Хуго Бал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хуго Бал
(Hugo Ball)
HUGO BALL.jpg
Роден: 22 февруари 1886 г.
Пирмасенс, Германия
Починал: 14 септември 1927 г.
(на 41 г.)
Монтаньола, Швейцария
Подпис:
Hugo Ball Signature.jpg

Хуго Бал (на немски: Hugo Ball) е немски поет, белетрист, драматург, есеист, режисьор и преводач, роден в Пирмасенс, на границата с Франция, и израснал в строго католическо семейство.

Живот[редактиране | edit source]

Хуго Бал в "Кабаре Волтер" (1916)

Хуго Бал следва германистика, история и философия в Мюнхен и Хайделберг, където слуша лекции върху Рихард Вагнер, Артур Шопенхауер и Фридрих Ницше. Не завършва дисертацията си върху Ницше и след разрив със семейството си заминава за Берлин, където се записва в театралната школа на Макс Райнхард. Работи като драматург в Плауен и Мюнхен и сътрудничи на литературни издания.

В 1913 г. Хуго Бал публикува своите "Афоризми" в списание "Югенд" и първите си експресионистични стихотворения в списанията "Ди Акцион" и "Ди нойе кунст". Заедно с Василий Кандински възнамерява да издаде алманах "Новият театър" като допълнение към сборника "Синият ездач", но начинанието се осуетява поради избухването на Първата световна война. Хуго Бал се записва доброволец, но е освидетелстван като негоден за военна служба. В 1915 г. емигрира в Цюрих и изкарва прехраната си като пианист и автор на текстове във вариете "Фламинго", с което обикаля Швейцария.

Творческо дело[редактиране | edit source]

Хуго Бал, "Керван"  (1916)

Заедно с Ханс Арп, Рихард Хюлзенбек, Тристан Цара и Марсел Янко поетът основава през 1916 г. в Цюрих прочутото "Кабаре Волтер", което става люлка на дадаизма. Това художествено движение възниква като протест срещу войната, институционализирането на културата, целесъобразността на изкуството и перфекционизмът на техниката. Като предпочитани изразни форми поетите-дадаисти използват колажи и произволно свързани поредици от думи и срички. На първата дадаистична вечер Хуго Бал прочита манифест, в който казва: "Ще чета стихове, чиято главна цел е отказът от езика".

Хуго Бал
в сп. "Де Стил" (1928)

Тогава са създадени и неговите "звукови поеми" (Lautgedichte), "стихове без думи" [1], с идеята, че звукът е по-искрен от словото. Образец за цюрихските дадаисти стават гротескните "Песни под бесилото" (1905) на Кристиан Моргенщерн.

След края на войната Хуго Бал се посвещава на католицизма, изучава старите мистици и се занимава с екзорсизъм като форма на раннохристиянска психотерапия. Изнася лекции в Германия и Швейцария и издава автобиографичната си книга с афоризми "Бягство от времето" (1927). В Тесин завързва тясно приятелство с писателя Херман Хесе, за когото в 1927 г. написва биографично есе "Херман Хесе. Живот и творчество". Бал умира край Лугано от рак на стомаха.

Влияние[редактиране | edit source]

През 1990 г. родният град на поета Пирмасенс учредява в негова чест литературната награда "Хуго Бал".


О, Мариета-Крипистика!


О, Мариета-Крипистика!
Престолно канапе в сарая на Севиля!
Ти пò си ценна от ликуващата
паплач на тирантите,
чиито лакоми хоботи
имат навика
да душат
по корема ти.

1916 [2]


Библиография[редактиране | edit source]

Гробът на Хуго Бал в Швейцария
  • Die Nase des Zinkenmeisters (Tragikomödie), 1911
  • Flametti oder Vom Dandysmus der Armen (Roman), 1918
  • Zur Kritik der deutschen Intelligenz, 1919
  • Byzantinisches Christentum, 1923
  • Die Folgen der Reformation, 1924
  • Die Flucht aus der Zeit (Aphorismen), 1927
  • Hermann Hesse. Sein Leben und sein Werk (Biografie), 1927

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Звуковото стихотворение "Керван" в превод на Венцеслав Константинов
  2. „О, Мариета-Крипистика!“ от Хуго Бал, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]