Стивън Джерард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стивън Джерард
The big 4-0.jpg
Лична информация
Прякор Стиви Джи (Stevie G)
Цяло име Стивън Джордж Джерард
Дата на раждане 30 май 1980 г. (1980-05-30) (33 г.)
Място на раждане Уистън, Flag of England.svg Англия
Ръст 183 см
Пост Полузащитник
Настоящ отбор
Отбор Flag of England.svg Ливърпул
Номер 8
Юношески отбори
1989–1998 Flag of England.svg Ливърпул
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1998– Flag of England.svg Ливърпул 471 (111)
Национален отбор²
1999
2000–
Flag of England.svg Англия до 21 г.
Flag of England.svg Англия
4
108
(1)
(21)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 13 април 2014.
2. Информацията е актуална към 19 ноември 2013.

Стивън Джордж Джерард ОБИ (на английски: Steven George Gerrard)(роден на 30 май 1980 в Уистън, Англия), е капитан на футболен клуб Ливърпул и на националният отбор на Англия. През по-голямата част от кариерата си играе като централен полузащитник, но нерядко е използван и като втори нападател.[1] Като характер Джерард е известен със своята лоянолст към клуба. На терена изпъква изключителната му креативност и страховитите удари от далечна дистанция. Головете му често се оказват както важни, така и зрелищни. Най-запомнящите му мачове и голове вероятно са на финала на Шампионската лига през 2005 и по време на финала на купата на Англия година по-късно. Зинедин Зидан смята, че Джерард е един от най-добрите футболисти в световния футбол.[2]

След като минава през юношеските рангове на отбора, Джерард дебютира за Ливърпул през 1998 година, а две години по-късно вече е редовен титуляр. През 2003, на едва 23 годишна възраст, наследява капитанската лента от Сами Хюупия. През кариетата си е два пъти медалист в турнара за купата на Англия, два пъти в турнира за купата на лигата, веднъж за купата на УЕФА, веднъж за Шампионската лига и др. През 2005 година е трети в конкурса за златната топка, присъждан за най-добър футболист на Европа.

Първата му поява на международна сцена е през 2000 година. Представя страната си на всички големи турнири в които участва, освен на световното през 2002, което пропусна поради контузия. На световното през 2010 Джерард е капитан на отбора, поради отсъствието на Рио Фърдинанд.[3] През 2006 година, Ливърпул организира гласуване сред феноветe озаглавено „Стоте играча разтърсили Копа”. Джерард бе на втора позиция, като единствено легендата на клуба Кени Далглиш го изпревари.[4]

Клубна кариера[редактиране | edit source]

Джерард през сезон 2006–07

Роден в Уистън, Джерард започнал да играе за местия отбор Уистън Джуиорс, където е забелязан от скаути на Ливърпул. В академията на червените играе от девет годишен.[5] Джерард е ходил на проби при различни отбори през 1994, но без успех – той така и не успява да влезне в ученическият състав на Англия. Един от клубовете в които Джерард е ходил на проби е и кръвния враг на Ливърпул Манчестър Юнайтед. Това той описва в своята автобиография (излязла през 2006). Целта му е била да подтикне Ливърпул да го включат в юношеската школа.[6] Първият си професионален договор, Джерард подписва с Ливърпул на 5 ноември 1997.[6]

Вкрайна сметка Джерард се развива добре и дебютира за мъжкия състав на отбора на 29 ноември 1998 в мач срещу Блекбърн Роувърс, влизайки като резерва в последната минута.[7] Поради контузия на тогавашния капитан на отбора Джейми Реднап, Джерард получава шанс да участва в общо 13 срещи до края на сезона.

