Димо Янков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димо Янков
български революционер
Роден
Починал

Учил вОдринска българска мъжка гимназия
Политика
Депутат
XXIV ОНС   
Димо Янков в Общомедия

Димо Янков Василев, с псевдоними Дружелюбов, Кьосе даи[1] и Димитър Чорбаджиев[2], е български учител и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация[3] и на Вътрешната тракийска революционна организация.

Янков, Тане Николов, Димитър Ляпов
Паметна плоча в Малко Търново с имената на дейците на местния революционен комитет: Стефан Добрев, Райко Петров, Георги поп Аянов, Димо Янков, Димитър (Тарпен) Марков, Георги Чепов, Георги Тодоров и Стоян Сталев

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Янков е роден на 14 февруари 1875 година в град Малко Търново, Османската империя (днес в България). Завършва IV клас на Одринската гимназия „Д-р Петър Берон“ в 1892 година, след това учи 2 години в турското училище „Адие“ пак в Одрин.

В периода 1894 – 1896 година работи като учител в Малко Търново. По-късно се занимава с търговия.

Касиер е и председател на околийския революционен комитет на ВМОРО в Малко Търново от есента на 1900 до май 1903 година, когато излиза в нелегалност.

Янков е делегат на конгреса на Петрова нива. През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е четник при Стамат Икономов. След въстанието в 1904 година е делегат на Варненския конгрес на Одринския революционен окръг.

Димо Янков е представител на Задграничното представителство на организацията в Бургас от 1904 до 1908 година. След това от 1909 до 1913 година е учител по турски език в българската гимназия „Д-р Петър Берон“ в Одрин.

От 1915 до 1919 година е кмет на Малко Търново. От 1922 до 1934 година е ревизор и домакин на стоковата борса в Бургас. Дългогодишен председател на Съюза на тракийските дружества в Бургаско.

В периода 1938 - 1939 година е народен представител в XXIV обикновено народно събрание.

Умира на 22 февруари 1965 година в София.[4][5][6] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 38, 58.
  2. Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа. София, Община Малко Търново. Държавна агенция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6. с. 261.
  3. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 102 - 103.
  4. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 579-580
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 196.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 549.
  7. ДАА, Фонд № 2000К, оп. 1