ССК Наполи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ССК Наполи
Име на отбор ССК Наполи
Прозвище Небесно сините
Основан 1926
Стадион Стадио Сан Паоло
Капацитет 60,240
Президент Аурелио Де Лорентис
Старши треньор Рафаел Бенитес
Първенство Серия А
2012/13 2-ро
Домакин
Гост

ССК Наполи (на италиански Società Sportiva Calcio Napoli, Сочиета Спортива Калчо Наполи) е италиански футболен отбор от Неапол, административния регион Кампания, основан през 1904 г. През по-голямата част от историята си Наполи играе в най-горната дивизия на италианския футбол.

Наполи играят със сини фланелки и бели шорти. Печелят Серия А два пъти - през 1986/87 и 1989/90. Три пъти печелят Купата на Италия, а от европейските турнири - Купата на УЕФА през 1988/89. Исторически погледното, Наполи е деветият най-успял италиански отбор и най-успелият в Южна Италия.

Клубът е претърпял няколко промени от основаването си през 1904 година. Такова например е сливането с отбора на Интернационале Наполи през 1922 година. Най-скорошната промяна е от 2004 г., когато клубът банкрутира, но е основан наново от филмовия продуцент Аурелио Де Лорентис, който през 2006 година връща изначалното име - Сочиета Спортива Калчо Наполи.

История[редактиране | edit source]

Началото[редактиране | edit source]

Клубът е основан като Футболен и крикет клуб на Неапол през 1904 от английския моряк Уилям Потс и неговия другар Хектор М. Байрон. Неаполитанци като Конфорти, Катерина и Амедео Салси също взимат участие, а Салси е и първият президент на клуба. Първоначалният екип е бил съставен от раирана фланелка с небесносин и тъмносин цвят и черни гащета. През 1906 година името е съкратено на Футболен клуб на Неапол.

Отначало, италианският шампионат е сведен до участието само на отбори от севера, затова южните отбори е трябвало да се съревновават с моряци или в различни турнири. Чуждестранният дял на клуба се откъсва през 1912 година, за да сформира Интернационале Наполи, във времето на дебюта на двата отбора в италианския шампионат през сезон 1912/13. Въпреки ревностното си съперничество в Кампания, двата отбора нямат особени успехи извън региона и това налага сливането им няколко години след Първата световна война като Футболен клуб Интернационале-Наполи, известен и като ФБК Интернаполи.

AC Наполи[редактиране | edit source]

Под президентството на Джорджо Аскарели клубът променя името си на Асочационе Калчо Наполи (Associazione Calcio Napoli) на 23 август 1926 година. Въпреки слабото начало, Наполи започва да се подобрява. Благодарение и на родения в Парагвай талантлив нападател Атила Салустро, отбелязал 107 гола в 259 мача.

Наполи влиза е Серия А под ръководството на английския треньор Уилям Гарбът. По време на шестгодишната си всеотдайна работа отборът е драматично променен, като често завършва в горната част на таблицата, като например двете 3-ти места през 1932/33 и 1933/34. До Втората световна война Наполи запада, спасявайки се от изпадане през 1939/40 благодарение на головата си разлика.

Наполи губи оспорвана битка за оставане в Серия А в края на 1942-ра година и изпада в Серия Б. Отборът се премества от стадион "Джорджо Аскарели" на стадион "Артуро Колана" и до края на войната играе в Серия Б. След подновяването на шампионата Наполи се връща отново в Серия А, но изпада отново след 2 сезона. В началото на 50-те години отборът отново се завръща във висшия ешелон. Въпреки непостоянните си изяви, наред с върхове и падения, през 1962 Наполи печелят Купата на Италия на финала срещу Спал. Четвъртото им изпадане през следващия сезон обаче прекратява празненствата.

От средата на 1960-те[редактиране | edit source]

След като променя името си на Società Sportiva Calcio Napoli ("Сочиета спортива калчо Наполи" - "Спортно футболно дружество Наполи") на 25 юни 1964, отборът постепенно започва да се издига и отново печели промоция в елита и под ръководството на бившия играч Бруно Песаола печелят Копа деле Алпи. През сезона 1967/68 Наполи са близо до скудетото, но остават втори след Милан. Едни от по-известните играчи от този период са Дино Дзоф, Жозе Алтафини, Омар Сивори и местният защитник Антонио Юлиано. Със своите 394 мача за Наполи Юлиано чупи рекорда по участия, като остава ненадминат и до днес.

