Дмитрий Харин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дмитрий Харин
Kharine, Dmitri.jpg
Лична информация
Цяло име Дмитрий Викторович Харин
Дата на раждане 16 август 1968
Място на раждане Москва, СССР
Ръст 187 см
Пост вратар
Настоящ отбор
Отбор Лутон Таун (треньор на вратарите)
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1983-1987
1988-1991
1991-1992
1992-1999
1999-2002
2003-2004
ФК Торпедо Москва
ФК Динамо Москва
Цска Москва
ФК Челси
Селтик
Хончьорч
63
40
34
118
11
23
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
Национален отбор
1988-1991
1992
1992-1998
СССР
ОНД
Русия
6
11
23
(0)
(0)
(0)
Треньор
2004-досега Лутон Таун (треньор на вратарите)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Дмитрий Викторович Харин е бивш руски футболен вратар. Най-известен с изявите си за Челси и руския национален отбор. От 2004 до 2013 г. е треньор на вратарите на отбора от конференцията на Англия Лутон Таун. В началото на 90-те е бил рекламно лице на Сникърс.

Клубна кариера[редактиране | edit source]

Харин започва кариерата си в тима на Торпедо Москва. Дебютира на 21 ноември 1984 г. в мач със СКА Ростов. Тогава Дмитрий е едва на 16 години и 97 дни. И до днес държи рекорда за най-млад вратар, играл в шампионатите на Русия и СССР. Харин е резерва на Валерий Саричев, но през 1986 г. успява да го измести от титулярното място. През 1987 вратарят е закупен от ФК Динамо Москва. Там играе три сезона. През 1990 г. получава тежка травма и пропуска целия сезон. Въпреки това, през 1991 е привлечен от ЦСКА Москва за заместник на загиналия в автомобилна карастрофа Михаил Ерьомин. В края на сезона "армейците" печелят последния шампионат на СССР. Много от звездите на отбора преминават в западни отбори, но Харин остава и получава капитанската лента.

През декември 1992 Харин преминава в Челси за 400 000 паунда, като става първият руснак играл за този тим. Дмитрий става твърд титуляр, но докато е под рамката на вратата, Челси нямат никакви успехи и са в средата на таблицата. Единственият по-значим успех е финалът за ФА къп, загубен с 0-4 от Манчестър Юнайтед. През 1996 г. Харин получава тежка травма и отсъства от терените около година. След като се завръща на терена, Дмитрий трябва да се бори за титулярното място с холандския вратар Ед де Гуй. Когато Джанлука Виали поема Челси, той избира де Гуй за първи избор и Харин изиграва едва 5 срещи през този сезон. През лятото на 1999 Дмитрий преминава в Селтик. Там обаче вратарят отново е преследван от контузии и за 3 сезона изиграва само 11 мача. През 2002 отива да играе в осма английска дивизия с екипа на Хончьорч. Там той изиграва 23 мача, след което слага край на кариерата си.

Треньорска кариера[редактиране | edit source]

От 2004 до 2013 Харин тренира вратарите на Лутон Таун.

Национален отбор[редактиране | edit source]

Харин дебютира на националният тим на СССР през 1986 година. Две години по-късно става олимпийски шампион, като е титуляр във всичките мачове на олимпийският тим на СССР. През 1992 участва на европейското с отбора на ОНД. По-късно участва на Мондиал 1994 и Евро 1996. Последният си мач за Русия изиграва през септември 1998. Общо е изиграл 16 мача за СССР, 9 за ОНД и 23 за Русия. Закратко е капитан на "Сборная" през 1994 г.

Източници[редактиране | edit source]


Национален отбор по футбол на Русия - Световно първенство 1994

1 Станислав Черчесов | 2 Дмитрий Кузнецов | 3 Сергей Горлукович | 4 Дмитрий Галямин | 5 Юри Никифоров | 6 Владислав Тернавский | 7 Андрей Пятницкий | 8 Дмитрий Попов | 9 Олег Саленко | 10 Валери Карпин | 11 Владимир Бесчастних | 12 Омар Тетрадзе | 13 Александър Бородюк | 14 Игор Корнеев | 15 Дмитрий Радченко | 16 Дмитрий Харин | 17 Иля Цимбалар | 18 Виктор Онопко | 19 Александър Мостовой | 20 Дмитрий Хлестов | 21 Игор Ледяхов | 22 Сергей Юран | Треньор: Павел Садирин

Национален отбор по футбол на Русия - Европейско първенство 1996

1 Дмитрий Харин | 2 Омар Тетрадзе | 3 Юри Никифоров | 4 Иля Цимбалар | 5 Юрий Ковтун | 6 Валери Карпин | 7 Виктор Онопко | 8 Андрей Канчелскис | 9 Игор Коливанов | 10 Александър Мостовой | 11 Сергей Киряков | 12 Станислав Черчесов | 13 Евгени Бушманов | 14 Игор Доброволский | 15 Игор Шалимов | 16 Игор Симутенков | 17 Владимир Бесчастних | 18 Игор Яновский | 19 Владислав Радимов | 20 Сергей Горлукович | 21 Дмитрий Хохлов | 22 Сергей Овчинников | Треньор: Олег Романцев