Джузепе Меаца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за фуболиста. За стадиона вижте Джузепе Меаца (стадион).

Джузепе Меаца
Giuseppe Meazza 1935.jpg
Лична информация
Прякор il Balilla (хлапето, малкият)
Цяло име Джузепе Меаца
Роден 23 август 1910
Милано, Италия
Починал 21 август 1979 г. (на 68 г.)
Рапало, Италия
Ръст 1.69 м (5 фута и 7 инча)
Пост Нападател, Атакуващ халф
Настоящ отбор
Отбор оттеглен
Номер 9
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1927–1940
1940–1941
1942–1943
1943-1944
1945–1946
1946–1947
600px Nero e azzurro strisciato con stella.png Интер
600px Bianco e Rosso (Croce) e Rosso e Nero (Strisce).png Милан
600px Bianconera con stelle e stemma di Torino.svg Ювентус
600px Rosso con V Bianca.png Варезе
600px Azzurro e Nero (Strisce).png Аталанта
600px Nero e azzurro strisciato con stella.png Интер
348
37
27
20
14
17
(247)
(9)
(10)
(7)
(2)
(2)
Национален отбор
1930–1939 Flag of Italy.svg Италия 53 (33)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .


Джузепе Меаца (на италиански Giuseppe Meazza) или Пепино е бивш италиански футболист и треньор. Роден на 23 август 1910 г. в Милано, Меаца е считан за един от най-добрите футболисти в Италия и в света изобщо.[1][2][3][4] Два пъти поред световен шампион с националния отбор през 1934 г. и 1938 г., храма на италианския футбол стадио Сан Сиро е кръстен в негова чест през 1980 г., година след смъртта му.

Детство[редактиране | edit source]

Меаца е роден и израства в Порта Витория, квартал на Милано. Губи баща си Анибале през 1917 г. в Първата Световна Война и само на седем годишна възраст остава изцяло на грижите на майка си - Ерсилия, която продава плодове на местния пазар. Тя била твърдо против малкия Пепино да си губи времето в ритане на топка и често му криела обувките, което става причина Меаца да играе футбол бос.[5] Когато е на шест години, Джузепе и връстниците му ритат парцалена топка по улиците на Порта Витория и наричат отбора си "Майстори Шампиони" (на италиански: Maestri Campionesi). Чак когато навършва дванадесет години, Меаца получава разрешението на Ерсилия да играе футбол (след тридневна гладна стачка) и започва да тренира, вече на нормално игрище с отбор на име ФК Глория. Точно тук получава и първия си чифт спортни обувки, подарени му от местен човек.[5][6] Меаца тръгва да преследва мечтата си, която по това време се казва АК Милан. Поради слабата си физика обаче, набързо бива отхвърлен от клуба на който се възхищава, затова се явява на проби и при юношите на другия милански гранд - ФК Интер и на четиринадесет годишна възраст вече е част от черно-сините.

Кариера[редактиране | edit source]

Качествата на Меаца стават видни най-напред за Фулвио Бернандини, който по това време е част от титулярния състав на Интер. След тренировка Бернандини обичал да си отдъхва докато гледа двубои между младежките формации. Той до такава степен остава очарован от младия Джузепе, че споделя на главния треньор Арпад Вайс, който на свой ред пожелава да види с очите си.

Интер и Амброзиана[редактиране | edit source]

Така само на седемнадесет години Меаца е представен в първия отбор лично от треньора Вайс. Когато това се случва, Леополдо Конти, който е един от лидерите на тима, подигравателно възкликва:

Седемнадесет годишният Джузепе Меаца в дебютния си сезон с Интер.
Започнали сме да вземаме играчи от детската градина! Да отиваме да играем в балилата!