През сезон 1999-2000 Джерард партнира на Реднап в центъра на терена. В мач срещу местния съперник Евертън Джерард се появява в игра като резерва, но участието му приклюва бързо, получавайки първият си червен картон.[8] По-късно през сезона, Джерард има повод за радост, отбелязвайки първия си гол за клуба, при победата с 4-1 над Шефилд Уензди.[9]

Впоследствие започва да има проблеми с гръбнака, които по-късно са установени да са в резултат на ускорен растеж.[6] Поради проблеми в слабините пък, се налага да му бъдат извършени четири малки операции. [6]

Джерард шутира

Сезон 2000-2001 е изключително сполучлив за Джерард. Ако през предния сезон той се наложи в клуба, то през този започна да се превръща в един от местните герои. С петдесет участия и десет гола във всички турнири, младия талант е в центъра на събитията при спечелването на знаменития за Ливърпул требъл през този сезон: купата на Англия, купата на лигата и купата на УЕФА. През октомври 2003 мениджъра Жерар Улие решава, че е време Джерард да поеме капитанската лента от Сами Хюупия.[10] След като през 2004 Жерар Улие напуска клуба, Джерард бе свързван с трансфер в Челси. Самият Джерард признава, че не е „щастлив от липсата на прогрес в Ливърпул” за пръв път „в моята кариета започнах да си мисля за възможността да играя другаде.”.[11] Все пак Джерард реши да остане в отбора, а офертата от 20 милиона лири от страна на Челси е отхвърлена.[12]

Макар сезон 2004-2005 да не започва обещаващо за Ливърпул и Джерард, който е сполетян от няколко контузии, това всъщност се оказва най-сполучливият сезон за футболиста и до ден днешен. На 8 декември 2004 Ливърпул играе срещу гръцкия Олимпиакос, и четири минути преди края отборът се нуждае от гол за да не отпадне от Шампионската лига. След като получава топката на границата на наказателното поле, Джерард шутира с всичка сила, и отбелязва един феноменален гол, който прати Ливърпул напред. Джерард продължи със силното си предствавяне в турнира, и помогна на отбора да достигне напълно неочаквано до финал. Той се игра на 25 май 2005. Мачът бе срещу Милан, а героят на деня – Джерард. Неговия гол и инспирираща игра помогна на Ливърпул да обърне резултата от 3-0 до 3-3, а впоследствие да спечели след изпълнение на дуспи. Това превърна Джерард в най-младия капитан в клубната история вдигал трофея, и втория по младост в историята на турнира. Този успех бързо накара Джерард да забрави финала за купата на лигата срещу Челси, който се игра няколко месеца по-рано и бе загубен от Ливърпул, след като Джерард си отбеляза автогол. Освен това по повод спекулациите около неговото бъдеще в отбора, Джерард коментира: „Как мога да напусна след такава вечер?”.[13] Впоследствие той подписа и нов четиригодишен договор с Ливърпул.

Джерард пренесе добрата си форма и в сезон 2005-2006. Отбеляза 23 попадения в 53 срещи, като на финала за купата на Англия отново помогна отбора му да обърне резултата, отбелязвайки два фантастични гола (единият от тях в последната минута на двубоя) и асистирайки за още един. Мача, в който противник на Ливърпул бе Уест Хям, завърши при резултат 3-3. При последвалите дуспи, Джерард отбелязва отново, а Ливърпул и Джерард триумфириха. Освен това, тези голове превърнаха Джерард в единствения човек в историята, отбелязвал поне по гол във всеки от финалите на следните турнири: купата на Англия, купата на лигата, купата на УЕФА и Шампионската лига.[14]

През сезон 2006-2007 Джерард отбеляза дуспа срещу Челси по време на полу-финал от Шампионската лига, като така помогна на Ливърпул да достигне още един финал в турнира, който бе загубен срещу Милан с резултат 2-1.[15][16]

През сезон 2008-2009 Джерард показа страхотна форма, отбелязвайки двадесет и четири попадения във всички турнири. Особено се отличи с брилянтната си игра в мачовете срещу Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед и Астън Вила, завършили съответно при резултати 4-0, 4-1, и 5-0, а Джерард отбеляза по гол срещу Реал и Манчестър и хеттрик срещу Вила.

