Тери Игълтън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тери Игълтън със своя книга след лекция в Манчестърския институт по механика през 2008 г.

Тери Игълтън, както е известен (на английски: Terry Eagleton), по рождение Терънс Франсис Игълтън (Terence Francis Eagleton; роден на 22 февруари 1943 г. в Салфорд) е британски литературен теоретик, често нареждан сред най-влиятелните литературоведи от последните 3 десетилетия.

През 1992-2001 г. Игълтън е професор по английска литература в Оксфорд.

Неговата най-популярна книга е Въведение в литературната теория (Literary Theory: an Introduction, 1983, подобрено изд. 1996), която проследява изучаването на текстове от Романтизма през 19 век до постмодернизма на 20 век.

Игълтън смята себе си за марксист.

Кариера[редактиране | edit source]

Игълтън получава магистърска и докторска степен от Тринити колидж, Кеймбридж и след това е аспирант в Джизъс Колидж, Кеймбридж. След като прекарва няколко години в Оксфорд в Уодам колидж, Линакър колидж и Сейнт Кейтрин колидж той става Джон Едуард Тейлър професор по културна теория в Манчестърския университет до принудителното си пенсиониране през 2008 г. [1]

Сред книгите му са монографиите „Шекспир и обществото“ (1971), „Литературознание и идеология“ (1976), „Валтер Бенямин, или напред към революционно литературознание“ (1981), „Увод в литературната теория“ (1982, 1995), „Идеология на естетиката“ (1990), „Витгенщайн“ (1993), „Функции на литературознанието“ (1996), „Илюзиите на постмодернизма“ (1997), „Идеята за култура“ (2000), „Сладко насилие (Идеята за трагическото)“ (2002)[2] и др. Съавтор е на христоматията „Марксистката литературна теория“ (1996). Но Тери Игълтън е и автор на романа „Светци и учени“ (1987), на широко дискутираните мемоари „Пазачът на дверите“ (2002), на пиесата „Свети Оскар“ (1990) и на сценария за филма на Дерек Джарман „Витгенщайн“ (1993).

През 2003 г. Тери Игълтън посещава България и изнася в Нов български университет публична лекция на тема „Културните войни“.[3].

Гостуването му е свързано с българско издание на книгата „Увод в литературната теория“[4], но се оказва, че две години по-рано тя е била публикувана[5] без съответното разплашане, нещо което той не одобрява[6].

Критика към Игълтън[редактиране | edit source]

У. Дерезиевиц (Йейл) пише за книгата на Игълтън След теорията (After Theory) „колко трудно е да се обясни към какво се стреми и какво желае Игълтън? Цялата разточителност на писането и изказа, плагиатстването от самия себе си, елегантната, пъргава и лесно консумируема проза, и разбира се самите продажби обясняват: Игълтън желае премахването на капитализма, но доколкото и докогато капитализмът е тук, той планира да се възползва възможно най-добре от него. Някой, който притежава 3 къщи, не трябва да проповядва саможертвата, и някой, чийто кариеризъм в Оксбридж [тоест Оксфорд и Кеймбридж] e станал легендарен, не трябва да говори на интервюиращите за неговото от дълго време съжаление, че е отказал работа в Open University.“[7]

Библиография[редактиране | edit source]

