ФК Челси

Футболен клуб Челси

Име на отбор	Футболен клуб Челси
Оригинално име	Футболен клуб Челси
Прозвище	„сините от Лондон“
Основан	10 март 1905
Стадион	Стамфорд Бридж
Капацитет	41 837
Собственик	Роман Абрамович
Президент	Брус Бък
Старши треньор	Рафаел Бенитес
Първенство	Висша лига
2011/12	6-то
Спонсор	Samsung
Екипировка	Adidas
Домакин Гост

Челси (на английски: Chelsea Football Club) е британски футболен клуб основан във Фулъм, Западен Лондон. Основан през 1905, клубът играе във Английската висшата лига и през по-голямата част от историята си играе в най-високото ниво на английския футбол. Често употребяван сред привържениците прякор е „Blues of London“ (Сините от Лондон).

По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 Челси е на пето място в света и на второ в Англия с оборот от 261 млн. британски лири. 

История

Основаване на клуба

ФК Челси е основан през 1905 г. от англичани, които имали мечта — да направят клуб, който да играе възможно най-елитния футбол. Година по-рано строителният предприемач Гъс Миърс искал футболът да стане популярен спорт в Лондон и за тази цел закупил бъдещия стадион Стамфорд Бридж. Той, заедно с братята си, имал желанието да го превърне в най-модерния спортен комплекс в английската столица и започнал да търси местен футболен клуб, който да се наеме със стопанисването му и да играе срещите си на него. От ФК Фулъм проявили интерес, но наема бил прекалено висок за тях и отхвърлили офертата, която Миърс им предлагал. След отказа на Фулъм, предприемачът решил да продаде съоръжението на Западната Железопътна Компания. Точно тогава, приятелят му Фредерик Паркър дал идеята да си направи собствен футболен отбор. Той бил очарован, но възниквали спорове за името на клуба. Имало предложения за ФК "Кенсингтън", ФК "Стамфорд Бридж" или ФК "Лондон", но Паркър държал на своето и така в началото на 1905 г. официално бил създаден новия клуб ФК "Челси"

1905-1920

След като клубът бил създаден трябвало да стартира в Южната Лига, но двата лондонски участника в тази лига - ФК Фулъм и Тотнъм се страхували, че новосформираният клуб може да привлече част от техните фенове и убедили другите отбори да не допускат Челси в Лигата. Миърс и Паркър започнали да търсят друго място, където тимът им можел да се изяви. Отправили запитване за включване в Английската Футболна Лига. По това време отборите във Футболната лига искали да се обхване по-голяма територия на юг. Провело се гласуване на 1 юни 1905 г. и лондонския клуб бил официално приет. Челси стартира във Втора Английска Дивизия. Първите два мача на тима са срещу дебютанти като тях. Губят дебютния си мач като гост от Стокпорт Каунти с 0-1, но след това смачква като домакин с 5:1 Хъл Сити. В следващите 36 мача Челси има само шест загуби и завършва сезона на трето място. Следващия шампионат те завършват втори и така още на втората година от своето съществуване печелят участие в елитната футболна лига- Първа дивизия. По същото време се извършва първата смяна на треньорския пост в историята на тима. Първият мениджър Джок Робъртсън е заменен от Дейвид Колдеруд. Под негово ръководство, отборът завършва на 13 място в първия си сезон сред най-добрите. Следва 11-то място, но през сезон 1909/1910 Челси заема 19-то място и изпада. След два сезона прекарани в долния ешелон отново се завръща. През февруари 1912 на 37 години умира основателя на "сините" Гъс Миърс. Този сезон, Челси постига голям успех като се добира до полуфинал за Купата на Англия, но губи от Нюкасъл Юнайтед с 3:0. До началото на Втората световна война, клубът прави още няколко добри участия в тези мачове за Купата, а в първенството заема места в средата на класирането.

