Секвани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Секваните (на латински: Sequani) са келтско племе в Галия.

Първо те обитават изворите и долината на Сена, по-късно се заселват на територията между Сона, Рона и планината Юра.[1] Названието им се свързва и с името на речното божество Секвана, от чието име произлиза и името на река Сена. Техен опидум е Везонцио (на латински: Vesontio), днешен Безансон.

Римска власт[редактиране | редактиране на кода]

Секвански Предели
Maxima Sequanorum
провинция на Римската империя
314 – 486
КонтинентЕвропа
СтолицаБезонцио
ИсторияКъсна античност
Предшественик
Секвани Секвани
Наследник
Кралство на бургундите
Франкска империя Франкска империя
Днес част от Франция
Швейцария
Секвански Предели в Общомедия

Цезар пише за секваните в De Bello Gallico. Той съобщава имената на техните крале Катаманталед и сина му Кастик, като последният е определян от автора като „приятел на римския народ“. Късноримската провинция Максима Секванорум (на латински: Maxima Sequanorum, Sequania, Sequanica, Sequanicum), намираща се в диоцез Галия, е наречена на това племе.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]