През последвалите два сезона, множество проблеми в състава на Ливърпул, както и няколко контузии, възпрепятстваха Джерард да постигне нови големи успехи. Въпреки това неговата игра продължава да е на много високо равнище, което не остава незабелязано както от всички други в отбора, така и от феновете. През сезон 2010-2011 осебено запаметяващ бе мача му срещу Наполи. Джерард се появи в игра за второто полувреме при резултат 0-1, но това му стигна за да отбележи 3 гола и почти самостоятелно да извоюва победата на отбора си. [17] Сезон 2010-2011 приключи неочаквано рано за Джерард, който получи серия от контузии и усложнения при лечението, довело до нужда от оперативна намеса.[18] Проблемите на Джерард не спират дотам. През лятото на 2011 той получи инфекция свързана с лечението, което не му позволи нито да тренира по време на предсезонната подготовка, нито да участва в първите мачове от новия сезон.[19] Джерард се завърна на терена в края на месец септември, като 15 октомври записа и първият си старт за последните 7 месеца. Това се случи срещу отбора на Манчестър Юнайтед в мач на Анфийлд завършил при резултат 1-1, като Джерард бе и голмайстора за Ливърпул. Скоро след това лошият късмет на Джерард през 2011 го застигна отново, получавайки инфекция в глезена. [20] Джерард се възстанови по коледните празници, а на 30 декември в мач срещу Нюкясъл отбеляза и попадение. В интервю след този мач, капитанът на Ливърпул заяви, че е повече от щастлив да остави мъчителната за него 2011 зад гърба си и да посрещне с нови сили новата година. [21] Джерард постепенно възвърна формата си, изигравайки ключова роля в турнира за Карлинг къп, който Ливъпул спечели побеждавайки Кардиф Сити на финала през февруари 2012. На 13 март същата година Джерард овенча своя мач номер 400 във Висшата лига на Англия със запомящ се хетрик срещу местният съперник Евертън.

Национален отбор[редактиране | edit source]

Джерард по време на Евро 2012

Джерард дебютира за националния отбор на Англия на 31 май 2000.[22] През лятото на същата година, той е повикан в отбора за Евро 2000, взима участие само в един мач, като резерва при победата с 1-0 над Германия.[23][24] Първият гол за своята страна, Джерард отбелязва по време на паметната за Английския футбол победа с 5-1 като гост на Германия. Това става 1 септември 2001 година, по време на клалификация за световното първенство. Макар Англия да се класира за турнира, Джерард не взима учатие в него поради контузия, която получава в последния мач за сезона на клубния му отбор Ливърпул.[25] На следващия голям турнир, Евро 2000, Джерард взема участие във всеки мач на Англия, като отбелязва и един гол срещу състава на Швейцария.[26] През 2006 Джерард получава шанса да играе за първи път на световно първенство. В груповата фаза отбелязва два гола, срещу Тринидад и Тобаго и Швеция. На четвъртфинала срещу Португалия обаче, Джерард е един от тримата футболисти на Англия които пропускат дуспа, вследствие на което Англия отпада от турнира.[27] Двата му гола се оказват достатъчни за да бъде голмайстор на отбора в турнира.

По-късно през 2006, Джерард е обявен за вице-капитан на отбора, от треньора Стив Макларън.[28] След като капитанът Джон Тери получава травма, Джерард извежда като капитан съставът на Англия срещу Русия и Хърватия. За негово огромно разочарование и двата мача биват загубени, като слагат края на едни безкрайно неуспешни за Англия клалификации за Евро 2008.[29] След като през 2008 Фабио Капело поема отбора, италианския треньор обмисля дали да не направи Джерард постоянен капитан, но впоследствие решава, че досегашният капитан Джон Тери ще продължи да изпълнява ролята си, а Рио Фърдинанд става втори капитан, на мястото на Джерард.[30][31] [32] По време на клалификациите за световното през 2010, Джерард играе много силно, и отбелязва някои важни попадения за страната си и помага на Англия да се класира за турнира. След като капитанът на Англия Джон Тери губи капитанската лента поради скандал в личния му живот, а заместника му Рио Фърдинанд получава травма, Джерард получава шанса да бъде капитан на отбора по време на световното през 2010. По време на турнира, Джерард отбелязва едно попадение, но Англия отпада още на осминафинал след тежко поражение с 1-4 от състава на Германия.