1920-1970

Съставът на Челси - септември 1905

Само през 1920 г. заема трето място. През 1924 г. отново се стига до изпадане, но през 1930 отново завършва на втора позиция във Втора дивизия и получава промоция. Вторият мениджър на клуба Дейвид Колдерууд води тима през всичките тези години. Изкарва 26 сезона, преди да бъде заменен от Лесли Найтън, но въпреки това оставя името си в историята като поставя рекорд по най-много сезони като мениджър на клуба. Найтън, както и другите треньори на Челси в следващите години, изкарват доста по-малкo време начело на "сините". Найтън е треньор до началото на Втората световна войната. След това на неговия пост застава Бирел. По време на самата Война, тима печели Южната купа — сезон 1944/45. Първенството е спряно по време на Войната и клубът играе в Лондонската и Южната група. Челси не заема по-високо от 13 място и Бирел е принуден да си подаде оставката. Пети треньор на клуба става бившия национал на Англия и футболист на Арсенал Тед Дрейк. По време на неговото ръководство Челси постига най-големия си успех за ХХ век. През 1955 г. става Шампион на Англия, като оставя зад себе си на 4 т. разлика миналогодишния ФК Улвърхамптън Уондърърс. Триумфът за сините е още по-голям тъй като шампион е не само Челси, но и юношите, младежите и дублиращия състав. Радостта е съпътствана от едно разочароващо решение на футболните шефове в страната. Футболната лига не позволява на тима да играе в КЕШ, като се обосновава с претовареният график на английския шампионат. Това се отразява негативно на играчите и на следващата година клуба финишира едва на 16 място, а през 1962 г.следва ново отпадане във Втора дивизия. Въпреки спечелената титла, клубът не се представя добре след този великолепен сезон и си връща старата слаба форма. Последва прогрес, който се дължи в голяма степен на шотландския национал Томи Докърти, който поема клуба на следващия сезон.Още през 1963 г., Челси става вицешампион на Втора дивизия, а през следващите години не слиза по-надолу от 9-то място в Първа лига. Следват нови добри участия в Купата на страната — през 1965 и 66 играят полуфинали , а през 1967 играят финал, но губят в решителния мач с 2:1 от Тотнъм.

1970-1974

След Докърти на треньорския пост застава Дейв Секстън. Добрите изяви в купата на Англия продължават. След няколко опита най-накрая през 1970 г. те печелят този трофей. Сезон 1969/1970 е много успешен за тима. Стигат до третото място в първенството и участват във финал за Купата. Техен съперник е един от най-добрите отбори по това време Лийдс, завършил на втора позиция в шампионата. Те са считани за фаворити. Съумяват да поведат още през първото полувреме с гол на Джеки Чарлтън, но Питър Хаусман изравнява за Челси. Втората част отново започва добре за йоркшърци и те отново излизат напред в резултата, но две минути преди преди края Иън Хъчинсън изравнява. Следва преиграване на Олд Трафорд. Там срещата отново е много оспорван. Лийдс отново водят с 1-0, но 12 минути преди края Питър Озгуд изравнява. В продълженията, защитникът Дейвид Уеб бележи победното попадение и донася първата купа на Англия в историята на клуба. Това дава право на тима да участва в евротурнирите през следващия сезон. Челси взема участие в турнира КНК. Един след друг побеждава Арис Солун, следва ЦСКА София и накрая Брюж. Стигат до полуфинал. Жребият отрежда "сините" да се изправят срещу миналогодишния носител Манчестър Сити. Те не се оказват пречка и ги отстраняват с общ резултат 2:0.На финала ги чака Реал Мадрид. "Белият балет" е фаворит, но тези който откриват резултата са англичаните, с гол на Питър Озгуд. Испанците, обаче изравняват резултата секунди преди края на мача. Следват продължения, в които двата отбора не допускат гол и се стига до преиграване. Два дни по-късно, отборите се срещат пак на стадион "Караискакис". Челси отново излиза напред, с гол на Джон Демпси в 32 минута, който се реваншира за вината му за гол на иберийците в първата среща. Реал Мадрид натискат до края на мача, но това не дава отражение в резултата и Челси печели трофея. Влиза в историята като четвъртия английски отбор носител на КНК.

