ФК Ливърпул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Футболен клуб Ливърпул
Име на отбор Футболен клуб Ливърпул
Прозвище „Червените“, „Мърсисайдци“
Основан 15 март 1892
Стадион Анфийлд
Капацитет 45,522
Собственик Джон Хенри
Президент Том Вернер
Старши треньор Брендън Роджърс
Първенство Висша лига
2013/14 2-ро
Домакин
Гост

ФК Ливърпул (на английски: Liverpool Football Club) е английски футболен клуб. Отборът е от едноименния град Ливърпул и играе мачовете си на стадион „Анфийлд“, който се намира на около 5 км. от центъра на града. Състезава се в Английската висша лига и по броя на титлите си е вторият най-успешен отбор в историята на английския футбол. Клубът е печелил 18 пъти най-високото ниво в английското футболно първенство, седем пъти Купата на ФА, осем пъти Купата на лигата, пет пъти Шампионска лига и три пъти Лига Европа. Ливърпул е член на групата Г-14, съставена от водещите европейски футболни клубове. По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 Ливърпул е на девето място в света с оборот от 195,2 млн. британски лири[1]

Две от най-големите трагедии в европейския футбол се случват тъкмо когато Ливърпул трябва да играе свои мачове - Трагедията на Хейзел през 1985 г. по време на финален мач за КЕШ срещу Ювентус, Трагедията на Хилзбъро през 1989 г. срещу Нотингам Форест на полуфинал за ФА Къп. След драмата на Хейзел английските отбори са изхвърлени от европейските турнири за пет години, а Ливърпул - за 6. Трагедията на Хилзбъро взима живота на 96 фенове на Ливърпул, това довежда до взимане на спешни мерки относно безопасността на стадионите. В резултат на това се премахнати огражденията на стадионите, а секторите за гости са оборудвани със седалки.

История[редактиране | edit source]

Стивън Джерард вдига Купата на Европейските шампиони 2005

Ливърпул е основан на 15 март 1892 г. от Джон Хоулдинг, собственикът на Анфийлд. Предходните седем години стадионът е бил използван от Евертън. През 1891 Хоулдинг закупува окончателно терена и предлага повишение на наема от £100 на £250 годишно. От Евертън възразяват и напускат Анфийлд в посока Гудисън парк. Холдинг решава да създаде свой собствен отбор и така на 15 март 1892 г. се ражда футболен клуб Ливърпул. Оригиналното име на отбора било Евертън Атлетик, но е променено на Ливърпул след като Футболната асоциация отказва да приеме името Евертън. За директор на отбора бива назначен Джон Маккена, а съставът на отбора е запълнен с 13 шотландски професионални футболисти. През сезона 1893–94 отборът става член на втора английска дивизия. През този сезон Ливърпул не допуска нито една загуба и печели промоция за по-горната първа дивизия.

През 1901 г. Ливърпул печели първата си шампионска титла, подвиг, който е повторен и през 1906. През 1914 отборът достига първия си финал за Купата на ФА, но губи от Бърнли с 0-1. Въпреки популярното мнение, Ливърпул е обвързан с Протестантството, а не с Католицизма. Няколко човека от ръководството на клуба, включително и самите Холдинг и МакКена, са свързани с протестантското братство Оранжев ред. Ливърпул има също така и стабилни връзки в Консервативната асоциация на работещите мъже (Working Men's Conservative Association (WMCA)), политическото лице на Ливърпулската протестантска общност.

През 1922 и 1923 Ливърпул печели своите първи поредни титли, водени от своя капитан английския национал Ефрейм Лонгуърт. Този успех обаче е последван от най-безплодните години в историята на клуба. След войните Ливърпул изглежда възкръснал след като през 1947 става отново шампион, но няколко години по-късно - през 1954 Ливърпул изпада от Първа дивизия. Между 1954 и 1962 крета във Втора дивизия и няма успех в купата на ФА. През декември 1954 отборът допуска своята рекордна загуба - 1-9 от Бирмингам Сити.

На 1 декември 1959 г. за мениджър на клуба е привлечен Бил Шенкли, който през следващите 15 години превръща Ливърпул в един от водещите отбори в Европа. След първата си година на кормилото на Ливърпул Шенкли освобождава 24 футболисти и започва да гради нов отбор. През третата си година отборът на Шенкли печели шампионата на Втора дивизия с осем точки преднина пред останалите си конкуренти. Така клубът печели промоция за Първа дивизия, откъдето никога повече не изпада.

