Алфредо ди Стефано
|
||||||||
Алфредо Стефано ди Стефано Лауле (на испански Alfredo Stéfano di Stéfano Laulhé).Изключително бърз, маневрен, притежаващ виртуозна техника централен нападател, получил прозвището "Светлокосата светкавица".
Започва кариерата си в Ривър Плейт (1942-1949), а по-късно в Уракан, изиграва и 6 мача в националния тим на Аржентина, с който става шампион на Южна Америка (1947). През 1950 г. е участник в стачката на аржентинските футболисти, много от които емигрират в Колумбия. Там играе в Милионариос (Богота) до 1952 г. През 1953 г. пристига в Испания и приема испанско поданство.
Играе в Реал Мадрид (1953-1964), Еспаньол (1965-1966) и Елче (1967). Шампион на Аржентина (1947), на Колумбия (1949, 1951, 1952), Испания (1954, 1955, 1957, 1958, 1961, 1962, 1963, 1964), носител на КЕШ (1956, 1957, 1958, 1959, 1960) и на междуконтиненталната купа (1960). 49 гола в 60 мача за КЕШ. Обявен за спортист номер едно на Испания през 1957, 1959, 1960, 1962, 1964 г.
Голмайстор на първенството през 1954 (29 гола), 1956 (24),1957 (31), 1958 (19) и 1959 (23). Обявен за футболист номер едно на Европа през 1957 и 1959 г.
Изиграва 31 мача за националния тим на Испания и още 2 за Колумбия. Легенда на "Реал" (Мадрид) по време на тоталната му хегемония в Испания и Европа през 50-те и 60-те години. На трето място в голмайсторската класация на испанското първенство с 228 гола за 329 мача, като пред него са само Уго Санчес (234 гола) и Телмо Сара (251 гола).
По-късно работи като треньор и извежда Валенсия до титлата (1971), купата на Испания (1979) и КНК (1980).
Бил е треньор и на "Реал" (Мадрид), с който е финалист за КНК (1983) и носител на купата на Испания (1982). Водил е още отборите на Бока Хуниорс (шампион през 1970), Ривър Плейт, Спортинг Лисабон, Райо Валекано, Кастельон.
|
|||||
|
|||||||||||