Пол Рикьор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пол Рикьор
Paul Ricoeur.jpg
Пол Рикьор
философ
Роден 27 февруари 1913 г.(1913-02-27)
Валанс, Франция
Починал 20 май 2005 г. (на 92 г.)
Шатне-Малабри, Франция
Регион Философия 20 век
Школа Континентална философия
Основни интереси философия, феноменология


Пол Рикьор (на френски: Paul Ricœur, р. 27 февруари 1913 – п. 20 май 2005) е френски философ, един от водещите представители (заедно с Хайдегер и Гадамер) на философската херменевтика като клон на философията, развил се като дял на феноменологията.

Творчество[редактиране | edit source]

Творчеството на Пол Рикьор започва след Втората световна война под знака на „Философията на волята“ (1950) и социалната етика („История и истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична херменевтика („За интерпретацията, есе за Фройд“, 1966, и „Конфликтът на интерпретациите“, 1969), а после до една поетика на времето и действието („Живата метафора“, 1975, „Време и разказ“, 1983-1985, „От текста към действието“, 1986), която скъсва със структуралисткото ограничение на езиковата дейност.

„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията, най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка.

Библиография[редактиране | edit source]

Трудове[редактиране | edit source]

  • Пътят на разпознаването, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
  • Паметта, историята, забравата, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
  • Самият себе си като някой друг, ЕА, Плевен, 2004, прев. Тодорка Минева
  • Конфликтът на интерпретациите, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Иванка Райнова
  • От текста към действието, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Жана Дамянова
  • Живата метафора, изд. Лик, 1994
  • История и истина, изд. Аргес, София, 1993

Статии[редактиране | edit source]

  • „История и реторика“. - Страница, 2000, № 4, 49-59.

За Рикьор[редактиране | edit source]

Статии

  • Боян Знеполски. Посоки на съвременната социална философия: Рикьор и Хабермас. - Социологически проблеми, 1999, № 3-4,
  • Боян Знеполски. Пол Рикьор и френската философия. - В: Езикът на желанията. С., Дружество “Гражданин”, 1997.
  • Красимира Бенкова. Лекции по съвременна етика. Шумен, Аксиос, 2001, 120-141.
  • Александр Марков. К христианской политологии: Мишель де Серто и Поль Рикёр об идее равенства. - http://www.pravmir.ru/k-xristianskoj-politologii-mishel-de-serto-i-pol-rikyor-ob-idee-ravenstva/.

Сборници

  • Пол Рикьор. Философията пред предизвикателствата на промените. С., Дом на науките за човека и обществото, 1998.
  • Юрген Хабермас и Пол Рикьор: диалог един след друг. С., Дом на науките за човека, 2000.
  • Ивайло Знеполски. Херменевтични парадигми. Дилтай, Гадамер, Хабермас, Рикьор. С., Агата-А, 2004.
  • Поль Рикер - философ диалога. М., Инст. философии РАН, 2008.

Външни препратки[редактиране | edit source]