Едуард VI

Едуард VI
крал на Англия
Едуард VI
Управление	28 януари 1547—6 юли 1553
Коронация	20 февруари 1547
Роден	12 октомври 1537
	Замъкът Хамптън Корт
Починал	6 юли 1553 (на 15 години)
	Замъкът Гринуич
Предшественик	Хенри VIII
Наследник	Лейди Джейн Грей
Династия	Тюдор
Баща	Хенри VIII (1491 – 1547)
Майка	Джейн Сиймур(1507/1508 – 1537)

Едуард VI (на английски: Edward VI) (12 октомври 1537 - 6 юли 1553 г.) е крал на Англия и Ирландия. Коронясан е на 20 Февруари 1547 г., когато е бил 9 годишен. Едуард VI е бил третия монарх от династията на Тюдорите и е първия английски монарх протестант.

Биография

Едуард е роден през 1537 г. Той е син на Хенри VIII и лейди Джейн Сиймур. Възкачва се на трона през 1547 г. След смъртта на баща си само на 9 години. Едуард е сгоден за братовчедка си - младата шотландска кралица Мери, но лошите англо-шотландски отношения развалят годежа. Той умира на 15 години, без да се е женил.

Малолетието на Едуард е причина за борби за власт в кралския двор. Хенри VIII в последните дни от живота си се опитва да предотврати този проблем, разпореждайки се от името на малолетния крал да управлява Регентски съвет, докато той навърши пълнолетие. Главната грижа за Едуард е поверена на вуйчо му Сиймур. Регентският съвет, който е предложен на Сиймур е приет от него. Съветът се грижи добре за младия крал и държавата, но за да защити протестантските интереси си служи с религиозен радикализъм. Молитвеникът, дело на Томас Крамнър, Архиепископ на Кентърбъри, е обявен през 1549 г. за ръководство на новия начин на боготворене, с който се избягва спорни въпроси, за да се успокоят католиците. Законите за ереста са отменени и така Англия е превърната в убежище за континентални еретици. Католиците са удовлетворени от умерения протестантизъм, но крайните протестанти искат усилване на реформите, като по този начин задълбават раздора.

Икономическата криза засяга Англия при царуването на Едуард, а външната политика е в безпорядък. Разтурването на манастирите и новата религия оставят редица църковни чиновници без работа, безработицата се увеличава чувствително, отнемането на манастирските земи оставя много селяни без работа и средства за препитание. Монетната система до такава степен е понижена, че са изсечени монети от метали с по-ниска стойност. Монетите от Новия свят наводняват Англия. Френско-шотландския съюз застрашава Англия и английската армия атакува северния съсед. Шотландците са разбити при Пинки. Сиймур, херцог Съмърсет (вуйчо на краля) е екзекутиран през 1552 г. Започва една от най-тъмните епохи в английската политическа история.

Регентство

Автор на заговора е Джон Дъдли, граф на Уоруик. Дъдли е амбициозен човек, който е воден от желанието си да стане най-големият земевладелец в Англия. Той убеждава Едуард, че на 12 години той навършва пълнолетие и е готов за управление. Той също така контролира "кесията" на Едуард. Дъдли е направен херцог на Нортъмбърланд и без да има официална власт, той фактически управлява Англия. Регентският съвет под негово ръководство систематично конфискува църковни имоти, което поради задаващата се вълна от радикален протестантизъм изглежда логично и оправдано продължение на реформите на Хенри VIII. Амбициите на Дъдли растат пропорционално на увеличаването на властта му. Той отчаяно се опитва да се обвърже с кралското семейство.

На Дъдли му се открива възможност да стане толкова влиятелен, че да възстанови практиката да определя краля, както е правел през миналия век Ричард Невил. Съгласно завещанието на Хенри VIII след Едуард наследнички на трона последователно са сестрите му Мери и Елизабет, следвани от потомците на сестрата на Хенри - Мери: Франсис Грей и децата ѝ. Дъдли убеждава Едуард, че сестра му Мери ще унищожи протестантстките реформи, които са извършени през царуването му. В действителност, Дъдли знае, че Мери ще възстанови католицизма и ще върне на църквата конфискуваните земи, които правеха членовете на Регентския съвет богати. Искането на Дъдли за радикализъм към Едуард има за цел следното: сестрите му Мери и Елизабет да бъдат обявени за незаконородени и да бъдат изключени от реда на наследяване на короната. Така наследница на короната става дъщерята на Френсис Грей - лейди Джейн Грей, която е сред малцината близки приятели на Едуард. Дъдли успява да убеди Френсис Грей да се съгласи със сватбата на сина на Дъдли Гилфорд с Джейн Грей. Едуард VI умира от туберкулоза на 6 юли 1553 г., оставяйки открит въпроса за наследството на английската корона. Джейн против желанието си е обявена за кралица от Регентския съвет. Мери отива във Фрамлингам (Съфолк) и обявява претенцията си за трона. Дъдли организира армия, която да плени Мери, но се проваля. Съветът изоставя Дъдли и Мери, печелейки масова подкрепа от нацията, потегля за Лондон. Джейн Грей е затворена в Тауър до 1554 г., когато е екзекутирана по заповед на Мери. Едуард е умен и религиозен младеж, който става жертва на Регентския си съвет. Ако беше доживял до пълнолетие, можело е да стане един от най-великите английски крале. Той е един от главните герои в романа на Марк Твен "Принцът и просякът".