Сепсис
Сепсисът (от старогръцкото: σῆψις — гниене) представлява синдром на системен възпалителен отговор (ССВО/SIRS) с достатъчно убедителни клинични и/или микробиологични данни за инфекция. Според старата клинична дефиниция, сепсисът е обща гнойна инфекция на организма, при която от местно гнойно огнище патогенни микроорганизми навлизат в кръвоносната система (сепсис без метастази, септицемия) с възможност за разпространение на инфекцията и образуване на вторични гнойни огнища (сепсис с метастази, септикопиемия).
Сепсисът протича с учестено дишане и сърдечна дейност, фебрилитет или хипотермия, нарушения на съзнанието, смущения в микроциркулацията и многоорганна недостатъчност в тежките стадии, понякога съчетана с консумативна коагулопатия (ДИК синдром).
Съдържание |
Критерии [редактиране]
Днес септичните състояния протичат в значителна степен без ясно гнойно огнище или с отрицателни хемокултури, което създава трудности при поставяне на диагнозата и налага нова дефиниция за сепсис. През 1992 г. American College of Chest Physicians и Society of Critical Care Medicine създават консенсусна дефиниция за сепсис и въвеждат няколко нови понятия: синдром на системен възпалителен отговор (ССВО/SIRS), бактериемия, сепсис, тежък сепсис, септичен шок, синдром на многоорганна недостатъчност (СМОН/MODS)[1]. Според този консенсус критерии за сепсис са:
- ССВО (поне два от четири)
- температура над 38 °C или под 36 °C
- тахикардия над 90/min
- тахипнея над 20/min или PaCO2 под 32 mmHg
- левкоцитоза над 12000/mm3 или левкопения под 4000 mm3 или над 10% незрели неутрофилни гранулоцити в периферна кръв
- доказан инфекциозен причинител
Класификация [редактиране]
Клиничното развитие на сепсиса се класифицира в няколко форми:
- сепсис — синдром на системен възпалителен отговор обусловен от инфекциозна причина
- тежък сепсис — сепсис със синдром на многоорганна недостатъчност
- септичен шок — тежък сепсис със системна артериална хипотония, неповлияваща се от обемно заместване и изискваща медикаментозно лечение
Реактивност на организма [редактиране]
Според скоростта на развитие на клиничната картина, следствие от реактивността на организма към инфекцията, сепсисът условно се разделя на:
- мълниеносен
- остър
- подостър
- хроничен
- рецидивиращ
Етиология на инфекциозната причина [редактиране]
- бактериален сепсис
- стафилококов
- стрептококов
- менингококов
- анаеробен
- вирусен сепсис
- респираторно-синцитиален вирус
- херпес вирус
- микотичен сепсис
- кандида-сепсис
Източници [редактиране]
- ↑ Definitions for sepsis and organ failure and guidelines for the use of innovative therapies in sepsis. The ACCP/SCCM Consensus Conference Committee. American College of Chest Physicians/Society of Critical Care Medicine.
"SIRS, Сепсис, Септичен шок", Н. Петров, Е. Кържин, М. Абрашева, изд. "АНКОС", София, 2003, ISBN 954-91359-1-8
„Хирургия. Основни на хирургията. Том I“, под редакцията на проф. д-р Дамян Дамянов, изд. "Знание" ЕООД, София, 2004, първо издание, ISBN 954-6212-16-4
