Димитър Михайлов (общественик)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Михайлов.
Димитър Михайлов
български просветен деец
Роден
Починал
16 май 1932 г. (58 г.)
Учил вСофийски университет
Мюнхенски университет
Димитър Михайлов в Общомедия

Димитър Василев Михайлов е български просветен и обществен деец от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михайлов е роден на 12 октомври 1873 година в Битоля, тогава в Османската империя, в семейство по произход от леринското село Пътеле. Основно образование получава в гръцката класическа гимназия в Битоля, а висше-славянска филология следва в Софийския университет и в Мюнхенския университет, където специализира класическа филология и византология.[2][3] След като завършва образованието си работи като учител в Първа софийска мъжка гимназия за 8 години, а после за 2 години в Първа софийска девическа гимназия. Учителства 20 години в Софийската духовна академия, а след това става секретар на Българската екзархия и инспектор на българските училища в Турция за период от 5 години. За една година преподава гръцки език във Военната академия в София в 1914 година.[4]

През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в ларзарета.[5]

На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, Михайлов е представител е на Битолското братство[6] и е избран за подпредседател на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[7] Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференция „Мемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно – Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[8]

Михайлов е масон и след Деветоюнския преврат заедно с генерал Тодор Марков и Елиа Арие посещават масонската ложа в Цариград, за да се опитат да защитят новото българско правителство.[9] От началото на 1932 г. е лектор по старогръцки език в Софийския университет, а от януари и председател на Македонския национален комитет.

Димитър Михайлов е убит на 16 май 1932 година в София[10] от дееца на протогеровисткото крило във ВМРО Георги Узунов[11] или от Христо Трайков и Блажо Варналийчето,[12] на погребението му на 19 май същата година се стичат хиляди души. Иван Михайлов пише за Димитър Михайлов:

„ Битоля, родният град на Димитър Михайлов, с гордост може да посочва негото име на редицата на най-заслужилите на българщината битолчани. От младини още Михайлов е бил участник в македонското народно дело. И чрез заслугите си, и чрез върховната си жертва, презаслужено записа името си в историята на нашия народ.[13] “

Синът на Димитър Михайлов Васил Михайлов завършва курса на Софийската духовна семинария и следва в Богословския факултет на Софийски университет, и между 1938 и 1940 година е свещеник в македоно-българската църква „Св. Кирил и Методий“ в Торонто[14].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 324.
  2. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  3. ↑ сп. Свобода. Периодично списание на Македонската младежка организация Бр. Миладинови – Варна, 1932, бр.3, с.4
  4. ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 174.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 458.
  6. ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  7. ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83.
  8. ↑ Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. – в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 386.
  9. ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 133.
  10. ↑ Димитъръ Михаиловъ // Илюстрация Илиндень 1 (41). Илинденска организация, Септемврий 1932. с. 1 – 2.
  11. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 300.
  12. ↑ ВМРО. Образът и делата на вилнеещата в София и из България сръбско-болшевишка шпионска и злодейска шайка, ръководена от Перо Шанданов, Димитър Влахов, Кръстан Поптодоров, Пецо Трайков и подобните на тех. София, 1933. с. 38.
  13. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 797 – 799.
  14. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 411.
Константин Станишев → Председател на Националния комитет на македонските братства
(1932 – 1933) 		→ Георги Кондов
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Михайлов_(общественик)&oldid=12175755“.