14 ноември 1937, когато интеристи и ювентинци са вече на стадиона в Милано, Меаца обаче го няма. Предната нощ е прекарал в публичен дом. В неделя шефовете на Амброзиана го откриват да спи в дома си. Събуждат го, водят го на стадиона, слагат му фланелката с №9 и Меаца вкарва двата гола, донесли победата на Амброзиана! Неговият голов рекорд е забележителен. За всичките си 17 сезона в „Серия А“, Меаца е отбелязал 264 гола в 439 мача. Три пъти става топ-реализатор на шампионата (1929-30, 1935-36, 1937-38) и два пъти завършва на второ място (1930-31, 1931-32). Първият му хеттрик идва през Октомври 1928г., когато Интер печели с 5:1 срещу Бреша. Два пъти в един сезон е отбелязвал по 5 гола в един мач: 6 Януари 1929 Интер - Пистоезе 9:1, а в мача Интер - Венеция 10:2, отбелязва 6 гола, което е абсолютен рекорд и до днес. С националната фланелка, Меаца отбелязва 33 гола в 53 мача (само 6 от които са загуби), като остава рекордьор за повече от 30 години, чак до 70-те. Днес той е на второ място по отбелязани голове за „Адзурите“, като има само 2 по-малко от топ реализатора на Италия за всички времена - Джиджи Рива (35). Към най-великите му моменти с националния отбор, се нареждат „Битката на Хайбъри“ срещу „майсторите англичани“ (14 Ноември 1934 г. Англия - Италия 3:2), когато Меаца отбелязва 2 гола и нацелва веднъж гредата, хеттрика му срещу могъщите „маджари“ в Будапеща (11 май 1930 г. Унгария - Италия 0:5), както и голът отбелязан на световното първенство през 1938 г., срещу Бразилия на полуфинала. След отсъждането на спорна дузпа в полза на Италия, Меаца заема позиция за изпълнение, но ластика на шортите му се къса. Без да позволи това да го смути и придържайки шортите си с ръце, Меаца стреля и отбелязва гол на изумения бразилски вратар, като с това класира Италия за финала.

Дебютът си за националния отбор на Италия прави на 19 години, на 9 февруари 1930 г., на „Стадио Национале дел П.Н.Ф“ в Рим. Тогава Италия играе приятелска среща с отбора на Швейцария и печели с 4:2, въпреки че само до 19-та минута са падали с 2 гола. В този мач, Меаца вкарва два гола за по-малко от две минути (37' и 39'). В годината на дебюта си, завоюва първия значим трофей за Италия, като печелят първото издание на „Копа Интернационале“. Това обаче се оказва само встъпление, за спечелването на Световното Първенство през 1934 г., проведено в Италия, когато Меаца, заедно със своите 21 съотборници, стават първите европейци спечелили Световната Купа. На това първенство Меаца играе всичките пет мача и вкарва два гола. През 1935 г., отново е част от отбора спечелил за втори път „Копа Интернационале“ (третото издание) - девет италиански играча са спечелили и двете издания на този турнир, а Меаца е един от тях. През 1938 г., като капитан, той извежда „Адзурите“ до още една Световна Титла, когато Италия печели купата Жюл Риме във Франция. Меаца отново взима участие във всичките четири мача и бележи един гол. Той и съотборниците му стават първите футболисти спечелили Световната Купа извън своята страна, а заедно с Джовани Ферари и Ералдо Монселио, той държи рекорда за първия играч спечелил две Световни Купи и последователни такива. И до днес, тримата са единствените европейци постигнали това. Играе последния си мач за Италия девет години след дебюта си, на 20 юли 1939 г. на „Олимпиястадион“ в Хелзинки, когато извежда „небесно-сините“ до победа с 3:2 над Финландия в приятелска среща. Общо, за националния отбор на Италия има 53 мача, 17 от които като капитан и е отбелязал е 33 гола. С Интер (Амброзиана) играе 12 последователни сезона след дебюта си в „Серия А“, от 1927-28 до 1938-39. В тези години изиграва 344 мача, отбелязва 241 гола, спечелва два шампионата на Италия (1929-30, 1937-38) и една „Копа Италия“ (1938-39). Поради екстравагантния си начин на живот, в края на 30те години Меаца се озовава в лошо икономическо положение, в същото време лоша циркулация на левия му крак го изважда от игра за целия сезон през 1939-40. Когато се връща в игра, класата му все още е очевидна, но е загубил голяма част от скоростта си и серия от трансфери го отвеждат да играе два сезона в архивраговете на Интер - Милан (1940-41, 1941-42) и един в Ювентус (1942-43). По време на Втората световна война, изиграва 14 мача за Варезе и вкарва 7 гола в неофициалното състезание, а след края на войната отива в Аталанта за сезон 1945-46. Общо има 37 мача и 9 гола за Милан, 27 мача и 10 гола за Ювентус, 14 мача и 2 гола за Аталанта. През 1946-47 се завръща в Интер, които се намират в доста лошо състояние и като играч-треньор им помага да преживеят тежкия период. Отбелязва 2 гола в 17 мача и така общо прави 361 мача и 243 гола за Интер. Последният му мач е Интер - Болоня на 29 Юни 1947 г., „Стадио Сан Сиро“. Това е последният му сезон като футболист, отбелязал края на седемнадесетте години в „Серия А“, изиграни 439 мача и отбелязани 264 гола.

Надгробния камък на Джузепе Меаца

Треньор[редактиране | edit source]

Започва кариера като треньор, но тя не се оказва много успешна, понеже не успява да предаде талантите си на своите футболисти. За 15 месеца също се завръща в националния отбор на Италия, като треньор, заедно с Берета. В този период Италия изиграва 8 мача, 2 победи, 2 равни и 4 загуби. Меаца умира на 68 години, а на 23 август 1979 г., по случай неговия 69-ти рожден ден, името на „Стадио Сан Сиро“ е променено на „Стадио Джузепе Меаца“ от консула на Милано.

Рекорди и отличия[редактиране | edit source]

Национален отбор на Италия[редактиране | edit source]

Мачове: 53 (Интер)
Голове: 33 (Интер)
Капитан: 17 (Интер)
1930 г. - Интернационален Шампион
1934 г. - Световен Шампион
1938 г. - Световен Шампион (капитан)
1935 г. - Интернационален Шампион
Първият футболист печелил два Световни Шампионата и поредни такива
Първият футболист печелил Световно Първенство, провело се извън неговата родина
Първият европейски футболист печелил два Световни Шампионата, също и поредни такива
С отбелязаните си 33 гола заема второ място в списъка на топ реализаторите на Италия

Серия А[редактиране | edit source]

Клубове: Интер, Милан, Ювентус, Аталанта, (Варезе)
Сезони: 17 (Интер-13, Милан-2, Ювентус-1, Аталанта-1)
Мачове: 439 (Интер-361, Милан-37, Ювентус-27, Аталанта-14)
Голове: 264 (Интер-243, Милан-9, Ювентус-10, Аталанта-2)
Шампион на Италия (2): 1929/30 (Интер), 1937/38 (Интер)
Копа Италия (1): 1938/39 (Интер)
Топ реализатор (3): 1929/30 (31 гола, Интер), 1935/36 (25 гола, Интер), 1937/38 (20 гола, Интер)
31 гола при дебют в „Серия А
6 гола в един мач - 12 май 1929 г. (Интер - Венеция 10:2)
Топ реализатор на Интер за всички времена, а в списъка на „Серия А“, заема третото място