1974-1993

След този триумф следват нови тежки години за лондончани. През 1974 г. Секстън напуска клуба и година по-късно тима изпада във Втора дивизия. В периода от 1974 до 1993 много треньори се сменят на "кормилото на тима", но никой не се задържа за голям период от време. Джон Нил остава най-дълго, но това е малко относително, защото води тима между 1981 и 1985. Това не помага на клуба и под негово ръководство за малко не се стига до изпадане в Трета дивизия.Проблемите по това време са главно финансови , и свързани със собствеността на земята , точно в този момент се появява Кен Бейтс , строителен предприемач които първоначално стабилизира отбора макар че само две точки ги делят от изпадане . През следващата година, Нил решава да направи промени в тима и много нови играчи идват на "Стамфорд Бридж". Това дава резултат и за първи път тима става шампион на Втора дивизия. След този успех Нил става директор на клуба, а на треньорския пост е назначен Джон Холинс.Но радостта е временна само след един сезон са пак обратно във втора дивизия.Назначен е Боби Кембъл, с него отбора постига неподобрен и досега рекорд с 99 точки в един сезон и триумфално се завръща в елита, като още в първия си сезон там завършва 5-ти. Това е само началото на бъдещите успехи, които следват само след няколко години. Последователно след Боби Кемпбъл се сменят Йън Портърфилд и бившия защитник на тима Дейвид Уеб.

1993-2000

След Уеб, в отборът през 1993 г. идва Глен Ходъл. С неговото име се свързва нов възход в историята на тима. Новият президент Кен Бейтс играе важна роля в коренното преобразяване на Челси. Към "сините" се присъединяват няколко знаменити играчи начело с Рууд Гулит. През 1996 г. Ходъл става треньор на английския националния отбор. Под ръководството на Глен Ходъл през 1994г Челси играе финал за купата на Англия, но го губи от Манчестър Юнайтед с 4:0. След него треньор на клуба е Гулит, който става играещ-мениджър.Холандецът изгражда италианско нападателно трио Виали,Дзола и Роберто Ди Матео. През 1997 г. отборът играе финал за Купата на Англия. Побеждава Мидълзбро с 2:0, с голове на Ди Матео и Еди Нютон и за втори път печели трофея. Точно, когато предстоят финали за КНК и Купата на Лигата, през февруари 1998 Гулит е уволнен след скандал с ръководството на клуба. Джанлука Виали го заменя. Тимът губи финала за Лигата, след загуба от Мидълзбро с 2:0. Това още повече кара футболистите да дадат всичко от себе си в другия финал — за КНК. Челси играе финал с германския Щутгарт в Стокхолм. Мачът отива към нулево реми, когато Джанфранко Дзола след пас на Денис Уайс вкарва и Челси става за втори път носител на тази купа. Това, обаче не е последния финал за сезона. Предстои мач за Суперкупата на Европа. Там "сините" се срещат със свой стар познайник - Реал Мадрид. Челси побеждава с 1:0 с попадение на Густаво Пойет. Така Челси прибавя във витрината си нов европейски трофей — Суперкупата на Европа. През сезон 1998/1999 Челси завършва на трето място във Висшата лига, което дава право на тима да участва в Шампионска лига. Играят в третия квалификационен кръг с латвийския Сконто и ги отстраняват с общ резултат 3-0. В групите се падат с Милан, Галатасарай и Херта Берлин. Лондончани завършват на първо място, като трябва да се отбележи, че правят две равенства с италианците, а насред Истанбул бият турците с 5-0. На четвъртфиналите се падат с испанския Барселона. Челси води с 3:0 с голове на Дзола и две попадения наФло, но в края допускат гол на Луиш Фиго. Със същия резултат - 3:1 Барса отвръща на Ноу Камп. Следват продължения, в които испанците бележат нови два гола и Челси отпада от турнира. Сезон 1999/2000 носи нов трофей — Купата на Англия. По пътят към финала, "сините" разгромяват Манчестър Юнайтед с 3:0 на Стамфорд Бридж. Този успех е последван от нова победа на полуфиналите, този пък срещу Нюкасъл Юнайтед, а на финала бият Астън Вила с 1:0, с гола на Ди Матео. В шампионата заемат петата позиция. По това време Челси има много чуждестранни играчи. Президента Бейтс и треньора Виали са критикувани, че разчитат прекалено много на легионери и не дават достатъчно шанс на младите английски таланти. Стига се и до мач, в който сред титулярите няма нито един англичанин. Личат имената на френските световни шампиони – Дешам, Лебьов и Десаи. През лятото на 2000 г. "сините" побеждава Манчестър Юнайтед с 2:0 за Суперкупата на Англия и всички слагат лондончани за фаворит за титлата. Вместо това сезонът започна много зле. Загуби от Астън Вила, Бредфорд и равенство с Нюкасъл Юнайтед, опровергават прогнозите за златни медали. В пълен контраст с представянето на тима, Джими Флойд Хаселбанк. Холандецът вкарва постоянно. Пресата критикува Виали, че е неопитен треньор и не може да реализира пълния потенциал на отбора. Скоро италианеца е уволнен, но остава в историята на клуба, като най-успешния мениджър, след като е донесъл за две години и половина пет различни купи в клубната витрина. След него идва сънародника му Клаудио Раниери.