След като Рио Фърдинанд продължава да има проблеми с травми, Джерард извежда състава на Англия като капитан и в първия квалификационен мач за Евро 2012, в мач срещу България, завършил при резултат 4-0 за Англия. През март 2011 Джерард получава серия от травми, които се нуждаят от хирургическа намеса. Това кара треньорът на Англия отново да преобмисли как да подреди капитаните, като крайното му решение е Джон Тери отново да е капитан, Рио Фърдинанд втори, а Джерард трети капитан.[33]

Евро 2012 бе успешно за Джерард. Рой Ходжсън, треньорът на Англия по това време, гласува голямо доверие на Джерард и му повери капитанската лента. Така за първи път в своята кариера Стивън Джерард бе първи избор за капитан на отбора. По време на турнира Джерард помогна на Англия с 3 асистенции и бе избран в две срещи за играч на мача.

Личен живот[редактиране | edit source]

Джерард е женен за модела и журналист за модно списание Алекс Кърън. Двойката е встъпила в брак на 16 юни 2007 и има три дъщери: Лили-Ела (родена на 23 февруари 2004), Лекси (родена на 9 май 2006) и Лурдес (родена на 2 ноември 2011). Джерард има по-голям брат, а братовчедът му Антъни е играч на Кардиф.

През септември 2006 година, Джерард публикува автобиографията си, оформена и написана от писателя Хенри Уинтър. Книгата печели наградата спортна книга на годината в Англия.[34]

Автобиографията му завършва с думите „Аз играя за Йон-Пол”, който е братовчед на Джерард, загинал на десет годишна възраст през 1989 в трагедията Хилзбъро. „Бе много трудно да знам, че един от братовчедите ми е загубил живота си”, сподели Джерард. „Реакцията на семейството си ме мотивира още повече да се превърна в играча който съм днес.”[35]

На 1 октомври 2007, Джерард е замесен в лек автомобилен инцидент в Саутпорт, където докато Джерард шофира неочаквано на пътя му излиза велосипедист. Колата го блъска леко, потърпевшия се оказва десет годишно дете. То е прието в болница, а Джерард го посещава и му подарява обувки подписани от любимият му футболист Уейн Рууни, след което остава в отделението и раздава автографи и на други деца.[36]

През декември 2007, Джерард получава Орден на Британската империя за заслуги към спорта. Орденът му е връчен лично от кралицата.[37]

На 29 декември 2008, Джерард е арестуван до бар в Саутпорт.[38] Той и още двама души са заподозряни в нападение над човек в бара. Обвинени са в нанесена телесна повреда (счупен зъб и рана на челото) над бармана, както и нарушаване на обществения ред.[39][40] Тримата мъже са пуснати под гаранция, като се явяват в съда на 23 януари 2009, пледирайки че са невинни.[41] Делото е отложено за 20 март, когато е решено обвиненията за нападение да бъдат снети. Въпреки това Джерард е повикан за още едно дело, свързано с обвиненията по нарушение на обществения ред.[42] На 24 юли Джерард е признат за невинен, а играчът заявява, че иска да остава тези проблеми в миналото и да се концентрира изцяло върху играта си.[43]

Статистика[редактиране | edit source]

Клубна статистика[редактиране | edit source]

