Национално знаме на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Национално знаме на България.

Националното знаме на България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени хоризонтално отгоре надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери. По време на война знамето е било обръщано наобратно: червено, зелено, бяло.

Форма, цветове и размери[редактиране | edit source]

Развято национално знаме на България.

Формата и цветовете на националния флаг на България са записани в конституцията на Република България

Чл. 166.: Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу.

По-подробно, формата, размерите и цветовете се определят от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България

  • Форма - правоъгълна със съотношение на широчина към дължина - 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
  • Размери: 18х30 cm, 24х40 cm, 90х150 cm, 129х215 cm.
  • Цветове:
    • бял – със степен на белота не по-малка от 80%,
    • зелен – номер 17-5936 ТС по скалата на Пантон-текстил
    • червен – номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил

Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Комитета по стандартизация и метрология.

За изобразяване на знамето близки цветове в 16-код са:

  • за бялото – #FFFFFF;
  • за зеленото – #009B48;
  • за червеното – #ED2939.

Цветове в RGB:

  • за бялото – 255, 255, 255
  • за зеленото – 0, 155, 72
  • червен – 237, 41, 57

История[редактиране | edit source]

Първо и Второ българско царство и първите години на Османското владичество.[редактиране | edit source]

От "Отговорите на папа Николай до българите" разбираме че, преди приемането на Християнството българите са използвали конска опашка като военно знаме. След покръстването на България у нас започват да се използват знамена, подобни на византийските. Но като цяло данните за български флаг от времето на Първото и Второто българско царство са оскъдни. По времето на османското владичество хайдутите и войводите често използват зелени знамена с изобразен златен лъв и различни надписи, често „Свобода или смърт“.

През Възраждането[редактиране | edit source]

Знамето на Българското опълчение, ушито от Стиляна Параскевова, смятано за прототип на националното знаме на България.

Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861-1862 г. от двете Български легии на Георги Раковски. По-късно четата на Филип Тотю носи знаме, в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Трицветно зелено, бяло и червено е и знамето на букурещкия БРЦК – подредбата на Раковски е може би под влияние на приятеля на Раковски Димитър Ценович, чиято дъщеря Любиша ушива двете знамена на комитета. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески батальон в Сръбско-турската война от 1876. Знамето на Троянския комитет на ВРО от 1875 година е червено, зелено, бяло.

Самарското знаме - основното знаме на Българското опълчение носи трите панславянски цвята – червен, бял и син.

Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък, са знамето на Старозогорските въстаници от 1875 г. и на Врачанския комитет от 1876 г. Върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на Иван Параскевов - Стиляна Параскевова, в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война - второто известно опълченско знаме след Самарското. То е квадратно, с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на Националния военноисторически музей.

След Освобождението[редактиране | edit source]

След Освобождението първата българска конституция, приета на 16 април 1879 г., в член 23 определя, че „българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално.“

През 1947 г. към знамето, в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът на Народна Република България, който остава до 27 ноември 1990 г. На тази дата текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат. Промяната е в сила до приемането на четвъртата конституция на България, където знамето на България се определя в актуалния си вариант. Забележка: Посочените по-долу образци и цветовете в тях не са автентични.

Използване[редактиране | edit source]

Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:

Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение – през времетраенето им.

Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.

Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави.

Знаме на Българската армия[редактиране | edit source]

Българско бойно знаме
Бойно знаме на БНА, съотношение 4:3

Бойното знаме на военна част от Българската армия е с размери 120х120 cm, еднаква лицева и обратна страна, изработено от коприна, със златистожълти ресни по трите страни. Като външен вид наподобява на бойните знамена от 1881 и 1937 г. Цветове са съчетание от цветовете на националното знаме. В основата му е кръстът от ордена „За храброст“ в червен цвят. В центъра е изобразен златен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна, върху щит на бяло поле. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели с насочени към центъра инициали „БА“ (Българска армия). В горната част на знамето по средата е извезан текст „За Република България“ или „С нами Бог“. Знамето е прикрепено към дървен прът с дължина 260 cm и диаметър 4 cm, по средата е монтирана месингова гривна, върху която са гравирани номерът, името на частта и датата на връчване на бойното знаме. На горния край на пръта са поставени метално лъвче и 2 сърмени темляка, закрепени на златисти ленти. Няма пленено българско знаме във военни действия.

Военноморско знаме[редактиране | edit source]

Военноморският флаг на Република България е с размери 90х60 cm и с цветовете на националното знаме - бяла ивица, не толкова широка, но поне 36 cm и не по-малка, зелена и червена – по 12 cm. В горния ляв ъгъл на бялата ивица е изобразен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна. Има и военноморски флаг на президента на Република България, на председателя на Министерския съвет, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи. Забележка: посочените по-долу образци и цветовете в тях не са автентични.

Гюйс[редактиране | edit source]

Гюйсът, наричан още крепостен флаг, носово знаменце или малък корабен национален флаг, се поставя на носа на военните кораби като заместител на държавния военноморски флаг. Не е ясно кога е създаден първият български гюйс, но така или иначе той липсва в издадения през 1898 г. в Санкт Петербург „Албум на щандартите, флаговете и вимпелите на Руската империя и чуждите държави“. За пръв път се среща в съставения от полковник Богословски „Албум на щандартите и флаговете на чуждестранните държави“, издаден през 1912 г. Представлява бял квадратен плат, с наложени върху него един върху друг червен хералдичен кръст и зелен андреевски кръст.

Емблема на ВВС[редактиране | edit source]

Първата емблема на ВВС на България се появява през 1915 г. по време на Първата световна война. Емблемата представлява черен тевтонски (немски) кръст по примера на немската авиация. След краха на България във войната победителките изрично настояват България да няма ВВС. През 1937 г. ВВС на България биват възстановени, а с тях се появява нова емблема. Емблемата представлява червен кръг с вписан в него червен малтийски кръст със златни кантове. Върху кръста е поставен червен кръг вписан в бял кръг и двата със златни кантове. В червеният кръг има изправен обърнат хералдически надясно златен лъв. Зад малтийският кръст има две кръстосани златни шпаги. Тази емблема престоява на самолетите на България до включването ѝ във Втората световна война. Тогава на българските самолети е поставен черен символ X, вписан в бял квадрат с черни кантове. С преминаването на България на страната на съюзниците е променена и емблемата на ВВС. Емблемата представлява червен кръг, вписан в бял кръг, а двата кръга са пресечени със зелен правоъгълник. Тази емблема се използва до края Втората световна война. Временно емблемата е променена на три вписани един в друг кръга с цветове отвън навътре - бял, зелен, червен. През 1948 г. е приета нова емблема, която представлява червена петолъчка с бял кант, в която са вписани три кръга с цветове отвън навътре - червен, зелен, бял. Тази емблема се задържа най-дълго - 44 години. След промените в началото на 1990-те е променена и емблемата, като от нея е махната червената петолъчка. Сегашната емблема представлява три вписани един-в друг кръга с цветове отвън - навътре: червен, зелен бял.

Галерия с чужди знамена, наподобяващи българското национално знаме[редактиране | edit source]


Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • Иванов, Иван. Български бойни знамена и флагове. София, Св. Георги Победоносец, 1998.
  • Иванов, Иван. Символите на България: герб, знаме, химн. ИК "Петър Берон", 2004. ISBN 978-954-402-072-9.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]