Ливърпул посреща 60-те като втородивизионен отбор, но завършва десетилетието като най-силния отбор на домашната сцена. През 1964 клубът вдига своята първа шампионска титла от 17 години. През 1966 прави това отново, като предишния сезон, през 1965, е спечелена и за първи път купата на ФА след победа на финала срещу Лийдс с 2-1. Своето първо европейско отличие, Купата на УЕФА, Ливърпул печели през 1973, побеждавайки на финала Борусия Мьонхенгладбах. Година по-късно, след ново спечелване на купата на ФА, мениджърът Шенкли се отказва от футбола и оставя отборът на Ливърпул в ръцете на своя помощник Боб Пейсли.

Отборът доминира през 70-те и 80-те години на XX век. Част от големите играчи от този период са Рей Клемънс, Марк Лорънсън, Греъм Сунес, Иън Калаган, Фил Нил, Кевин Кигън, Кени Далглиш (102 мача за шотландския национален отбор) и Иън Ръш (346 гола). След като поема клуба Пейсли става един от най-успешните мениджъри в историята на футбола. През деветте години, през които е начело на Ливърпул, той печели 21 трофея, включващи три КЕШ, купата на УЕФА, шест титли на Англия и три последователни купи на Лигата. Първата Купа на европейските шампиони е спечелена през 1977. Финалът е в Рим, където Ливърпул побеждава отново Борусия Мьонхенгладбах. През следващата година отборът запазва отличието, като на финала на Уембли е победен Клуб Брюж с 1-0. През 1979 г. поставя рекорд, спечелвайки лигата с 68 точки (тогава за победа се дават 2 т.) и допускайки само 16 гола в 42 мача. Пейсли печели своята трета и последна КЕШ през 1981 с победа с 1-0 над Реал Мадрид. През своята мениджърска кариера в Ливърпул той не успява да спечели само една купа - купата на ФА.

Забележителна е поредицата от успешни мениджъри, произведени от щаба на отбора. Още Шанкли е наследен от своя асистент Пейсли, който също по-късно предава ръководството отбора на своя помощник ветерана Джо Фейгън. Фейгън е на 63 когато поема Ливърпул през 1983 г. През своя първи сезон мениджърът постига рекорден успех - неговият Ливърпул става първият английски клуб, който печели три големи трофея в рамките на един сезон - шампионската титла, купата на лигата и КЕШ. Управлението на Фейгън обаче завършва през следващия сезон - на стадион Хейзел. През 1985 Ливърпул отново достига финал за КЕШ. Мачът срещу Ювентус трябва да се играе на белгийския стадион Хейзел. Но още преди първия съдийски сигнал става катастрофата. Английските фенове разбиват оградите, разделящи двете агитки, и нападат италианците. В резултат на това тежестта на тълпата причинява рухването на подпорната стена на една от трибуните. на 29 май 1985 Хейзел се превръща в гробище - умират 39 фена, повечето италианци. Въпреки всичко мача се играе и Ливърпул губи с 0-1 с гол от дузпа на Мишел Платини, който шокира всички след като ликува при гола. След срещата английските клубове са наказани да не участват в турнирите на Европа за пет години, а Ливърпул - за 10 (по-късно намалени на 6). Белгия е лишена от правото да организира финали в евротурнирите за 10 години. Съдебният процес продължава 6 години като са осъдени, освен 14 фена на Ливърпул, полицаи и служители на УЕФА. Това събитие става известно като Трагедията на Хейзел.

През 1985 Кени Далглиш, утвърдил се вече като един от най-великите играчи на Ливърпул, става първият играещ мениджър в историята на клуба. Периодът на неговото управление се запомня със спечелените три шампионски титли и две купи на ФА, като през сезона 1985-86 отборът постига дубъл. Успехите на отбора обаче са помрачени от нова трагедия. На 15 април 1989, когато Ливърпул играе полуфинал срещу Нотингам Форест за купата на ФА, стотици фенове на мърсисайдци са премазани в претъпкана трибуна за правостоящи. 94 фена умират в този ден, а още двама - няколко дена по-късно от раните си. Според Питър Тейлър (по това време върховен съдия на Англия и Уелс) причината за нещастието е липсата на полицейски контрол.