Актуална към 13 април 2014

Отбор Сезон Премиършип ФА Къп Купа на Лигата Европейски
турнири
Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
Ливърпул 1998/99 12 0 0 0 0 0 1 0 13 0
1999-00 29 1 2 0 0 0 0 0 31 1
2000-01 33 7 4 1 4 0 9 2 50 10
2001/02 28 3 2 0 0 0 15 1 45 4
2002/03 34 5 2 0 6 2 11 0 541 7
2003/04 34 4 3 0 2 0 8 2 47 6
2004/05 30 7 0 0 3 2 10 4 43 13
2005/06 32 10 6 4 1 1 12 7 532 232
2006/07 36 7 1 0 1 1 12 3 511 11
2007/08 34 11 3 3 2 1 13 6 52 21
2008/09 31 16 3 1 0 0 10 7 44 24
2009/10 33 9 2 1 1 0 13 2 49 12
2010/11 21 4 1 0 0 0 2 4 24 8
2011/12 18 5 6 2 4 2 0 0 28 9
2012/13 36 9 1 0 1 0 8 1 46 10
2013/14 30 13 3 1 2 0 0 0 35 14
Общо 471 111 39 13 27 9 124 39 665 173

Голове за националния отбор[редактиране | edit source]

Актуално към 15 октомври 2013

# Дата Стадион Съперник Гол за Резултат Турнир
1 1 септември 2001 Олимпийски стадион (Мюнхен), Германия Flag of Germany.svg Германия
2–1
5–1
клалификация за световно първ.
2 16 октомври 2002 Стадион Св. Мери, Англия Flag of Macedonia.svg Македония
2–2
2–2
клалификация за Евро 2004
3 3 юни 2003 Уолкърс Стейдиъм, Англия Flag of Serbia and Montenegro.svg Сърбия и Черна гора
1–0
2–1
Приятелска среща
4 17 юни 2004 Ещадио Сидаде де Коимбра, Португалия Flag of Switzerland.svg Швейцария
3–0
3–0
Евро 2004
5 4 септември 2004 Стадион Ернст Хапел, Австрия Flag of Austria.svg Австрия
2–0
2–2
клалификация за свет. първенство
6 30 март 2005 Сейнт Джеймсис Парк, Англия Flag of Azerbaijan.svg Азербайджан
1–0
2–0
клалификация за свет. първенство
7 30 май 2006 Олд Трафорд, Англия Flag of Hungary.svg Унгария
1–0
3–1
Приятелска среща
8 15 юни 2006 Франкенстадион, Германия Flag of Trinidad and Tobago.svg Тринидад и Тобаго
2–0
2–0
Световно първенство по футбол 2006
9 20 юни 2006 Стадион Рейн Енерги, Германия Flag of Sweden.svg Швеция
2–1
2–2
Световно първенство по футбол 2006
10 2 септември 2006 Олд Трафорд, Англия Flag of Andorra.svg Андора
2–0
5–0
клалификация за Евро 2008
11 28 март 2007 Олимпийски стадион в Барселона, Испания Flag of Andorra.svg Андора
1–0
3–0
клалификация за Евро 2008
12
2–0
13 28 май 2008 Стадион Уембли, Англия Flag of the United States.svg САЩ
2–0
2–0
Приятелска среща
14 15 октомври 2008 Стадион Динамо, Беларус Flag of Belarus.svg Беларус
1–0
3–1
клалификация за свет. първенство
15 9 септември 2009 Стадион Уембли, Англия Flag of Croatia.svg Хърватия
2–0
5–1
клалификация за свет. първенство
16
4–0
17 12 юни 2010 Стадион Роял Бафокенг, Южна Африка Flag of the United States.svg САЩ
1–0
1–1
Световно първенство по футбол 2010
18 11 август 2010 Стадион Уембли, Англия Flag of Hungary.svg Унгария
1–1
2–1
Приятелска среща
19
2–1
20 6 септември 2013 Стадион Уембли, Англия Flag of Moldova.svg Молдова
1–0
4-0
клалификация за свет. първенство
21 15 октомври 2013 Стадион Уембли, Англия Flag of Poland.svg Полша
2–0
2-0
клалификация за свет. първенство

Титли[редактиране | edit source]

Ливърпул[редактиране | edit source]

Победител[редактиране | edit source]

Втори[редактиране | edit source]

Индивидуални[редактиране | edit source]

