Сухарто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мухамед Сухарто
Мухамед Сухарто
2-ри президент на Индонезия
Мандат
12 март 1967 – 21 май 1998
Предшестван от Сукарно
Последван от Юсуф Хабиби

Роден 8 юни 1921 г.(1921-06-08)
Кемусук, Индонезия
Починал 27 януари 2008 г. (на 86 г.)
Джакарта, Индонезия
Съпруга Сити Хартина (починала 1996; 6 деца)
Партия:
Религия Ислям

Мухамед Сухарто (Suharto) е индонезийски генерал и политик, втори президент на Индонезия от 1967 до 1998 година. Офицер от Индонезийската национална революция.

Сухарто бе обявен за най-корумпирания ръководител в света. Според организацията Прозрачност без граници по време на 32-годишното си авторитарно управление, Сухарто и семейството му са натрупали богатство оценявано между 15 и 35 милиарда долара [1]. Според историците с издигането му във властта между 1965 и 1968 г. армията е избила близо 800 хиляди комунистически симпатизанти и още 300 хиляди души при военни операции срещу движения за независимост в Папуа, Ачех и Източен Тимор.

Неговото 32-годишно управление обаче освен с ендемична по размери корупция, кланета и масови нарушения на човешките права бе белязано и от бързо икономическо развитие и политическа стабилност. Затова мнозина и днес си спомнят с носталгия за ерата на Сухарто, когато Индонезия беше един от икономическите тигри на Азия. За тези свои заслуги той получи прозвището "бащата на развитието", отбелязва Ройтерс.

Сухарто дойде на власт на 30 септември 1965 година след провален опит за комунистически преврат. Той бе принуден да се оттегли от президентския пост през 1998 г., когато финансовата криза в Азия предизвика икономически и социален хаос, довел до масови улични протести с искания за по-голяма демокрация. При безредиците загинаха най-малко 1200 души.

След оставката на Сухарто Индонезия на практика изпадна в състояние на гражданска война, припомня ИТАР-ТАСС. Почти във всички райони на страната започнаха сблъсъци на религиозна, етническа и сепаратистка основа. След като Източен Тимор получи независимост, за отделяне от Индонезия се обявиха сепаратистки групировки в Папуа, Ачех, Риау, Западен Калимантан и Южно Сулавеси. През последните години Индонезия се сблъска с ново явление - тероризма.

През 2000 г. срещу Сухарто бяха повдигнати обвинения в корупция и злоупотреби с държавни средства, но делото бе отхвърлено от съда заради лошото му здравословно състояние. Но въпреки настояванията на редица депутати от парламента сегашният президент Сусило Бамбанг отложи реабилитирането му. За престъпленията, извършени през 32-годишното авторитарно управление на Сухарто, започна разследване на Националната комисия по правата на човека. Правозащитниците повдигнаха срещу него седем тежки обвинения, между които в геноцид и масово изтребване на цивилни в Източен Тимор и Папуа. Но бившият диктатор така и не си плати, посочва Франс прес

Най-корумпираният ръководител[редактиране | edit source]

На 30 юни 2004 г. организацията "Трансперънси интернешънъл" публикува списък на държавниците, присвоили най-много средства, като поставя ген. Сухарто на първо място като най-корумпираният ръководител на света. Според организацията Сухарто и неговото семейство са присвоили между 15 и 35 млрд. долара.

На 30 август 2007 г. ген. Сухарто печели съдебно дело за морални щети на стойност над 100 млн. долара обезщетение срещу списание „Тайм“ . Върховният съд на Индонезия нарежда списанието да изплати на Сухарто един трилион рупии (106 млн. долара) като публикува извинение. "Тайм" публикувана статия през май 1999 г. с твърдението, че Сухарто е укрил огромна сума пари в чужбина.[2]


Източници[редактиране | edit source]

  1. Suharto tops corruption rankings. // BBC News, 25 март 2004. Посетен на 2006-02-04.
  2. Желязната ръка Сухарто си отиде