През 1992 мениджър на клуба става Греъм Сунес. Въпреки, че печели купата на ФА през своята първа година, неговото управление не е успешно. След шокиращо отстраняване от купата на ФА от Бристъл Сити Сунес е уволнен и на неговото място застава Рой Евънс. След неговото назначение формата на Ливърпул се подобрява, но за пет сезона клубът не се изкачва по-високо от трето място. Единствената купа, която Евънс печели е купата на лигата през 1995. За сезона 1998-99 в отбора е привлечен бившият национален селекционер на Франция Жерар Улие, който става съмениджър на Евънс. Тяхното партньорство обаче не сработва и Евънс напуска.

Сезонът 2000-2001 е най-успешният от много време насам. Клубът постига уникален требъл, печелейки купата на ФА, купата на лигата и УЕФА. През 2002 отборът финишира втори в лигата. Това е годината, в която Улие претърпява сърдечен удар по време на мач срещу Лийдс. Ливърпул изглежда придобил всички сили да спечели отново господството в английския футбол. Феновете обаче са разочаровани. По време на останалия си престой на Анфийлд Улие печели само още една купа - купата на лигата през 2003. След края на сезона 2003-04 Жерар Улие и Ливърпул се разделят по взаимно съгласие.

През следващия сезон начело на отбора застава испанецът Рафаел Бенитес. Ливърпул завършва шампионата на незавидното пето място. Краят на сезона обаче е повече от изненадващ. На финала в Истанбул Ливърпул печели своята пета шампионска титла на Европа. Червените побеждават фаворита Милан в един от най-запомнящите се финални двубои на Шампионската лига. На полувремето Ливърпул изостават с 0-3 и изглеждат победени след слабата им игра. Но след почивката отборът, воден от своя капитан Стивън Джерард, се връща в мача, отбелязвайки три гола само за 6 минути. Така Ливърпул достига до продължения, последвани от дузпи, където герой става вратаря Йежи Дудек.

През сезона 2005–06 финишира с 82 точки в Премиършип, техния най-висок резултат след 1988, но въпреки това не печели шампионската титла. Отборът става трети на цели 9 точки от първия Челси. През този сезон все пак Ливърпул печели трофей - купата на ФА след драматичен Финал срещу Уест Хям. Освен това отборът печели и Супер купата на Европа побеждавайки ЦСКА Москва с 2-1

На старта на сезон 2006-07 Ливърпул взима и Къмюнити шийлд побеждавайки Челси с 2-1, като победния гол отбелязва Питър Крауч. Това е техният 15 успех за тази купа (пет от тях Ливърпул споделя с други отбори). През декември 2006 ръководството на клуба съобщава, че инвестиционната компания Dubai International Capital има намерения да закупи клуба. Говори се за сума около £450 милиона. По-късно обаче американските магнати Том Хикс и Джордж Жилет отправят по-добра оферта, което принуждава Dubai Investment Capital да се оттеглят. На 6 февруари 14:00 ч. Джордж Жилет, собственик на Montreal Canadiens, и Том Хикс, собственик на Dallas Stars и Texas Rangers, стават собственици на ФК Ливърпул, сключвайки сделка възлизаща на £470 милиона. Бордът на директорите е единодушен. Акционерите и президентът Дейв Мурс (разполагал с 51% от акциите) приемат оферта от £175 милиона. Освен това в сделката са включени и £45 милиона задължения и £215 милиона за нов стадион, които американците трябва да осигурят. На пресконференция новите собственици обявяват още, че искат да докарват по един голям играч на сезон.

През сезон 2008/09 Ливърпул завършва сезона на 2-ро място с 86 точки. Отборът губи само 2 срещи за сезона, но въпреки това не става шампион на страната си.Постигат дубъл над Манчестър Юнайтед и Челси.Отборът с най-много точки в преките двубой с отборите от Топ 4 - 14 точки.

Значими футболисти[редактиране | edit source]

През годините много играчи са се радвали на невероятно успешни кариери в клуба, печелейки и голямата любов на феновете. Сред поддръжниците на отбора винаги е имало спорове относно това кои футболисти са повече или по-малко значими за Ливърпул.

Преди Втората световна война малко играчи са се състезавали в отбора за по-дълъг период от време и са се радвали на изключителната подкрепа на привържениците. Сред тези футболисти са: Ефрейм Лонгуърт, стабилен бек, който е първият англичанин капитан на клуба; Илайша Скот, който играе за Ливърпул цели 22 години, най-дълго служилият футболист на отбора въобще; Гордън Ходгсън, който отбелязва рекорд от 17 хетрика, играейки за клуба през 20-те и 30-те.