Тенденцията за доброто представяне на Наполи в шампионата продължава до 70-те, с две 3-ти места през 1970/71 и 1973/74. Под ръководството на треньора Луис Виничио отборът се класира в ранните издания на турнира за Купата на УЕФА. През 1974/75 достигат до Трети кръг (1/8 финал), елиминирайки Порто. През същия сезон Наполи завършва втори в Серия А, само 2 точки зад шампиона Ювентус.

Побеждавайки Саутхемптън на финала за Англо-италианската купа, Наполи добива право за участие за КНК през сезон 1976/77, където достигат до полуфинал. Клубът печели втората си купа на Италия през 1975/76, елиминирайки Милан и Фиорентина по пътя си, за да победи убедително съперника си Верона с 4:0 на финала. Дори до началото на 80-те отборът се представя достойно, завършва на 3-то място през 1980/81, но до 1983 затъва и се налага да се бори за оставането си.

Марадона[редактиране | edit source]

Наполи чупят световния рекорд за трансфер със своите 6.9 милиона паунда за Диего Марадона от Барселона. На представянето му на стадиона има 65000 зрители.Отборът постепенно се възстановява с Чиро Ферара, Салваторе Бани и Фернандо Де Наполи в редиците си. Възходът е постпенен, през 1985/86 завършват на 3-то място, но доброто тепърва предстояло. Сезон 1986/87 е най-епохалното събитие в историята на Наполи - печелят дубъл, завършвайки на 3 точки пред втория и побеждавайки Аталанта с 4:0 на финала за купата на Италия. Поради факта, че отбор от Южна Италия не е печелил скудетото преди това, Диего Марадона се превръща в икона за Неаполитанците.

През следващия сезон Наполи няма успех в евротурнирите, а също така завършва на 2-ро място в Серия А. През 1988/89 Наполи участва в турнира за Купата на УЕФА и печели първия си важен евротрофей. Ювентус и Байерн Мюнхен са елиминирани по пътя към финала, където Наполи побеждава немския Щутгарт с 5:4 общ резултат (2:1 в първия мач и 3:3 в ревашна).

Наполи добавя втората си титла през 1989/90, побеждавайки Милан с 2 точки в надпреварата. Интересен е и фактът, че Наполи получават служебно две точки в Бергамо, когато фен на Аталанта уцелва в главата с монета футболиста на Наполи Алемао.

Спад и възраждане[редактиране | edit source]

Въпреки четвъртото място през сезон 1991/92, Наполи постепенно запада и финансово, и на терена. Играчи като Джанфранко Дзола, Даниел Фонсека и Карека заминават през 1994. Въпреки това през 1994/95 Наполи се класира за упата на УЕФА, където достига до 3-ти кръг (1/8 финал), а през 1996/97 играе финал за купата на Италия, но губи с 1:3 от Виченца. Формата на отбора се влошава и през 1997/98 Наполи изпада в Серия Б, спечелвайки едва 2 победи през целия сезон.

През 1999/2000 отборът се връща отново в Серия А, но след оспорвана битка за оставане, изпада отново. След това изпускат шанса отново да се класират в елита и Наполи запада все повече. През август 2004 година клубът обявява банкрут. За да осигури футбола в града филмовият продуцент Аурелио Де Лорентис възстановява клуба под името Napoli Soccer ("Наполи футбол"), понеже не им е позволено да използват старото си название. Италианската футболна федерация поставя Наполи в Серия С1, където изпускат да се класират в горната дивизия, губейки плейоф от местните си врагове Авелино с 1:2.

Въпреки факта, че играят в толкова ниска дивизия, те имат по-висока средна посещаемост от повечето отбори в Серия А, чупейки рекорда за посещаемост в Серия Ц с 51 000 души на един мач. През следващия сезон си осигуряват участие в Серия Б и Де Лорентис възстановява историята на клуба, връщайки името Società Sportiva Calcio Napoli през май 2006. Само след още един сезон в Серия Б, те се връщат отново в елита в последния ден, заедно с приятелите си от спящия гигант Дженоа. Сезон 2007/08 отбелязва първото завръщане на Наполи в Серия А от изпадането през 2001.

