Варда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за византийския политик. За френската режисьорка вижте Анес Варда.

Варда
византийски политик
Роден: ?
Починал: 21 април 866

Варда Мамиконян (на гръцки: Βάρδας; Bardas Mamikonian; † 21 април 866 г.) е регент от 856 г. до 866 г. на византийския император Михаил III.

Той е син на друнгарият Марин Мамиконян и Теоктиста Флорина (Theoktiste) и брат на императрица Теодора, съпруга на император Теофил, и на Петрон и на другите му три сестри, Каломария, София и Ирина, която се омъжва за брата на патриарх Фотий. Фамилията му произлиза от арменската династия Мамиконян.

През 837 г. Теофил го прави патриций и го изпраща с генерал Теофоб в Абхазия, да се бие с мюсюлмани. След смъртта на Теофил на трона се качва младият Михаил III (имп. 842-867). По време на неговата малолетност Византия се управлява от неговата майка Теодора, която изоставя с възпитанието на сина си. Михаил попада под влиянието на неговия чичо Варда, който през 857 г. му влияе да изпрати майка си Теодора в манастир, за да взема той лично властта. Варда оправдава узурпацията си, като прави вътрешни реформи, а Михаил взема активно участие в походите. Михаил дава следните длъжности на чичо си: chartoularios на kanikleiou, magistros, domestikos на Scholai, Scholae Palatinae и 862 г. ранг Цезар.

През 849 г. имперският регент Варда официално провъзгласява Магнаурската школа за университет. През 858 г. участва в изпращането на Кирил и Методий за Великоморавия. Варда участва в христианизирането, покръстването на България.

През 866 г. влиянието на Варда е прекратено от бившият чирак в конюшните Василий (Basileios), който сам участва в управлението и след една година убива Михаил III и като Василий I се качва на трона.

Варда е женен два пъти. От непознатата му първа съпруга има два сина и една дъщеря. Синовете му имат висока позиция във войската, единият става domestikos на Scholai, другият е strategos. През 855 г. Варда се жени втори път за Теододия.

Източници[редактиране | edit source]

  • Mathias Bernath, Felix von Schroeder, Gerda Bartl, Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas, 3, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München 1979, ISBN 3-486-48991-7, S. 166, 176.

Външни препратки[редактиране | edit source]