2000-2003

Първите два сезона на Раниери не може да стигне до местата за Шампионската лига. Два пъти финишират на шесто място. Вместо това Челси реди загуби в Купата на УЕФА от скромни отбори като швейцарския Сент Гален, Апоел Тел Авив и норвежкия Викинг. През 2002 г. "сините" губят финала за купата на Англия от Арсенал с 0-2. За сметка на това, че не успя да постигне някакви сериозни успехи в първите си години на "Стамфорд Бридж", той открива някои млади таланти и по-малко известни играчи. Хаселбанк става голмайстор за сезон 2000/2001 с 22 гола, следващия сезон също можеше да завоюва това отличие, но Анри от Арсенал го оставя на второ място. Ветеранът Дзола показва невероятен дух и игра, и печели всички сини сърца в Лондон и по целия свят. Обявен е за най-добрият играч на Челси за всички времена. През сезон 2002/2003 Челси бие в последния мач за сезона Ливърпул с 2:1 и по този начин стига до четвърто място, което дава място в Шампионската лига. Това бе един от малкото успехи на Клаудио Раниери. Но е ключов защото руския милиардер Абрамович търси отбор, които играе в Шампионската лига и би могъл да придобие лесно, това е идеалния отбор за него. Преди това е оглеждал Тотнъм и Блекбърн, но и двата не отговарят на критерия да са евроучастници. Ливърпул е прекалено скъп и ето го отбора идеален за инвестиция — Челси. Той купува играчи за солидни суми, като насреща не постига очакваните успехи и клубът изпада във финансова криза.Собственикът и президент на Челси Кен Бейтс е бил почти пред обявяване на фалит, когато пристига руския милиардер Роман Абрамович.

