Битка при Онгъла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Онгъла
Конфликт: Българо-византийски войни
Период 680
Място Онгъл
Резултат Образуване на Българското ханство.
Територия Малка Скития
Воюващи страни
България Византия
Командири
Аспарух Константин IV Погонат
Сили
около 10,000 около 25,000
Жертви и загуби
незначителни големи

Битката при Онгъла се състои през 680 г. край поселищата в Онгъла.

Причини[редактиране | edit source]

Възползвайки се от постоянните войни на Византия с арабите, Аспарух преминава р. Дунав и навлиза в Малка Скития (днес Добруджа). През 680 г. византийският император Константин IV Погонат организира голям сухопътен и морски поход против навлезлите в земите му прабългарски племена. Точни сведения за броя на ромейската войска липсват, но по това време една имперска полева армия е наброявала между 15,000 и 25,000 души.[1][2][3] Теофан Изповедник ни дава косвени указания за броя на ромейската армия - императорът свикал "всички теми". От друга страна нямаме сведения и за армията на българите, но едва ли числеността й в тази битка е надвишавала 10,000 души.[4]

Военни действия[редактиране | edit source]

Войските на императора Константин IV достигат до поселищата на българите в местността Онгъла и започват военни действия срещу Аспаруховите войски. Силно блатистата местност принуждава византийската войска да настъпва на отделни направления, което намалява силата на удара. Стресната от многобройния противник българската армия се оттегля в укрепление, издигнато на остров Певки. Отдалечеността и откъснатостта на театъра на военните действия в периферията на империята води до трудно снабдяване на ромейската армия. От друга страна е налице практическа невъзможност да бъде щурмувано укреплението на острова. Войските на Аспарух нанасят тактически удари на ромеите без да правят опити да ги разбият.[5] Ромеите обсаждат укрепеният лагер в продължение на 4 дни, след което императора Константин IV съобщава на войските си, че отива на лечение в Акве Калиде (днес Бургас) и напуска бойното поле. Това е разтълкувано от войските като опит за бягство, което повлиява негативно на бойния им дух.

Добре организираната отбрана на лагера на българите с обща площ около 48,3 км2[6], умелото използване на преимуществата на местността, изкуствените заграждения и полеви тип укрепления[7], както и внезапните удари[8] принуждават ромеите да започнат отстъпление. Такива били и инструкциите на императора, за лъжлива маневра с цел да бъде накаран врага да напусне острова, за да го атакуват. В тази обстановка българската армия се възползвала от създалата се психологическа ситуация и неочаквано атакувала превъзхождащата я в пъти византийска войска, като ѝ нанесла поражение.

А българите като видели това, започнали да ги преследват и повечето погубили с меч, а мнозина наранили

Теофан Изповедник

Това не е първата историческа битка на това място. През пролетта на 335 г. пр.н.е. на о. Певки е разгромен самият Александър Македонски. Певки е и родното място на краля на вестготите - Аларих I, превзел и разграбил по-късно Рим.

Следствия[редактиране | edit source]

Победата при Онгъла е първата стъпка към създаването на Дунавска България, защото тази победа на българите им позволява да продължават с атаки и нахлуване към Мизия. Това принуждава Византия да сключи мирен договор в Цариград. Факт, който е налице навярно към края на лятото през 681 година. Мнозинството от историци приемат, че с този акт юридически се утвърждава създаването на новата българска държава. Затова и 681 официално се приема като година на основаване на България, въпреки че българската държавническа традиция съществува отпреди това, в лицето на Стара Велика България.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. W. Treadgold, A History of the Byzantine State and Society, Stanford University Press, 1997, ISBN 0804726302,стр. 576.
  2. Byzantium in the Seventh Century: The transformation of a Culture, J. F. Haldon, Cambridge University Press, 1997, ISBN 052131917X, стр. 253.
  3. The Making of Byzantium: 600 - 1025, Mark Whittow, University of California Press, 1996, ISBN 0520204964, стр. 188.
  4. Образуване на българската народност. Димитър Ангелов (Издателство Наука и изкуство, „Векове“, София 1971) с. 202—203.
  5. Чолпанов, Б., и др: История на Българите: Военна история, стр. 73
  6. Шкорпил, Карел. Старобългарски паметници, стр. 188. В: Научна експедиция в Добруджа, 1917 г., Доклади на университетски и други учени, Съставител и редактор проф. Петър Петров, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, II. изд., София, б.г. (1994).
  7. Атанасов, Щ. и др.: Българското военно изкуство през феодализма, стр. 37
  8. Пейчев, А.: 1300 години на стража, стр. 9

Източници[редактиране | edit source]

  • Чолпанов, Б. и др.: История на Българите: Военна история, София, 2007, Труд, ISBN 954-528752-7
  • Пейчев, А.: 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство
  • Атанасов, Щ. и др.: Българското военно изкуство през феодализма, София, 1958, Държавно военно издателство при МНО
  • Павлов, Пл.: Историята - далечна и близка, В. Търново, 2010, изд. "Абагар"
Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.