През 60-те, когато Бил Шенкли трансформира Ливърпул в европейска сила, някои футболисти се оформят като ключови фигури за успехите на отбора. Някои от тях са: Рон Йейтс, когото Шенкли нарича "колос", Роджър Хънт, който отбелязва 245 гола в лигата и е част от националния отбор на Англия, спечелил Световната купа през 1966.

Попълненията, които прави Боб Пейсли, са основен фактор за успехите през 70-те и 80-те. Особена заслуга имат двама шотландци: Алан Хансън, който е част от отбора спечелил три Европейски купи; и Кени Далглиш, когото феновете наричат "Кинг Кени" През 1980 Пейсли привлича и младия Иън Ръш, превърнал се във водещ голмайстор.

Доста от знаменитите играчи на Ливърпул през последните години са "собствено производство" През първите години на 90-те изгряват звездите Стийв Макманамън и Роби Фаулър. По-късно през това десетилетие се появяват и Майкъл Оуен, сегашният капитан Стивън Джерард и вицекапитанът Джейми Карагър.

Цветове и отличителни знаци[редактиране | edit source]

Традиционните цветове на Ливърпул са червен и бял, като от средата на 60-те за домакински екип се налага изцяло червеният. В ранните години обаче, когато Ливърпул измества Евертън от Анфийлд, взима и цветовете на "карамелите" - син и бял, и използва едва ли не същия екип. През 1894 е решено основният цвят да бъде променен на червен. През 1901 за емблема и талисман на клуба е приет градският символ Ливърбърд. През следващите години титулярният екип на Ливърпул е червена тениска и бели шорти (чорапите варират през годините от червени, черни, бели, докато отново са избрани червените). През 1964 Бил Шенкли решава да изведе своя състав в изцяло червен екип за мач срещу Андерлехт. Червеното е възприето като символ на сила.

Традиционният екип за гостуване е бяла тениска и черни шорти, също е използван и изцяло жълт екип. През 1987 е използвано и изцяло сиво облекло. Това продължава до юбилейния стотен сезон на Ливърпул - 1991-92, когато е използвана комбинация от зелена тениска и бели шорти. Сивият цвят повече не е използван до настъпването на сезон 2008-2009. През сезон 2007-2008 екипът за гостуване е изцяло жълт, но за Шампионската лига се използва и такъв с преобладаващ бял цвят със зелени кантове отстрани. Екипите на Ливърпул са производство на Адидас.

Емблемата на клуба е базирана на традиционният Ливърбърд, който е поставен на фона на щит. Двата пламъка отстрани са в памет на загиналите на Хилзбъро. Вечен пламък гори и пред Анфийлд в памет на тези, които са загинали в трагедията.

Отличия[редактиране | edit source]

* Поделена

Любопитни факти[редактиране | edit source]

  • Ливърпул държи рекорда за най-голяма победа в историята на Шампионска лига. На 6 ноември 2007 г. побеждават с 8:0 като домакини Бешикташ в мач от груповата фаза на турнира.
  • Само 14 играчи са използвани през сезон 1965/66, когато Ливърпул печели титлата.
  • Ливърпул играе срещу Блекбърн Роувърс на 5 септември 1896 г. Роувърс бият с 1:0, но шест гола са отменени в този мач.
  • Първият мач на Ливърпул е срещу Хайър Уолтън (Higher Walton) в Лигата на Ланкашър. Ливърпул печели с 8:0 като в състава няма нито един англичанин.
  • Дебют в лигата: на 2 септември 1893 г. срещу ФК Мидълзбро. Ливърпул печели с 2:0.
  • Дебют в Купата на ФА: през септември 1892 г. срещу ФК Нантуич (Nantwich). Ливърпул печели с 4:0.
  • Най-изразителна победа в лигата: на 12 септември 1990 г. с 9–0 срещу Кристъл Палас.
  • Най-изразителна победа въобще: на 17 септември 1974 г. срещу Стрьомсгодсе ИФ. Ливърпул печели 11–0
  • Най-големи загуби: срещу ФК Хъдърсфийлд с 0–8 през 10 ноември 1935 г., срещу Бирмингам Сити с 1-9 през 11 декември 1954 г. (Втора дивизия)
  • Първи успех: през сезон 1893/94, когато стават шампиони на Втора дивизия.
  • Първи мач за европейските турнири: на 17 август 1964 г. срещу Рейкявик, Исландия, за КЕШ. Ливърпул печели с 5:0.
  • Иън Ръш държи рекорда в Ливърпул за най-много голове през целия сезон във всички състезания — през сезона 1983/84 той отбелязва 47 гола.
  • От друга страна, Роджър Хънт е футболистът на Ливърпул с най-много голове за лигата в един сезон — той отбелязва 41 гола през сезон 1961/62.
  • Химнът на Ливърпул е песента You'll Never Walk Alone ('Никога няма да вървиш сам').
  • Най-срамната загуба на Ливърпул е през 1902 година от Манчестър Юнайтед когато тогава са били 11-ти, но са победили играчите от Анфилд с 14:0 от тогава феновете на Мърсисайдци се плашат от тях. Именно за това идва прякора им червените дяволи на Манчестър Юнайтед.