2003-2008

Благодарение на огромните си финансови възможности, олигархът покрива дълговете на отбора, но и започва политика, с която иска да превърне Челси в най-големия клуб в света. На "Стамфорд Бридж" пристигат играчи като Муту, Креспо, Верон, Дъф и още много други. Абрамович преобразавя цялостния облик на тима. Плащат се големи суми за селекция, но Раниери продължава да не може да стигне до големите отличия. Така през лятото на 2004 г.за мениджър е привлечен португалецът Жозе Моуриньо, който е обявен за най-добрият треньор в света за изминалия сезон. Той печели това отличие и година по-късно. Привлича в отбора имена като Дидие Дрогба, Рикардо Карвальо, Пауло Ферейра, Петър Чех, Арен Робен и още добри играчи, който са в основата на успехите през следващите години. Стилът на тима се отличава с голяма стабилност в защита и ефективност в нападение. Още в първата си година като мениджът на тима, Моуриньо печели титлата на страната и Купата на Лигата. Първото място във Висшата лига е емблематично, тъй като точно 50 години след първата титлата на страната, клубът става отново шампион. Стигат и до полуфинал за Шампионската лига, но там са отстранени от Ливърпул с общ резултат 1-0 с много спорен гол, за когото така и не бе доказано, че топката е преминала голлинията. На следващта година в клубната витрина се прибавят нови две отличия. През втората си година Моуриньо взема отново титлата в Англия, а също така и Къмюнити Шийлдс след победа над Арсенал с 2-1, като и двата гола за "сините" ги бележи Дрогба. През сезон 2006/2007 Челси печели нови две отличия. Завоюва Купата на Лигата. На финала Челси бие с 2-1 Арсенал.Няколко месеца по-късно идва и решаващия мач за Купата на Англия. Там Челси взема реванш от Манчестър Юнайтед за загубената титла, като ги побеждава с 1-0 на реконструирания "Уембли" след продължения, с гол на Дрогба.

В началото на сезон 2007/2008 Челси подобрява един стар рекорд, който преди това е пренадлежал на Ливърпул. С победата у дома над новака Бирмингам Сити 3-2 на 12 август 2007, "сините" бият рекорда от 63 мача непобедени на своя стадион. Поради слаби резултати 3 месеца по-късно Жозе Моуриньо е уволнен, а на негово място е назначен Авраам Грант. Отборът започва да навлиза във форма и доказателство за това е класирането за финала на Купата на Лигата. Там тимът губи изнедващо от Тотнъм, но отборът не пада духом и се класира и на полуфинал за Шампионската лига, като същевременно е с равни точки с Манчестър Юнайтед. На полуфинала Челси отстранява Ливърпул след 2 гола в продълженията (3-2). В последния кръг на първенството отборът губи титлата на Англия и всички погледи са насочени към финала за ШЛ в Москва на 28 май 2008 г. В този мач Челси за пореден път губи злощастно след изпълнение на дузпи. Редовното време и продълженията завършват наравно - 1:1. При изпълнението на дузпи Кристиано Роналдо пропуска за "червените дяволи". Последната пета дузпа изпълнява Джон Тери. Ако отбележи, Челси печелят трофея, но той пропуска. Драмата на стадиона е пълна. Никола Анелка изпуска решаващата дузпа и Манчестър Юнайтед печели Шампионската лига. Това е краят на ерата Грант. След краят на сезона Грант напуска, а на негово място е назначен Луиш Фелипе Сколари. През трансферният прозорец Челси взима Деко и Жозе Босингва. Новия сезон започва впечатляващо с победа 4-0 над Портсмут. Челси записва серия от 86 мача без загуба на Стамфорд Бридж в Премиър Лийг. Серията, започнала на 10 април 2004 г, е спряна от Ливърпул на 26 октомври 2008 г.

2009-2010

Челси празнува своята титла през 2010 година

На 10 февруари 2009 г. за старши треньор е назначен Гуус Хидинк. Под негово ръководство сините имат възход. Той изгражда един сплотен Челси с много голяма дисциплина. По времето му като треньор Челси записва 1 загуба от Тотнъм. Чеси завършва трети в Премиършип на 3 точки зад втория Ливърпул. Сините отпадат на полуфинал в Шампионската лига от Барселона, а преди това побеждават Ливърпул.В мача срещу Барса,играчите на Чeлси протестират през целия мач срещу съдията Том Хенинг Йовребо,вместо да гледат играта си.В крайна сметка,те биват наказани от Андрес Иниеста в 3-ата минута на добавеното време и така отпадат от турнира Като играч на сините за сезона бе определен Фрак , a голмайсторът на Челси и Премиершип се отличи Никола . В последният мач за сините за сезон 2008/2009 Челси спечели финала срещу Евертън за ФА Къп с попадения на Луи Саха за Евертън в 26-тата секунда, Дроба за 1:1 в 21 минута и Лампард в 71 минута донесе титлата на Челси. Стана ясно че Гуснк остава в тима но като изпълнителен директор. Треньор е Карло Анчелоти.