Валтер Мадзари 2009-2013[редактиране | edit source]

След поемамето на треньорската позиция от Валтер Мадзари, отбора се превръща отново фактор в Серия А. Той налага в отбора атакуващ тип игра и това дава много добри резултати. През сезон 2010-11 Наполи се бори до последите кръгове за титлата заедно с отборите на Милан и Интер. В крайна сметка финишират на 3-то място, което им дава право на участие в груповата фаза на Шампионска лига. През следващия сезон(2011-12) успяват да достигнат до осминафиналната фаза в Шампионска лига, елиминирайки в груповата фаза отборите на Виляреал и мултимилионния Манчестър Сити. На осминафинала са отстранени от отбора на ФК Челси. В Италия се класират на 5-то място в Серия А, но успяват да спечелят турнира за Купата на Италия, побеждавайки Ювентус с 2-0. В сезон 2012/13 отбора на Наполи отново е основен претендент за титлата в Серия А, но в крайна сметка завършват на второ място след Ювентус, с което отново се класират в груповата фаза на Шампионска лига. В края на сезона Валтер Мадзари напуска отбора на Наполи.

Рафа Бенитес 2013-????[редактиране | edit source]

След Валтер Мадзари, отбора е поет от Рафаел Бенитес. Още в първият си сезон в клуба печели Купата на Италия срещу Отбора на Фиорентина.

Клубни рекорди и статистика[редактиране | edit source]

  • Антонио Юлиано държи рекорда на Наполи за най-много участия със свите 502 мача за 16 години - от 1962 до 1978. Юлиано държи и рекорда за най-много мачове в шампионата - 394.
  • Най-много голове за Наполи в шампионата има Атила Салустро - 118.
  • В Серия А единственият футболист на Наполи, ставал голмайстор на шампионата, е Диего Марадона през 1987/88 с 15 гола.
  • Първият официален мач на Наполи е в 16-ия футболен шампионат на Италия срещу Интернационале Наполи, който Наполи печелят с 2:1.
  • Най-голямата им победа в Серия А е срещу Про Патрия с 8:1 през 1955/56.
  • Най-голямата загуба на Наполи в Серия А е срещу Торино през 1927/28 - с 11:0.

Успехи[редактиране | edit source]

Национални купи[редактиране | edit source]

Серия А

  • Шампион - 2 пъти: 1986/87, 1989/90
  • 2-ро място - 5 пъти: 1967/68, 1974/75, 1987/88, 1988/89, 2012/13

Купа на Италия

  • Носител - 5 пъти: 1961/62, 1975/76, 1986/87, 2011/12, 2013/14
  • финалист - 4 пъти: 1971/72, 1977/78, 1988/89, 1996/97

Суперкупа на Италия

  • Носител: 1990/91

Серия Б

  • Победител: 1949/50
  • 2-ро място - 4 пъти: 1961/62, 1964/65, 1999/00, 2006/07

Серия Ц1

  • Победител: 2005/06

Евротурнири[редактиране | edit source]

Купа на УЕФА:

  • Носител: 1988/89

Купа на носителите на купи

  • 1/2-финал: 1976/77
  • 1/4-финал: 1962/63

Настоящ състав[редактиране | edit source]

Пост Играч
1 Flag of Italy.svg В Морган де Санктис
2 Flag of Italy.svg З Джанлука Грава
3 Flag of Argentina.svg З Игнасио Фиделеф
4 Flag of Italy.svg Х Марко Донадел
7 Flag of Uruguay.svg Н Единсон Кавани
8 Flag of Italy.svg Х Андреа Досена
9 Flag of Italy.svg Н Джузепе Маскара
11 Flag of Italy.svg Х Кристиан Маджо
14 Flag of Argentina.svg З Уго Кампаняро
15 Flag of Italy.svg В Роберто Коломбо
17 Flag of Slovakia.svg Х Марек Хамшик
18 Flag of Colombia.svg З Хуан Камило Сунига
19 Flag of Argentina.svg Х Марио Сантана
Пост Играч
20 Flag of Switzerland.svg Х Блерим Джемайли
21 Flag of Argentina.svg З Федерико Ферна̀ндес
25 Flag of Spain.svg В Хосе Рейна
27 Flag of Colombia.svg Х Пабло Армеро
28 Flag of Italy.svg З Паоло Канаваро (капитан)
29 Flag of Macedonia.svg Н Горан Пандев
31 Flag of Italy.svg Х Якопо Дези
32 Flag of Argentina.svg Н Кристиан Чавес
33 Flag of Italy.svg З Леандро Ринаудо
83 Flag of Italy.svg В Антонио Росати
85 Flag of Uruguay.svg З Мигел Вритос
88 Flag of Switzerland.svg Х Гьокхан Инлер
99 Flag of Italy.svg Н Кристиано Лукарели

Бивши треньори[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]