Дмитрий Харин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дмитрий Харин
Kharine, Dmitri.jpg
Лична информация
Цяло име Дмитрий Викторович Харин
Роден 16 август 1968
Москва, СССР
Ръст 187 см
Пост вратар
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1983-1987
1988-1991
1991-1992
1992-1999
1999-2002
2003-2004
Flag of the Soviet Union.svgФК Торпедо Москва
Flag of the Soviet Union.svgФК Динамо Москва
Flag of the Soviet Union.svg/Flag of Russia.svgЦСКА Москва
Flag of England.svgФК Челси
Flag of Scotland.svgСелтик
Flag of England.svgХончьорч
63
40
34
118
11
23
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
Национален отбор
1988-1991
1992
1992-1998
Flag of the Soviet Union.svgСССР
Flag of the CIS.svgОНД
Flag of Russia.svgРусия
6
11
23
(0)
(0)
(0)
Треньор
2004-2012 Flag of England.svgЛутон Таун (вратари)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Дмитрий Викторович Харин е бивш руски футболен вратар. Най-известен с изявите си за Челси и руския национален отбор. От 2004 до 2013 г. е треньор на вратарите на отбора от конференцията на Англия Лутон Таун. В началото на 90-те е бил рекламно лице на Сникърс.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Харин започва кариерата си в тима на Торпедо Москва. Дебютира на 21 ноември 1984 г. в мач със СКА Ростов. Тогава Дмитрий е едва на 16 години и 97 дни. И до днес държи рекорда за най-млад вратар, играл в шампионатите на Русия и СССР. Харин е резерва на Валерий Саричев, но през 1986 г. успява да го измести от титулярното място. През 1987 вратарят е закупен от ФК Динамо Москва. Там играе три сезона. През 1990 г. получава тежка травма и пропуска целия сезон. Въпреки това, през 1991 е привлечен от ЦСКА Москва за заместник на загиналия в автомобилна карастрофа Михаил Ерьомин. В края на сезона "армейците" печелят последния шампионат на СССР. Много от звездите на отбора преминават в западни отбори, но Харин остава и получава капитанската лента.

През декември 1992 Харин преминава в Челси за 400 000 паунда, като става първият руснак играл за този тим. Дмитрий става твърд титуляр, но докато е под рамката на вратата, Челси нямат никакви успехи и са в средата на таблицата. Единственият по-значим успех е финалът за ФА къп, загубен с 0-4 от Манчестър Юнайтед. През 1996 г. Харин получава тежка травма и отсъства от терените около година. След като се завръща на терена, Дмитрий трябва да се бори за титулярното място с холандския вратар Ед де Гуй. Когато Джанлука Виали поема Челси, той избира де Гуй за първи избор и Харин изиграва едва 5 срещи през този сезон. През лятото на 1999 Дмитрий преминава в Селтик. Там обаче вратарят отново е преследван от контузии и за 3 сезона изиграва само 11 мача. През 2002 отива да играе в осма английска дивизия с екипа на Хончьорч. Там той изиграва 23 мача, след което слага край на кариерата си.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 2004 до 2013 Харин тренира вратарите на Лутон Таун.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Харин дебютира на националният тим на СССР през 1986 година. Две години по-късно става олимпийски шампион, като е титуляр във всичките мачове на олимпийският тим на СССР. През 1992 участва на европейското с отбора на ОНД. По-късно участва на Мондиал 1994 и Евро 1996. Последният си мач за Русия изиграва през септември 1998. Общо е изиграл 16 мача за СССР, 9 за ОНД и 23 за Русия. Закратко е капитан на "Сборная" през 1994 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]