  • FWA Футболист на годината: 2009
  • PFA Играч на годината: 2006
  • PFA Млад играч на годината: 2001
  • PFA Играч на годината според феновете: 2001, 2009
  • Отбор на Английската висша лига: 2001, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009
  • Играч на месеца в Английската висша лига: март 2001, март 2003, декември 2004, април 2006, март 2009
  • Голмайстор на Ливърпул: 2004–05, 2005–06, 2008–09
  • Европейски футболист на годината: 2005
  • Най-добър играч на финал за Шампионската лига: 2005
  • Отбор на годината според УЕФА: 2005, 2006, 2007
  • Част от отбора на света: 2007, 2008, 2009[44]
  • Най-добър играч във финал за купата на Англия: 2006
  • Гол на сезона: 2006
  • Англйски играч на годината:2007,2013

Награди[редактиране | edit source]

Джерард няколко пъти е номиниран за нагридите Златна топка и играч номер 1 в света според ФИФА:

Златната топка[редактиране | edit source]

  • Златна топка за 2001 година – 25 място
  • Златна топка за 2005 година – 3 място
  • Златна топка за 2006 година – сред първите 50
  • Златна топка за 2007 година – 13 място
  • Златна топка за 2008 година – 10 място
  • Златна топка за 2009 година – 10 място

[45]

Играч номер 1 в света според ФИФА[редактиране | edit source]

  • 2001 година – 28 място
  • 2005 година – 7 място
  • 2006 година – 12 място
  • 2007 година – 6 място
  • 2008 година – 6 място
  • 2009 година – 8 място

[46]

Други[редактиране | edit source]

  • Орден на Британската империя: 2007
  • Почитен член на униветситета Джон Муурс в Ливъпул: 2008
  • Награда на БиБиСи за спортист на годината: 3-то място през 2005

Източници[редактиране | edit source]

