Димо Янков
| Димо Янков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
14 февруари 1875 г.
|
|---|---|
| Починал | 22 февруари 1965 г.
|
| Учил в | Одринска българска мъжка гимназия |
| Политика | |
| Депутат | |
| XXIV ОНС | |
| Димо Янков в Общомедия | |
Димо Янков Василев, с псевдоними Дружелюбов, Кьосе даи[1] и Димитър Чорбаджиев[2], е български учител и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация[3] и на Вътрешната тракийска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Янков е роден на 14 февруари 1875 година в град Малко Търново, Османската империя (днес в България). Завършва IV клас на Одринската гимназия „Д-р Петър Берон“ в 1892 година, след това учи 2 години в турското училище „Адие“ пак в Одрин.
В периода 1894 – 1896 година работи като учител в Малко Търново. По-късно се занимава с търговия.
Касиер е и председател на околийския революционен комитет на ВМОРО в Малко Търново от есента на 1900 до май 1903 година, когато излиза в нелегалност.
Янков е делегат на конгреса на Петрова нива. През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е четник при Стамат Икономов. След въстанието в 1904 година е делегат на Варненския конгрес на Одринския революционен окръг.
Димо Янков е представител на Задграничното представителство на организацията в Бургас от 1904 до 1908 година. След това от 1909 до 1913 година е учител по турски език в българската гимназия „Д-р Петър Берон“ в Одрин.
От 1915 до 1919 година е кмет на Малко Търново. От 1922 до 1934 година е ревизор и домакин на стоковата борса в Бургас. Дългогодишен председател на Съюза на тракийските дружества в Бургаско.
В периода 1938 - 1939 година е народен представител в XXIV обикновено народно събрание.
Умира на 22 февруари 1965 година в София.[4][5][6] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 38, 58.
- ↑ Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа. София, Община Малко Търново. Държавна агенция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6. с. 261.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 102 - 103.
- ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 579-580
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 196.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 549.
- ↑ ДАА, Фонд № 2000К, оп. 1
- Възпитаници на Одринската българска мъжка гимназия
- Учители в Одринската българска мъжка гимназия
- Български просветни дейци от Тракия
- Български революционери от Тракия
- Български политици (1918 – 1945)
- Кметове на Малко Търново
- Български общественици
- Дейци на ВМОРО
- Дейци на ВТРО
- Родени в Малко Търново
- Починали в София