През сезон 2009/10 Челси става шампион, като играчите на тима вкарват 103 гола за целия сезон. Голмайстор става Дидие Дрогба с 29 попадения. Челси печели и купата на Футболната асоциация. По този начин печели за първи път в историята си дубъл — първенството и Купата на Англия в един сезон.

Стадион

Стадиона на Челси е Стамфорд Бридж, където те играят от създаването си. Първият голям успех на клуба е през 1955, когато стават шампиони на Англия и печелят няколко купи през 60-те, 70-те, 90-те и 2000-та. Изминалото десетилетие е най-успешния период в историята на Челси, ознаменуван с печеленето на Дубъл (Купа на Висшата лига и ФА къп) през 2010. От 2003 година клубът е собственост на руския милиардер Роман Абрамович. Обичайния цвят на екипа на Челси е кралско сини фланелка и гащета и бели чорапи, комбинацията е използвана от 60-те. Емблемата на клубът е променяна няколко пъти в опити да се модернизира и подобри; сегашната емблема, включва лъв държащ жезъл и е модифицирана версия на първата приета през 50-те. Клубът е на пето място по посещаемост на мачовете за всички времена в Английския футбол. Средната посещаемост за сезон 2010-11 беше 41,435, шестата най-висока във Висшата лига.

Стамфорд бридж

Стамфорд Бридж

• Име на стадиона : Стамфорд Бридж
• Адрес : Фулъм роуд, Лондон SW6 1HS
• Капацитет : 41 837 изцяло седящи места
• Размери : 103 х 67 метра
• Архитект : Арчибалд Лийч
• Построен : 1876 г.
• Официално отворен : 28 април 1877 г.

Матю Хардинг

Капацитет: 10 884

Трибуната „Матю Хардинг”, преди известна като Северната трибуна е разположена на северния край на терена. Тя носи името на бившия директор на клуба Матю Хардинг, който намира смъртта си в катастрофа с хеликоптер на 22-ри октомври 1996 г. Хардинг прави значителни инвестиции, за да може трибуната да бъде завършена и скоро след смъртта му тя е преименувана на негово име. Строежът приключва през сезон 1997/98, година след смъртта на Хардинг. Трибуната е на два етажа, където повечето места са за притежатели на сезонни билети. Зад трибуната „Матю Хардинг” е разположен музея на отбора.

Източна трибуна

Капацитет: 10 925

Това е най-старата трибуна на „Стамфорд Бридж” и тя е разположена по протежението на източната страна на терена. Преди време, долния етаж на трибуната е било място за феновете на гостуващия отбор, но в началото на сезон 2005/2006 по искане на тогавашния мениджър Жозе Моуриньо там се разполагат местата за семейства с цел повдигане на морала на отбора. Трибуната има три етажа и е сърцето на стадиона, като под нея са тунела, съблекалните, треньорските скамейки, залата за пресконференции, пресцентъра и коментаторските кабинки. На средния етаж са разположени ложи, а горния етаж предлага на публиката една от най-добрите гледки на стадиона.

Шед енд

Капацитет: 6 814

„Шед енд” е южната трибуна. Тя има два етажа. От сезон 2005/2006 в източния край на трибуната се разполагат феновете на гостуващия отбор (Входове 1-3 от горния етаж и около половината от долния). Под „Дъ Шед” е разположен музей и мемориална стена, където семействата на починалите привърженици на клуба могат да им поставят имената, като знак за вечна подкрепа към отбора. Трибуната е построена през средата на 90-те години.

