Хуго Бал

Хуго Бал
(Hugo Ball)
Роден:	22 февруари 1886 г.
	Пирмасенс, Германия
Починал:	14 септември 1927 г. (на 41 г.)
	Монтаньола, Швейцария
Подпис:

Хуго Бал (на немски: Hugo Ball) е немски поет, белетрист, драматург, есеист, режисьор и преводач, роден в Пирмасенс, на границата с Франция, и израснал в строго католическо семейство.

Живот

Хуго Бал в "Кабаре Волтер" (1916)

Хуго Бал следва германистика, история и философия в Мюнхен и Хайделберг, където слуша лекции върху Рихард Вагнер, Артур Шопенхауер и Фридрих Ницше. Не завършва дисертацията си върху Ницше и след разрив със семейството си заминава за Берлин, където се записва в театралната школа на Макс Райнхард. Работи като драматург в Плауен и Мюнхен и сътрудничи на литературни издания.

В 1913 г. Хуго Бал публикува своите "Афоризми" в списание "Югенд" и първите си експресионистични стихотворения в списанията "Ди Акцион" и "Ди нойе кунст". Заедно с Василий Кандински възнамерява да издаде алманах "Новият театър" като допълнение към сборника "Синият ездач", но начинанието се осуетява поради избухването на Първата световна война. Хуго Бал се записва доброволец, но е освидетелстван като негоден за военна служба. В 1915 г. емигрира в Цюрих и изкарва прехраната си като пианист и автор на текстове във вариете "Фламинго", с което обикаля Швейцария.

Творческо дело

Хуго Бал, "Керван"  (1916)

Заедно с Ханс Арп, Рихард Хюлзенбек, Тристан Цара и Марсел Янко поетът основава през 1916 г. в Цюрих прочутото "Кабаре Волтер", което става люлка на дадаизма. Това художествено движение възниква като протест срещу войната, институционализирането на културата, целесъобразността на изкуството и перфекционизмът на техниката. Като предпочитани изразни форми поетите-дадаисти използват колажи и произволно свързани поредици от думи и срички. На първата дадаистична вечер Хуго Бал прочита манифест, в който казва: "Ще чета стихове, чиято главна цел е отказът от езика".

Хуго Бал
в сп. "Де Стил" (1928)

Тогава са създадени и неговите "звукови поеми" (Lautgedichte), "стихове без думи" , с идеята, че звукът е по-искрен от словото. Образец за цюрихските дадаисти стават гротескните "Песни под бесилото" (1905) на Кристиан Моргенщерн.

След края на войната Хуго Бал се посвещава на католицизма, изучава старите мистици и се занимава с екзорсизъм като форма на раннохристиянска психотерапия. Изнася лекции в Германия и Швейцария и издава автобиографичната си книга с афоризми "Бягство от времето" (1927). В Тесин завързва тясно приятелство с писателя Херман Хесе, за когото в 1927 г. написва биографично есе "Херман Хесе. Живот и творчество". Бал умира край Лугано от рак на стомаха.

Влияние

През 1990 г. родният град на поета Пирмасенс учредява в негова чест литературната награда "Хуго Бал".

О, Мариета-Крипистика!

О, Мариета-Крипистика!
Престолно канапе в сарая на Севиля!
Ти пò си ценна от ликуващата
паплач на тирантите,
чиито лакоми хоботи
имат навика
да душат
по корема ти.

1916

Библиография

Гробът на Хуго Бал в Швейцария

• Die Nase des Zinkenmeisters (Tragikomödie), 1911
• Flametti oder Vom Dandysmus der Armen (Roman), 1918
• Zur Kritik der deutschen Intelligenz, 1919
• Byzantinisches Christentum, 1923
• Die Folgen der Reformation, 1924
• Die Flucht aus der Zeit (Aphorismen), 1927
• Hermann Hesse. Sein Leben und sein Werk (Biografie), 1927

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

• Поезия от Хуго Бал, в превод на Венцеслав Константинов

• ((de)) Projekt Gutenberg-DE

• ((de)) Werke bei Zeno.org

• ((de)) zgedichte.de

• ((de)) Bibliotheca Augustana

• ((de)) Gedichte berühmter Schriftsteller

• ((de)) Bücherquelle

• ((de)) Textlog

• ((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek

• ((de)) Liebeslyrik deutscher Dichter

• ((de)) Lyrik Gedichte Poesie

• ((de)) Die LYRIKwelt

• ((de)) Hugo Ball: Zur Kritik der deutschen Intelligenz (1919)

• ((de)) Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin