Битка при Струмица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битката при Струмица
Конфликт: Част от българо-византийските войни
Период август 1014
Място между Беласица и Плавуш,
днешна Република Македония
Резултат българска победа
Воюващи страни
българи византийци
Командири
Гаврил Радомир Теофилакт Вотаниат
Сили
неизвестни неизвестни
Жертви и загуби
минимални голяма част избити


Битката при Струмица през август 1014 г. е част от войните на цар Самуил с Византия. Непосредствено след поражението си край Беласица български войски, предвождани от Самуиловия син Гаврил Радомир, разгромяват отряд на солунския дук Теофилакт Вотаниат, който е убит в сражението. След гибелта му византийският император Василий II е принуден да се оттегли от България, без да използва успеха си в Беласишката битка.

Поражението на Вотаниат[редактиране | edit source]

След победата си на 29 юли 1014 г., когато унищожава значителна част от българската войска, Василий II превзема една малка крепост недалеч от Струмица. Самата Струмица остава в български ръце. Затова императорът изпраща Теофилакт Вотаниат с войска да разчисти загражденията южно от града, поставени от българите преди началото на византийското нашествие. Ако Вотаниат се справи със задачата си пътят на византийската армия към Солун ще бъде открит.

Този тръгнал и българите, които пазели тези места, го пропуснали да преминава навсякъде безпрепятствено по пътя. Но когато се канел да се върне отново при императора, след като изпълнил заповедите му, той попаднал на поставените за тази цел засади, чакащи в една дълга теснина. Като навлязъл в нея, заобиколен отвред и обсипан отгоре с камъни и стрели, той паднал убит, без някой да може да му помогне...

—Йоан Скилица, Подбрани извори за българската история, т. II, с. 66

Историкът Васил Златарски посочва мястото на битката в Костуринския проход между планините Беласица и Плавуш. Попаднали в тясно и мъчно проходимо пространство, византийците нямат възможност за организирана защита и са разбити. Голяма част от войската е избита заедно с пълководеца ѝ. Съгласно прибавките на епископ Михаил Деволски (живял през XII в.) към хрониката на Скилица Теофилакт е убит от българския престолонаследник Гаврил Радомир, който пробожда противника си с копие. При вестта за това неочаквано и голямо поражение Василий II не се решава да продължи по замисления маршрут към Солун и се оттегля на изток по долината на Струмешница. За да сломи българите, императорът заповядва да бъдат ослепени войниците, пленени в битката при Беласица, и ги изпраща при цар Самуил.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през Средновековието, Изд. "ТАНГРА ТанНакРа ИК", София 2004, ISBN 954-9942-40-6, с. 66-67
  • Мутафчиев, Петър, Книга за българите, Издателство на БАН, София 1992, ISBN 954-430-128-3, с. 118-119
  • Златарски, Васил, История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, Академично издателство "Марин Дринов", София 1994, ISBN 954-430-299-9 (т. 1, ч. 2), с. 738 (с. 697-700 в електронно издание)
  • Пириватрич, Сърджан, Самуиловата държава. Обхват и характер, Изд. група "АГАТА-А", София 2000, ISBN 954-540-020-X, с. 137
  • Гюзелев, Васил, България от втората четвърт на Х до началото на XI век, с. 71, 74, в: Димитров, Илчо (ред.), Кратка история на България, изд. "Наука и изкуство", София 1983
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.