Настоящ състав[редактиране | edit source]

Пост Играч
1 Flag of Australia.svg В Брад Джоунс
2 Flag of England.svg З Глен Джонсън
3 Flag of Spain.svg З Хосе Енрике
4 Flag of Côte d'Ivoire.svg З Коло Туре
5 Flag of Denmark.svg З Даниел Агер
6 Flag of Spain.svg Н Луис Алберто
8 Flag of England.svg Х Стивън Джерард Капитан
9 Flag of Spain.svg Н Яго Аспас
10 Flag of Brazil.svg Х Филипе Коутиньо
11 Flag of Morocco.svg Х Усама Асаиди
14 Flag of England.svg Х Джордан Хендерсън
15 Flag of England.svg Н Даниел Стъридж
16 Flag of Uruguay.svg З Себастиан Коатес
17 Flag of France.svg З Мамаду Сако
18 Flag of Spain.svg З Алберто Морено
20 Flag of England.svg Х Адам Лалана
21 Flag of Brazil.svg Х Лукаш Лейва
22 Flag of Belgium.svg В Симон Миньоле
23 Flag of Turkey.svg Х Емре Джан
24 Flag of Wales.svg Х Джо Алън
25 Flag of Spain.svg В Пепе Рейна
Пост Играч
26 Flag of Portugal.svg З Тиаго Илори
29 Flag of Italy.svg Н Фабио Борини
30 Flag of Spain.svg Х Сусо
31 Flag of England.svg Х Рахим Стърлинг
33 Flag of England.svg Х Джордън Ибе
34 Flag of England.svg З Мартин Кели
35 Flag of England.svg Х Конър Коуди
36 Flag of Germany.svg Н Самед Йешил
37 Flag of Slovakia.svg З Мартин Шкъртел
38 Flag of England.svg З Джон Фланагън
43 Flag of Ireland.svg З Райън Маклафин
44 Flag of England.svg З Брад Смит
45 Flag of Germany.svg З Стивън Сама
46 Flag of England.svg Х Джордан Роситър
47 Flag of England.svg З Андре Уиздъм
48 Flag of England.svg Н Джером Синклер
49 Flag of England.svg З Джак Робинсън
50 Flag of England.svg Х Камерън Бранаган
51 Flag of Wales.svg З Лойд Джоунс
52 Flag of Wales.svg В Дани Уорд
53 Flag of Portugal.svg Х Жоао Карлос Тейшейра
Flag of England.svg Н Рики Ламбърт

Под наем[редактиране | edit source]

Пост Играч
6 Flag of Spain.svg Х Луис Алберто
Пост Играч

Персонал[редактиране | edit source]

Към 5 юли 2011[2]

Име Длъжност
Flag of Northern Ireland.svg Брендън Роджърс Мениджър
Flag of Wales.svg Колин Паско Помощник треньор
Flag of England.svg Майк Марш Треньор на първия отбор
Flag of the Netherlands.svg Джон Ахтерберг Треньор на вратарите
Flag of Spain.svg Родолфо Борел Мениджър на резервите
Flag of England.svg Майк МкГлин Помощник-главен скаут
Flag of Australia.svg Питър Брукнер Началник на отдел спортна медицина и спортна наука
Flag of England.svg Заф Икбал Лекар на отбора
Flag of Australia.svg Даран Бърджис Началник на отдел фитнес и диагностика
Flag of Australia.svg Фил Коус Началник на отдел физиотерапия
Flag of England.svg Джордан Милсъм Фитнес инструктор (рехабилитация)
Flag of England.svg Бари Дръст Спортно-научен консултант
Flag of England.svg Роб Прайс Физиотерапевт
Flag of Australia.svg Андрю Ниилън Физиотерапевт
Flag of England.svg Крис Морган Физиотерапевт
Flag of England.svg Мат Конопински Физиотерапевт на резервния състав
Flag of Scotland.svg Алан МкКол Спортен учен
Flag of Spain.svg Иван Ортега Спортен терапевт
Flag of England.svg Пол Смол Масажист
Flag of England.svg Силвен Ричардсън Масажист