Визирайки слабото телосложение на младия Джузепе, Конти прави сравнение с италианската Балила. Оттук идва и прякора на Меаца - il Balilla (визира се: малкият, хлапето).[5] С фланелката на Интер, Меаца за пръв път излиза в среща с УС Миланезе в приятелски турнир и бележи два гола за победата с 6-2.[7] Пепино дебютира в официален мач на 25 август 1927 г., като отбелязва два гола за победата с 6-1 над Доминанте.[8] Първата година в Интер изиграва 33 срещи, в които отбелязва 12 гола.[9] Под натиска на фашисткото управление в Италия, през 1928 г. Интер са принудени да се слеят с отбора на УС Миланезе и да променят наименованието си на АС Амброзиана, което по-късно става Амброзиана-Интер.[10] През сезон 1928-29, Меаца отбелязва 33 гола в 29 мача. На 6 януари 1929 г. в среща между Интер и Пистоезе, завършил 9-1, Пепино отбелязва цели пет от попаденията. Същото се случва и на 17 март 1929 г. Интер - Верона 9-0. На 12 май същата година отбелязва шест гола за победата на Интер с 10-2 над Венеция, а на 27 април, в първия мач между Интер и Рома в Милано, в първите три минути вкарва три гола, а последствие добавя още един за крайното 6-0.[8] Първият официален сезон на Серия А идва през 1929-30 и негов шампион става Амброзиана. Голмайстор на турнира е двадесетгодишният Меаца със своите 31 гола, а рекордния брой попадения за дебютант в лигата, остава ненадминат и до днес.[11]

Меаца през 1937 г.

С Меаца в състава си, Интер печели шампионата на Серия А през 1929-30, 1937-38 и 1939-40, а на три пъти остава втори в класирането. През 1939 г. е спечелена и първата в историята на клуба Копа Италия. Меаца три пъти спечелва голмайсторския приз на първенството (1930 г. (31), 1936 г. (25), 1938 г. (20)) и три пъти този на Купа Митропа (1930 г. (7), 1933 г. (5), 1936 г. (10)). Изиграва общо 408 мача, в които отбелязва 284 гола.[9] Посвещавайки най-добрите години от кариерата си на Интер, Меаца още приживе се превръща в легенда за клуба, а головия му рекорд остава ненадминат и до днес.[12]

На 14 ноември 1937 г., когато интеристи и ювентинци са вече на стадиона в Милано, Меаца обаче го няма. Предната нощ е прекарал в публичен дом. В неделя шефовете на Амброзиана го откриват да спи в дома си. Събуждат го, водят го на стадиона, слагат му фланелката с №9 и Меаца вкарва двата гола, донесли победата на Амброзиана.[13]

През 1939 г. Меаца получава тежка контузия, която пречи на правилната циркулация на кръв в левия му крак. През тази година записва само 16 срещи в първенството, а следващата година, макар и част от състава, въобще не излиза на терена и тогавашния треньор на клуба Джузепе Перукети настоява пред ръководството за раздяла с Меаца.

Милан и Ювентус[редактиране | edit source]

На 29 ноември 1940 г. Меаца преминава в редиците на Милан.[14] В деня на миланското дерби Пепино не крие сълзите си в съблекалнята на червено-черните. Той отбелязва изравнителното попадение (2-2) във вратата на Интер. С росонерите Меаца изиграва 37 мача и вкарва 9 гола.

Дебют с фланелката на Ювентус Меаца прави на 18 октомври 1942 г., в дербито на Торино. Видимо загубил форма и наддал килограми, не успява да блести както преди, въпреки че вкарва 10 гола в 27 срещи за бианконерите, когато е преместен на върха на атаката.[15]

Аталанта и Варезе[редактиране | edit source]

Към края на кариерата си, по време на Втората Световна Война, Меаца записва участия с отборите на Варезе и Аталанта, като на последните за кратко става и треньор.[16]

Отново в Интер[редактиране | edit source]

През 1946 г. Меаца се завръща в родния си клуб Интер, които се намират в много тежко положение и са близо до изпадане. Като футболист и треньор Джузепе съумява да съвземе отбора и да му помогне да "оцелее" в този лош период. Последният му мач е Интер - Болоня на 29 юни 1947 г., „Стадио Сан Сиро“. Това е последният му сезон като футболист, отбелязал края на седемнадесетте години в Серия А, с изиграни 439 мача и отбелязани 264 гола.

