Христо Бонев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Атанасов Бонев
Hristo bonev.JPG
Лична информация
Прякор Зума
Роден 3 февруари 1947 г. (1947-02-03) (68 г.)
Пловдив, Flag of Bulgaria.svg България
Ръст 181 см, 78 кг
Пост Полузащитник
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1964–1967
1967–1968
1968–1979
1979–1981
1982–1984
Общо:
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (Пд)
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (Пд)
Flag of Greece.svg АЕК Атина
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (Пд)
64
6
337
10

417
(19)
(5)
(161)
(0)
(–)
(185)
Национален отбор
1967–1979 Flag of Bulgaria.svg България 96 (48)
Треньор
1983–1985
1987–1988
1988–1990
1990–1993
1993–1994
1994–1996
1996–1998
1997–1998
2000
2010
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (Пд)
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (Пд)
Flag of Greece.svg Панатинайкос
Flag of Greece.svg АЕЛ
Flag of Greece.svg Йоникос
Flag of Cyprus.svg АПОЕЛ
Flag of Bulgaria.svg България
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (Сф)
Flag of Germany.svg Заксен Лайпциг
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (Пд)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Христо Атанасов Бонев (прякор Зума) е бивш български футболист, национал. Роден е на 3 февруари 1947 г. в Пловдив.

Висок е 181 см и тежи 88 кг.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Играл е като халф за Локомотив (Пловдив) (1963-1967, 1968-1979 и 1982-1984), ЦСКА (1967-1968) и АЕК (Гърция) (1980-1982). Носител на Купата на Съветската армия през 1983 г. с Локомотив (Пд). Вицешампион през 1968 с ЦСКА и през 1973 г. с Локомотив (Пд).

Бронзов медалист през 1969 и 1974 г. с Локомотив (Пд). В "А" група има 410 мача (404 за Локомотив (Пд) и 6 за ЦСКА) и 185 гола (180 за Локомотив (Пд) и 5 за ЦСКА). За купата на УЕФА има 14 мача и 6 гола за Локомотив (Пд).
В националния отбор на България дебютира на 22 март 1967 г. срещу ФРГ 0:1 в Хановер, а последния му мач е на 25 април 1979 г. срещу Аржентина 1:2 в Буенос Айрес (автор на гола). Общо има 98 мача (на второ място), в които 42 пъти е капитан и е отбелязал 48 гола [1],[2], с което е голмайстор-рекордьор за отбора заедно с Димитър Бербатов. Участва на СП-1970 в Мексико (играе в 3 мача и вкарва гол срещу Перу) и на СП-1974 във ФРГ (играе в 3 мача и вкарва гол срещу Уругвай). Футболист № 1 на България през 1969, 1972 и 1973 г.

Носител на купата за индивидуално спортсменство през 1976 г. Заслужил майстор на спорта от 1967 г. Завършва ВИФ и треньорската школа в Кьолн. Включен е в идеалния отбор на 30-десетилетието (1944-1974 г.). Участва в прощалния мач на Лев Яшин през 1971 г. в Москва.

Един от най-големите български футболисти за всички времена, заема третото място в анкетата на в. Нощен труд за български футболист на 20 век.

Играта му се отличава с перфектна техника в движение, дрибъл, пас и отличен удар. Той е майстор на свободните удари. Неповторим организатор и мотор в действията на отбора.
Бенефисът на Бонев е на 16 септември 1984 г. в Пловдив, когато идват редица звезди като Боби Мур, Волфганг Оверат, Ян Томашевски, Зигфрид Шолтишик, Ференц Бене, а треньори са Щефан Ковач и Райко Митич. Гост е и Лев Яшин.[3]

По-късно става треньор на Локомотив (Пд), Помощник-треньор на националния отбор през 19871988, Панатинайкос от 1988 до 1990 (шампион през 1990), Лариса от 1990 до 1993, Йоникос през 19931994, Апоел (Кипър) от 1994 до 1996 г. От 1996 до 1998 г. е начело на националния отбор, като го класира за СП-1998 във Франция, а от 1997 до 1998 г. е и треньор на Локомотив (София). През 2000 г. е начело на германския Заксен. В момента е спортно-технически директор на Локомотив (Пд).

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • През 2007 е награден от Георги Първанов с орден Стара планина първа степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта“ и във връзка с неговата 60-годишнина.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bulgaria - Record International Players
  2. Hristo Bonev - Goals in International Matches
  3. Прощален мач на Христо Бонев, 16 септември 1984 г.