Мениджъри[редактиране | edit source]

Кени Далглиш20112012 Рой Ходжсън20108 януари 2011 Рафаел Бенитес20042010 Жерар Улие199824 май 2004 Рой Евънс19941998 Греъм Сунес19911994 Кени Далглиш19851991 Джо Фейгън19831985 Боб Пейсли19741983 Бил Шенкли19591974 Фил Тейлър19561959 Дон Уелш19511956 Джордж Кей19361951 Джордж Патърсън19281936 Мат Маккуин19231928 Дейвид Ашуърт19201923 Том Уотсън18961915 У. Е. Барклей18921896

Управа[редактиране | edit source]

Статистика[редактиране | edit source]

Обща статистика за участия[редактиране | edit source]

Актуална към 26 юни 2013

# Играч Години Висша лига Купата на Англия Купата на лигата Европейски турнири Други Общо
1 Flag of England.svg Калаган, ИънИън Калаган 1960–1978 640 79 42 89 7 857
2 Flag of England.svg Карагър, ДжеймиДжейми Карагър 1997–2013 508 40 35 150 4 737
3= Flag of England.svgКлемънс, РейРей Клемънс 1968–1981 470 54 55 80 6 665
3= Flag of England.svg Хюз, ЕмлинЕмлин Хюз 1967–1979 474 62 46 79 4 665
5 Flag of Wales.svg Ръш, ИънИън Ръш 1980–1987
1988–1996
469 61 78 38 14 660
6 Flag of England.svg Нил, ФилФил Нил 1974–1985 455 45 66 74 10 650
7 Flag of England.svg Смит, ТомиТоми Смит 1963–1978 467 52 30 85 4 638
8 Flag of Zimbabwe.svg Гробелаар, БрусБрус Гробелаар 1981–1994 440 62 70 38 18 628
9 Flag of Scotland.svg Хансен, АланАлан Хансен 1977–1990 434 58 68 46 14 620
10 Flag of England.svg Джерард, СтивънСтивън Джерард 1998– 440 36 25 124 4 629
11 Flag of England.svg Лоулър, КрисКрис Лоулър 1963–1975 406 47 27 66 3 549
12 Flag of Scotland.svg Лидъл, БилиБили Лидъл 1946–1960 492 42 0 0 0 534
13 Flag of Scotland.svg Далглиш, КениКени Далглиш 1977–1990 355 37 59 51 13 515
14 Flag of Ireland.svg Уелан, РониРони Уелан 1981–1994 362 41 50 24 16 493
15 Flag of England.svg Хънт, РоджърРоджър Хънт 1959–1969 404 44 10 31 3 492
16 Flag of England.svg Томпсън, ФилФил Томпсън 1972–1983 340 36 43 50 8 477
17 Flag of Ireland.svg Хайуей, СтивСтив Хайуей 1970–1981 331 36 38 67 3 475
18= Flag of Scotland.svg Никъл, СтивСтив Никъл 1982–1994 343 50 42 20 13 468
18= Ulster banner.svg Скот, ЕлишаЕлиша Скот 1913–1915
1920–1934
430 37 0 0 1 468
20 Flag of Finland.svg Хюупия, СамиСами Хюупия 1999–2009 318 29 19 94 4 464

Мачове за лигата[редактиране | edit source]

Място Играч Години Брой мачове общо Брой мачове на сезон
1 Иън Калаган (1959–1978) 640 33,68
2 Били Лидъл (1945–1961) 495 30,94
3 Емлин Хюз (1966–1979) 474 36,46
4 Рей Клемънс (1968–1981) 470 36,15
5 Иън Ръш (1980–1996) 468 29,25
6 Томи Смит (1962–1978) 467 29,19
7 Фил Нил (1974–1986) 455 37,92
8 Брус Гробелаар (1981–1994) 440 33,85
9 Алан Хансен (1977–1990) 436 33,54
10 Елайша Скот (1912–1934) 430 19,55
11 Крис Лоулър (1962–1976) 406 29
12 Роджър Хънт (1959–1970) 404 36,73
13 Доналд Маккинли (1909–1929) 393 19,65
14 Артър Годард (1901–1914) 388 29,85
15 Рони Уелан (1980–1994) 363 25,93
16 Гордън Ходжсън (1925–1936) 359 32,64
17 Рон Йейтс (1961–1971) 358 35,8
18 Алан а'Корт (1952–1965) 355 27,31
18 Кени Далглиш (1977–1990) 355 27,31
19 Рони Моран (1952–1965) 343 26,38
20 Ифриъм Лонгуърт (1910–1928) 342 19