Запитван през годините защо е сменил клубната си принадлежност на Интер с "врагове" като Милан и Ювентус, Меаца отговарял, че времената по време на войната са били трудни и не иска да си спомня този период.[17]

Национален отбор на Италия[редактиране | edit source]

Меаца с националната фланелка на Италия.

Дебютът си за националния отбор на Италия прави на 19 години, на 9 февруари 1930 г. в Рим. Тогава Италия играе приятелска среща с отбора на Швейцария и печели с 4:2, въпреки че само до 19-та минута изостават с 2-0. В този мач, Меаца вкарва два гола за по-малко от две минути (37' и 39'). В годината на дебюта си, завоюва първия значим трофей за Италия, като печелят първото издание на „Централно Европейска Купа“. Това обаче се оказва само встъпление, за спечелването на Световното Първенство през 1934 г., проведено в Италия, когато Меаца, заедно със своите 21 съотборници, стават първите европейци спечелили Световната Купа. На това първенство Меаца играе всичките пет мача и вкарва два гола. През 1935 г., отново е част от отбора спечелил за втори път „Копа Интернационале“ (третото издание) - девет италиански играча са спечелили и двете издания на този турнир, а Меаца е един от тях. През 1938 г., вече като капитан, той извежда „Адзурите“ до още една световна титла - тази във Франция. Меаца отново взима участие във всичките четири мача и бележи един гол. Той и съотборниците му стават първите футболисти спечелили отличието извън своята страна, а заедно с Джовани Ферари и Ералдо Монселио стават първите играчи печелилил две последователни световни първенства. И до днес, тримата са единствените европейци постигнали това. Играе последния си мач за Италия девет години след дебюта си, на 20 юли 1939 г. на „Олимпия стадион“ в Хелзинки, когато извежда „небесно-сините“ до победа с 3:2 над Финландия в приятелска среща. С националната фланелка, Меаца отбелязва 33 гола в 53 мача (само 6 от които са загуби), като остава рекордьор за повече от 30 години, чак до 70-те. Днес той е на второ място по отбелязани голове за „Адзурите“, като има само 2 по-малко от топ реализатора на Италия за всички времена - Джиджи Рива (35).

Към най-великите му моменти с националния отбор, се нареждат „Битката на Хайбъри“ срещу „майсторите англичани“ (14 ноември 1934 г. Англия - Италия 3:2), когато Меаца отбелязва 2 гола и нацелва веднъж гредата, хеттрика му срещу могъщите „маджари“ в Будапеща (11 май 1930 г. Унгария - Италия 0:5), както и голът отбелязан на световното първенство през 1938 г., срещу Бразилия на полуфинала. След отсъждането на спорна дузпа в полза на Италия, Меаца заема позиция за изпълнение, но ластика на шортите му се къса. Без да позволи това да го смути и придържайки шортите си с ръце, Меаца стреля и отбелязва гол на изумения бразилски вратар, като с това класира Италия за финала.

Треньор[редактиране | edit source]

Започва кариера като треньор, но тя не се оказва много успешна, понеже не успява да предаде талантите си на своите футболисти. За 15 месеца също се завръща в националния отбор на Италия, като треньор, заедно с Берета. В този период Италия изиграва 8 мача, 2 победи, 2 равни и 4 загуби. Меаца умира на 68 години, а на 23 август 1979 г., по случай неговия 69-ти рожден ден, името на „Стадио Сан Сиро“ е променено на „Стадио Джузепе Меаца“ от консула на Милано.

Клубна статистика[редактиране | edit source]

