Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг
|
||||||||||||||
Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (на немски: Friedrich Wilhelm Joseph Schelling) е немски философ. Един от представителите на класическия немски идеализъм, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Георг Вилхелм Фридрих Хегел.
Биография [редактиране]
Фридрих Шелинг е роден на 27 януари 1775 г. в Леонберг, Германия. От 1790 до 1795 г. следва философия, филология и теология в Тюбингенския университет, където е състудент с Хегел и Хьолдерлин. През 1798 г. става професор по философия в Йенския университет. Свързва го близко приятелство с Гьоте, Новалис, Фихте, Шилер, Шлайермахер и братя Шлегел. През 1800 г. издава най-популярното си съчинение "Система на трансценденталия идеализъм". Заедно с Хегел издават "Критическо списание за философия" (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във Вюрцбург (1803-1806), Мюнхен (1806-1820, 1827-1841), Ерланген (1820-1826), а от 1841 г. по покана на крал Фридрих Вилхелм IV става професор в Берлинския университет. Сред слушателите на неговите лекции са Сьорен Киркегор, Фридрих Енгелс, Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал, Якоб Буркхарт, Йохан Дройзен, Лоренц Окен, Петър Берон и др. Умира на 20 август 1854 г. в Бад Рагац, Швейцария.
Съчинения [редактиране]
- "Философски писма за догматизма и критицизма" (1796)
- "Идеи за една философия на природата" (1797)
- "За световната душа" (1798)
- "Първи проект за една система на натурфилософията" (1799)
- "Система на трансценденталния идеализъм" (1800)
- "Изложение на моята философска система" (1801)
- "Бруно" (1802)
- "Философия на изкуството" (1802-1805)
- "Лекции за метода на академичното обучение" (1803)
- "Философски изследвания върху същността на човешката свобода" (1809)
- "Възрастите на света" (1811)
- "Божествата на Самотраки" (1815)
- "Основи на позитивната философия" (1832)
- "Към история на модерната философия" (1833-1834)
- "Философия на откровението" (1841-1842)
- "Философия на митологията" (1842)