Западна трибуна

Капацитет: 13 432

Западната трибуна е разположена от западната страна на терена. Тя е на три етажа като има и ред с административна ложа, която се простира по цялата дължина на трибуната. Точно оттам собственикът Абрамович наблюдава двубоите на отбора. По този причина, на трибуната са поставени отоплители, за удобство на феновете през студените зимни дни.

Главният вход на трибуната е първото нещо, което феновете виждат, влизайки откъм „Фулъм роуд”. От двете му страни са разположени два малки входа, които са на името на бившите играчи Найджъл Спакман и Дейвид Спийди. Гореспоменатите ложи са домакин на много гости в деня на мачовете. Всяка ложа е на името на бивш играч на Челси: това са Боби Тамблинг, Стив Кларк, Рон Харис, Тед Рейк, Питър Бонети и Джон Холинс.

Състав

Настоящ състав

Състават който Челси използва най-много през сезон 2012/2013

№ Пост Играч 1 В Петър Чех 2 З Бранислав Иванович 3 З Ашли Коул 4 З Давид Луис 6 Х Ориол Ромеу 7 Х Рамирес 8 Х Франк Лампард 9 Н Фернандо Торес 10 Х Хуан Мата 11 Х Оскар 12 Х Джон Оби Микел 13 Н Виктор Моузес 15 Х Флоран Малуда

№ Пост Играч 17 Х Еден Азар 19 З Пауло Ферейра 21 Х Марко Марин 22 В Рос Търнбул 24 З Гари Кейхил 26 З Джон Тери 28 З Сесар Аспиликуета 29 Н Демба Ба 30 Х Йоси Бенаюн 34 З Райън Бертранд 40 В Енрике Иларио 57 З Нейтън Ейк

Играчи под наем

№ Пост Играч 5 Х Майкъл Есиен (в Реал Мадрид до юни 2013) 14 Х Кевин Де Брюн (във Вердер Бремен до юни 2013) 18 Н Ромелу Лукаку (в У.Б.А до юни 2013) 20 Х Джош Макекрън (в Мидълзбро до юни 2013) 27 З Сам Хътчисън (в Нотингам Форест до юни 2013)

№ Пост Играч 29 В Тибо Куртоа (в Атлетико Мадрид до юни 2013) 31 Х Гаел Какута (във Витес до юни 2013) 38 З Патрик ван Аанхолт (във Витес до юни 2013) 43 З Джефри Брума (в Хамбургер до юни 2013)

Позиции през годините (от 1980-81)

Сезон	I	II	III	IIII	Точки	Мачове	П	Р	З	В.Г.	Д.Г.	+
2011-2012	6				64 pts	38	18	10	10	65	46	+19
2010-2011	2				71 pts	38	21	8	9	63	33	+36
2009-2010	1				86 pts	38	27	5	6	103	32	+71
2008-2009	3				83 pts	38	25	8	5	68	24	+44
2007-2008	2				85 pts	38	25	10	3	65	26	+39
2006-2007	2				83 pts	38	24	11	3	64	24	+40
2005-2006	1				91 pts	38	29	4	5	72	22	+50
2004-2005	1				95 pts	38	29	8	1	72	15	+57
2003-2004	2				79 pts	38	24	7	7	67	30	+37
2002-2003	4				67 pts	38	19	10	9	68	38	+30
2001-2002	6				64 pts	38	17	13	8	66	38	+28
2000-2001	6				61 pts	38	17	10	11	68	45	+23
1999-2000	5				65 pts	38	18	11	9	53	34	+19
1998-1999	3				75 pts	38	20	15	3	57	30	+27
1997-1998	4				63 pts	38	20	3	15	71	43	+28
1996-1997	6				59 pts	38	16	11	11	58	55	+3
1995-1996	11				50 pts	38	12	14	12	46	44	+2
1994-1995	11				54 pts	42	13	15	14	50	55	-5
1993-1994	14				51 pts	42	13	12	17	49	53	-4
1992-1993	11				56 pts	42	14	14	14	51	54	-3
1991-1992	14				53 pts	42	13	14	15	50	60	-10
1990-1991	11				49 pts	38	13	10	15	58	69	-11
1989-1990	5				60 pts	38	16	12	10	58	50	+8
1988-1989		1			99 pts	46	29	12	5	96	50	+46
1987-1988	18				42 pts	40	9	15	16	50	68	-18
1986-1987	14				52 pts	42	13	13	16	53	64	-11
1985-1986	6				71 pts	42	20	11	11	57	56	+1
1984-1985	6				66 pts	42	18	12	12	63	48	+15
1983-1984		1			88 pts	42	25	13	4	90	40	+50
1982-1983		18			47 pts	42	11	14	17	51	61	-10
1981-1982		12			57 pts	42	15	12	15	60	60	0
1980-1981		12			40 pts	42	14	12	16	46	41	+5