Мачове за всички състезания[редактиране | edit source]

Място Играч Години Брой мачове общо Брой мачове на сезон
1 Иън Калаган (1959–1978) 848 44,63
2 Емлин Хюз (1966–1979) 657 50,54
3 Рей Клемънс (1968–1981) 656 50,46
4 Иън Ръш (1980–1996) 644 40,25
5 Фил Нил (1974–1986) 635 52,92
6 Томи Смит (1962–1978) 633 39,56
7 Алан Хансен (1977–1990) 603 46,38
8 Брус Гробелаар (1981–1994) 579 44,54
9 Крис Лоулър (1962–1976) 546 39
10 Били Лидъл (1945–1961) 537 33,56
11 Кени Далглиш (1977–1990) 496 38,15
12 Роджър Хънт (1959–1970) 489 44,45
13 Рони Уелан (1980–1994) 478 34,14
14 Елайша Скот (1912–1934) 467 21,22
14 Стив Хайуей (1970–1981) 467 42,45
16 Фил Томпсън (1971–1983) 466 38,83
17 Рон Йейтс (1961–1971) 451 45,1
18 Стив Никъл (1982–1995) 446 34,30
19 Доналд Маккинли (1909–1929) 433 21,65
20 Иън Сейнт Джон (1961–1971) 424 42,4

Най-много голове в лигата[редактиране | edit source]

Място Играч Години Общо голове Средно голове на сезон
1 Роджър Хънт (1959–1970) 245 22,27
2 Гордън Ходжсън (1925–1936) 232 21,09
3 Иън Ръш (1980–1996) 228 14,25
4 Били Лидъл (1945–1961) 216 13,5
5 Хари Чембърс (1919–1928) 135 15
6 Джак Паркинсън (1899–1914) 123 8,2
7 Роби Фаулър (1993–2001) 120 15
8 Сам Рейбулд (1899–1907) 119 14,88
9 Кени Далглиш (1977–1990) 118 9,08
10 Дик Форшоу (1919–1927) 117 14,63
11 Джак Балмър (1935–1952) 99 5,82
12 Иън Сейнт Джон (1961–1971) 95 9,5
13 Джон Барнс (1987–1997) 84 8,4
14 Джими Мелиа (1955–1964) 76 8,44
15 Албърт Стъбинс (1946–1953) 75 10,71
15 Артър Годард (1901–1914) 75 5,77
17 Джон Тошак (1970–1978) 74 9,25
17 Бери Нювенхайс (1933–1947) 74 5,29
19 Артър Кокс (1897–1909) 72 6
20 Кевин Кигън (1971–1977) 68 11,33

Най-много голове изобщо[редактиране | edit source]

Място Играч Години Общо голове Голове на сезон
1 Иън Ръш (1980–1996) 346 21,63
2 Роджър Хънт (1959–1970) 285 25,90
3 Гордън Ходжсън (1925–1936) 240 21,81
4 Били Лидъл (1945–1961) 229 14,31
5 Роби Фаулър (1993–2007) 183 21,38
6 Кени Далглиш (1977–1990) 172 12,92
7 Майкъл Оуен (1996–2004) 158
8 Хари Чембърс (1919–1928) 151 16,78
9 Джак Чембърс (1899–1907) 128 16
10 Сам Рейбулд (1977–1990) 127 9,77
11 Дик Форшоу (1919–1927) 124 15,5
12 Иън Сейнт Джон (1961–1971) 118 11,8
13 Джак Балмър (1935–1952) 111 6,53
14 Джон Барнс (1987–1997) 106 10,6
15 Кевин Кигън (1971–1977) 100 16,67
16 Джон Тошак (1970–1978) 95 11,88
17 Албърт Стъбинс (1946–1953) 83 11,86
18 Фернандо Торес (2007–2011) 81 20,25
19 Артър Кокс (1897–1909) 80 6,67
20 Артър Годард (1901–1914) 80 6,15
21 Бери Нювенхайс (1933–1947) 79 5,64
22 Джими Мелия (1955–1964) 78 8,67
23 Дейвид Джонсън (1976–1982) 78 13

