Пол Рикьор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пол Рикьор
френски философ
Пол Рикьор
Пол Рикьор

Роден
Починал
20 май 2005 г. (92 г.)
Философия
Епоха Философия на XX век
Школа Континентална философия
Интереси философия, феноменология
Повлиян
Повлиял Морис Мерло-Понти, Жак Дерида
Научна дейност
Област Културология, теория на литературата

Пол Рикьор (на френски: Paul Ricœur, р. 27 февруари 1913 – п. 20 май 2005) е френски философ, един от водещите представители (заедно с Хайдегер и Гадамер) на философската херменевтика като клон на философията, развил се като дял на феноменологията.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството на Пол Рикьор започва след Втората световна война под знака на „Философията на волята“ (1950) и социалната етика („История и истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична херменевтика („За интерпретацията, есе за Фройд“, 1966, и „Конфликтът на интерпретациите“, 1969), а после до една поетика на времето и действието („Живата метафора“, 1975, „Време и разказ“, 1983-1985, „От текста към действието“, 1986), която скъсва със структуралисткото ограничение на езиковата дейност.

„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията, най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Пътят на разпознаването, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
  • Паметта, историята, забравата, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
  • Самият себе си като някой друг, ЕА, Плевен, 2004, прев. Тодорка Минева
  • Конфликтът на интерпретациите, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Иванка Райнова
  • От текста към действието, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Жана Дамянова
  • Живата метафора, изд. Лик, 1994
  • История и истина, изд. Аргес, София, 1993

Статии[редактиране | редактиране на кода]

  • „История и реторика“. - Страница, 2000, № 4, 49-59.

За Рикьор[редактиране | редактиране на кода]

Статии

  • Боян Знеполски. Посоки на съвременната социална философия: Рикьор и Хабермас. - Социологически проблеми, 1999, № 3-4,
  • Боян Знеполски. Пол Рикьор и френската философия. - В: Езикът на желанията. С., Дружество “Гражданин”, 1997.
  • Красимира Бенкова. Лекции по съвременна етика. Шумен, Аксиос, 2001, 120-141.
  • Александр Марков. К христианской политологии: Мишель де Серто и Поль Рикёр об идее равенства. - http://www.pravmir.ru/k-xristianskoj-politologii-mishel-de-serto-i-pol-rikyor-ob-idee-ravenstva/.

Сборници

  • Пол Рикьор. Философията пред предизвикателствата на промените. С., Дом на науките за човека и обществото, 1998.
  • Юрген Хабермас и Пол Рикьор: диалог един след друг. С., Дом на науките за човека, 2000.
  • Ивайло Знеполски. Херменевтични парадигми. Дилтай, Гадамер, Хабермас, Рикьор. С., Агата-А, 2004.
  • Поль Рикер — философ диалога. М., Инст. философии РАН, 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]