Изтъкнати мениджъри

• Изброените мениджъри са спечелили поне един трофей начело на отбора:

Име	Период	Купи
Тед Дрейк	1952–1961	Първа Футболна лига, Чарити Шийлд
Томи Дохърти	1962–1967	Купа на лигата
Дейв Секстън	1967–1974	ФА Къп, Купа на носителите на купи
Джон Нийл	1981–1985	Втора Футболна лига
Джон Холинс	1985–1988	Фул Мембърс Къп
Боби Кембел	1988–1991	Втора Футболна лига, Фул Мембърс Къп
Рууд Гулит	1996–1998	ФА Къп
Джанлука Виали	1998–2000	ФА Къп, Купа на лигата, Купа на носителите на купи, Суперкупа на УЕФА
Жозе Моуриньо	2004–2008	2 Висши лиги, 2 Купи на лигата, ФА Къп, Къмюнити Шийлд
Гуус Хидинк	2008-2009	ФА Къп
Карло Анчелоти	2009–2011	Висша лига, ФА Къп, Къмюнити Шийлд
Роберто Ди Матео	2011-2012	ФА Къп, Шампионска лига

Известни играчи

Джими Грийвс Рон Харис Питър Бонети Питър Озгууд Кери Диксън Боби Тамблинг Рей Уилкинс Стийв Кларк Марсел Десаи Франк Лебьоф

Еманюел Пти Густаво Пойет Марк Хюз Торе Андре Фло Джанфранко Дзола Джанлука Виали Роберто Ди Матео Ерлан Йонсен Дан Петреску Селестин Бабаяро

Джими Флойд Хаселбанк Рууд Гулит Джордж Уеа Денис Уайз Франк Лампард Джон Тери Джо Коул Уейн Бридж Ернан Креспо Ейдюр Гудьонсен

Клод Макелеле Петър Чех Дидие Дрогба Деймиън Дъф Андрий Шевченко Ариен Робен Михаел Балак Майкъл Есиен Дмитрий Харин Фернандо Торес

Давид Луис Хуан Мата Рамирес Бранислав Иванович Пауло Ферейра Еден Азар

Отличия

Домашни отличия и трофеи 

• Премиършип (4): 1955, 2005, 2006, 2010
• ФА Къп (7): 1970, 1997, 2000, 2007, 2009, 2010, 2012
• Купа на лигата (4): 1965, 1998, 2005, 2007
• Къмюнити Шийлд (4): 1955, 2000, 2005, 2009

Европейски

• Шампионска лига (1): 2012
• Лига Европа (1): 2013
• КНК (2): 1971, 1998
• Суперкупа на Европа (1): 1998

Външни препратки

Официални сайтове

• http://www.chelseafc.com
• http://www.chelseafc.bg - Официален сайт на фенклуб Челси-България

Неофициални сайтове

• http://www.chelseanews.com
• http://theleftback.co.uk
• http://www.theshedend.com
• http://www.chelseabg.alle.bg
• http://www.chelsea.pl
• http://chelseafc.ru
• http://www.footballteamnews.co.uk/chelsea