Пахомий I Константинополски
| Пахомий Παχώμιος | |
| гръцки духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1513 г.
Селимврия, Османска империя |
| Религия | православие |
Пахомий I Константинополски (на гръцки: Παχώμιος Α΄) е православен духовник, вселенски патриарх в началото на XVI век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Пахомий е от Зъхна[1] и става зъхненски митрополит.[2] След свалянето на патриарх Йоаким I Константинополски, влашките владетели подкрепят стария Нифонт II и след като той отказва насочват подкрепата си към Пахомий, който в началото на 1503 година е избран за вселенски патриарх.[3] Първият му патриархат се сблъсква със съпротивата на привържениците на Йоаким и скоро Пахомий е свален, тъй като не успява да покрие финансовите нужди на Патриаршията.[4]
В началото на 1504 година Йоаким се завръща на престола след като плаща на султана 3500 жълтици.[5] Йоаким обаче скоро умира при пътуване във Влашко и през есента на 1504 година Пахомий, отново подкрепян от влашките владетели, се връща на престола, на който остава до смъртта си в началото на 1513 година.[3][6] Второто му управление възлиза на 9 години – дълъг период на фона на управленията на патриарсите от XV век.
Основният проблем при патриархата на Пахомий е случаят с критския учен Арсений Апостолий. В 1506[7] римската курия назначава Арсений като епископ от източен обред в Монемвасия, която по това време е владение на Венецианската република. Арсений обявява, че е в единство и с Константинополската партриаршия и с Римската църква.[5] Пахомий смята това за неприемливо и кани Арсений да подаде оставка. Проблемът продължава две години до юни 1509 година, когато Пахомий отлъчва Арсений, който се връща във Венеция.[8]
През последната година от патриархата си Пахомий посещава Влашко и Молдова с цел събиране на пари. По пътя си обратно в Селимврия в началото на 1513 година Пахомий е отровен от Теодосий, монах на служба при него и умира веднага.[9][2][4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Όσιος Θεόφιλος ο Αγιορείτης // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 5 май 2017.
- ↑ а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 37. Посетен на 21 април 2017.
- ↑ а б Runciman, Steven. The Great Church in captivity. Cambridge University Press, 1985. ISBN 978-0-521-31310-0. с. 198.
- ↑ а б Παχώμιος Α´ // Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον. Посетен на 21 април 2017.
- ↑ а б Janin, R. Costantinople, Patriarcat grec. Dictionnaire d'histoire et de géographie ecclésiastiques. 13. Paris, Letouzey et Ané, 1956. с. 676.
- ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 38. Посетен на 21 април 2017.
- ↑ Erasmus, Desiderius. Peter G. Bietenholz, ed. The correspondence of Erasmus: Letters 1122 – 1251. Vol 8. Toronto Buffalo, University of Toronto Press, 1988. ISBN 0-8020-2607-9. с. 239.
- ↑ Fedalto, Giorgio. Le Chiese d'Oriente, vol 2. Milano, Jaca Book, 2011. ISBN 978-88-16-37013-5. с. 46.
- ↑ Niebuhr, B.G., I. Bekker, ed. Historia Politica et Patriarchica Constantinopoleos. Bonn, Corpus scriptorum historiae byzantinae, Volume 49, 1849 [1584]. с. 139 – 150.
| ? | → | зъхненски митрополит (? – 1503) |
→ | ? |
| Нифонт II | → | вселенски патриарх (1503 – 1504) |
→ | Йоаким I |
| Йоаким I | → | вселенски патриарх (1504 – 1513) |
→ | Теолипт I |