На български
  • Теория на литературата, превод Румяна Рубенова, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001 (ISBN 954-07-0419-7)[8]
  • Идеята за култура, София: изд. Критика и хуманизъм, 2003 (ISBN 9545870885)[9]
  • Увод в литературната теория, превод Елика Рафи, София: изд. Агата-А, 2003 (ISBN 9545400293)
На английски
  • The New Left Church [като Terence Eagleton] (1966)
  • Shakespeare and Society
  • Exiles And Émigrés: Studies in Modern Literature (1970)
  • The Body as Language : outline of a new left theology (1970)
  • Criticism & Ideology (1976)
  • Marxism and Literary Criticism (1976)
  • Walter Benjamin, or Towards a Revolutionary Criticism (1981)
  • The Rape of Clarissa: Writing, Sexuality, and Class Struggle in Samuel Richardson. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1982[10]
  • Literary Theory: An Introduction. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1983
  • The Function of Criticism (1984)
  • Saint Oscar (пиеса за Оскар Уайлд)
  • Saints and Scholars (роман, 1987)
  • Raymond Williams: Critical Perspectives (редактор) Boston: Northeastern University Press, 1989.
  • The Significance of Theory (1989)
  • The Ideology of the Aesthetic (1990)
  • Nationalism, Colonialism, and Literature. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1990[11]
  • Ideology: An Introduction (1991/2007)
  • Wittgenstein: The Terry Eagleton Script, The Derek Jarman Film (1993)
  • Literary Theory. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1996
  • The Illusions of Postmodernism (1996)
  • Heathcliff and the Great Hunger (1996)
  • Marx (1997)
  • Crazy John and the Bishop and Other Essays on Irish Culture (1998)
  • The Idea of Culture (2000)
  • The Gatekeeper: A Memoir (2001)
  • The Truth about the Irish (2001)
  • Sweet Violence: The Idea of the Tragic (2002)
  • After Theory. Basic Books, 2003
  • Figures of dissent: Reviewing Fish, Spivak, Zizek and Others (2003)
  • The English Novel: An Introduction. Wiley-Blackwell, 2004
  • Holy Terror (2005)
  • How to Read a Poem. Wiley-Blackwell, 2006
  • The Meaning of Life. Oxford University Press, 2007
  • Trouble with Strangers: A Study of Ethics (2008)
  • Literary Theory. Minneapolis: University of Minnesota Press, 2008[12]
  • Reason, Faith, and Revolution: Reflections on the God Debate. Yale University Press, 2009[13], [14], [15], [16], [17], [18]
  • On Evil (2010)[19], [20]
  • Why Marx Was Right. Yale University Press, 2011[21], [22], [23]
  • The Event of Literature. Yale University Press, 2012[24], [25]
  • How to Read Literature (2013, Yale UP) ISBN: 9780300190960

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en))University of Manchester — Eagleton loses retirement appeal“, Times Higher Education, 21 август 2008
  2. Йордан Ефтимов, „Широк хоризонт“, рец. за английското издание във в. „Култура“, бр.25, 20 юни 2003
  3. „Издателска група „АГАТА-А“ представи българския превод на книгата „Увод в литературната теория“, в. „Култура“, бр. 26, 27 юни 2003
  4. Увод в литературната теория, превод Елика Рафи, София: изд. Агата-А, 2003 (ISBN 9545400293)
  5. Теория на литературата, превод Румяна Рубенова, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001 (ISBN 954-07-0419-7)
  6. „Тери Игълтън срещу литературното пиратство у нас“, News.bg, 21 юни 2003
  7. ((en)) Deresiewicz, William (29 януари 2004). „Бизнесът с теорията (The Business of Theory)“. The Nation, линк от 1 юли 2008
  8. Амелия Личева, „Книгата като учебник“, в. „Култура“, бр.39, 6 октомври 2000
  9. Александър Лозев, „Игълтън за кутурата“, в. „Литературен Вестник“, бр.21, 11 юни 2003
  10. ((en)) „The Rape of Clarissa“ на сайта на University of Minnesota Press
  11. ((en)) „Nationalism, Colonialism, and Literature“ на сайта на University of Minnesota Press
  12. ((en)) „Literary Theory“ на сайта на University of Minnesota Press
  13. ((en)) Piers Paul Read, „Where would we be without God?“, рец. в The Observer, 24 май 2009
  14. ((en)) Andrew O'Hehir, „Those ignorant atheists“, рец. в Salon, 28 април 2009
  15. ((en)) Nathan Schneider, „Reclaiming Religion“, рец. в The American Prospect, 29 април 2009
  16. ((en)) Paul Vallely, „Reason, Faith and Revolution, By Terry Eagleton“, рец. в The Independent, 17 юли 2009
  17. ((en)) Jonathan Bartley, „Ditchkins' demise?“, рец. в The Guardian, 4 юли 2009
  18. ((en)) Stephen Cave, „Reason, Faith and Revolution by Terry Eagleton“, рец. в Financial Times, 25 май 2009
  19. ((en)) Richard Coles, „On Evil by Terry Eagleton“, рец. в The Observer, 30 май 2010
  20. ((en)) Will Self, „On Evil by Terry Eagleton“, рец. в блога на Уил Селф, 10 юни 2010
  21. ((en)) Owen Hatherley, „Why Marx Was Right by Terry Eagleton“, рец. в The Guardian, 21 май 2011
  22. ((en)) Tristram Hunt, „Why Marx Was Right by Terry Eagleton“, рец. в The Observer, 29 май 2011
  23. ((en)) Francis Wheen, „Why Marx Was Right by Terry Eagleton“, рец. в The Financial Times, 27 май 2011
  24. ((en)) „The Event of Literature“ на сайта на Yale University Press
  25. ((en)) Stuart Kelly, „The Event of Literature by Terry Eagleton“, рец. в The Guardian, 6 април 2012

Външни препратки[редактиране | edit source]