  1. Football | Premier League | Liverpool News. // TEAMtalk. Посетен на 2010-06-13.
  2. url=http://www.telegraph.co.uk/sport/football/teams/liverpool/4984191/Liverpools-Steven-Gerrard-hailed-as-worlds-best-player-by-Zinedine-Zidane.html
  3. BBC Sport – Football – Rio Ferdinand out of England World Cup squad. // BBC News, 2010-06-04. Посетен на 2010-06-13.
  4. 100 PWSTK – THE DEFINITIVE LIST. // Посетен на 2009-06-21.
  5. 1st Team squad profiles: Steven Gerrard. // Liverpool F.C.. Архив на оригинала от 2008-07-30. Посетен на 2008-12-19.
  6. а б в г Gerrard, Steven. Gerrard: My Autobiography. Bantam Press, 2006. ISBN 0-593-05475-X. с. 10–14.
  7. Kay, Oliver. Steven Gerrard completes decade at Liverpool. // London, The Times, 2008-11-28. Посетен на 2008-12-19.
  8. Blue delight as three sent off. // BBC Sport, 1999-09-27. Посетен на 2008-12-19.
  9. Youth steals the show at Anfield. // BBC Sport, 1999-12-05. Посетен на 2008-12-19.
  10. Gerrard named Reds captain. // BBC Sport, 2003-10-15. Посетен на 2008-12-19.
  11. Fifield, Dominic. Benítez boost as Gerrard stays at Liverpool. // London, The Guardian, 2004-06-29. Посетен на 2008-12-19.
  12. Lovejoy, Joe. Chelsea eye Steven Gerrard bid as title race heads for dramatic finish. // London, The Times, 2008-04-20. Посетен на 2008-12-19.
  13. Gerrard could stay after Euro win. // BBC Sport, 2006-05-26. Посетен на 2008-12-19.
  14. Prentice, David. Rafa Benitez is the man behind Steven Gerrard's 100. // The Liverpool Echo, 2008-10-03. Посетен на 2008-12-19.
  15. Phillips, Owen. Liverpool 1–0 Chelsea (Agg: 1–1). // BBC Sport, 2007-05-01. Посетен на 2008-12-19.
  16. McCarra, Kevin. Brave Liverpool out of luck as Inzaghi inflicts Milan's revenge. // London, The Guardian, 2007-05-24. Посетен на 2008-12-19.
  17. Sanghera, Mandeep. Liverpool 3–1 Napoli. // BBC Sport. 2010-11-04. Посетен на 2010-11-21.
  18. Liverpool skipper Steven Gerrard has groin operation. // BBC Sport. 2010-04-09. Посетен на 2010-04-09.
  19. Steven Gerrard to miss start of Liverpool season. // BBC Sport. 2011-07-30. Посетен на 2011-08-12.
  20. New injury lay-off for Steven Gerrard a blow to Liverpool and England. // Sachin Nakrani, guardian.co.uk. 2011-11-01. Посетен на 2011-11-01.
  21. So long, 2011... Fit-again Gerrard happy to wave goodbye to year of 'torture'. // SPORTSMAIL REPORTER. 2011-12-30. Посетен на 2011-12-30.
  22. Victorious farewell for England. // BBC Sport, 2000-05-31. Посетен на 2007-05-28.
  23. Keegan names Euro 2000 squad. // BBC Sport, 2000-06-01. Посетен на 2007-05-28.
  24. England beat Germany – at last. // BBC Sport, 2000-06-17. Посетен на 2007-05-28.
  25. Gerrard ruled out of World Cup. // BBC Sport, 2002-05-14. Посетен на 2007-05-28.
  26. Portugal break England hearts. // BBC Sport, 2004-06-24. Посетен на 2007-05-28.
  27. England beaten on penalties again. // BBC Sport, 2006-07-01. Посетен на 2007-05-28.
  28. Terry named new England skipper. // BBC Sport, 2006-08-10. Посетен на 2008-12-19.
  29. Stevenson, Johnathon. England 2–3 Croatia. // BBC Sport, 2007-11-21. Посетен на 2008-12-19.
  30. Hodges, Vicki. Fabio Capello names Steven Gerrard captain. // London, The Daily Telegraph, 2008-02-05. Посетен на 2008-12-19.
  31. Capello names Terry as captain. // London, The Independent, 2008-11-19. Посетен на 2008-12-19.
  32. Pearson, James. Terry keen to keep armband. // Sky Sports, 2007-12-13. Посетен на 2008-12-19.
  33. Wilson, Paul. Fabio Capello hands back England captaincy to John Terry. // The Guardian, 2011-03-20. Посетен на 2011-03-20.
  34. British Book Awards – Winners 2007. // Galaxy British Book Awards, 2007.
  35. Gerrard pays Hillsborough tribute, BBC Sport, April 11, 2009
  36. Gerrard's gifts for hospital boy. // BBC Sport, 2007-10-02. Посетен на 2008-07-30.
  37. Woodward, Will. Rod and Zara winners in politics-free New Year honours. // London, The Guardian, 2006-12-30. Посетен на 2008-07-30.
  38. Gerrard arrested in assault probe. // BBC News, 29 December 2008. Посетен на 29 December 2008.
  39. Harris, Rob. Gerrard charged with assault after incident at bar. // 30 December 2008. Посетен на 30 December 2008.
  40. Charged Gerrard offered support. // BBC News, 30 December 2008. Посетен на 2008-12-30.
  41. Gerrard denies nightclub assault. // BBC News, 23 January 2009. Посетен на 2009-01-23.
  42. Gerrard assault charge is dropped. // BBC News, 2009-03-20. Посетен на 2009-03-20.
  43. Gerrard cleared after bar brawl. // BBC News. 2009-07-24. Посетен на 2010-05-24.
  44. FIFA/FIFPro World XI. // Посетен на 2009-12-31.
  45. Lionel Messi wins Ballon d'Or by record margin as Barcelona dominate voting. // The Guardian. London, 2009-12-01. Посетен на 2009-12-31.
  46. Short lists for FIFA World Player awards revealed. // Посетен на 2009-12-31.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.