Хуго Бал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хуго Бал
Hugo Ball
HUGO BALL.jpg
Роден 22 февруари 1886 г.
Починал 14 септември 1927 г. (41 г.)
Професия поет, белетрист, драматург, есеист, режисьор, преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Подпис Hugo Ball Signature.jpg
Хуго Бал в Общомедия

Хуго Бал (на немски: Hugo Ball) е немски поет, белетрист, драматург, есеист, режисьор и преводач.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хуго Бал в "Кабаре Волтер" (1916)

Хуго Бал е роден в Пирмасенс, на границата с Франция, и израснал в строго католическо семейство.

Хуго Бал следва германистика, история и философия в Мюнхен и Хайделберг, където слуша лекции върху Рихард Вагнер, Артур Шопенхауер и Фридрих Ницше. Не завършва дисертацията си върху Ницше и след разрив със семейството си заминава за Берлин, където се записва в театралната школа на Макс Райнхард. Работи като драматург в Плауен и Мюнхен и сътрудничи на литературни издания.

В 1913 г. Хуго Бал публикува своите "Афоризми" в списание "Югенд" и първите си експресионистични стихотворения в списанията "Ди Акцион" и "Ди нойе кунст". Заедно с Василий Кандински възнамерява да издаде алманах "Новият театър" като допълнение към сборника "Синият ездач", но начинанието се осуетява поради избухването на Първата световна война. Хуго Бал се записва доброволец, но е освидетелстван като негоден за военна служба. В 1915 г. емигрира в Цюрих и изкарва прехраната си като пианист и автор на текстове във вариете "Фламинго", с което обикаля Швейцария.

Хуго Бал, "Керван"  (1916)

Заедно с Ханс Арп, Рихард Хюлзенбек, Тристан Цара и Марсел Янко поетът основава през 1916 г. в Цюрих прочутото "Кабаре Волтер", което става люлка на дадаизма. Това художествено движение възниква като протест срещу войната, институционализирането на културата, целесъобразността на изкуството и перфекционизмът на техниката. Като предпочитани изразни форми поетите-дадаисти използват колажи и произволно свързани поредици от думи и срички. На първата дадаистична вечер Хуго Бал прочита манифест, в който казва: "Ще чета стихове, чиято главна цел е отказът от езика".

Хуго Бал
в сп. "Де Стил" (1928)

Тогава са създадени и неговите "звукови поеми" (Lautgedichte), "стихове без думи" [1], с идеята, че звукът е по-искрен от словото. Образец за цюрихските дадаисти стават гротескните "Песни под бесилото" (1905) на Кристиан Моргенщерн.

След края на войната Хуго Бал се посвещава на католицизма, изучава старите мистици и се занимава с екзорсизъм като форма на раннохристиянска психотерапия. Изнася лекции в Германия и Швейцария и издава автобиографичната си книга с афоризми "Бягство от времето" (1927). В Тесин завързва тясно приятелство с писателя Херман Хесе, за когото в 1927 г. написва биографично есе "Херман Хесе. Живот и творчество". Бал умира край Лугано от рак на стомаха.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 г. родният град на поета Пирмасенс учредява в негова чест литературната награда "Хуго Бал".


О, Мариета-Крипистика!


О, Мариета-Крипистика!
Престолно канапе в сарая на Севиля!
Ти пò си ценна от ликуващата
паплач на тирантите,
чиито лакоми хоботи
имат навика
да душат
по корема ти.

1916 [2]


Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Хуго Бал в Швейцария
  • Die Nase des Zinkenmeisters (Tragikomödie), 1911
  • Flametti oder Vom Dandysmus der Armen (Roman), 1918
  • Zur Kritik der deutschen Intelligenz, 1919
  • Byzantinisches Christentum, 1923
  • Die Folgen der Reformation, 1924
  • Die Flucht aus der Zeit (Aphorismen), 1927
  • Hermann Hesse. Sein Leben und sein Werk (Biografie), 1927

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Звуковото стихотворение "Керван" в превод на Венцеслав Константинов
  2. „О, Мариета-Крипистика!“ от Хуго Бал, в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]