Голмайстори по сезони[редактиране | edit source]

Година Играч Голове
1894 Джеймс Скот 14
1895 Джими Рос 12
1896 Джордж Алан 25
1897 Джордж Алан 17
1898 Франк Бектън 11
1899 Хю Морган / Томи Робъртсън 10
1900 Джон Уолкър 10
1901 Сам Рейбулд 16
1902 Сам Рейбулд 16
1903 Сам Рейбулд 31
1904 Джак Кокс 10
1905 Робърт Робинсън 23
1906 Джо Хюит 23
1907 Сам Рейбулд 15
1908 Джо Хюит 21
1909 Роналд Ор 20
1910 Роналд Ор 20
1911 Джак Паркинсън 19
1912 Джак Паркинсън 12
1913 Артър Меткалф 15
1914 Том Милър 16
1915 Фредерик Панъм 24
 
1920 Хари Чембърс 15
1921 Хари Чембърс 22
1922 Хари Чембърс 19
1923 Джими Уолш 22
1924 Джими Уолш 16
1925 Дик Форшоу 19
1926 Дик Форшоу 27
1927 Хари Чембърс 17
1928 Гордън Ходжсън 23
1929 Гордън Ходжсън 30
1930 Джими Смит 23
1931 Гордън Ходжсън 36
1932 Гордън Ходжсън 26
1933 Гордън Ходжсън 24
1934 Гордън Ходжсън 23
1935 Гордън Ходжсън 27
1936 Фред Хау 17
1937 Фред Хау 17
1938 Алфред Хенсън 14
1939 Уили Фейгън / Фил Тейлър / Бери Нювенхайс 14
   
1947 Джак Балмър / Албърт Стъбинс 24
1948 Албърт Стъбинс 24
1949 Джак Балмър 14
1950 Били Лидъл 18
1951 Били Лидъл 15
1952 Били Лидъл 19
1953 Били Лидъл 13
1954 Луис Бимпсън / Джак Смит 13
1955 Били Лидъл 30
1956 Били Лидъл 28
1957 Били Лидъл 21
1958 Били Лидъл 24
1959 Джими Мелиа 21
1960 Дейв Хиксън / Роджър Хънт 21
1961 Кевин Люис 19
1962 Роджър Хънт 41
1963 Роджър Хънт 24
1964 Роджър Хънт 31
1965 Роджър Хънт 25
1966 Роджър Хънт 30
1967 Роджър Хънт 14
1968 Роджър Хънт 25
1969 Роджър Хънт 13
1970 Боби Греъм 13
1971 Алан Евънс 10
1972 Джон Тошак 13
1973 Джон Тошак / Кевин Кигън 13
1974 Кевин Кигън 12
1975 Джон Тошак 12
1976 Джон Тошак 16
1977 Кевин Кигън 16
1978 Кени Далглиш 20
1979 Кени Далглиш 21
1980 Дейвид Джонсън 21
1981 Тери Макдермът 13
1982 Иън Ръш 17
1983 Иън Ръш 24
1984 Иън Ръш 32
1985 Джон Уорк 18
1986 Иън Ръш 22
1987 Иън Ръш 30
1988 Джон Олридж 26
1989 Джон Олридж 21
1990 Джон Барнс 22
1991 Иън Ръш / Джон Барнс 16
1992 Дийн Сондърс 10
1993 Иън Ръш 14
1994 Иън Ръш 14
1995 Роби Фаулър 25
1996 Роби Фаулър 28
1997 Роби Фаулър 18
1998 Майкъл Оуен 18
1999 Майкъл Оуен 18
2000 Майкъл Оуен 12
2001 Майкъл Оуен 16
2002 Майкъл Оуен 19
2003 Майкъл Оуен 19
2004 Майкъл Оуен 19
2005 Милан Барош 9
2006 Стивън Джерард 10
2007 Дирк Каут 12
2008 Фернандо Торес 24
2009 Стивън Джерард 16
2010 Фернандо Торес 18
2011 Дирк Каут 13
2012 Луис Суарес 11
2013 Луис Суарес 23

Източници[редактиране | edit source]

  1. Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona. // goal.com. Goal.com, 24 януари 2012. Посетен на 28 януари 2013.
  2. First Team. // Liverpool F.C. Посетен на 13 September 2010.

Външни препратки[редактиране | edit source]