Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фридрих Шелинг
(Friedrich Schelling)
Friedrich Wilhelm Joseph von Schelling.png
философ
Роден 27 януари 1775
Леонберг, Германия
Починал 20 август 1854
Бад Рагац, Швейцария
Регион Германски философ
Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг в Общомедия

Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (на немски: Friedrich Wilhelm Joseph Schelling) е немски философ. Един от представителите на класическия немски идеализъм, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Георг Вилхелм Фридрих Хегел.

Биография[редактиране | edit source]

Фридрих Шелинг е роден на 27 януари 1775 г. в Леонберг, Германия. От 1790 до 1795 г. следва философия, филология и теология в Тюбингенския университет, където е състудент с Хегел и Хьолдерлин.

През 1798 г. става професор по философия в Йенския университет. [1]

Свързва го близко приятелство с Гьоте, Новалис, Фихте, Шилер, Шлайермахер и братя Шлегел. През 1800 г. издава най-популярното си съчинение "Система на трансценденталия идеализъм". Заедно с Хегел издават "Критическо списание за философия" (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във Вюрцбург (1803-1806).

През 1806 г. Шелинг става ръководител на катедрата по философия в Университет „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, както и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства. Същевременно приема католицизма. [1]

Работи там до 1820 г. и от 1827-1841 г. Работи в университета в Ерланген (1820-1826), а от 1841 г. по покана на крал Фридрих Вилхелм IV става професор в Берлинския университет. Сред слушателите на неговите лекции са Сьорен Киркегор, Фридрих Енгелс, Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал, Якоб Буркхарт, Йохан Дройзен, Лоренц Окен, Петър Берон и др. Умира на 20 август 1854 г. в Бад Рагац, Швейцария.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • "Философски писма за догматизма и критицизма" (1796)
  • "Идеи за една философия на природата" (1797)
  • "За световната душа" (1798)
  • "Първи проект за една система на натурфилософията" (1799)
  • "Система на трансценденталния идеализъм" (1800)
  • "Изложение на моята философска система" (1801)
  • "Бруно" (1802)
  • "Философия на изкуството" (1802-1805)
  • "Лекции за метода на академичното обучение" (1803)
  • "Философски изследвания върху същността на човешката свобода" (1809)
  • "Възрастите на света" (1811)
  • "Божествата на Самотраки" (1815)
  • "Основи на позитивната философия" (1832)
  • "Към история на модерната философия" (1833-1834)
  • "Философия на откровението" (1841-1842)
  • "Философия на митологията" (1842)

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 120-121.