Ищван Нерш
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Ищван Нерш | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | „Етиен“ | ||||||||
| Роден | Ищван Нерш 25 март 1924 г. | ||||||||
| Починал | 9 март 2005 | ||||||||
| Второ гражданство |  Унгарско | ||||||||
| Пост | нападател | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Ищван Нерш в Общомедия | |||||||||
.png){kind=small}
2.png){kind=small}
.png){kind=small}
.png){kind=small}
Ищван Нерш (на унгарски: Nyers István), наричан още Стефан или Етиен е унгарски футболист, нападател. Роден е на 25 март 1924 г. във Фреминг-Мерлебаш, Франция в семейството на унгарски емигранти. Характерен с топовния си шут (причинил фрактури на вратарите Францоси и Албани), хвърлянията от тъч на разстояние от 40 метра, както и бързата игра с крака (финтове), въпреки че изиграва само 2 мача за националния отбор на Унгария (в които вкарва два гола), той е смятан за един от най-великите футболисти на страната си.
Започва професионалната си кариера в Будапеща, където се състезава за местния Уйпещ, с които печели унгарския шампионат на два пъти (през 1945 и 1946 г.). След това започва неговото световно пътешествие: преминава в редиците на чешкия Виктория Жижков, след което Еленио Ерера го отвежда отново във Франция, където се състезава за Стад Франсес. Там, при среща с италианския Интер е забелязан от Джулио Капели, който го привлича в Милано. Именно в Италия Ниерш разкрива пълния си потенциал на велик футболист и става известен с авангардния си и бляскъв начин на живот. Още в дебютния си сезон за Интер, става голмайстор на шампионата с 26 гола, след което на два пъти (поред) печели италианската лига (през 1953 и 1954 г.). Изиграва 182 мача за италианския шампион, в които вкарва 133 попадения.
След като напуска Интер, играе за кратко в състава на Рома, където вкарва 20 гола, после отива във ФК Барселона (но не записва никакви мачове). В края на кариерата си се състезава за по-скромните отбори на Тераса, Сабадел, Лечо и Марцото Валдано.
Дълго след като се оттегля от футбола живее в Болоня.
Умира на 9 март 2005 г. в Суботица (Сърбия), болен в бедно и окаяно състояние, далеч от славата която го е съпътствала през живота.