Сезон Отбор Шампионат Митропа Купа на Италия Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
1927-1928 Nero e Azzurro.svg Интер 33 12 0 0 0 0 32 12
1928-1929 Nero e Azzurro.svg Интер 29 33 0 0 0 0 29 33
1929-1930 Nero e Azzurro.svg Интер 29 33 0 0 0 0 33 31
1930-1931 Nero e Azzurro.svg Интер 34 24 6 7 0 0 40 31
1931-1932 Nero e Azzurro.svg Интер 28 21 0 0 0 0 28 21
1932-1933 Nero e Azzurro.svg Интер 32 20 0 0 0 0 32 20
1933-1934 Nero e Azzurro.svg Интер 32 21 6 5 0 0 38 26
1934-1935 Nero e Azzurro.svg Интер 30 19 2 3 0 0 32 21
1935-1936 Nero e Azzurro.svg Интер 29 25 2 2 2 1 33 28
1936-1937 Nero e Azzurro.svg Интер 26 11 6 10 4 3 36 24
1937-1938 Nero e Azzurro.svg Интер 26 20 0 0 4 8 30 28
1938-1939 Nero e Azzurro.svg Интер 16 4 4 2 6 0 26 6
1939-1940 Nero e Azzurro.svg Интер 0 0 1 0 0 0 1 0
1940-1941 600px Bianco e Rosso (Croce) e Rosso e Nero (Strisce).png Милан 14 6 0 0 1 0 15 6
1941-1942 600px Bianco e Rosso (Croce) e Rosso e Nero (Strisce).png Милан 23 3 0 0 4 2 27 5
1942-1943 600px Bianconera con stelle e stemma di Torino.svg Ювентус 27 10 0 0 0 0 27 10
1944 600px Rosso con V Bianca.png Варезе 20 7 0 0 0 0 20 7
1945-1946 600px Azzurro e Nero (Strisce).png Аталанта 14 2 0 0 0 0 14 2
1946-1947 Nero e Azzurro.svg Интер 17 2 0 0 0 0 17 2
600px Bianco e Rosso (Croce) e Rosso e Nero (Strisce).png Милан 37 9 5 2 42 11
Nero e Azzurro.svg Интер 365 243 27 29 16 12 408 284
Общо в кариера 477 305

Хронология с националния отбор на Италия[редактиране | edit source]

Отличия[редактиране | edit source]

Клубни[редактиране | edit source]

Амброзиана: 1929-30
Амброзиана-Интер: 1937-38
Амброзиана-Интер: 1939

Национални[редактиране | edit source]

Злато Италия 1934
Злато Франция 1938
  • Централно Европейска Купа: 2
Злато 1927-30
Сребро 1931-32
Злато 1933-35

Индивидуални[редактиране | edit source]

Интер: 1920-30 (31 гола), 1935-36 (25 гола), 1937-38 (20 гола)
Интер: 1930 (7 гола), 1933 (5 гола), 1936 (10 гола)
  • Зала на славата на италианския футбол[18]
2011: посмъртно
  • Голмайстор на Интер: 243 гола (клубен рекорд)
  • Голмайсторски дебют в Серия А: 31 гола (рекорд)
  • Голмайстор на Италия: 33 гола (второ място)
Капитани на ФК Интер
Предшественик Период Наследник
Леополдо Конти Джузепе Меаца
1931-1940
Атилио Демария

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.gazzetta.it/Speciali/Mondiale_2010/22-03-2010/mondiali-time-non-ha-dubbi-603392253928.shtml
  2. http://www.sportal.bg/news.php?news=330404
  3. http://www.olympicstadiumturin.com/navigations/display/2/23/Giuseppe-meazza.html
  4. http://www.rsssf.com/miscellaneous/iffhs-century.html
  5. а б в http://www.giuseppemeazza.it/en/giuseppe-meazza
  6. http://www.espnfc.com/story/1158191
  7. http://persona.rin.ru/eng/view/f/0/34664/giuseppe-meazza
  8. а б http://www.inter.it/en/archivio_partite
  9. а б http://www.inter.it/en/archivio_giocatore/G0404
  10. http://www.fifa.com/classicfootball/clubs/club=1914619/index.html
  11. http://www.giuseppemeazza.it/en/inter-meazza
  12. http://www.inter.it/en/archivio_giocatori_stats
  13. http://sporta.bg/?load=Football::Article&championshipId=656&id=162041
  14. http://www.giuseppemeazza.it/en/milan-meazza
  15. http://www.giuseppemeazza.it/en/juventus-meazza
  16. http://www.giuseppemeazza.it/en/varese-atalanta-meazza
  17. http://www.inter.it/en/news/34384
  18. http://vivoazzurro.it/hall-of-fame-2/alla-memoria/